НЕ ПИПАЙТЕ ДЕЦАТА!!!

КОМЕНТАР КЪМ http://society.actualno.com/news_269885.html

ГЕРБ продължава геноцида над българския народ, който бе започнат от СДС. Верните АНТИБЪЛГАРИ Сидеров и Костов са на първа позиция.
Защото Сидеров беше редактор на на Седесарския официоз „Демокрация“, когато Костов беше министър на финансите при Филип Димитров.
Синята коалиция, Атака и ГЕРБ са днешната Тройна коалиция, която изпълнява поръчки на Турция и Запада да продължи ликвидацията на Българския народ!
Защото трябва да се превърнем в един Мангалистан!
ЕС има сметка ние българите да сме слаби, бедни, малограмотни, защото им трябват ефтини работници, които да се радват на мизерните подаяния, които получават срещу труда си.
Защото България винаги е била трън в задника на Европа, която е закостеняла, дива и корумпирана.
Но ние с румънците сме лошите деца, които вечно отнасят пердаха, защото ЕС иска да сме бедни, гладни, неграмотни и да отмрем от само себе си, поради невъзможността да си позволим да отгледаме децата си в нормални условия.
Как човек да създава деца, когато ги обрича да са хора втора ръка? Аз не искам МОИТЕ деца да са слуги на някой олигофрен, а разни продажни даскали да им втъпляват, че защото са българи, за това са прости и глупави.

А как да тълуваме думите на Николай Кокинов, че екземпляра, който Борисов твърди, че е изнесен от ДАНС, всъщност е изнесен от Прокуратурата?
А и много ме интересува като как да разбирам интервюто на Борисов, в което той описва как се взема един документ и как се връщя после?
Също така нека Бойко Борисов и Яне Янев да обяснят на гражданите как така документ, който е с гриф на секретност над „за служебно ползване“ се размахва така пред медиите.
Също така, да се обясни защо аджеба за три месеца не е установена липсата му, когато новонаследилия ведомството е длъжен да направи сверка на всички документни, които са в архива му или да възложи това на упълномощени за това от него лица, които в най-кратък срок да му изготвят доклад за състоянието на архивата?

Явно Бойко Борисов и Яне Янев си дърдорят, само и само да е се види, че са некадърници.
Само София няма система за съхранение  преработка на боклук. Това не е защото Станишев е бил министър председател, а защото дълго време града е управляван от такива велики некадърници като Софиански, Янчулев и Борисо, които не свършиха нищо за 18 години.

Също така много ме вълнува как така изведнъж екскмета забрави предизборните си обещания, отмятайки се от казаното до него.
Като говорим за престъпления, забравянето на предизборни обещания или пълното им отричане, трябва да се приравни към престъплеинието „измама в особено големи размери“ и да се наказва с принудителен труд и строг затвор.
С други думи, политиците, които не си изпълняват обящанията да се вкарват в каторжнически лагери и то доживот.
Защото в последните години, единствените, които все пак са направили нещо за тази страна, този ограбен и изтерзан народ са тези от БСП, които всички се надпреварват да плюят.
Но много от плюещите са забравили, че са си получили образованието, започнали са и са градили кариера във времето, когато тези ми ти комунисти са били на власт.
По-лошо от самоотлъчили се комунисти няма.
За това е пример Бойко Борисов, който си изтъка платното, па ритна кросното и плюе тези, които са му дали добрия старт.
Същия пример е и Костов, който завършвайки политикономия си е бил добре и е започнал кариера.
С идването на демокрацията забрая, кой му е дал образование.
Същи пример е и г-жа Фандъкова, която вика, че ако не била влязла в БКП, нямало да може да върви напред!
Пълни глупости на една проста даскалица по руски език, ако не ме лъже паметта.
Даскалица, която като повечето си колежки се пребоядиса и закрещя „Разпни го!!!“ за тези, които са й дали хляб в ръцете.

Об личное уважение госпожа, обращаюсь к вам по русский со следних слов:
„Человек, которой забыл свое прошлого, у его будуще не соществуеть.
Он только цветной туман, его забудет все немедленно, даже и его детей“
А сега познай от де е туй!

Callysantha

callysantha

Callysantha – система за бързопис, основана на идеограмно-фонетично-сричков принцип. Помага на малко място да бъде нанесена повече информация в сбита форма
Състои се от над 3000 символа, като те могат да изразяват цели понятия, срички и отделни звуци.
За основа е използвана глаголицата в примес с китайски йероглифи и допълнителни символи.
Групирането на символи образува понятия или цели изрази
ако сложим символа „дом“ до символа „човек“ получаваме домакин, но ако символа „тунел“ го сложим след символа „среда“, тогава получаваме името на страната „Китай“
Символа „ден“със пред символа „тук“ образува димата „днес“ и т.н.
Общото наименование на символите в писменната система Callysantha е „силабики“ тоест „сричкопис“
Можем да образуваме понятия, като вземем отделни срички и ги групираме, също така, можем да образуваме понятия, като вземем отделни елементи от сложни знаци и ги групираме по нов начин.
Например ден + тис + ръка –> зъболекър.
риба + овца“ –> вкус
дете + овца –> агне
дърво + едно –> книга
пиша + човек –> писар
планина + дом –> хижа
планина +дом + пари –> хотел
И т.н.

МОЕ МНЕНИЕ ПО ДАДЕН ВЪПРОС

Коментар към тази статия  

Как се отделяме от Русия?

http://analysis.actualno.com/news_265464.html#comments

Явно Едвин Сугарев не разбира нищо от АЕЦ, защото френските централи са от Чернобилския тип, а Белене и Козлодуй са от тези, които не гърмят.
Русия от две десетилетия не експлоатира станции, които не ползват  “карамел“ , а са от горещ тип, като тази в Чернобил.
Като г-н Сугарев говори за Чернобил, то нека спомене, че 1992-ра Швейцария си изхвърляше млякото, защото във Франция имаше тежка авария с централа, която зарази Конфедерация Швейцария, та се наложи да се внася мляко от вече бившите социалистически страни и шоколадите се правеха с „Лактан“, понеже не смеехме да ядем млякото, което се произвеждаше в страната на шоколоада.
Така, че г-н Сугарев, вие трябва да се прекръстите на Евтин Сугарев, защото такива като Вас развалиха всичко, що построено е от така наречените мръсни комунисти.
Едно време вярвахме, че демокрацията ще доведе към по-добро, но се оказа, че демокрацията е само едно менте, а така наречената свобода е долнопробна лъжа.
Живеем в страна, която е бедна, не защото комунистите я направиха такава, а защото полтиците на Прехода, особено от неговата зора и по-късен син разцвет, нагъзиха страната пред кого ли не, за да си оплетат кошницата.
Такива като Вас ме карат да се замисля да стана комунист, защото вие някогашните сини пришки ликвидирахте всичко, което е строено от толкова много хора.
Осъдихте пенсионерите на жалко съществуване, а тези, които сега работим, вероятно няма да доживеем до пенсия, поради липсата на адекватно здравеопазване и непрестанното увеличение на пенсионната въздраст.
България беше страна-градина, а сега е мръсно бунище.
Българите бяхме девет милиона, а сега сме под шест.
Останалото са турци и цигани.
Турците са работливи и почтенни. Но циганите се множат, обнаглели са и само врещят за правата си, забравили, че за да имаш права, трябва да знаеш, че имаш и задължения.
Защо да плащам тока на Манго, защо да плащам водата му?
Защо аз да плащам за когото и да е?
Манго ходи на лекар, неплащал осигуровки, а някой, който си е загубил работата след като са му вземали осигуровките е лишен от правото да бъде лекуван, защото някой, който се е пръкнал като бизнесмен или управник в НЗОК му е изпапкал паричките, или по-лошо дал ги е за дазе лекува някой мангасар, който не работи, не е плащал никога ЗО, а я кара на помощи, защото така е най-лесно.
Също така, като са толкова добрички французите, защо не смеят да си признаят колко проблеми те си имат с техните централи, мангали, разни там емигранти.
Как френската демокрация не признава съдебни грешки и колко народ е осъден несправедливо, лежал е или е загубил главата си на онова хуманно нещо наречено гилотина.
Всеки дава акъл, но не гледа себе си, колко е жалък, мизерен, че направо смърди на корупция и доносничество в прехвалените демокрации на Запада, който винаги ни дават за пример.
Германия, Франция, Испания, Италия и други са си същите като нас.
Пенсионерите им идват тук, защото там гладуват.
Ровят в кофите на пазарите  в Неапол, Валенсия, Хановер, Берлин ,Париж…
Ядат кучешки консерви и салами / за кучета, а не от кучета/ в Швеция, Швейцария и гореизброените.
Също така в проспериращя Прибалтик, хиляди хора гладуват, защото на масата и хляб не могат да сложат.
Можем да кажем, че ЕС за всички нас е една паразитна тежест, защото до момента, ние от новоприетите страни сме на загуба.
България е лишена от голяма част от своите енергоизточници, защото 4 блока на Козлодуй са затворени, това е равно на загуба на 70% от живита на гореспоменатите блокове.
Не кой да е, а компанията Сименс казва това.
Защо се затвориха?
За да може един ден Франция да седне да ни разправя колко велики и безопасни ядрени енергитици са те?
Също така, защото новите членки на ЕС се експлоатират като източник на евтина работна ръка, командват се от Брюксел, внасят членски внос, който е да храни излишна бюрокрация.
Също така въвеждането на длъжността европейски президент означва нова робия за новите членове на ЕС, защото никога няма да влязат в управлението на тази ми ти пуста Европа.
Великобритания, Франция, Германия и други от големите ще станат несменяеми управници.
След 10 години ЕС ще се превърне в нескопосан вариант на СССР, защото управляващите ще изградят една силно тотализирана система, която ще е в полза не на народа, а на бизнеса, който ще им пълни гушките.
Тогава, когато това се случи, ще видим ние що значи гнет, мизерия, беднотия и безработица.
Реално погледнато, бъдещето ясно, е доста жалко, страшно и тъмно.
Защото светлината в края на тунела се оказа насрещния влак на ретрогардността и най-дивия капитализъм.
Добре дошли в светлия строй на неоробството, където вие ще сте не свободни индивиди, а собственност на някоя банка.

