ПРОФ. БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Европа няма нищо против да приемем бесарабските българи, но нашите политици изглежда имат*

Интервю на Васил Жечев с директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров за нагласите на партийната класа у нас към сънародниците ни извън граница, за примерите, които съществуват като практика в Европейския съюз, и за това дали съществуващата законодателната база е адекватна на изискванията на вътрешната и международната обстановка днес.

Besarabia-BOZHIDAR-3

– Професор Димитров, каква трябва да бъде политиката на България по отношение на т.нар. бесарабски българи?

– Първо – да запазим на място, тези които желаят да останат да живеят там, където са се изселили преди двеста години техните прадеди. Да им помогнем да запазят българската си национална идентичност. Това става по различни начини, както ви е известно: училища, читалища, медии и прочие. А на тези, които желаят да се завърнат в прародината, да бъдат създадени всички необходими условия за това. Като главно да е опростеното, бързо и лесно получаване на българско гражданство.

– Това как ще бъде постигнато? Със законодателна инициатива или? Към момента процедурата не е ли малко тромава?

Процедурата не само е тромава, тя и спъва съзнателно, до известна степен напълно съзнателно, увеличаването на броя на българите от чужбина, които желаят да получат българско гражданство. И което е още по-лошо, създава предпоставки за корупция, която съществува, няма за какво да си кривим душата. Много страни, като Унгария и Румъния, предприеха такива законови поправки още през 2010 година, които им позволяват да дават на 500-600 хиляди души годишно гражданство, докато при нас могат да вземат не повече от 4-5 хиляди.

– У нас като че ли витае един мит, че едва ли не Европа осуетява приемането на бежанци от Украйна и Молдова. Вярно ли е според вас това?

Не, това не е вярно, а и за самата Европа, която е един застаряващ континент, и всеки народ там, и най-вече германците, които са и най-голямата държава, имат проблеми с по-високата от раждаемостта смъртност. И самите те си заявяват, че икономиките им не могат да функционират без приток извън границите на Европейския съюз, и то на един милион и петстотин хиляди души годишно.

– Механичен прираст?

Да, и най-добре е това да става от страни, които са от същата цивилизационна група, тоест християнската. А такива резерви има в Молдова, Украйна, Русия и други подобни държави.

– В тази връзка у нас като че ли има някакъв двоен стандарт по отношение на придобиване на гражданство. Като че ли някой партии попълват електоралния си потенциал, давайки възможност…

За съжаление точно това става. Когато ДПС е на власт, рязко се увеличава броят на турците, които получават българско гражданство. Това са главно от изселническите групи преди 1989-та година. Има няколко големи изселвания – 48-а, 51-а година, както и 68-а, 79-а година. Изселниците, заедно с техните потомци днес са два-три милиона души, и ако на всички се даде гражданство, очевидно е, че България ще се потурчи в най-мирни и демократични условия, тъй като младите поколения там не знаят български език, и България ще се напълни с граждани, които не владеят основния, конституционен език на страната. За съжаление българското лоби, когато е на власт, не прави почти нищо. С известна нескромност по мое време, докато бях една година министър, успяхме да направим нещо, но то не бе достатъчно.

– А самата процедура по получаване на гражданство, за която казахме вече, че е тромава, преминава през няколко институции. Какво може да се направи, за да се облекчи тя?

Да, може да се опрости, да минава през само една институция. За сега минава през три – Агенция за българите в чужбина, после Министерство на правосъдието, и най-накрая Президентството. Може да бъде само през Агенцията.

– Това освен като едно добро пожелание с надежда към управляващите, може ли да бъде облечено в законодателна инициатива и има ли такава?

Да има частично законодателни инициативи, предприети, до колкото знам, от Патриотичния фронт, но те все още не са минали през комисии, да не говорим през Пленарна зала. Би трябвало да минат, тъй като Патриотичния фронт е коалиционен партньор на управляващите, а и в партия ГЕРБ има също много патриоти, така че да се надяваме, че тия поправки в законите, които ще опростят процедурата, ще бъдат направени, колкото се може по-бързо.

– Колко, според вас, е разумния срок, в който може да се съкрати една процедура по даване на българско гражданство. Знаем, че има такава бърза практика и в други европейски държави. Към какво трябва да се стремим като срок?

Да, има. Най-близката като практика е в Унгария и Румъния, между един и два месеца. Това би трябвало да бъде разумната граница. При компютърна справка се вижда, дали лицето има проблеми с правосъдието и резултатът излиза за секунди, а това е най-важната проверка, за да не допуснем тук, разбира се, престъпници, бягащи от своите държави.

*Редакцията на FREI News донякъде се солидаризира с казаното от проф. Б. домитров, но също така не намира връзка меджу думите на професора и действията на ГЕРБ, които спокойно можем да окачествим като антибългарски, чуждопоклоннически и предателски.
Българите от чужбина чакат по 10 години гражданство, докато нелегалните имигранти, самообявили се за бежанци могат да го получат още на третата година.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s