ДЕМОКРАЦИЯТА УНИЩОЖАВА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ


%d0%bc%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d0%b8%d0%b9%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b5%d0%b5%d0%bdАвтор: Мика Сийминеен

Не мога да разбера как така един горд, достоен и борбен народ, който е устоял на какви ли не тежки превратности и 485 години турско робство и 167 години византийско господство, за нма и 30 години се превърна в тълпа от крайни несъпротивленци и самопрезиращи се хора.

Много от днешните проповедници на малоценността на бъпгарския народ стоварват вината ту на комунистите, ту на османските поробители.
Първите били избили елита на нацията, а вторите пощадили само покорните.
Пълни глупости!

ОТНОСНО ИЗБИТИЯТ ЕЛИТ

/първо твърдение на българоненавистниците/

Елитът на един народ просто няма начин да бъде ликвидиран от каквато и да е вътрешна революция, защото той е този, който я прави и овладява.

Що е то „народен елит“?
Това са онези хора, които правят нещата, които са реалните творци на историята, на културата, на техническият и интелектуалния напрадък.
Елита не е накаква прослойка от самозванци, както си мислят някои хора. Не е обвързан с богатство, образователен ценз, политическо, социално, материално положение или занятие.

Елитът на един народ е във всички слоеве на обществото, в различни професии, с разнородно образование, различна политическа насоченост и идеология.
Елита обхваща целият спектър от социалния, политическия, икономическия и духовния живот на еди народ. Той е този, който съгражда основите на бъдещото положително развитие.
Всъщност, истинският елит на един народ даже и не осъзнава, че е такъв.

ОТНОСНО ПОЩАЕНИТЕ ОТ ТУРЦИТЕ ПОКОРНИ

/второ твърдение на българоненавистниците/

Второто твърдение, че турските поробители избили непокорните и оставили само покорните и така създали у българският народ робско съзнание са пълни простотии, писани от крайно невежи индивиди, които си намят и най-елементарно понятие от история и психология.
Твърдението е също толкова несъстоятелно, колкото и че Луната е направена от сирене или, че китовете могат да летят махайки с перки.
Истината е, че поробителите не са се интересували кой покорен и кой не е.

БОРБАТА ЗА СВОБОДА И ИДЕНТИЧНОСТ

/първото, което българомразците отричат/

Самият факт, че за 485 години турско робство винаги е имало съпротива както срещу поробителя, така и срещу опитите на Константинополските фанариоти да изтрият българската идентичност е пряко доказателство за несъстоятелността на теорията за „робското съзнание“.

Борбата за църковна независимост е ярък пример за борбения дух на бъклгарският народ, който всячески се стреми през тези крайно трудни за него времена да запази своята идентичност от заличаване.

Той превръща църквите и манастирите на само в храмове и свети обители, не само в книжовни средища, но и в центрове на съпротивата срещу османския поробител и гръцките стремежи за ликвидация на българската култура, писмена и език.

Църквите и манастирите са опазили българската книжовност, език, култура и идентичност. Те са средищата, в които българщината се съхранява от хората, които първоначално са основата, а после и двигателя на народоосвободителното движение.

Българският народ 485 години е отстоявал своята идентичност и я е утвърждавал с много мъки, които най-накрая са довели до неговото Освобождение от османо-турските завоеватели и подтисниците на неговата духовност и идентичност – Цариградската патриаршия.

А след това я е отстоявал и още цели 112 от опитите да бъде ликвидирана от сърби, турци, румънци, СССР и т.н. Това е преди да дойдат т.нар. демократи.

ИДЕНТИЧНОСТТА И СЪЕДИНЕНИЕТО НА РОДИНАТА

/второто, което българомразците отричат/

През годините след Освобождението, българският народ воюва само и единствено с надеждата да обедини разпокъсаното Отечество. Въпреки, чудесата от храброст и военните победи бива предаден от собствените си упрвляващи, които на масата за преговори проиграват извоюваното по бойните полета.

Борбата за съхранение на идентичността на българският народ и за неговото обединение, за свобода, за равенство, за по-добър свят, винаги са били неделима част от неговата история преди и след Освобождението.

Точно тази борбеност прави българският народ уважаван от себе си и от чужди. Точно тази борбеност възстановяваше страната след всяка една война, която е нанесла разрухи, страдания и катастрофи.

Борбеността на народа и стремежът към знание и познание превърнаха България от бедна, разорена и изостанала аграрна държавица, управлявана от продажни монарси и политици в индустриална и военна сила, можеща да отстоява интересите си не само на регионално, но и на световно ниво.

