Хората, на които им липсва социална емпатия се реализират като човешки отпадъци

В последните дни на годината е нормално да си направим равносметка какво сме свършили, какво не успяхме и какво бихме искали да свършим през следващата година.

Само по себе си не е зле да си зададем въпроса защо нещата не вървят на добре?
Винаги ли трябва да търсим вината в другите или трябва да погледнем своите грешки, които докараха ситуацията до там, че непрекъснато потъваме надолу?

Аз мисля, че голямата грешка да се хукне след разни обещатели докара страната ни до този хал.
Обещаваха ни свобода, която не получихме, обещаваха ни, че сме щели да станем едва ли не втори Едем, но към момента има само затъване към Генхенема и практическа ликвидация на народа ни като такъв. Обществото се срина, превръщайки е в сбириток от индивиди, които до толкова да са се отчуждили от останалите, че вече не се интересуват от нищо друго освен от себе си.
Годишната равносметка не е приятно занимание, когато се има предвид, че даже и най-малкия неуспех води след себе си разочарование.

Въпреки, че тази година мина под знака на политическите клакьори на една или друга партия както и с победа за соросоидите в медийното пространство, то все пак трябва да отбележим следното:

– Въпреки разногласията се постигна единодушие, че TTIP е вреден както за народите в Европа, така и за хората в САЩ, защото поставя нови окови, сбъдващи най-големите кошмари на Оруел и Хъксли.
– Също така стигнахме до консенсус, че ограничаването на достъпа по ЗДОИ е чиста проба начин да може да се прикриват корупционни практики.
– Може да се каже, че стигнахме до съгласие и относно това, че фракинга и въглищната газификация чрез прогаряне на въглищните пластове е имаща за цел да създаде умишлено екологична катастрофа, чрез която да се ликвидира Добруджа като житница на България, за да ни се наложи хранителна зависимост в сферата на зърнопроизводството и търговията със зърнени храни.
– Също така не е излишно да спомена, че хората във Велинград се вдигнаха срещу волфрамовата мина в региона която ще унищожи поминъка на местното население, за да се облажат от въпросната концесия поредните Грабители на съвременна България, които карат на принципа „замърсяването ти вземи, а печалбата на мен ми остави“.

Един безспорен успех са 16-те победи на съдебната арена в АССГ и трите във ВАС, които показват, че все пак в България има съдебна система, която невинаги работи за онези, които си платят и се надявам догодина при нашите дела съдиите да се държат достойно, отсъждайки в обществена, а не в полза на някоя фирма, олигарх, чокой или грабител.

Всъщност дали съда е наистина независим, това ще се разбере, когато видим резултата за газовите концесии, ако МОСВ и фирмата-концесионер спечелят делото, това ще е ясен признак за това, че съда в лицето на ВАС е загубил своята независимост, отсъждайки в полза на частна компания и в ущърб на цялото население на Добруджа.

Неотдавна станахме свидетели на това, че пак ВАС отсъдиха в полза на друг концесионер, пренебрегвайки редица експертизи, доказващи, че е въпрос на време въпросната концесия да доведе до екологична катастрофа, както вече се е случило с други обекти на концесионера.

Да, 2015 година ще се окаже сериозна за изпитание на съдебната система, която, ако иска да покаже и докаже своята независимост, трябва да осъди ВСИЧКИ застрашаващи околната среда, а от там и човешкото здраве концесионни договорки и да изиска, пък и да проведе независими експертизи за установяване на повишение на здравния риск и заболеваемостта в районите на концесиите.

Основния проблем на настоящето е, че нашето общество се превърна в ярък пример за тържество на отрицателната свобода, в която човек за човека е враг, в която хората са толкова егоистични и вманиачени да потребяват, че не желаят да видят, че сами се подкарват към пропастта.
България бе превърната в руини в името на някакви неразбираеми абстракции, които така и не станаха ясни на хората.
Всъщност, то тези абстракции нямаше как да станат ясни на хората, защото бяха пълна мътилка даже и за техните проповедници.
Гражданското общество, толерантността, плурализма, демокрацията… Все неща от проповедите на тоя или оня мошеник, но бе никакво покритие, без ясна дефиниция.
От тъжния ни опит стана ясно, че всичките приказки за демокрация, за преход към капитализъм с човешко лице и т.н. се оказаха отровни изпарения под налягане.
Прехода, който край няма се превърна в нищо по-различно от перманентна катастрофа.

