Нейното име беше Неда.
Беше 25-годишна и пълна с живот.
Мечти имаше в главата си, любов в сърцето си.
Беше иранка.
Нейната вина беше да пита на улицата какво е станало с гласа ú на изборите.
Странно: Neda означава „глас”…
Много други, подобно на Неда, търсят днес своите права на живот в територията, чието име е Иран.@ Допълнение половин година по-късно (28.12.2009):
В Техеран отново окървавени демонстрации срещу управляващите. Правата на човека са исканията на протестиращите.
Отново им симпатизирам, но и днес не мога да кажа кои права имат предвид, какво точно искат да замени сегашните управляващи…
Тук можете да видите снимки от вчерашния ден. Като гледам снимка №6 просто няма никакъв начин да не са окървавени демонстрациите.
http://www.ipernity.com/doc/reza.torabi/6930929/in/album/166778Цялата публикация може да прочетете в блога на Графа: http://vascont.wordpress.com/2009/06/23/neda-iran/
29.06.2009г.
Самия факт, че надписа “GO TO HELL” е на английски, може да доведе до някои изводи.Силно се съмнявам, че протестите в Техеран не се подкокоросват от САЩ или Великобритания, на които са им нужни размирици, за да тръгнат да “омиротворяват” тази страна, от чийто петрол се нуждаят.
Световната общност не я интересува дали някъде се нарушават правата на човека, а каква полза би могла да извляече тази или онази държача или съюз от една война в Иран.
Виждаме какво стана в Ирак, правата на засегнатите по Саддамовия режим са си все така нарушавани, но от “добрите”, които нахлиха да ги пазят от попълзновенията на БААС, но в действителност не са се интересували от нищо друго освен от петрола.
Така, че какъвто и да е явен мотив не би заблудил един човек, който не е идиот, че инвазията ще е за защита на права, морал или нещо такова. Действителния повод ще са петролните полета, които после да бъдат раздадени на обръч от фирми, които са около Вашингтон и Лондон
Попов, не знаеш колко си прав за това, което казваш.Но идеята е да има инвазия в Иран в относително близко време.
Ако аятоласите бяха така войнствени както преди 30 години, но със същото въоръжение, щеше да настъпи голяма касапница.
По въпроса със смъртта на Неда Солтани е за мен възниква един въпрос от техническо естество.
Виждал съм снимки на убитата Неда Солтани, въпроса ми е как така целия атентат е заснет в детайли и къде после изчезва тялото й?
Почерка на атентата е характерен за американските служби. Не е нито първия, нито последния такъв случай.
Има немалко хора, които смятат, че това е изпълнение на ЦРУ в много удобен за тях момент.
Само да помислим малко, кому е угодно в Иран да има размирици?Наистина кому угодно е да има голяма патаклама в тази богата на петрол и природен газ страна?
Ами ясно на кой, на тези, които спешно се нуждаят от нови доставки, защото Канада може да им врътне кранчето за газа?
Кой е зависим от Канада за газ? Ами разбира се САЩ. Цели 15% от разходите на САЩ за газ са от Канадски доставки. Но за да не прозвучи като малка цифра ще спомена, че това е равно на 50% от добива на Канада.
САЩ са най-големия консуматор на петрол и газ. почти 1/3 от световното потребление.
Така, че нека се замислим дали Неда Солтани не е станала жертва на ЦРУ, която да послужи за катализатор на една нова война в Залива.
Оригиналния материал ЗА ЗАЛИВА
Днес, близо шест години след въпросното убийство, така и не се разбра кой уби Неда.
Но за това време се случиха много неща и поради тази причина пускам въпросната дискусия. която е коментари от блога на на Графа.
В интерес на истината, по онова време никой от нас не можеше и да предполага, че Неда Солтани беше първата жертва на онези, които направиха „Арабската пролет“.
Никой от нас не подозираше колко близко е близко началото на един кошмар, който ще обхване Арабския свят.