Някои биха рекли, че периода на социализма е упадъчен, че тогава сме били окупирани от СССР, безропотно покорни и т.н.

Това не е така. Измислиците на разни невежи елементи, както и на българомразците, които работят за разни чужди държави, международни организации от частен и междудържавен характер, финансирани от фондации със съмнителен произход на капиталите не кореспондират с историческата истина.

БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ ПО ВРЕМЕТО НА СОЦИАЛИЗМА

/третото, което българомразците отричат/

Бъгария, макар и да ѝ е трудно в началото на социалистическия режим винаги е успявала да отстоява своите интереси. Колкото и странно да звучи на някои хора, даже и комунистите са имали повече акъл от днешните демократи и активно са се били противопоставяли на СССР и когото и да било друг, ако държавният интерес и суверенитет има опасност да бъдат накърнени.

Поради участието на страната ни в Източния блок, СИВ и Варшавския договор, тя се е придържала към общата политическа линия на съюзниците си, но въпреки това е имала много по-голяма свобода на действие и възможности да отстоява интерсите си, отколкото днес. В миналото, по време на упрвлението на БКП, БЗНС и ОФ България при нужда се е противопоставяла на СССР много по-успешно, отколкото днес на САЩ и ЕС в условия на „демокрация“.
Страната е имала много по-голяма свобода на действие и доста по-независима от СССР политика, отколкото тогавашните страни в НАТО и Западния блок спрямо САЩ.

СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА

/четвъртото, което българомразците отричат/

В България не е имало съветски окупационни войски. Това е факт, който проповядващите малоценността на българския народ се опитват да изтрият от историята.
Истината е, че България имаше окупационни войски в Унгария и Финландия и то чак до началото 90-те години на ХХ век.
Когато Съветската армия преминава през България, то става в запечатани вагони, конвоирани от българската армия. Съветските войници, опитвали се да напуснат конвоя са разтрелвани на място.
Това е положението. Българската армия посреща съветската със 500 хиляди войници, плюс 300 хиляди запасняци и още 150 хиляди души опълчение. Всичките 950 хиляди души свежи и боеспособни и нахъсани да спрат агресора… А съветската армия е била изтощена, почти без екипировка и логистика… Та макар да е била по-голяма по численост Жуков е принуден да се съгласи армията му да мине транзит, защото си е двал сметка, че неговите хора са щели да бъдат разбити. Сам го заявява в мемоарите си.

БЪЛГАРИЯ И НЬОЙСКИЯ ДОГОВОР

/петото, което българомразците отричат/

След Втората световна война, България има редица търкания с Югославия относно Западните покрайнини и Македония. Това продължава до разпада на СФРЮ.
През цялото време от 1944 до 1990-та българската дипломация и специалните служби работят по един много важен въпроса с изтичането на 80 годишният срок на Ньойския договор (до 1999г.), след който България трявба да си върне анексираните от съседни държави български територии.

ДЕМОКРАТИЧНО УНИЩОЖЕНИЕ

/шестото, което българомразците отричат/

Демократите начело с Желю Желев, с един замах унищожиха труда на поколения българи, които са стриоли държавата от Освобождението до идването на „демокрацията“.
Всички постижения на българската дипломация, социална сфера, икономика, военно дело и наука бяха ликвидирани от предатели, които после се гордееха с това си варварство.

В страната т.нар. „плурализъм“ бе сведен до охулване на всичко постигнато от българския народ преди и след Освобождението и славословенето на предатели, продажници, както и възхвалата на вълците в овчи кожи, които днес ни се пишат съюзници.

БЕЗПРЕЦЕДЕНТНА КАТАСТРОФА В НОВАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИ

/седмото, което българомразците отричат/

България преживява безпрецедентна в най-новата си история катастрофа, сравнима само с падането ѝ под турско робство в края на XIV век.

Предатели управляват страната, коват закони, превръщащи народа в робско покорно стадо.
Здравеопазването спокойно може да се определи като геноцид спрямо онези български граждани, които не са от конкретно маргинализирало неинтегрируемо се племе или нелегални имигранти. Същата е и социалната политика на държавата, която третира неинтегрируемите елементи и нелегалните имигранти като свои най-свидни чада, а останалите български граждани като ненужен товар, от който трябва да се отърве.

Образованието произвежда душевно скопени и практически неграмотни индивиди, които нямат усещането да са част от своя народ. Да са солидарни със своите съседи, родственици, приятели…. Да са носители на своя език и култура…

Крайно падение, каквото не е имало НИКОГА в българската история!
Един народ да загуби своята идентичност и то не защото е завоюван от вън, а е предаден от своя самозван „елит“.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s