МАКЕДОНИЯ СТРАНА БЕЗМИНАЛО И БЪДЕЩЕ

В отговор на следната статя

Македония скочи: Ползвали сме тяхното „Македонско девойче“ за наша реклама

 http://world.actualno.com/news_265351.html#comments

Македония, откога има културно наследство бре? Все едно да кажем, че има културно наследство на шопския народ. Македонците са една от многото разновидности на българите, които населяват нашите и чужди земи. Македония е изкуствена държава, без самостоятелна история, посърбена, погърчена, вярваща в едно никога несъществувало величаво минало. Също така, какво е то македонец? Един малък уплашен човечец, който се страхува от жена си и цялата му смелост е в пушката. Защото, докато истинските патриоти се борили за освобождението на подтиснатите, страхопъзльовците са се плодяли. И за това Македония е пълна с дрисливци, които нямат смелостта да си признаят, че са българи нагъзили се на Сърбия и не осмелили се да се борят за своята национална идентичност. О! Неразум,ни Юроди, защо се срамите да се наречете българи, предавайки тези, що за вашата свобода кръвта си проливаха. Никой от тях не е воювал за свободна Македония, а за Обединение на България. Защото там у вас вече достойни хора няма, а само македонци, които се срамуват от своя произход. Само някакви си там безлични хора, които обиждат с името си македоци, тези, българи родолюбци, които обитават Българска и Гръцка Мекедония. Македония е фалшива държава, страна изградена върхо никаква основа. Народ, който е загърбил своята история, своята идентичност. А народ, който няма минало, той няма бъдеще. Народ, който е загубил своето бъдеще, защото е за

ИЗ IL PRINCIPE….

ПО КАКЪВ НАЧИН ВЛАДЕТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА УДЪРЖА ОБЕЩАНИЯТА СИ

Колко похвално е владетелят да бъде верен на
обещанията си и да живее честно, а не с хитрости, разбира всеки. Но между
съвременните владетели велики неща извършиха тези, които не държаха много на
обещанията си, умееха да омотават в хитростта си хората и, в края на краищата,
взеха връх над онези, които държаха на лоялността.

Трябва да знаете, че има два начина за борба: единият
— посредством закона, другият — посредством силата. Първият начин е присъщ на
човека, вторият — на животните. Много пъти само първият начин е недостатъчен,
налага се да се прибегне към втория. Един владетел трябва да умее да си служи с
начините и на животните и на човека. На същото нещо учат иносказателно и
древните писатели, които пишат, че Ахил и мнозина други владетели са били възпитавани
от Хирон Кентавъра. Това ще рече, че владетелят трябва да умее да си служи
както с оръжието, свойствено за човека, така и с оръжието, свойствено на
животното. Ако си служи само с едното, рискува да изгуби властта си.

Понеже владетелят е принуден да си служи с начините на
животните, той трябва да вземе за образец лисицата и лъва. Лъвът лесно влиза в
клопката, а лисицата е безсилна пред вълка. От лисицата владетелят ще научи да
подушва клопката, а от лъва — да не се бои от вълците. Който разчита само на
лъвското, не разбира нищо от политика. Умният владетел не трябва да държи на
думата си, щом си вреди, ако я удържи, и щом причините, които са го накарали да
я даде, вече не съществуват. Ако всички хора бяха добри, това наставление не би
било достойно за препоръчване, но понеже са лоши и не биха удържали думата,
която биха ти дали, то и ти няма защо да оставаш верен на думата, която им
даваш. При това за един владетел никога не липсват законни причини, с които да
се оправдае, когато не си удържа думата. Могат да се дадат безбройни примери и
да се покаже колко поети задължения са били погазени от князете, между които
най-големи успехи са имали тези, които са си служели най-добре с хитростта и
измамата. Необходимо е само човек да умее да скрива истинските си намерения.
Хората са толкова глупави и толкова погълнати от ежедневните си грижи, че оня,
който иска да мами, винаги ще намери кого да измами. Аз не искам да премълча
един от примерите от ново време. Александър VI през целия си живот си служи
само с измами и винаги намираше хора, които да мами. Не е имало друг човек,
който така майсторски да уверява и с толкова люти клетви да обещава неща, които
после да не изпълнява. Той винаги е постигал чрез измамите си онова, което е
желаел, понеже добре е познавал наивността на хората.

Не е необходимо за един владетел да има всички тези
качества, но е необходимо да изглежда, че ги има. Ще се осмеля дори да кажа, че
когато ги има и винаги ги проявява, те са опасни, а когато изглежда, че ги има,
са полезни. Князът трябва да изглежда, че е милостив, верен на обещанията си,
добър, чистосърдечен, религиозен и да бъде такъв, но да се владее толкова, че в
случай на нужда да може и да умее да измени тези качества в противоположността
им. Трябва да се разбере, че владетелят, особено новият, не може да проявява
всичките добродетели, защото често, за да спаси държавата си, му се налага да
действа против верността, милостта, добротата и религията. Така че той трябва
да бъде винаги готов да се нагажда към промените на съдбата и, както казах
по-горе, да постоянства в доброто, когато може, и да умее винаги да прибегне
към злото, щом се наложи.

Владетелят трябва много да внимава да не казва думи,
които не изразяват изброените добродетели. Да се стреми да прави впечатление на
човек, изпълнен с милост, вярност, честност н религиозност. Най-необходимо му е
да изглежда религиозен, защото хората съдят повече с очите си. Всички могат да
видят това, което изглеждаш, но малцина могат да доловят това, което си в
действителност. И тези малцина не дръзват да се противопоставят на мнението на
мнозинството, което има при това зад себе си силата на властта. Когато се касае
до онези дела на хората, особено на владетелите, за които няма човешки съд, към
който да се обърнем, ние съдим по резултатите. Щом владетелят успее да победи и
спаси държавата, средствата му ще бъдат преценени за почтени и ще бъдат
похвалени. Масата се води от онова, което вижда и от успехите, а светът е маса
и отделните личности придобиват значение само тогава, когато мнозинството не знае
на какво да се опре. Един княз, наш съвременник, чието име е неудобно да
споменавам, винаги проповядва мир и вярност, а в действителност е заклет враг и
на едното, и на другото, и ако ги съблюдаваше, отдавна щеше да изгуби славата
или държавата си.

