140 ГОДИНИ ОТ НАЙ-ГНУСНИТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД – БАТАШКОТО КЛАНЕ

142169477997074

Преди 140 години османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията извършва едно от най-гнусните престъпления срещу българския народ – Баташкото клане!

Жертвите на този варварски акт, който става с одобрението на Британската империя са 7 000 души, които избити само защото са били християни.
Друга причина за изтреблението не е имало. Селото е било сложило оръжие и е било получило обещание, че изстъпления нама да има.
Но на османлия вяра не може да се има и Ахмед ага Барутанлията го доказва със своите действия на фанатик и българомразец.

Ето какво пише по въпроса Захарий Стоянов в „Записки по българските въстания“:
„На 1 май неприятелят се вмъкнал в селото из долния край. Наместо съпротивление, той, неприятелят, бил поканен даже от самите българи-чорбаджии, със съобщение, че селото ще си предаде оръжието. Няколко души, наистина, си предали оръжието на неприятеля; но намеренията на тоя подъл неприятел били зверски, коварни, мръсни и ужасни. Щом се свършило предаването, главорезите башибозуци, запретнали ръкави. Те нападнали на обезоръжените жертви, на които отсекли главите с брадви, като ги водели един по един до едно сложено на земята дърво и тук ги секли като дърва. Плач, писъци и молби излизали от устата на всички, но, наместо милост, това е възбуждало по-люто отмъщение и някакво си зверско тържество в средата на тези човешки касапи. Тая варварска постъпка на башибозуците турили цялото село в ужас и трепет. Жени, деца и гологлави мъже бягали из селото към горния край.“

И понеже ще се намерят безродни душици да опонират, че видиш ли, Захарий Стоянов не бил очевидец, то по тази причина прилагам свидетелството на Босилка Керелова:

„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.

По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.“

Варварството на османлиите стига до там, че бременни жени били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Други къщи, в които 20, 30 или дори 40 жени са се били затворили, са били изгорени заедно с тях.

Действията на Османския султанат спрямо българите в Батак не са нищо друго освен геноцид, който е бил подкрепян от Запада.

За съжаление, днес има хора, които не само, че нямат гръбнак и се кланят на разни самозванци, но има и предатели, поставили се в услуга на чужди държави и международни организации, имащи за цел да изличат от народната памет Турското робство и геноцидните действия на Високата порта.

Някои от новоизлюпените в България еничари след т.нар. демократични промени, включително и от средите на добре платени автори, финансирани от тайните фондове на Анкара, не само манипулират общественото мнение и преиначават историческите събития в изгода на турските неоосмански интереси, но и заличават цели периоди от мрачните години на турското робство, уверявайки ни,че нямало никакво помохамеданчване, потурчване и геноцид над поробеното българско население. Нещо повече, тези привърженици на доктрината на неоосманизма се мъчат да ни убедят, че османските главорези са създали необходимите условия за пълна религиозна толерантност ,зачитайки човешките права и свободи на българския народ, попаднал не под робството на петвековния поробител,а в най-щастливите си години на „турско присъствие“ по нашите земи.

НО ИСТОРИЯТА СОЧИ ДРУГО!

В предговора към книгата „Макгахан – американският свидетел“ Лука Захариев пише: „Завършвам с един въпрос – кога кога ще се намери български държавник, бил той Стоянов, Първанов или Драганов , който да покани турския държавен глава в Батак, Перущица или Панагюрище, за да се извини за стореното по време на турското робство? Докато не стане това ние не ще сме изпълнили дълга си като наследници на милиони трагични и светли български жертви“

Естествено, че това няма да се случи, защото Турция отрича да е имало такова клане, защото я поставя в нелицеприятна светлина, която показва истинския образ на варварството, което се шири сред управляващият я елит.

И понеже ще се намерят мекерета да заявят, че видиш ли това, което пише в този материал е руска пропаганда, то ще дам дословно част от доклада за кланетата и зверствата в България от 10.08.1876г., Юджийн Скайлер – генерален консул и секретар на посолството на САЩ в Истанбул, пише:

izlojba-macgahan3jpg

„В Панагюрище много от жителите избягаха, но броят на убитите е около 3000, повечето от които жени и деца… На старите мъже избождали очите , а крайниците им били отсичани и така оставяни да умрат…Бременни жени били разпорвани и новородените бебета били разнасяни на байонетите и пушките, докато малките деца били заставяни да носят кървавите главици на техните другарчета…“ В писмото си от 17.08.1876г., от о.Капрера, Джузепе Гарибалди споделя: „Батак беше с 9000 жители, сега са 1300. На 7000 човешки същества е изгаснал живота, но къде се намираме, не се ли свършват завоеванията на ятагана, на содомството, на кола, на горилището,на безчестието от всякакъв вид“.

„Кому не са известни тези невиждани зверства, на които е подложено българското население от турците, и че безпощадно са избити хиляди невъоръжени жители. Жени и девойки са изнасилвани, имуществото разграбено, свещеници и селски учители са оковавани във вериги и са подлагани на изтезания. С други думи стават такива ужасни неща, от които ще потръпне и каменно сърце.“

И нека се върнем на Макгахан, който след като на 28 юли посещава Пловдив, а на 1 и 2 август съответно Пещера и Пазарджик, отпътува за село Батак, изпращайки впоследствие на своя вестник ярко описание на видяното от него:

„ …Ние огледахме вътре в църквата, почерняла от изгорялата дървения, но не и разрушена, не и особено пострадала. Сградата бе ниска, с нисък покрив, поддържан от тежки неравномерно разположени сводове, които, доколкото можехме да видим, поглеждайки вътре, бяха с такива тавани, колкото висок човек да стои изправен под тях. Това, което видяхме вътре, бе твърде страшно, ако човек задържеше погледа си. Огромно количество частично обгорели тела лежаха там, техните овъглени и почернели останки, натрупани до половината от разстоянието до тъмния таван, правейки го да изглежда още по нисък и мрачен, тъй като лежащите в процес на гниене тела бяха прекалено страшни за гледане. Човек не би могъл да си представи чак такъв ужас. Всички отвърнахме поглед отвратени и замаяни и се заклатушкахме навън от тази къща на страшната напаст, щастливи да се озовем отново на улицата. Обиколихме селото и видяхме същото нещо отново и отново над сто пъти. Скелети на мъже, с прилепнали към тях дрехи и все още висяща плът, гниещи заедно, глави на жени, чиято коса се въргаляше в прахта, кости на деца и пеленачета, разхвърляни навсякъде. На едно място ни показаха къща, където двадесет души били изгорени заедно; на друго място десетина момичета били изклани до едно, след като се скрили – изобилно свидетелство за което са останалите там кости. Навсякъде – ужас след ужас…“

Гладстон за разлика от останалите управляващи в Британската империя не подкрепя Османския султанат и неговите действия пише „Обръщам се към своите сънародници, от които това зависи в много по-голяма степен, отколкото от който и да било друг народ в Европа, да изискват и настояват пред нашето правителство да промени своята едностранчива позиция и да насочи в съзвучие с европейските държави цялата си енергия към премахването на турското управление в България. Нека турците сложат край на своите безчинства по единствения възможен начин, а именно като сложат край на собственото си присъствие…”

full_7e20e233-015c-4082-8dd4-f87ae3187b8a

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s