НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ БОТЕВ И ВСИЧКИ ОТДАЛИ ЖИВОТА СИ ЗА СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят…”

BOTEW

На днешната дата честваме Денят на Ботев и отдаваме почит на отдалите живота си за свободата и независимостта на България. Ден, който ни напомня, че днешната ни свобода не е дошла даром, а със страданието и кръвта на знайни и незнайни люде достойни, отдали живота си за свободата на българският народ от Турско робство и гнет османски.

Ботев е революционер, продължител на делото на Раковски и Левски. Той вярва, че единственото средство за постигането на свободата на българския народ е революцията. Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба, както и против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.

Ботев познава лично редица руски революционери от неговото време, чете произведенията на Хърбърт Спенсър, Чрлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин и др.
Той е защитник на идеалите на Парижката комуна, и по този повод през 1871г. пише стихотворението „Символ-верую на българската комуна!“

Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро.
И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство.
И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция.
И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти.
Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото.
Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят

Radecki-0

Параходът „Радецки“

На 1 юни (20 май стар стил) 1876 година е последният тежък бой – привечер след сражението в подножието на връх Камарата в Стара планина, вражески куршум пронизва поета-революционер Христо Ботев. пронизва Ботев.
Пропитата с кръв и сълзи българска земя се прощава с още един от своите велики синове.

Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила, своя живот и своята смърт в името на идеала за Свободна България. В името на майка България!
Помнете го, българи! Никога не забравяйте това!
Помнете всички наши предци, жертвали живота си за родината!

Днес не е празник, а ден на възпоминание,
който се чества от 1901 година, когато на връх Околчица, лобното място на Ботев, се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си.
Макар през годините да се е променила формата на поменуването, то смисъла му е останал неизменен повече от век.
През далечната 1948 г. на 2 юни в 12:00 за първи път прозвучават възпоминателните сирени, огласяващи цялата страна.
Спираме за почит със сведени глави и някои от нас си задават въпроса: Дали днес, когато е пълно с чуждополконници, безродници и майцепродавци, Народа е тръгнал по пътя на собственият си разпад?
А може би е дошло време за едно Ново Възраждане?”

Днес, когато в 12:00 часа чуете сирените,
които ще прозвучат за 69-ти път, знайте, че те освен знак на почит са и алармите в нашето битие, които ни предупреждават, че ако не браним свободата си от попълзновенията на чужди агенти, на поробители, изедници, майцепродавци, безродници, окупатори, чуждопоклонници и вся друга сган, която се стрeми да обезроди и превърне Народа в стадо, а обществото в сбор от покорни индивиди, ще се окажем пак поробени и пак ще трябва да се борим за Освобождение.

Ако възпитаваме децата си в родолюбие. Че Народа и Родината са две неделими неща.

Христо Ботев Никола Славков и Иван Драсов 1875 г

Христо Ботев Никола Славков и Иван Драсов 1875 г

Че заветите на Ботев, Левски, Раковски… Че делата на Хитов, Волов, Бенковски… Че геройството на опълченците… Че страданието на въстаниците… Не са били напразни!
Ние като народ, трябва да помним делата, страданието, мъката и силата на нашите предци, които се пребориха за нашата свобода, за нашата идентичност. За това да ни има днес!

 

Може би идните поколения
ще се вдъхновяват и ще претворяват в действителността си идеите на Ботев и Левски, ако ние не успяваме, затънали в делника. Дължим им го някак – и на миналите преди нас, и да идните след нас. Ако не им вярваме, ако идеите им ни звучат далечни и непознати, то може би няма да е така за децата ни. И все някъде напред във времето, Ботев, Левски ще бъдат припознати и ще получат заслуженото си преклонение от тези, заради които те са се пожертвали.

Поклон пред паметта на загиналите за свободата на България!

КЪМ БРАТА СИ

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий – плач народен!

kozlodujskiq desant

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s