И на фона на бедстващото положение, в което се намира българския народ се оказва, че да покажеш хорското страдание и отчаяние е в разрез с евроатлантическите ценности, които и до днес не са много ясно дефинирани, но е видно, че включват в себе си цензура, налагана от олигарси и политици, които заедно са потънали в корупция, подобно на свини в лайна.

Лесно е да се присмееш на нямащия.
Лесно е да погледнеш с погнуса на бездомника.
Лесно е да се правиш, че всеки сам е виновен за своето страдание и нещастие.
Лесно е да се изгавриш с чуждата болка и да заявиш:
„Бах си боклука! КАКВО МИ ПУКА?“

Да!
Много е лесно, особено, ако винаги си имал наготово всичко и за пари си готов на всяка мерзост!
Всъщност, радваш се, че ти не си на хала на онзи, на който се присмиваш.
Казвам тези думи, защото неотдавна някой си Виктор Димчев от Протестна мрежа заяви, че да покажеш хорското страдание от сполетялата беда е манипулативно, долно, че видиш ли тези хора са едва ли не презрени скотове, жалеещи за някакви си боклуци….
Вярно е, че хората оплакват домовете си.
Вярно е, че им е тежко за изгубеното имущество.

Да!
И все пак, всички тези неща са били придобито чрез труд и с пот на челото.
Всяка къща е строена с любов и надежди за по-добро бъдеще.
Всяка вещ е била закупена с честно спечелени пари, а нерядко заради нея някой се е лишил от нещо друго…
Да се присмее на хората в Мизия, да изкара тяхната болка едва ли не манипулация на общественото мнение, това може само човек, който не познава лишения.
Да заявиш, че гледната точка на тези хора е порочна, че трябвало властите да дадат „правилната“ гледна точка… Това е признак на безхаберие съчетано с наглост и презрение към хората.
И все пак, нека си зададем въпроса: „Как някой, говорещ с такова презрение за човешкото страдание ще има наглостта да си присвоява правото да говори за разни висши идеали като свободата да речем?“

Аз лично мисля, че този човек, който говори заучени фрази, повтаряйки като папагал словата на соросоидните лектори в НБУ от Зората на демокрацията, няма правото да дава тон за това кое е правилно и кое не е.
Този човек си е сложил оковите сам.
Той не познава свободата, защото се е затворил в клетката на наложените му догми и поради своята ограниченост не вижда решетките, които го заобикалят.
Ама бил доктор по история?
Ама бил не знам си к’ъв си?
Е, и визи за Мексико „уреждал“, но това не значи, че е нито някакъв еталон за човечност, нито пък е мексикански консул в България.

Ако се замисли човек (поне аз го направих) може да остане с впечатлението, че който се държи по този начин спрямо бедите човешки, всъщност сякаш вижда своето потенциално бъдеще като хомлес-алкохолик…
И статистиката (благословени да са от ИСИТ!) показва, че доста от хората, на които им липсва социална емпатия се реализират предимно като човешки отпадъци и малцина измежду тях избягват подобна съдба.

Неотдавна Манол Глишев и Антоанета Цонева от същата тази Протестна мрежа, към която се числи гореспоменатия Виктор Димчев не знаели кой бил давал парите за денсуването.

Много странно…
Сякаш са някакви улични проститутки, които си лягат с 10-15 клиента на смяна и не се интересуват кои са те.
Явно така излиза, просто да се неначуди човек, че не са разбрали от де им е дошла издръжката за цели 421 дена врекане по мегданите и медийно отразяване.
Ей сега им повярвахме, че не са знаели, кой ги спонсорира.
То цял свят разбра, само те не разбрали, неморалните врескачи за „нов морал“.
Та да си дойдем на думата, задавайки въпроса от къде дойдоха финансите?
И понеже те не знаят по чия поръчка и за чий кеф са се дупили като уличници, то ще им отговоря просто и ясно: ЗАЩИТАВАХА ВЪНШНИ ИНТЕРЕСИ, ПОДПОМАГАХА РУШИТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ И НЕЙНИТЕ ГРОБАРИ ДА СЕ ВЪРНАТ ВЪВ ВЛАСТТА, ГОВОРЕЙКИ ЗА НЯКАКВО ЗАДКУЛИСИЕ, НО НЕ УТОЧНИХА, ЧЕ ЯДАТ ИМЕННО НЕГОВИТЕ ФИНАНСИ.
Реформатори, гербави, седерасти, зеленюги, соросоиди и всякаква друга сволоч, която искаше само и единствено власт и нищо друго.