 

 

КАК ВЛАДЕТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ИЗБЯГВА ПРЕЗРЕНИЕТО И ОМРАЗАТА НА НАРОДА

Аз вече разгледах по-важните качества, които
владетелят трябва да притежава. Другите качества искам да разгледам накратко и
да ги обобщя. Всеки владетел трябва да се стреми да избегне всичко, което може
да му навлече омразата и презрението на народа. Постигне ли това, вече е
изпълнил основното и може да не се безпокои от упреците, които биха му се
отправили за другите му непочтени деяния.

Вече казах, че владетелят може да бъде намразен
най-вече когато посяга върху имота и жените на поданиците си. Народът живее
спокойно и е доволен от владетеля щом не му се отнема нито имота, нито честта.
Той трябва да се бори само против стремежите на малцината амбициозен, с които
лесно би могъл да се справи.

Владетелят предизвиква презрението на народа, когато
минава за непостоянен, лекомислен, изнежен, малодушен, нерешителен — слабости,
от които трябва да се пази като от чума, като се стреми да проявява в
постъпките си величие, дръзновение, сериозност и сила. Когато разрешава
спорове, възникнали между гражданите, решенията, които взема, трябва да бъдат
неотменими. Трябва да се държи на такава висота, че никому да не идва на ум
дори да го мами или надхитрява.

Когато един княз е почитан от народа си, няма защо да
се бои от съзаклятията н външните нападения. Всеки владетел е изложен на две
опасности: едната вътрешна — от страна на поданиците му, и другата външна — от
страна на външни сили. От външните опасности се защитаваш с добри войски и
добри съюзници. Който има добри войски, винаги ще има и добри съюзници. При
това, когато отношенията с чуждите сили са добри, ще е запазен от вътрешния
ред, ако, разбира се, не бъде нарушен от някой заговор. Каквито и пречки да се
появят отвън или отвътре, владетелят ще успее да ги преодолее, подобно на
спартанеца Набид, ако предварително е изпълнявал дълга си към войската и се е
съобразявал с правилата, които вече посочих.

Когато не е изложен на външни опасности, владетелят е
заплашен само от тайни заговори, които лесно може да предотврати, ако направи
всичко възможно да не си навлече омразата и презрението на народа. Най-силното
средство срещу заговорите е владетелят да не бъде намразен от народа си. Всеки
заговорник вярва, че смъртта на владетеля ще бъде посрещната със задоволство от
народа, но когато е убеден, че народът няма да одобри смъртта на владетеля, той
не се забърква в заговори, защото знае, че се излага на безбройни изпитания и
трудности. Знаем от историята, че са правени много заговори, но малко от тях са
успешни. Затворникът не може да действа сам и търси помощ от недоволните. Но
тогава го заплашва опасността да бъде предаден срещу възнаграждение. Ония, на
които поверяваш заговора, от една страна могат да разчитат на сигурна печалба,
а от друга страна — самите те са изложени на опасности. Те трябва да ти бъдат
много близки приятели, или да са заклети врагове на княза, за да не му разкрият
тайната. Следователно, на страната на съзаклятниците са страха, безпокойството,
опасенията от наказанието. На страната на владетеля са величието на властта му,
законите, защитата на приятелите и държавата. Когато владетелят се радва на
благоволението на народа, невъзможно е да се намери толкова смел човек, който
да се реши да прави заговори. Обикновено заговорникът се притеснява до
изпълнението на плана си, а в този случай трябва да се бои и след това, защото
след извършването на злодеянието ще има за враг народа, при когото не ще може
да намери убежище. За доказателство могат да се приведат безброй примери, но аз
ще се задоволя само с един от времето на бащите ни. Анибал Бентиволи[1],
дядо на днешния Анибал[2] и бивш княз на Болоня, бил убит от съзаклятниците Канески и от неговия род
останал само Джовани[3],
който бил още в пелени. Непосредствено след убийството народът се вдигнал и
избил всички Канески. Колко голямо е било благоволението на народа към рода
Бентиволи се вижда от факта, че болонците, като узнали, че във Флоренция живее
един Бентиволи, който дотогава минавал за син на ковач, отишли да го вземат и
му поверили управлението преди да е навършил пълнолетие.[4]

Всички добре устроени държави и мъдрите владетели
винаги са се стремели да не доведат до отчаяние влиятелните и да задоволят
народа. Това е основната грижа на всеки владетел.

В наше време между добре устроените и добре
управлявани държави е Франция, която разполага с добри учреждения, от които
зависи свободата и безопасността на краля. Първо място между тези учреждения
безспорно заема парламентът. Създателите на това кралство са познавали както
амбицията и грубостта на благородниците, така и омразата на народа към тях,
произтичаща от страха, и са искали да обуздаят първите и да осигурят благоденствието
на вторите. Като преценили, че за това не бива да се грижи краля, който би
могъл да си навлече омразата на благородниците, в случай че облагодетелствува
народа, или омразата на народа, ако облагодетелствува благородниците, създали
парламента, който да може, без намесата на краля, да обуздава благородниците и
да облагодетелствува народа. По-благородно и по-разумно учреждение, което тъй
да осигурява краля и реда на държавата, едва ли би могло да има. От това може
да се заключи, че владетелите трябва да предоставят неблагодарните работи на
другите, а за себе си да запазват благородните. Повтарям: владетелите трябва да
уважават благородниците, но трябва да внимават да не си навлекат омразата на
народа.

Когато разглеждаме живота и смъртта на римските
императори, на мнозина може да се стори, че се натъкваме на примери, които са в
противоречие с твърдението ми. Някои от тях, макар и да са водили почтен живот
и да са притежавали необикновени качества, са изгубили властта, а други са
убити от заговора на поданиците си. За да разпръсна това заблуждение, ще
разгледам качествата на някои императори, като посоча причините за провалянето
им, които не се различават от причините, които вече изтъкнах. Между другото ще
направя преценка на нещата, на които трябва да се обърне внимание при
изучаването на събитията от онези времена. Искам да се огранича с примери за
императори, които са властвали през времето между Марк Аврелий и Максимин, а
именно: Марк Аврелий, Комод, неговият син — Пер-тинакс, Юлиян, Север, Антонин,
Каракал, неговият син — Макрин, Елиогабал, Александър и Максимин.[5]

На първо място ще отбележа, че докато другите
владетели е трябвало да се справят само с амбицията на благородниците и с
необуздаността на народа, римските императори е трябвало да се справят още и с
алчността и жестокостта на войниците. Много императори са се провалили, защото
не са могли да се справят и задоволят едновременно войниците и народа. Народът е
бил миролюбив и затова е обичал миролюбивите императори. Войниците са обичали
войнствените, нападателните, жестоките, алчни императори и са искали да проявят
тези качества към народа, за да им се удвоят заплатите и да се задоволят
алчността и жестокостта им. Това е причината да се провалят императорите, които
по природа не са били зли, нито са съумявали да минават за такива, за да могат
да обуздават народа и войниците. Повече от императорите, особено онези, които
са се изкачили на престола от обикновени граждани, са решили да задоволят
войниците без да държат сметка за беззаконията, които са се вършили над народа.
Друго решение не са могли да вземат, като са знаели, че е много трудно да се
примирят интересите на народа и войниците. Когато владетелите не могат да
избегнат омразата на едните или на другите, трябва да направят всичко възможно
да избегнат омразата на народа. Когато видят, че е неизбежна, да се помъчат да
избегнат омразата на по-силните съсловия. Затова онези императори, които от
обикновени граждани са ставали крале и са се нуждаели от изключителна подкрепа,
са подавали ръка по-скоро на войската, отколкото на народа. Преуспяването или
провалянето на всеки император зависело от това доколко е съумял да се постави
добре пред войниците си. По тези причини Пертинакс и Александър, които са били
умерени, справедливи и милостиви, свършили печално. Само Марк, който е имал
същите добродетели, е избегнал тази участ, защото заемал престола по
наследствен път и не бил задължен нито на войниците, нито на народа.
Благодарение на многото си добродетели, които са будели почит у всички, той
винаги е държал както народа, така и войниците си в кръга на задълженията им и
никога не са го презирали или мразели. Пертинакс загинал още в началото на
властването си, защото го намразили войниците, които свикнали на разпуснат
живот при Комод, а той се опитал да ги приучи на честен и скромен живот.
Известно влияние за провалянето му е оказало и обстоятелството, че са го
презирали поради напредналата му възраст. Трябва да отбележа, че омразата се
спечелва както чрез добрите, така и чрез лошите дела. При това, както вече
казах, владетелят често е принуден да не бъде добър, когато иска да запази
държавата. Ако колективът — било народът, било войската, било
благородничеството, от поддръжката на когото владетелят смята, че се нуждае, е
порочен, то владетелят е принуден да следва склонностите му и да задоволява
желанията му и тогава добрите дела са гибелни за него.