Никой от нас не подозираше, че този кошмар ще се пренесе и отвъд Черно море и в Европа ще започне една от най-жестоките войни, случвали се в последните 2о години…
Вече е ясно, че всичките тези конфликти, за които споменах се дирижират отвън, както се дирижираха цветните революции преди това.
Алчността на мултинационалните корпорации и трансграничните компании е безкрайна и те решително смазват всякава съпротива срещу техните въжделения за една глобална икономика, която да е на 100% контролирана от тях.
Връщам се към темата Неда Солтани поради простата причина, че тя беше първата жертва на новите Цветни революции, които удавиха народите в кръв и причиниха неизброими страдания на невинните.
Война за власт, за ресурси, за господство и за унищожение на всякава свобода, но маскирана като „износ на демокрация“.
Конфликти породени от това, че мултинационалните корпорации спешно се нуждаят от източници на суровини и евтина работна ръка, защото наличните са на изчерпване.
Свят обхванат от лудост и народи заслепени от медиината пропаганда…
Всички те водят света към глобален конфликт, в който залозите са толкова големи, че са направо неописуеми.
Днес света се намира на кръстопът и резултата от конфликта или ще е крах за глобалозацията, водеща към робство или нейното налагане, което означава, че човечеството ще се превърне в общество в което 0.2% ще държат световните ресурси, 0.8% ще са високоплатени слуги, а останалите 99% ще са роби.
А след като е установи това положение, ще има редуциране на населението, което спада към тези 99%…
А това означава геноцид.
Всъщност геноцида е започнал чрез хранителната индустрия, чрез отраяване на водоизточниците и почвата.
Въпрос на време е господстващите да решат, че е крайно време да започнат директни действия по въпроса за отърване от излишното според тях население.
Даже неотдавна новия литовски министър по здравоопазване Риманте Шалашявячюте (Rimante Šalaševičiūtė), която се е закле в началото на юли заяви: „Евтаназията може да бъде добър избор за бедните хора, които поради бедността си нямат достъп до медицински услуги“ И започна дискусията относно легализацията на евтаназията в Литва, и в интервю за СМИ е заяви, че Литва не е социална държава, в която палиативна помощ е достъпна на всички имащи нужда от това. Затова евтаназията може да бъде решение за хората, които „не искат да безпокоят роднините си със зрелище на собствени страдания“. Министърът на здравоопазването също така повдигна въпроса за „педиатрична евтаназия“. Тя е подсетила литовската общественност, че това „право“ вече имат белгийските деца.
Мика Сийминеен On 29 юни, 2009 at 13:04
За мен възниква един въпрос от техническо естество.
Виждал съм снимки на убитата на Неда Солани, въпроса ми е как така целия атентат е заснет в детайли и къде после изчезва тялото й?
Има немалко хора, които смятат, че това е изпълнение на ЦРУ в много удобен за тях момент.
Само да помислим малко, кому е угодно в Иран да има размирици?
Наистина кому угодно е да има голяма патаклама в тази богата на петрол и природен газ страна?
Ами ясно на кой, на тези, които спешно се нуждаят от нови доставки, защото Канада може да им врътне кранчето за газа?
Кой е зависим от Канада за газ? Ами разбира се САЩ. Цели 15% от разходите на САЩ за газ са от Канадски доставки. Но за да не прозвучи като малка цифра ще спомена, че това е равно на 50% от добива на Канада.
САЩ са най-големия консуматор на петрол и газ. почти 1/3 от световното потребление.
Така, че нека се замислим дали Неда Солтани не е станала жертва на ЦРУ, която да послужи за катализатор на една нова война в Залива.
Графът On 29 юни, 2009 at 19:08
Предполагам разбирате, драги Мика Сийминеен, че подобни въпроси не мога да задам в настоящата обстановка на моя приятел – един обикновен човек.
Има логика във Вашите разсъждения…
Mari-ana On 29 юни, 2009 at 20:43
Мика Сийминеен, наистина звучат логично разсъжденията Ви. Но така се омаловажава и принизява протеста на младите хора в Иран. Излиза, че са марионетки, а не граждани искащи да се чуе и зачете мнението им, различно от това на управляващите. И най-вече – подобни разсъждения оправдават поведението на хората с власт. Те най-спокойно могат да кажат, че всъщност защитават страната си от опитите на САЩ да сеят размирици в региона. Мисля, че е време всички страни от Близкия изток да престанат да гледат само вината на САЩ, а да признаят собствената си вина за положението. Да обвиняваш само други са проблемите си ми звучи доста безотговорно.
