Искаш! Искаш! Ами какво чакаш тогава?

17-feb-2013-1

Автор: Мика Сийминеен
Снимка: Автора

В днешно време е най-добре да се правиш на храст.
Слушкаш и търпиш, когато политици и работодатели щедро ти предоставят мизерия и си мислиш, че си добре.

В същото време затъваш, вярвайки, че някой ден ще дойде някой да те оправи, но когато това се случи, ще стане по начин, който ама съвсем няма да ти хареса.

Цените летят в Небесата, доходите ти изостават спрямо тях на астрономически разстояния.
Но ти не забелязваш, защото не искаш да си признаеш, че с всяка изминала година нещата при теб се влошават.

Мърмориш, викаш в кръчмата, удряш по масата с юмрук и толкоз.
Теб те мързи да излезнеш на протест, за да поискаш към теб да не се отнасят като с добитък.
И защо не излизаш с онези, които се осмеляват публично да изразят своето недоволство?

Може би, защото се страхуваш?
Не! Теб просто те мързи да си признаеш, че вината за лошото ти състояние е на онези, които си избрал да те птредставляват в Народното събрание.

Вината е и твоя.
Мързи те да си зададеш елементарни въпроси и поради тази причина ти безприкословно вярваш на медиите, които всячески се стремят да ти внушат, че си беден, защото си мързелив и не работиш достатъчно, за да забогатееш.

А ти им вярваш.
Бачкаш като впрегатно добиче и търпиш.
Затъваш и нехаеш.

Когато някой се осмели да каже, че си беден, защото те грабят, ти под влиянието, които са ти полирали мозъка скачаш и започваш да крещиш, че той е комунист.
Всъщност, въпросният непокорен индивид е чевек като теб, който иска да не ограбват не само него, но и теб.
Ти нямаш смелостта да възроптаеш и си бесен, че някой се осмелява да изрече онази истина, която се стремиш да скриеш даже от себе си.
Ти си беден, ограбван и експлоатиран. С теб се държат по-зле, отколкото с някое говедо.
Говедото е ценна стока, а за онези, които са те заробили твоята стойност е никаква.
Защото ти си лесно заменим!
И ти го осъзнаваш.
За твоето работно място, яко имаш такова, чакат цяла камара несретници като теб.
И това го знаеш.

Сврял си се страхливо в килията, която сам си построил около себе си.
Вкопчил си се в решетките на илюзорната свобода свобода, която имаш.
Осъзнаваш, че практически си роб.
Вътре в себе си искаш да не си роб, а свободно човешко същество.
Искаш да живееш без страх от това какво ще ти донесе утрешният ден.
Искаш децата ти да не са заплашени от вероятността някой изрод да ги нарани, оскати, зароби или убие.
Искаш децата ти да имат бъдеще, което не е в мизерия.
Искаш родителите ти да имат достойни старини, а не да умират от глад и студ или да станат жертва на някоя отрепка, посегнала им, за да ограби мизрните им пенсии, ако имат такива.

Искаш! Искаш!
Ами какво чакаш тогава?
Стани и разбий оковите, които сам си си изковал, и подкрепи онези, които се борят за теб, твоите родители и твоите деца.
Кога, ако не сега?
Кой, ако не ти?
Ако днес не се вдигнеш, излизайки да отстоиш своето, никой няма да го направи вместо теб.
Ако днес не излезнеш от твоя мързел, утре ще бъде късно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s