Александър бил толкова добър, че през
четиринадесетгодишното му властваме не бил убит нито един човек без законна
присъда. При все това бил убит при заговор във войската, защото го смятали
много мек и се оставил да го ръководи майка му.

Комод, Север, Антонин, Каракала и Максимин били
извънредно жестоки и алчни и, за да угодят на войниците, не се въздържали от
никакво насилие, което е могло да се упражни над народа. Всички, с изключение
на Север, са имали печален край. Север можал да властва щастливо благодарение
на многото си превъзходни качества, които му позволили да се радва едновременно
на привързаността на войниците и на благоволението на народа. И понеже от
обикновен гражданин той станал император и извършил велики дела, искам накратко
да посоча как е съумял да върви по стъпките на лисицата и лъва, на които, както
вече казах, трябва да подражава всеки владетел.

Север, който познавал нехайството и леността на
император Юлиян, убедил войската си, която предвождал в Славония[6],
да отиде в Рим, да отмъсти за смъртта на Пертинакс, убит от преторианските
войски. Под този предлог, скривайки ревниво властолюбивите си домогвания, повел
войските си и стигнал в Италия преди още да се е знаело за потеглянето му.
Когато пристигнал в Рим, сенатът от страх го избрал за император, а Юлиян бил
убит. След това, за да стане пълен господар на империята, Север трябвало да
преодолее още две пречки. Едната бил Песциний Нигер[7],
който предвождал войските в Азия, и се обявил за император. Другата бил Албин[8],
който предвождал войските на запад, и също се стремял към императорската власт.
Север сметнал за опасно да нападне двамата и нападнал Нигер, а решил да измами
Албин като му предложил да разделят властта. Албин повярвал и приел. След като
победил и убил Нигер и усмирил Изтока, Север се върнал в Рим и се оплакал на
сената, че Албин, вместо да е признателен за сторените му добрини, замислял да
го убие с измама. Заявил, че трябва да накаже непризнателността му, отишъл във
Франция и му отнел властта и живота.

Ако проследим подробно делата на този император, ще
видим, че той съчетавал силата на лъва и хитростта на лисицата. Той знаел да
вдъхне уважение и страх, както у войската, така и у народа. Неговата голяма
слава винаги го предпазвала от омразата, която грабежите му могли да
предизвикат у народа. Нищо чудно, че той могъл да държи в ръцете си толкова
голяма власт.

Антонин Каракала, неговият син, също притежавал
великолепни качества, които му спечелили почитта на народа и привързаността на
войниците. Той бил войнствен, с лекота понасял трудностите, презирал
изтънчената храна и изнежващите удобства, заради което бил обичан от войската
си. При все това, поради нечуваната си жестокост, която проявил при избиването
на голяма част от жителите на Рим и Александрия, бил намразен от всички и убит
от един стотник от собствената си войска. Тук трябва да отбележа, че владетелите
трудно могат да се опазят от онези, които са решили да отмъстят с цената на
собствения си живот, но такива хора се срещат рядко и не представляват чак
толкова голяма опасност за владетеля. Трябва само да се внимава да не се
засегне тежко някой от тези, които са на служба при него, или с които е
обграден. Антонин извършил голяма грешка, че след като убил един от стотниците
си, без да е доказана вината му, оставил неговия брат в гвардията си, макар че
той постоянно се заканвал да отмъсти. Тази грешка Антонин изкупил с живота си.

Комод, синът на Марк, наследил престола от баща си и
за него било много лесно да се задържи. Достатъчно било да следва постъпките на
баща си, за да бъде почитан от народа и войската си. Но той бил жесток и груб,
често се биел с гладиаторите на арените и вършел недостойни за императорското
си величие неща. За да задоволи алчността си, се отнасял снизходително към
войниците. Дисциплината в армията спаднала. С това спечелил презрението на
войниците и омразата на народа. Срещу Комод бил организиран заговор и го убили.

Остава ми да разкажа за Максимин. След като войниците
убили Александър, поставили на негово място Максимин, който бил много
войнствен. Низкият му произход (всички знаели, че пасял овце в Тракия),
мудността, с която дошъл в Рим, за да поеме властта и особено жестокостите,
които извършил навсякъде в империята чрез представителите си, предизвикали
презрение и омраза. Първо Африка, после сенатът, римският народ и цяла Италия
се обявили против него. Въстанала и собствената му войска, която, преситена от
жестокостите му и уморена от продължителната обсада на Аквилия, го убила без да
се страхува, защото той спечелил омразата на всички.

Няма да говоря нито за Елиогабал, нито за Макрин, нито
за Юлиян, които поради презрението, което си спечелили, се задържали много
малко на престола. В заключение ще кажа, че владетелите в наше време се справят
много по-лесно с войниците си. Нито един владетел не държи несменяема войска,
която да представлява самостоятелна сила в държавата, както е било в Рим. И ако
някога е трябвало повече да се задоволяват нуждите на войниците, отколкото на
народа, то е било, защото войниците са били по-влиятелни от народа. Днес на
всички владетели, освен на турския и египетския, се налага да задоволяват
повече нуждите на народа, отколкото на войниците, защото той има по-голямо
влияние. Изключвам турския султан, който държи постоянно 12 000 пехотинци и 15
000 кавалеристи, от които зависи безопасността и силата на държавата му, и той
трябва да се стреми да запази и поддържа приятелски отношения с тях, като
изоставя на заден план грижите за народа. Същото важи и за египетския султан,
чиято власт се крепи върху войските му, и който често пъти трябва да отива
против народа, за да не се лиши от тяхната поддръжка. Трябва да отбележа, че
властта на египетския султан е подобна на папската в Рим. Египетският султан не
може да се нарече наследствен, защото след неговата смърт престолът му не се
наследява от синовете му, а от друг поданик, избран от тези, които имат право
да избират. Той не може да се нарече и нов, защото идва на власт по един
традиционен ред и не среща трудностите, които имат новите владетели. Султанът е
нов, но учрежденията в страната са стари и са приспособени да му осигурят
положението на наследствен владетел.

Да се върнем на темата. Който е прочел внимателно
изложеното, се е уверил, че споменатите императори са се провалили, защото са
си спечелили омраза и презрение. Една част са вървели по едни пътища, а други
по точно противоположните, но независимо от следваните пътища, едни са били
щастливи, а други са имали печален край. Понеже са били нови императори, за
Пертинакс и Александър е било безполезно и опасно да вървят по стъпките на Марк
Аврелий, който е имал властта в наследство. Каракала, Комод и Максимин са загинали,
понеже са искали да вървят по стъпките на Север без да са имали неговите
качества.

Един нов владетел не трябва да подражава на Марк
Аврелий, нито на Север, но трябва да научи от Север как да се добере до
престола, а от Марк — как да се закрепи на него, след като вече е установил и
заздравил властта си.

 

 

Бележки

[1] Анибале I Бентивольо — владетел на Болоня, убит през 1445 г. ↑

[2] Анибале II Бентивольо (1469–1540 г.). ↑

[3] Джовани Бентивольо (1445–1508 г.) — управител на Болоня от 1463 до 1506 г.,
когато е изгонен от папа Юлий II. ↑

[4] Санте Бентивольо (1426–1463 г.) — братовчед на убития Анибале, управлявал
Болоня от 1445 до 1462 г. ↑

[5] Става дума за римските императори през периода 161—238 г. от н.е.:

— Марк Аврелий Антонин, (121–181 г.) — царувал от
160—180 г. заедно с брат си Луций Вер. Водил успешни войни срещу варварите.
Добър политик, известен е и като философ-стоик. Преследва християните. Написал
на гръцки произведението „Мисли“, в което резюмира моралната доктрина на
стоическата школа.