Иначе, по принцип смятам, че и Щатите, и други страни на запад имат голяма вина за случващото се там. И тази вина се трупа вече от десетилетия.
Mari-ana On 29 юни, 2009 at 20:50
Радвам се Графе, че Вашият приятел и семейството му са живи и здрави! И се надявам, че няма да им се случи нищо лошо в тези трудни за тях дни!
Графът On 29 юни, 2009 at 23:40
Благодаря, Mari-ana!
bozho On 30 юни, 2009 at 01:07
@Мика Сийминеен – при диктаторски режим винаги има недоволства, а диктаторите не се колебаят да използват “твърди мерки”. Прекалено твърди.
Няма смисъл да търсим причните в ЦРУ или извънземните.
Друг е въпросът, кой ще успее да се възползва от цялата работа.
Графът On 30 юни, 2009 at 07:17
В блога на meto76 Globalization има подробна публикация за Неда, вижте я. Там има отговори на съмненията на Мика Сийминеен, въпреки, че не става ясно защо е стреляно точно по нея (а не по мъжа) и то не в сблъсък между демонстранти и полиция.
Мика Сийминеен On 30 юни, 2009 at 16:13
По въпроса, защо е стреляно по жената, отговора може да бъде един единствен.
Ако бъде убита жена, това би събудило по-голямо недоволство сред международната общественост.
Това, което става в Иран не е чисто вътрешна борба за демокрация и свобода.
Вярно, че меки диктатури няма, тука bozho е прав и няма да споря с него, че аятоласите са тези, които вземат твърди мерки за опазване на властта си.
Но уважаеми bozho да се вгледаме назад в историята и да си спомним кой всъщност даде картбланш на Хомейни да си разиграва коня в Иран през 1979 година.
Аятолах Хомейни идва на власт след ислямистки преврат, който е подпомаган не от кой да е, а от ЦРУ. Народа посреща ислямизацията на Иран като освобождение. Естествено, тук иде реч, че в Иран фанатиците добиват нечувана за времето си власт, не за друго, а защото аятоласите се усещат на къде духа вятъра и какво иска да чуе народа.
По същия начин идва в Ирак и Саддам ал-Тикритти, който става световно известен под името Саддам Хюсейн в Ирак.
Когато говорим за диктатурите, срещу които САЩ и Великобритания надигат най-голям вой, трябва да се обърнем към историята, не такава каквато я представя пресата днес, а към историята, такава, каквато е била в действителност.
Не бива да забравяме, че експанзията на ислямизма в този му вид започва с пряката и непряката помощ на американското и британското разузнавания.
Войната в Афганистан, когато СССР и САЩ се противопоставят съвсем открито и поставя талибаните на власт е ярък пример за това как Америка издига групировката “Талиби” до управлението на една светска държава и тя се превръща в силно ислямизирана република.
Същото важи и за Иран в не-помалка степен и за Кувейт.
Кувейт след “Пустинна буря” се превръща от силно светска страна в силно ислямизирана държава. Никой не споменава какво става там, как се погазват елементарни човешки права.
Никой не говори за Саудитска Арабия, където шерията в най-дивия му вид се употребява за саморазправа с недоволните.
Не знам дали сте запознати с ислямското законодателство, но то в сегашната му изродена форма се е превърнало не в инструмент за правораздаване, както е било замислено от Мохамед, а в инструмент за репресии.
В Кувейт жените ходеха без фереджета, но от началото на 90-те нито една жена не би се осмелила да излезе на улицата с открито лице, защото рискува да бъде обезобразена от фанатиците, които правят каквото си искат.
Исляма в Иран и този в Саудитска Арабия и Кувейт се различават доста.
Иранката не носи яшмък или фередже, поне това им е спестено.
