Ние българите ще запомним Антон Дончев с уникалното културно наследство, което е не само художествено, но и е съхраняващо народната памет. Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г.
Антон Дончев става световноизвестен с втората си книга, романа си „Време разделно“ (1964 г.), който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
Романът „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман.
Романът „Време разделно“ е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков. Премиерата на филма е с идентичното име на романа, но впоследствие филмът е преименуван, следвайки англоезичния превод за разпространение на филма, който е „Време на насилие“ (Time of Violence). Филмът се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“. Втората част на филма пресъздава събитията от втората половина на XVII век до 1668 г.
През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
Според IBMD, „Време разделно“ e фициалната българска кандидатура за Оскарите през 1990 г. в категорията за най-добър чуждоезичен филм.
Малко отзиви от критиката: „Посетих северноамериканската премиера на този филм на Международния филмов фестивал в Сиатъл през 1989 г. Той остава 20 години по-късно като едно от най-приятните ми кинематографични преживявания.
Това е филмово произведение в най-добрия му вид. Епос ярко изразени герои и изключително запомнящи се сцени. Авторът на книгата, по която е правен филмът по своята същност може да бъде определен като българският Лорънс Арабски с неговите „Седем стълба на мъдростта, един триумф“ и „Бунт в пустинята“, описващи бунта на арабите, сирийците и ливанците срещу Османската имприя през 1916.
Филмът „Време разделно“ може да се сравни шедьовъра на Дейвид Лийн „Лорънс Арабски“ като изразност, яркост, вживяване в произведението и отражение на истрорическата памет.“
Соросоидната и ислямистката пропаганди, финансирани първоначално от Германия и Турция, а в последствие и от САЩ и донори от Арабската лига твърдят, че „Време разделно“ е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години на века, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години в подкрепа на Възродителния процес.
В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития.
На многократно отправяните критики за това, че романът е поръчков, Антон Дончев отговаря:
„На мен не са ми давали поръчка! Аз реших да я напиша тази книга. След като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха, тогава бях още неизвестен автор. И ми дадоха само 75 лева командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там.“
Дончев е писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното.
„Всички книги, които съм написал, са изпети“, казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.
През 2020 г. Антон Дончев разказа, че му е мъчно за това, което се случва в България.
„Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България – българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно… Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва“, каза тогава писателят.
Антон Дончев работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на „Сказанието за Аспарух“.
От 2003 г. писателят бе академик на БАН.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Като юноша преживява бомбардировките на София. Когато баща му се пенсионира семейството се установява във Велико Търново, където през 1948 г. завършва основното си образование.
През 1953 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1948 г. до 1953 г. работи в Окръжния съд във Велико Търново. От 1961 г. до 1964 г. работи като редактор в издателство „Народна младеж“, а от 1967 г. до 1979 г. е член на сценарната комисия при Българската кинематография. От 1979 до 1989 г. работи в Българската национална телевизия. От 10 март 1989 г. до 6 март 1990 г. е член на управителния съвет на Съюза на българските писатели. От 25 април 2002 г. е член на Съвета за духовно развитие към президента Георги Първанов на обществени начала. Действителен член е на Българската академия на науките от 24 юни 2003 г. От 31 март 2005 г. до 2007 г. е член на управителния съвет на националния фонд „Култура“.
Антон Дончев започва да пише стихове още в ранна детска възраст. Първите книги, които написва са научнофантастични. Първият си роман „Хора от три планети“ написва, когато е на 12 години, а на 15 години и съвременен роман – за своя живот и за съучениците си. Централно място в творчеството на Антон Дончев заемат историческите романи, разкриващи познати сюжети и герои от българското минало и отделни аспекти от националната идентичност.
Първия си роман „Пробуждане“ публикува през 1956 г. в съавторство с писателя Димитър Мантов, когато е на 25 години. Романът е посветен на въстанието на Петър и Асен от 1185-1187 г. срещу византийското робство.
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“ излиза през 1961 г., въпреки че след като е предложен за печат в края на 50-те години романът не е публикуван с аргумента, че няма художествени качества.
„Светът трябва да го приемеш такъв, какъвто е, и чак тогава да започнеш да го променяш“, споделя писателят Антон Дончев на една от първите световни срещи на българските медии, организирани от Българската телеграфна агенция.
Антон Дончев е носител на множество български и чуждестранни награди.
Лауреат е на Димитровска награда за романа му „Време разделно“ (17 юни 1966). Носител на орден „Народна република България“ (септември 1980). Удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“ (май 1983). Носител на Националната литературна награда „Рачо Стоянов“ (23 октомври 1997), на наградата „Балканика“ за романа си „Странният рицар на свещената книга“ (15 февруари 1999). Носител е на литературната награда „Златен Пегас“ на Община Бургас за литературно и поетично творчество през 2000 и 2003 г. На 23 май 2011 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен за изключителния му принос към българската литература. , на награда на Световната академия „Платон“ (17 юни 2002), на шведски кралски орден „Полярна звезда“ първа степен (3 декември 2002), на голямата награда за цялостно творчество на НДК „Св. св. Кирил и Методий“ (30 юни 2003; 14 юни 2007), на почетния знак „За хората с добри сърца“ на Фондация „Помогни на нуждаещите се“ (15 август 2003), на наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ на община Сливен (18 октомври 2004), на голямата награда за литература и почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1 декември 2004), на почетния знак на БАН „Марин Дринов“ на лента (12 октомври 2005), на националната литературна награда „Йордан Йовков“ на община Добрич (21 ноември 2005), на Вазовата литературна награда на община Сопот (2006), на наградата за принос в българската и европейска култура „Златен Перперикон“ на Международния фестивал „Перперикон“ (25 юни 2007), на наградата на Плевен за национален принос в областта на културата (26 май 2008), на орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие за особено значими заслуги в областта на културата (14 септември 2010), на наградата „Христо Г. Данов“ на община Пловдив (20 юни 2014), на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (3 ноември 2014), на наградата на Министерството на културата „Златен век“ огърлие (30 октомври 2015), на приза „Апостол на българщината“ на Международния фестивал на фолклорната носия „Жеравна“ (2015), на Голямата награда за най-добър роман за трилогията „Сянката на Александър Велики“ на фондация „Пелин Пелинов“ (29 март 2016), на наградата „Следовник на народните будители“ на Съюза на народните читалища (1 ноември 2019), на наградата „Иван Вазов“ за духовен принос на Народния театър „Иван Вазов“ (9 юли 2020). На 14 септември 2020 г. вицепрезидентът Илияна Йотова удостоява Антон Дончев с Почетния плакет на вицепрезидента за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей.
Антон Дончев е почетен гражданин на градовете Бургас (2000), Велико Търново (22 март 2000), Сливен (25 октомври 2004), Смолян (21 октомври 2005), Перник (14 май 2009) и София (17 септември 2010).
FREI NЕWS 