113 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

6150942L

По повод 113 годишнината от гибелата на Гоце Делчев се състоя възпоменателно тържество от 12.00 часа на централния площад на града, чийто патрон е той
На церемонията бяха положени венци и цветя на паметника му. В отбелязването на годишнината участва ръководството на община Гоце Делчев, учебните заведения в града, представители на институции и политически партии.

    Гоце Делчев и Пейо Яворов

Гоце Делчев и Пейо Яворов

Георги (Гоце) Николов Делчев (Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България.

Гоце Делчев е роден в семейството на Никола и Султана Делчеви в Кукуш (днес Килкис, Гърция) през 1872 г. Братята му Милан, Димитър и Христо Делчеви също са революционери от ВМОРО.

ОБРАЗОВАНИЕ

Завършил българско униатско начално училище, а след това българска екзархийска прогимназия в Кукуш, Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където създава таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

През 1891 година постъпил във Военното училище в София, но заради участието му в социалистически кръжок е изключен само месец преди дипломирането му.

РЕВОЛЮЦИОННА ДЕЙНОСТ

В резултат на изключването си, той решава да се бори за свободата на Македония, като за изграждането на революционна организация смята да използва вече изградената образователна мрежа на Българската екзархия.
От 1894 до 1896 г. е екзархийски учител в Щип.
От 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско.

След това става задграничен представител на организацията в София.
Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите, които са разделени на революционни окръзи.

Като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава Четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония и изиграва основна роля в масовизирането на движението.
Полага големи усилия и за снабдяването на организацията с нужните средства за революционно-освободителната борба.

През 1897 г. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов.
Посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев, учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман.

През 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас.
В двора на Минковия хан създава фабрика за бомби, използвани и при Солунските атентати.
Предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март Делчев с Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръща се в Бургас в средата на април.

Гоце Делчев и неговите другари и съратници Гьорче Петров и Никола Малешевски в (средата)

Гоце Делчев и неговите другари и съратници Гьорче Петров и Никола Малешевски в (средата)

През 1902 година заедно с Гьорче Петров участва в изработването нова програма и устав на организацията. Тя вече си поставя за цел привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско, без разлика на народност“ и за извоюване на пълна политическа автономия.

Въпреки постигнатите успехи в организационното ѝ изграждане Гоце Делчев не е убеден, че тя е готова да пристъпи към въоръжено въстание и се противопоставя на взетото в негово отсъствие решение от Солунския конгрес от 1903, за вдигане на въстание през пролетта на същата година.
Заедно с Даме Груев и други революционни дейци успяват да отложат обявяването на въстанието за лятото на 1903 година, както договарят и промяна на предвидената тактика.
Планът за повсеместно и масово въстание се трансформира в партизанска война, т.е. да се обяви главно в планинските и полупланинските райони и в него да вземат участие предимно сформираните за тази цел въоръжени чети.

ГИБЕЛ

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста на железопътната линия Солун – Одрин.
В началото на май същата година, на път за среща с водителите на Серски революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Серско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев опитва да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат. Гибелта на Гоце Делчев се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Яворов ни е оставил следното свидетелство за апостолската дейност на Гоце Делчев в Македония: “За първи път в Разлога – пише той – аз виждах Гоце между народ и всичкото му обаяние като агитатор… Седнал по турски сред събранието, виещ цигара след цигара, ту спокоен и хладен, ту нервен и пламенен, Гоце не учеше, а разсъждаваше, и не проповядваше на другите, а изповядваше сам себе си… Така необикновената любов и вяра на тоя необикновен човек ставаха любов и вяра на целия народ. И Македония се кълнеше в негово име..”
Димо Хаджидимов, участник в последното сражение на Гоце Делчев написва най-топлите и развълнувани думи за неговата смърт, за онзи огромен кръст, забит в сърцето на Македония. “Петнадесет часа – разказва по-късно на Яворов той – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на гроба на Македония. Петнадесет часа ни се късаха сърцата …. Защото осиротяваше цял народ.”

113371-Mejdusaiuznicheska-voina-03-1-Banica-Groba-na-Goce-1943Гоце Делчев умира без да може да остави написани силни думи, но за него народът запя:

„Абер ми дойде од Солуна града
Од Солуна града, дженам, до Гоце Делчев

Телерин му рука: Слези Гоце, слези
Турскиот паша конче ти купува
конче ти купува, дженам, за илиадо гроша

А Гоце му вели, вели (х)ем говори
Две илиади давам, дженам, конче си не давам
конче си не давам, дженам, оти съм комита”

“Заплакала е гората,
гората и планината,
заради Делчев войвода.
Де да си, Гоце, да дойдеш….”

И за финал ще добавя „Песен за Гоце Делчев“

Още ли бродиш, Делчев войвода.
Още ли бродиш, денем и нощем.
От Вардар, Струма; Места, Марица.
От Шар планина, та чак до Странджа.

Бориди, броди Гоце Делчев и деня нощя,
пей-събуждай, пей събуждай-робската земя.

Кой ли ти даде сила и воля,
ти да надвиваш всека неволя.
Няма ли, Гоце, за теб умора.
Не те ли чака лижбе на двора.

И днес те виждам, виждам и чувам,
смело дакрачиш, сладко да пееш.
Извисил снага над планините,
все тъй забързан, все тъй юначен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s