Не оправдавам нито една диктатура, но за мен въпроса е защо като говорим за тоталитаризъм и диктатури забравяме да погледнем реално на нещата и не споменем, че най-голямата демокрация всъщност е една диктатура?
Ако се върнем назад във времето, ще видим как Демократическата и Републиканската партия се разделят, за да образуват своего рода монополизация на властта в САЩ. Няма нито един президент на тази страна, който да не е от една от двете партии в последните 150 години.
На какво се дължи това?
Всеки, който има опасност да се добере до властта бива елиминиран, било чрез дискредитация, било по най-прозаичния начин, ЦРУ са му светявали масълцето без да се замислят.
Изборите в САЩ не са нищо повече от една формалност, която е за замазване на очите на баламите.
Самия факт, че президента се избира от електорите, които не са длъжни да се съобразяват с мнението на своите избиратели е показателен за това, колко е демократичен избора на държавен глава в тази страна.
Другото, което трябва да се отбележи е, че за да може да се търси промяна към по-хуманно общество и истинско равноправие, трябва да се случи драстична промяна в човешкото мислене, а това няма да стане в близките няколко хилядолетия, така, че колкото и да си говорим за демокрация, равноправие и други такива възвишени идеали, то няма да постигнем нищо.
Няма да постигнем нищо, защото модела по който вървим е самоубийствен за човечеството.
Никой от така наречените велико политици не мисли за бъдещето, което се задава пред нас.
А това бъдеще е бъдещето на нищетата и големия икономически колапс, който ще настъпи съвсем в недалечно бъдеще време. Защото когато се изчерпат въглеводородните, които днес черпим от земята ще се стигне до такава криза, каквато няма да има аналог в историята на човечеството.
Енергетиката ще рухне за отрицателно време. А алтернатива няма за заместване на изкопаемите горива.
Дори и сега да се започнат яростни проучвания за това как да се противодейства на краха, нямаме необходимото време да направим съответните разработки.
Практически погледнато света е тръгнал към краха още от началото на 90-те години, но в името на бързата печалба добивите се увеличават без да се мисли за после.
В САЩ тепърва ще се наблюдават амбициите да се завладее всяка капка нефт и газ, която е извън кнтрола на тази неимоверно разрастнала се военна машина, която няма друг избор, освен да драпа да задържи статуквото.
Но този процес не може да продължи вечно, защото и петрола не е вечен.
Нищо не пречи една от последващите кризи да парализира световната икономика така, че да се стигне до безпрецедентна политико-икономическа катастрофа, която да помете познатия ни свят като цунами сламена колиба.
Въпроса е там, че политическите и социалните процеси са предсказуеми като цяло, но еденични човешки фактори могат да обърнат нещата така, че хаоса да настъпи доста по-рано от очакваното.
Ерата на евтинината енергия е към своя край, а няма никаква алтернатива, която да бъде представена на хората, чието битие на модерни люде ги превръща в необуздани потребители на енергийни ресурси.
Не е далеч времето, когато ще се водят кръвопролитни войн за питейна вода. Въпреки, че глобалното затопляне предизвиква повече изпарения от океаните, то пустинните области по земната суша се увеличават и то с доста бързи темпове. Дъждовете падат над океаните, а разширяващите се пустини стават по-сухи. Недостига на вода за пиене и полуване на насажденията ще се окаже голямо бедствие за около 3/4 от населените на Земята и то в съвсем недалечно бъдеще.
Кладенците с подземни води под пустинте се изчерпват с бърз темп, а както е известно тези естествени реервоари с погребана вода са невъзтановими.
Водата и петрола са неща, които не бива да се пилеят безразборно, но факт е, че никой не мисли за деня, когато те ще се окажат ресурс, който недостига.
Според най-светлите прогнози петрола ще стиге за още 40 години, но, ако не се увеличи потребленитео му.
Според най-мрачните прогнози, ние имаме пред себе си между 10 и 15 години да намерим заметител на въглеводородите, които изгаряме.