— Луций Хелвий Аврелий Комод (161–192 г.) — син на
Марк Аврелий. Управлявал Рим от 180 г. Алчен, жесток и подъл, погубва стотици
граждани, за да обсеби имотите им. Живял в охолство и разврат.

— Публий Хелвий Пертинакс — управлява Рим само 3
месеца от 193 г. и загива при заговор, убит от преторианците.

— Марк Юлиян Север Дидий (133–193 г.) — избран за
император на Рим от преторианците и убит насилствено след двумесечно царуване.

— Луций Септимий Север Аврелий Антонин (146–211 г.) —
император от 193 г., известен като реорганизатор на римската държава. Водил
успешни войни срещу партите и заздравил границите на империята. Извършил законодателни
реформи и закрилял писмеността. Умрял по време на поход в Британия.

— Каракала — Марк Аврелий Антонин Басиан (186–217 г.)
— син на Септимий Север, роден в Лион, умрял в Едеса. Името си дължи на
названието на галската наметка, която въвежда в Рим. Наследил престола заедно с
брат си Гета в 211 г., когото убил още през 212 г. Воювал успешно срещу
германските племена. Неуравновесен и жесток, организирал масови кланета в
Александрия. Убит от недоволен войник през 217 г.

— Марк Опелий Макрин (164–218 г.) — провъзгласен за
император през 217 г. от източните легиони след убийството на Каракала. Пленен
и убит от войниците си след битката при Антиохия.

— Варий Авит Басиан Хелиогабалус — римски император от
сирийски произход, роден в 204 г. Царувал от 218 до 222 г. Останал в историята
с лудата си жестокост и разврат. Преторианците въстанали и го съсекли в Рим.

— Марк Аврелий Север Александър (208–235 г.) — царувал
от 222 I.; наследил братовчед си Хелиогабал, който го осиновил. С политиката и
победите си възвърнал достойнството на римската империя. Водил успешни битки
срещу Сасанидите в Азия и отхвърлил германците отвъд Рейн. Убит по време на
военен бунт.

— Гай Юлий Вер Максимин–Тракиеца — издигнат за
император от войниците си през 235 г. Роден в Тракия през 173 г. През 238 г.
пада убит от войниците си, защото бил груб, жесток и с твърд характер. Сенатът
бил враждебен към него. ↑

[6] Славония се нарича древната Илирия, западните краища на Балканския
полуостров. ↑

[7] Гай Юлий Песциний Нигер — легат на Сирия, обявен от войниците си за
император в Антиохия през 193 г. Разбит от Септимий Север през 194 г., убит
през 195 г. ↑

[8] Деций Клодий Албин — главнокомандващ римските легиони в Британия. Избран за
император от войниците си след смъртта на Пертинакс. Победен и обезглавен от
Септимий Север при Лион през 197 г. ↑

 

 

КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВИ ЕДИН ВЛАДЕТЕЛ, ЗА ДА БЪДЕ ПОЧИТАН

Нищо не буди такава почит в народа, както великите
подвизи и изключителните постъпки на един владетел. Сегашният крал на Испания
Феранд, може да се нарече почти нов, защото от слаб крал, благодарение на
великите си и изключителни дела, стана първият крал на християнството. Наскоро
след изкачването си на престола той нападна Гренада и това първо негово
начинание, осъществено, когато държавата му е била вътрешно спокойна и не е
могъл да срещне никаква съпротива, бе основата на мощта му. Кастилските барони,
увлечени в тази война, не помислили за бунт и през това време той разшири
славата и властта си над тях, без те да се досетят. Войските си, които го
издигнали толкова много, поддържал с църковни и народни пари.[1] За да може да се впусне в други завоевания, все в името на религията,
прибягна към една благочестива жестокост и изгони маврите[2].
Пак под мантията на религията нападна последователно Африка, Италия и Франция.
Той винаги се впускаше във велики начинания, които предизвикваха в поданиците
му удивление и жив интерес към изхода им. Тези негови инициативи са следвали
непрестанно една след друга и никога не давали време на хората да се съвземат и
да се съюзят против него.

Много полезно за един владетел е да се прояви с
изключителни дела във вътрешното управление на страната, като награждава или
наказва онези, които извършват похвални или недостойни дела. Отличен пример за
това е Бернабо[3],
владетел на Милано. Владетелят трябва да се стреми във всяко свое начинание да
се проявява като велик и необикновен човек.

Владетелят е уважаван когато е истински приятел или
истински неприятел, т.е. когато застава открито и смело на страната на някого.
Много по-полезно е да се действа така, отколкото да се следва пътя на
неутралитета. Когато двама твои мощни съседни владетели влязат във война и
единият от тях победи, ти или ще си заплашен от него, или не. И в двата случая
за теб ще е по-изгодно да застанеш на едната страна и да поведеш открита война.
В случай, че победителят е толкова силен, че представлява опасност за теб, ти
винаги ще си негова плячка — за радост на победения, и няма да имаш към кого да
се обърнеш за защита и убежище. Победителят не иска да има несигурни съседи,
които не му помагат при затруднения, а победеният не ти дава убежище, защото си
бил безучастен зрител на поражението му.

Когато Антиох влязъл в Гърция, повикан от етолийците
да прогони римляните, той изпратил посланици до ахейците, които били приятели
на римляните, да останат неутрални. Римляните пък ги убеждавали да се
присъединят към тях. Въпросът бил отнесен в съвета на ахейците където, след
като говорили пратениците на Антиох, думата взел представителят на римляните и
заявил:

„Препоръчват ви решението да останете неутрални като
най-сигурно. Аз ви уверявам, че няма по-лошо решение от това. Вие неизбежно ще
попаднете в ръцете на победителя, който и да е той“.

Който не ти е приятел винаги ще иска да бъдеш
неутрален, а приятелят ще очаква да се намесиш открито във войната на негова
страна. За да се отърват от настоящите опасности нерешителните владетели
най-често следват пътя на неутралитета и разбира се повечето пъти се провалят.
Когато се присъедини открито и смело към едната страна и тя излезе победителка,
владетелят няма защо да се опасява. Победителят му е задължен и обикновено
хората не са толкова нечестни че на стореното добро да отговарят със зло.
Никога победите не са толкова безспорни, че победителят да пренебрегне
повелителите на справедливостта. Ако този, към когото си се присъединил, бъде
победен, ти ще можеш по-късно да разчиташ на него. Когато и както може той
винаги ще ти помага. Ти ставаш негов другар в съдбата, която някога може да му
се усмихне.

Когато воюващите не представляват опасност за теб, ще
е още по-разумно да се обявиш открито в подкрепа на една от страните. Така
смазваш една съседна държава в съюз с този, който, ако беше разумен, би
трябвало да я брани от теб. Невъзможно е да не победи този, към когото се
присъединяваш и тогава, дори като победител, той изпада в твоя зависимост.

Владетелят не бива да се съюзява с по-силен от него
противник, освен ако някакви изключителни обстоятелства не налагат този съюз.
Дори и да победи, той пак ще бъде в негова зависимост. Владетелите трябва да се
стремят да не изпадат в зависимост от друг.

Венецианците се съюзиха с Франция против Миланския
дук, а можеха да избегнат този съюз, който бе гибелен за тях. Когато един съюз
е неизбежен, както бе с флорентинците,[4] когато папата и Испания изпратиха войските си да нападнат Ломбардия, тогава
владетелят, по вече изложените причини, трябва да се определи към някоя от
страните. Никой владетел не може да е сигурен, че решението, което е взел е
най-сигурното. Често, когато се стремим да избегнем една опасност, попадаме на
друга. Благоразумието на владетеля ще се прояви в това да прецени опасностите и
да избегне най—тежката.

Всеки владетел трябва да цени и закриля дарованията и
изкуствата, да насърчава гражданите спокойно да упражняват занаятите си,
особено търговците и земеделците, като им осигури собствеността и не ги облага
с непосилни данъци. Трябва да възнаграждава тези, които обогатяват или
разхубавяват по някакъв начин града или държавата му. През подходящо време на
годината да устройва представления за народа. Да поддържа интерес към
занаятчийските обединения и понякога да присъства на събранията им, като не
пропуска случай да прояви добротата и щедростта си, без да накърнява височайшето
си достойнство.

