130 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО

453px-Syedinena_Bylgaria_-_Litografia_na_N.Pavlovich

Преди 130 години родолюбиви българи извършиха най-българския акт в историята на Трeтата Българска държава – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, осъществено без България да се съобразява с желанието на Великите сили.

След наложеното от Берлинския договор 1878 г. разпокъсване на българските земи се заражда борбата за пълно национално освобождение и обединение, които се превръщат в най-висш идеал за целокупния българския народ.
Пълното национално обединение става общонародна кауза: Съединение на Княжество България с Източна Румелия и освобождаване и присъединяване на Македония и Одринска Тракия към българската държава, територии, които след Берлинския договор са върнати на Османския султанат.
Първият опит за Съединение е през 1880г., но той се оказва неуспешен, защото Великите сили: Русия, Австро-Унгария, Франция и Великобритания, както и правителството на либерала Цанков, заемат отрицателна позиция по въпроса.

Когато в Европейска Турция, под покровителството и помощта на Австро-Унгария, Англия и Франция се засилва терора над православното християнско население в края на 1884-та и началото на 1885-та, общността в Княжество България и Източна Румелия се раздвижва и по инициатива на Захари Стоянов, февруари на 1885г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет /БРТЦК/, който си поставя за цел „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“ т. е. oсвобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия.

БТЦРК се заема с активна пропаганда за Обединение, чрез публикации във в-к „Борба“ и чрез публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжество България.
В БТРЦК и в частните комитети, образувани по-късно в някои градове и села, членуват предимно бивши участници в национално-освободителното движение и опълченци.

Успоредно с подготовката се конкретизира и целта на борбата.
Поради слабостта на българската държава и това, че управниците безропотно търпят грабителската политика на Великите сили, в БТРЦК се принуждават да ограничат целта на движението.
На 25 юли в с. Дермендере БТРЦК взема решение да се води борба само за „съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър“.

Ръководството на комитета обръща внимание главно върху спечелването на подкрепа от войската в Източна Румелия като не се отказва и от подготовката на масова народна акция
Комитетът установява връзки с представители на румелийската Либерална партия, която привлича в полза на Съединението и с командирите на войската в Източна Румелия – капитан Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, майор Данаил Николаев, майор Д. Филов и др.

Решено е акцията да започне към средата на септември. Според плана, утвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главния удар трябва да е в Пловдив срещу конака и представителните учреждения; местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта.
През втората половина на август в повечето селища започват вълнения и демонстрации като най-масови са в с. Голямо Конаре където действа Чардафон Велики.

На 29 август капитан Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър Батенберг, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.
Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията, който дава старт за масови масово подемане на иницативата в селищата на областта. Огъня се предава и на народните маси в селища, в които няма местни комитети на БТРЦК.

Района пламва в огъня, който ще донесе Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат въоръжени отряди към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението.
Руският представител категорично отказва.

На 5 септември няколкостотин въоръжени борци за национално обединение от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града.
На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват генерал-губернатора Гавраил Кръстевич, който се предава без съпротива. Румелийското правителство е свалено и се провъзгласява Съединението на Южна и Северна България.

В Пловдив е съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, което приема управлението на властта до пристигането на княз Александър Батенберг и е обявена обща мобилизация.
Провъзгласяването на Съединението е посрещнато от българския народ с ентусиазъм.
Навсякъде се устройват народни събирания и манифестации в негова подкрепа.
Първата стъпка към осъществяването на националния идеал за свобода и обединение е направена.

На 10 септември Народното събрание в извънредна сесия одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война.
След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

След края на последвалата Сръбско-българска война и Съединението е защитено, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.
Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
Независимостта на България е следващата цел, към която се насочват усилията на българския народ.

Телеграмата от Временното правителство в Пловдив до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението. Пловдив, 6 септ. 1885 г.

Телеграмата от Временното правителство в Пловдив до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението. Пловдив, 6 септ. 1885 г.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s