Така, че всякакви приказки за демокрация, права и други такива, са само прикритие на това, което правят големите монополи.
Да вземем за пример суфитите, които живеят в разбирателство със заобикалящите ги друговерци.
Който се бори за истински права, трябва да се обърне не към силата на насилието, а към този пример, който е дал Махатма Ганди, че мирня протест може да бъде по-силен от цяла империя.
Защото силата поражда насилие, една политическа линия, която идва с кръв и зверства, след себе си води режими по-страшни от тези, срещу които се е борила.
Точно там е проблема на съвременния човек, че не се вглежда в историята и не с взема поука от миналото.
Като освобдители и борци за равноправие са идвали на власт едни от най-големите диктатори на планетата, те са унищожили толкова хора, колкото нито един явен превратаджия не е успял да ликвидира.
Да не забравяме, че за Германия Хитлер е бил спасител на нацията, Сталин за СССР, Труман и Линкълн за САЩ, Хирохито за Япония преди ВСВ. Император Мейджи също е смятан за едва ли не демократ в следфеодална Япония. Мао е посрещнат като осовободител, същото важи за Ким Ир Сен, Пол Пот, Янг Ксери, Мугабе, Саддам Хюсеин, аятоласите в Иран и още много други примери, за които може да се ровнете в историята.
Мика Сийминеен On 30 юни, 2009 at 20:09
Материала, който ми прати г-н Графа е добре написан. Но като гледам как е ударена Неда от куршума, не мога да разбера как е имала възможността да каже каквото ида е разбираемо за когото и да било.
Просто проблема е, че ако е прострелна рана в белия дроб, няма как да си поеме въздух, за да извика.
И вече съм 100% сигурен, че е дело на човек, който не е последовател на аятоласите.
Начина на убийство е характерен за службите в Великобритания.
Подбира се случайна жертва, кято да бъде простреляна. Опитвали са тази тактика в Авганистан, но жертвата оцеля.
През годините на соца са имали навик да убиват хора през границата между двете Германии. А после да обявяват, че ей го на това е дело на мръсните комунисти.
Първия случай е през 1949 година, ако не се лъжа, но той е емблематичен, защото вдъхновява Ян Флеминг да напише първия си роман за Джеймс Бонд, като простреляната цигуларка е представена за съветски килър.
За застреляните през и на стената и добрия Запад, прочетете “Шпионинът, който дойде от студа”, но без съкращенията и редакциите, които са последвали първоначалното издание.
Само една забележка към материала.
Мюсюлманите не ги опяват в джамия, а пред гроба, където ги полагат увити в саван и не ги заравят, освен в случаи като този, когато смъртта е видима и с просто око.
Траурните церемонии в исляма не са както у нас с шествия из гробищата и т.н.
Същинското погребение на мъртвия се извършва на четиридесетия ден след смъртта.
Когато се преписва от в. “24 часа”, поне да се погледне дали някъде няма грешка в написаното, относно обичаите на съответните народи.
Та мисълта ми е за снимките, доколкото виждам на снимката поубликувана в „24 часа“ Неда Солтани е още жива.
Доколкото виждам от видеото, тя губи съзнание преди да са минали 30 секунди, от устата и шурва кръв, по лицето и предната част на тялото не се вижда рана, което ме навежда на мисълта за прострелна рана откъм гърба, въпреки, че не мога да преценя от това, което виждам.
Би трябвало проектила да е останал в тялото, заседнал в кост или нещо подобно.
За да се получи толкова масиран кръвоизлив трябва да е с голям калибър изстреляния проектил, а за да заседне так, трябва да е от голямо растояние.
Значи само една елементарна експертиза е можела и може би е показала, какво оръжие е използвано.
Запада предпочита “Хеклер и Кох” за тази работа, докато местните милиции вероятно биха употребили “Калашников” с оптически прицел, защото е по-достъпен и лесен за обслужване.
Все пак жалко за момичето…
Който и да е свършил това пъклено дело трябва да го осъдят на хилядата отсичания!
Аз прекратявам темата, защото ми втръсна да слушам от къде ли не хули за това, което съм написал.