 

 

Бележки

[1] Става дума за борбата на Феранд против Гренада (1482–1492 г.), чийто
щастлив изход е бил поздравен като победа на християнството. ↑

[2] Маври — мохамедани, които са били заставени да се откажат от религията си,
но я спазвали тайно. Против тях Феранд водил ожесточена, безжалостна борба през
1501–1502 г. ↑

[3] Бернабо — внук на архиепископ Джовани, чието място заел заедно с брат си
през 1354 г. и след смъртта му властвал сам до 1385 г. Той раздавал присъдите
си по твърде оригинален начин. Бил надарен и със здрав политически усет. ↑

[4] Флорентинците не взели страната. Те се откъснали от французите, но не се
осмелили да влязат в Свещения съюз (1512 г.) Неутралитета си заплатили с
разграбването и опустошаването на Прато от испанските войски и с
възстановяването на Медичите. ↑

ЗА СЪВЕТНИЦИТЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ

За всеки владетел е особено важен изборът на
министрите му. Те могат да бъдат добри или лоши, според благоразумието на
владетеля. За ума на всеки владетел може да се съди по хората, които го
заобикалят. Когато те отговарят на заеманото от тях положение и са верни,
владетелят е умен. Когато не отговарят на заеманото положение, тогава не можем
да имаме високо мнение за владетеля, защото основната си грешка той прави при
този избор. Който е познавал Антонио да Венафро[1],
министър на Сиенския княз Пандолфо Петручи, не би могъл да не прецени Пандолфо
като много умен, щом е избрал толкова даровит министър.

Има три вида хора: едни, които сами постигат това,
което са искали да разберат; други, които могат да разберат онова, което
другите са проумели; и трети, които не са способни да разберат нито сами, нито
чрез другите. Първите са превъзходни, вторите — добри, а третите безполезни.
Безспорно Пандолфо е принадлежал, ако не към първите, то поне към вторите.
Защото, когато някой умее да различава доброто или злото, което някой върши или
казва, макар и да не е изобретателен, може да различи добрите или лошите дела
на министъра си, като ги похвали или осъди. Тогава министърът разбира, че не
може да излъже владетеля и му служи вярно и предано.

Лесно можеш да разбереш какъв е министърът като си
послужиш с едно безпогрешно средство. Когато той мисли повече за себе си, отколкото
за тебе и се ръководи главно от личната си изгода, можеш да си уверен, че такъв
човек не е за министър и не трябва да му се доверяваш. Министърът не бива да
мисли никога за себе си. Владетелят, за да накара министъра да постоянства в
старателната си и вярна служба, трябва да го награждава с почести, пари и
длъжности. Така ще свикне с мисълта, че не може да съществува без него и да се
страхува от всяка промяна, която би засегнала господаря му. Само така между
владетеля и министрите могат да се установят отношения на доверие и преданост.
В противен случай краят винаги ще бъде печален за едните, или за другите.

 

 

Бележки

[1] Антонио де Венафро — прочут законодател и дипломат, роден през 1459 г.,
умрял в 1539 г. ↑

КАК ТРЯБВА ДА СЕ ИЗБЯГВАТ ЛАСКАТЕЛИТЕ

Аз трябва да засегна едно зло, от което владетелите
могат да се запазят само когато имат повече благоразумие. Думата ми е за
ласкателите, с които са пълни дворците. Хората са прекомерно честолюбиви и
доволни от себе си и мъчно могат да се опазят от тази чума. Когато се опитват
да се запазят, рискуват да си навлекат презрението на останалите. Единственото
средство да се избавиш от ласкателството е хората да разберат, че не се
обиждаш, когато ти казват истината. От друга страна, ако всеки може да ти казва
истината, къде ще остане уважението към височайшето ти достойнство? Мъдрият
владетел трябва да намери среден път — да се огради с умни съветници, на които
да дава правото да му казват истината само за неща, за които ги запита. Той
трябва да ги пита за всичко, да изслушва мнението им и после да решава сам както
намери за добре, като се държи с тях така, че да им даде да разберат, че
колкото по-откровено му говорят, толкова по-сериозно се вслушва в думите им.
Освен до тези съветници, не трябва да се допитва до никой друг и трябва да
осъществява упорито взетите от него решения. Който постъпва по друг начин, се
оплита в мрежата на ласкателите и се проваля, или често променя мненията и
решенията си и изгубва уважението на другите. Ще приведа един пример от нашата
съвременност. Свещеникът Лука[1] казваше за господаря си Максимилиан, днешен император, че не се съветвал с
никого и въпреки това не е извършвал нищо самостоятелно. Това е станало, защото
следва път, напълно противоположен на посочения от мен. Императорът е таен, не
съобщава плановете си на никого и с никого не се съветва. Но щом се опита да
осъществи начинанията си, започват да го критикуват, а той, като отстъпчив и
мек човек, се отказва от тях. Това, което прави днес, утре го разваля и не се
разбира какво иска или възнамерява да прави. Естествено, върху решенията на
такъв човек не може да се гради нищо.

Владетелят трябва да се съветва винаги, но само когато
той иска, а не когато искат другите. Дори трябва да пресече желанието на всеки,
който иска да го съветва за неща, за които не е питал. Но трябва да разпитва
подробно и търпеливо да изслушва истината. Да проявява недоволството си когато
разбере, че някой се колебае да му каже истината. Грешат ония, които мислят, че
владетел, който е известен като умен, минава за такъв благодарение само на
чуждите съвети, а не защото действително е умен. Владетел, който не е
действително умен, не би могъл да бъде добре съветван. Това става само в
изключителни случаи, когато има щастието да попадне на много даровит министър,
комуто изцяло да повери управлението. В такъв случай съществува опасност
неговата власт за късо време да бъде обсебена от натоварения да управлява.
Когато владетелят се съветва не с един, а с мнозина, ще получава различни
съвети и ако не е умен, няма да може да направи правилен извод. Съветниците ще
мислят повече за личните си изгоди, отколкото за държавните и ако той не
забележи това, няма да може да ги покори. Не може да бъде по друг начин, защото
хората са лоши, докато не им се наложи да бъдат добри. В заключение ще кажа, че
добрите съвети, откъдето и да идват, се дължат на благоразумието на владетеля и
че благоразумието на владетеля не е плод на добрите съвети.

 

 

Бележки

[1] Свещеник Лука Рейналди — доверено лице на австрийския император
Максимилиан. Макиавели се запознал с него когато бил дипломатически
представител на императора (декември 1507 — януари 1508 г.). ↑

из книгата на Николо Макиавели  “Владетелят“ изд 1513г.

Израел, държава на противоречията

Израел е въстановена под егидата на ООН, през 1948 година, с цел да има къде да идат много от прокудените от домовете им евреи след Втората световна война.
Но също така можем да отблежим, че началото на формиране на Израел започва почти век по-рано, когато в Юдея се завръщат много от европейските и османските евреи.
Първоначално закупували нужната им земя, но не след дълго се появили фанатици, които проповядвали, че трябва да се избиват палестинците, които им били съседи.
След края на ВСВ ООН също закупува земя за бъдещата еврейска държава, така прокудените намерили своя нов дом и отечество.
До тук това е добре за многострадалния еврейски народ.
Но злия демон на милитаризма и религиозния фанатизъм се проявил отново и вместо Израел да е мирна страна се превърнал в ад под небето.
Израелците незабелязвайки, че вършат на палестинците, това, което са им вършили немците и техните съюзници.
Религиозния фанатизъм и сляпата военщина подкарали страната към мечтания от австрийския журналист Теодор Херцел строй основан на религията и насилието над околните народи.
Ционизма се превърнал в чиста проба нацизъм. За това може да се позова на следния цитат
„В 1975 г. Общото събрание на ООН гласува резолюция № 3379 (предложена от 25 страни, между които Афганистан, Куба, Египет, Оман, Катар и др. и гласувана освен с тях с още 72 гласа „за“ – между които СССР, България, всички страни от социалистическия лагер, Либия, Китай, Албания, Катар, Оман и др., 35 „против“ – между които западноевропейските страни, Австралия, САЩ, и др, 32 „въздържал се“ – между които Япония, Чили, Перу, Сингапур и др.), която осъжда ционизма като форма на расизъм и расова дискриминация.“