Благодаря на г-н Графа за това, че хората, които коментираха моето мнение не бяха груби и ми дадоха някои насоки за размисъл.
Самият аз не обичам насилието в каквато и да е форма, въпреки, че понякога работата ми ме принуждава да го упражнявам, но за мен това е последно средство, до което прибягвам много рядко, и то само, когато е абсолютно неизбежно.
Предпочитам да решвам проблемите кротко и без много шум
С уважение: Мика Сийминеен
Графът On 30 юни, 2009 at 22:53
Благодаря за обстойните и искрени мнения, Мика Сийминеен.
При мен разговаряме. И с удоволствие мога да кажа, че не ми се е налагало да изтрия нечий коментар досега!
Димо On 9 юли, 2009 at 02:05
Аз мисля точно като Мика. Дори ще отида по-далеч и ще кажа, че от устата й шурва кръв в мига, в който един мъж се надвесва над нея и сякаш я полива с кръв. С други думи на мен самият запис ми изглежда нагласен, а също и “убийството”. Е, може и да греша, но САЩ са такива комедианти, че могат да пресъздадат какво ли не. Извинявам се, ако греша. Все пак обаче гледайки клиповете в Youtube съм силно раздвоен.
Мика Сийминеен On 9 юли, 2009 at 05:02
Димо, не е точно така, както ти се е сторило. От устата на момичето шурва кръв, което е характерно за прострелните рани в белия дроб.
Самия факт, че Неда Солтани е мъртва не подлежи на съмнение. Въпроса е, защо и кой я е прострелял.
Димо, ако раната е от голямокалибрена пушка тогава може да се види това, което си видял на клипа.
Вероятноста клипа да е монтаж е някъде около 20%, но аз не считам, че е.
Много от клиповете в Youtube са си чиста роба фалшификации.
Но тук нека не твърдим, че госпожица Солтани не е убита. Това е доказан факт.
Димитър М. On 10 юли, 2009 at 21:08
Може и да си прав, разбира се. Но обстоятелствата около смъртта й все пак са много загадъчни.
Мика Сийминеен On 10 юли, 2009 at 23:35
Да.. Има нещо такова.
Например тия дни намерих няколко публикации по темата.
На мен ми стана ясно на колко години е била Неда?
На 22, 23, 24, 25, 26 или 27?
Защото всеки вестник има свое мнение?
Не мислиш ли Димитър М., че това е много интересен въпрос?
Графът On 11 юли, 2009 at 07:44
25 години, както съм написал, е от писмата на моя приятел иранец в Техеран. Всъщност публикацията ми е точен превод на негово писмо на есперанто.
Наистина има странности в убийството ú – убита е не в тълпата на протестите, а в малка група от няколко души, които са се движили по улицата; убита е избирателно, точно тя, което може да говори, че убиецът е я познавал, знаел е коя е; всичко това дава многобройни хипотези от твърде различен характер – вкл. и личен мотив.
Мисля, че „разследването” в тази посока е ненужно. Какво ще се промени или ще спечелим от „разкриване на истината”? От кого и за какво е убита вече е без значение – тя е символ на борбата на хората за свобода и права
––––––––––
Мика, вестниците (медиите) всеки ден са пълни с неточности и неистини. Дотолкова, че аз вече не разчитам и на датата, която пише на първа страница и за всеки случай поглеждам календара…
Мика Сийминеен On 11 юли, 2009 at 12:14
Мика Сийминеен Уважаеми Графе, тук сте прав и за вестниците, и че това околоразследвне е ненужно.
Съгласен съм, че е на Иран му е нужна свобода, но не мисля, че пътя за намирането й е по този начин.
Свободата се отвоюва с постоянство и живи хора, а не като се ползват жертвите на режимите или нарочените за такива.
Защото това е много опасна практика и тя не е довела към по-добро.
ДОПЪЛНЕНИЕ
FREI NЕWS 
Благодаря Ви, Мика Сийминеен, че се връщате на тази тема и че използвате моята публикация.
Не трябва да забравяме!
В днешно време има много повече основания за съмнения!..