Ционизма напомня на Апартейда в ЮАР, където една група хора управлява друга група хора, които са лишени от граждански права.
Въпреки, че Палестинската автономия се води част от Израел, то палестинците нямат глас по въпросите, които касаят тяхното бъдеще.
Също така и религиозния закон, който казва, че един човек не е еврейн, ако не изповядва юдаизма като своя религия.
Това е потресаващо нарушение на свободата на вероизповеданията и правото на национална идентичност!
Такова нещо няма дори и в силно развитите в фанатично отношение ислямски страни.
Даже в Афганистан по времето на талибаните не е имало такова нещо, като това религията да определя народността.
В Афганистан и Пакистан живеят калашите, които са езичници, но не са имали конфликт с ислямските власти.
Израел може да се сравни със средновековна Испаия, където религиозния фанатизъм и държавата са се слели в едно.
Ако един човек вярва в едно, а друг в друго, то това не би следвало да води до конфликти, защото вярата е лично убеждение и въпрос на чувство и душевност.
Естествено е, че в един народ преобладава една или друга верска група, но никъде другаде, освен в Израел няма равенство между религия и етнос.
В Средните векове, различните християнски течения воювали по между си, заради различното тълкуване на Светото писание, заради различни канонизирани или не части от него.
Въпреки това, в християнския свят идентичността между вяра и етнос не е съществувала. Не е съществувала и в ислямския свят, който по онова време търпял бурно развитие в културно и икономическо отношение.
В същото време, когато християните и мюсюлманите се разцепвали на секти, течения и отделни църкви, евреите постигнали нещо като обединение.
Но въпреки всичко, това обединение не се случило, защото някои групи гледали на други, като на втора категория хора.
Фелахите от Етиопия не били зачитани за евреи, защото били чернокожи, хората от Малка Армения били смятани за по-долни, защото имали малко по-различни обичаи, албанците /на Каспий/ били считани за диви и не били вземани на сериозно от своите единоверци.
Богатите евреи презирали бедните и т.н.
Най-странното е, че евреите сами прокудили от себе си тези, които споделяли вярата им, защото не ги зачитали за свои близки по дух.
Теократичния строй при евреите довел до много бедствия за този много страдален народ, защото неговите духовници го подтиквали към бунтове и ненужни кръвопролития.
Военния закон на юдеите казва, че враговете трябва да се избиват без оглед на това дали са жени, деца, старци, воини или мирни мъже.
Самата религия подтиква към геноцид над околните народи.
Достатъчно е да вземем Тора и да го прочетем без да бързаме и ще видим не един пример за това.
Съвременното управление на Израел следва пътя, който в миналото погубил юдейските държави, т.е. пътя на безконечната война с околните.
Но освен религиозната основа, може да видим и другите две страни на въпроса.
Икономическата страна е, че ВПК реализира печалби, а политическата е, че войнолюбците ще са на власт, докато има война. Т.е. мир няма да има скоро, защото някои бизнесмени нямат сметка от това.
Всеизвестно е, че сред евреите има много хора, които нямат нищо против своите съседи, които са миролюбиво настроени, които са се изморили от тази непрестанна касапница.
Но ей го на в Израел властниците искат да са вечните господари  и подклаждат войната, като за да се обогатяват жертват живота на своите сънародници.
Колкото и да е странно, ако САЩ не подкрепяха израелските действия, то нямаше да се стигне до това положение.
За САЩ, Израел е голямата Атомна тояга, с която да държи Близкия изток в шах. Израел служи за нещо като куче-пазач на американските интереси в региона.
От военно стратегическо отношение, Израел е лесна мишена, дори и за малка група добре подготвени специалисти. Най-странното е, че властниците на Израел не щат да осъзнаят, че всяко нещо има край. Защото вечната война води до колапс на обществото и в един момент налягането избива навън и се случват непредвидими неща.
За 60 години израелското общество е достигнало до фазата на изтощаване на нацията, което е в резултат на неразумната политика на управляващите.
Самия факт, че страната от убежище се е превърнала в терорист е показателен.
Заграбването на територии е довело до там, че при първите признаци на слабост, страната ще бъде пометена от своите съседи, а съюзниците й ще я изоставят при първа възможност.
Това го казвам неслучайно, а правя аналогия с една друга страна, която първоначално е приветствана от Запада, а после след голямата катастрофа до която е довела света е доведена почти до унищожение.
Става дума за Германия по времето на Хитлер.
САЩ, Франция, Великобритания, та дори и СССР първоначално са си сътрудничели с тази страна, но тя започнала кампании срещу тях и това довело до нейния крах.
В Израел се наблюдават абсолютно същите процеси като по времето на Третия райх, но в по-бавен темп.
Не е далеч времето, когато някой луд ще вземе властта и ще реши, че е дошло времето да направи от Израел световен хегемон.
Това ще е края на Израел, защото всичките им действия до сега водят по този път.
Ако Израел реши да бъде мирна страна, с течение на няколко поколения може да се забрави омразата към тях.
Но такава реформа не може да се случи без да се промени коренно основната доктрина, която е повела страната към най-тежкия тоталитарен строй на 20-ти и 21-ви век.
Самият аз нямам нищо против евреите, но се опасявам, че техните лидери ще ги доведат до положение, което е по-страшно  и от най-големите кошмари в досегашната история.
Докато Израел се управлява от тази върхушка мир няма да има.
А тази върхушка е несваляема, защото контролира цялата икономика на страната, промива мозъците на децата в училищата, подтиска тези, които наистина искат да живеят в мир със своите съседи и себе си.
За това съм кръстил този материал „Израел, държава на противоречията“, защото има голямо противоречие в обществото. От една страна са тези, които са за мира, а от друга господарите на страната, които каквото кажат, това става без да се съобразяват с никого.

Към епископ Николай от пловдивската епархия

Във връзка с инцидента с кораба „Илинден“, който потъна и загинаха 15 български граждани, пловдивския владика Николай се доказа като стожер на фанатизма и направи редица неуместни изказвания по медиите.
Лично бих искал да го попитам, като е духовно лице и такъв велик Стожер на вярата, защо е светски ориентиран и вместо да се покае за това, той се осмелява да критикува останалите.
Защото грешен е този, който не вижда гредата в окото си, а сламката в чиждото.
Защото грешен е тоз, който отдава се на плътски пороци, а сам осъжда другите за това.
Аз за разлика от владиката Николай съм вярващ. Вярно не в догмите на неговата църква, защото те неприемливи са за моя мироглед и култура.
Но за разлика от единоверците на гореспоменатия епископ, аз и моите единоверци не се мамим от светските блага, които да въздигат суетата в култ.
Защото казано е:

„Слава, чест, хвалебствия, блага
Туй е само суета
Когато ний умрем
И застанем пред Бога свой
Каквито сме били
Таквиз ще си отидем
И под знамената за Последния бой
Ще се строим пред Трона Господен
Без разлика от чин, сан и вяра
Ние сме равни както тука на земята,
така и там у небесата“

Така, че неуважеми владико, вие вместо да утешавате хората след трагедията, се осмелявате да изпадате в тщестлавие и да обругавате паметта на загиналите, като използвате неуместни думи и изрази.

Но тук на земята сме за малко.
Защото казано е:
„Живота е сън на пеперуда
А мирозданието градина
Само за малко тук сме в света на мимолетното
А после ставаме безсмъртни и вечни

И Богове ще бъдем след смъртта,
Която с ръка костелива чука на вратата
Но не се страхуваме,
Защото знаем
Че паднем ли сега
Ще сме безсмъртни утре
Ще бъдем Богове, Богини.
Като феникси прекрасни
Ще се възродим от пепелта за безкраен живот“

Всички сме равни пред Божествения, пред Същността на мирозданието и когато застанем пред Съдниците, ще съдят според делата ни, а не според това каква степен сме имали в клира, обществото или бизнеса.
Така, че неуважаеми владико, вместо да се стремите към материалното, погледнете в себе си и кажете ми, достоен ли сте за жертвата, която Божия Син е направил за всички хора, без значение от това дали са като мен, вас, без значение от вярата им, народността им, чина им или каквито и да е други съображения.
Защото казано е:

„Блаженни са смирените, защото е тяхно царството небесно“

И още

„По-скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богатия да мине през потрите на Рая“

Защто:
Когато търсим Просветлението в стремежа си да се издигнем още едно ниво към божественото, трябва да сме такива, каквито сме без да сме лицемерни.
Да не осъждаме тез, които са като нас, да си признаваме поне през себе си, своите грешки.
Защото, който не признава тези неща, той няма волята да признае, че какви сме, това е волята на Божествения.
Ние Сме такива, Каквито сме.
Не можем да вникнем в замисъла на Мирозданието.
Но можем да търсим просветлението, като всичко научено го предаваме на тези след нас.
Ние сме хора, а дали сме грешни или не, и според кои критерии, това вече е друго нещо.
Но епископе!
Запомни това:

„Пръст сме били, пръст ще станем
Телата ще оставим тук
А в небесата ще идем без да отнесем нищо друго освен делата си!!!

 

Микe Сийминеен

Черен ден в Охридското езеро

Когато се прибрах у дома, научих за трагедията станала в Охридското езеро.
Потресен съм от случилото се и неможе да ми го побере ума „как се е случило това?“
Самият аз съм попътувал доста и не знам друг път в спокойни води без никаква видима причина да се случи нещо подобно.
Принципно съм съгласен с действията на правителството при репатриране на оцелелите и превоз на телата на загиналите ни съграждани.
Но трябва освен тези мерки да се установи и причината за трагедията, за да се предотвратят подобни неща за в бъдеще.
Повечето корабчета по Охридското езеро са антики, но опасността идва не от тяхната въздраст, а от лошата им поддръжка и това, че често са на рейс с повече пътници от предвиденото.
Би било ужасно, ако се окаже, че немарливост и/или печалбарство са причината за станалото.
Защото човешкия живот няма цена, та да го рискуваме за някакви си материални блага.
Самият аз не пътувам с кораби, предпочитам по суша, ако ми е възможно.
Но и аз и всеки друг можеше да е на мястото на който и да е от пасажерите, които днес загубиха живота си по все още неизяснени причини.
Българските власти трябва да натиснат Скопие за обективна експертиза по случая, защото не стига, че в Македония ни унижават, но нехаят и за живота на нашите граждани.
И не само за този на българите, но иза всички останали.
Нима е редно да се превозват пътници на кораб, без да са взети необходимите предпазни мерки, без кораба да има седящи места, без да се е проверило дали всичко е в изправност?
Ако написаното в пресата е вярно, то тогава трябва да се запитаме, дали хората са паднали до там, че за шепа парични знаци бих рискували живота на тези за които отговарят?
Кабинета ще обяви ден за национален траур.
Но това не ще възкреси загиналите и не ще излекува болката на близките им и другите потърпевши.
Не бива трагедията да се използва да се трупат политически дивиденти от нея.
Защото както са тръгнали нещата, точно това ще се случи.
Отговорните лица,в чийто ресор е туризма, трябва да бъдат разпитани защо не са предупредили туристите за възможността от такава опасност?
За да няма друг път такива неща, трябват реални мерки, трябва да сме единни, а не да търсим келепира от станалото.
Уверен съм, че няма да има реални действия, които да предотвратят подобна трагедия или някой, който да поеме вината за случилото се.
По Черноморието също има немалко гемии, които са в окаяно състояние и возят туристи.
Някой ден, аз, вие или някой друг може да стане жертва на подобна лодка, която е на половин век, лошо поддържана и се носи по повърхността само по Божията милост.
Така, че нека правителството се вземе в ръце и вместо да кърши ръце и да извива траурни трели си помисли как хем да сме в безопасност, хем да не се унищожат тези наистина атрактивни дървени корабчета, които предлагат услугата „разходка с лодка“.
Днешния ден потопи в траур много хора.
Нека в памет на тези, които отивайки да видят манастра „Св. Наум“ да забравим за политиката, за нашите партийни цветове и бъдем просто българи, еднородни, близки и човечни, да не търсим материалното, а да погледнем към нас самите и да се запитаме „Защо се случи това“

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА

Практически погледнато, авторите на произведенията печелят най-малко от това, което са направили.
Например да попитаме тези от „Труд“ как са се сдобили с правата върху произведения на българските класици, след като не са ги откупували никога?
Няма смисъл да си купуваме дискове, да ходим на кино и да плащаме за неща, които са в повечето случай тъпи, скучни или стават за еднократна употреба!
Време е да погледнем нещата такива, каквито са!
Съвременната развлекателна индустрия на може да произведе нищо ново и наистина интересно!
Единственото, което можем да намерим са еднократни произведения.
Не мога да разбера защо трябва да циврят, след като все повече и повече се снижава качеството на предлаганите продукти?
За какво са му на човек дискове с песни, които ще чуе веднъж-дваж?
Ако толкова ми харесва едно произведение ще си го купя, но за да го купя, трябва да го оценя, а за да го оценя, трябва да си го изтегля.
В интерес на истината, ако нямаше масово пиратиране, то нямаше да се чуят много от групите, които сега жънат световна слава.
Съвременния свят е динамичен и се променя толкова бързо, че ако нещо е било актуално преди седмица, то днес е демоде.
За какво да си хвърлям парите на вятъра, когато рекламата на всяко едно ново произведение убива интереса към това, което съм си купил.
Навремето си купувах дискове от лицензирани магазини, резултата е, че сега много от тях не стават за нищо, защото се скапаха.
А съвременните дискове са направо боклуци, изкарват няколко плейвания и отиват по дяволите.
Защо да си купувам боклуци?
Нима не е по-добре да си изтегля от нета PIRATES EDITION, а ако ми хареса да се постарая да си намеря наистина качествен запис?
Или пък да речем със софтуера? Купих си диск с WINDOWS XP, но се оказа, че е пълен с бъгове и не ще да работи както си му е реда на лаптопа ми.
А машинката под LINUX си работи и лети. А много от линукс дистрибуциите са безплатни или на символични цени.
Ако някой продава изтеглените неща, това вече е пиратство, а ако си ги ползва сам или споделя с приятели, това вече е потребление.
Компаниите нарушават правата на човека, като го лишават от достъпа до необходими му неща, като правят така, че цените са толкова високи, че да са недостъпни за обикновенния потребите.
Реших да си купя MS Office 2007, ама цената ме отказа, защото е непосилна за мен. А има толкова много други офис-приложения, които са или безплатни, или са на символични цени. А в интерес на истината са доста по-добри от Microsoft-ските изделия.
Така, че за да искаш хората да купуват. тогава се напъни, произведи наистина добър продукт и тогава искай.
Аз принципно слушам класика и готика, ако някой ми поиска авторско право за Моцарт или Бах, да ми представи договор подписан от авторите на произведенията, че има правото да иска пари за тях.
Защото авторските права обогатяват не този, който ги е произвел, а този, който си ги е присвоил.
Така, че би трябвало да не могат да се препродават, а след като умре автора да стават обществена собственост, сиреч, да няма никакви авторски права върху дадено произведение.
А не както гореспоменатия „Труд“ да претендира за аворство върху Елин Пелин, Йовков, Каралийчев…
защото техните права са държавна собственост.
Доколкото ми е известно, единственния законен наследник на авторските права на А. Каралийчев е била Вела Каралийчева, която е завещала всичкото си имущество на държавата.
Така, че свободния достъп до всичко в интернет не бива да се таксува като престъпление, защото щом има нещо free то защо да не си го изтегля?
Щом съм си платил таксата за интернет, то формално погледнато, мога да кажа, че съм си платил и правото на достъп до всичко, което мога да изтегля от мрежата.
Ако нямаше какво да се тегли, то тогава за какво да се зорим да плащаме интернет трафик?
Така, че вместо да реват старите мастодонти, то нека се усетят, че ако нямаше интернет, а преди това ако нямаше пиратиране, много от съвременните звезди щяха да са никому неизвестни.
Защото, за да се популяризира един певец, актьор и други, голяма роля игра точно индустрията от типа PIRATES HOME.
Вместо да съдим, нека има повече концерти, нека има наистина качествено кино, нека музиката да бъде красива, а не модерна.
Защото никой не ще плати за това, което е боклучаво.