Няма какво да се чудим, ако след не след дълго има нови протести, както се случи през Февруари 2013г., защото е ясно и на Царя Глухалай, че резултатите от политиката на това правителство и парламент ще са в услуга на чужди интереси и в ущърб на българския народ, извършвани чрез Народното събрание на Република България от поредните грабители, рушители, измамници и геноцидори, които търсят само и единствено облаги за себе си и своите олигархични господари.

А народа?
Пак се оказа преебан, защото всичко е така нагласено, че в политиката не може да се случи нищо, което да доведе до нещо добро за хората.
Френския писател Емил Зола се е изказал подобаващо за подобна ситуация, каквато е имало във Франция по негово време:
ВЪЛКА СИ ОСТАВА ВЪЛК, АГНЕТО СТАВА ОВЦА….
Аз пък го заявявам направо по грубия начин: „Политиката е като манафлъка, винаги ще има някой дето си е направил кефа на чужд гъз.“

Също така, няма да е зле да спомена и една комична случка от онзи ден, която е показателна за моралността и душевното падение на онези хора, които днес ни налагат техния морал като единствено правилен.

По принцип не съм от големите почитатели на английската литература, но в последните дни се захванах да препрочитам Дикенз (един чудесен британски писател), просто ей така, понеже имам неговите събрани съчинения, а щом човек има книги, то те са за четене.
От негово време до наши дни, нещата не са се променили много.
Разказа му „Избори за енорийски надзирател“ е показателен, че традицията за купуване на гласове си е все същата отколе, та до сега…
Що ли ми напомня за Алековия разказ „Бай Ганьо прави избори“?
Но както е речено: „В политиката мръсотията е традиция.“
С интерес открих /за кой ли път/, че Дикенз описва едно общество, което толкова много прилича на съвременното, че ако се абстрахираме от техническия напредък, все едно писанията му са за наши дни.
Точно поради тази причина, че съвремието все повече напомня за кошмара на предвикторианска Англия, спокойно мога да заявя, че обществото деградира с пълна пара.

Докато чаках с една приятелка да дойде влакчето на метрото, при нас дойде някакъв метрополитенски сваляч с вид на комичен американски Джизъз, който след като се заслуша, че коментираме, че в Дикенсовите разкази описаното общество прилича на съвременното, придаде си вид на сектант-олигофрен и гръмко се изцепи:
– Какво се занимавате с тоя Дикенз, та той е невеж комунист, осмиващ процъфтяваща викторианска Великобротания!

Е тоя изби рибата!
Просто уникум!
Пича даже не знае, че това, което обсъждаме е писано по времето на крал Уилям IV, комунизма още не е съществувал, кралица Виктория още не е била на власт, а въпросното благоденствие, което критикува Дикенз е тотална нищета, която даже и британските историци не смеят да отрекат…

След като му заявих, че му хлопа дъската, тоя вместо да млъкне, започна да ни изнася лекция за някакви си европейски ценности, за това колко сме били неевропейци, неразбиращи високата култура на Европа, колко били велики тоя и оня и как да четеш писатели, критикуващи капитализма и естествения ред на нещата (разбирай господстващата система) е своего рода варваризъм.
Как трябвало да прегърнем мултикултуризма, как трябвало да интегрираме нелегалните имигранти от къде ли не и те щели да решат демографските проблеми на България, че циганите не нарушавали законите, а чрез педофилията, кражбите, насилията от всякакъв род и т.н. просто били изразявали своите културни особености..

Събра се малка дружелюбна тълпа около нас, за малко тоя оперетен Джизъс да хапне дървото, но му се размина…
Посмяхме се от сърце на тоя хахавелник, а на изпроводяк му теглихме по някоя и друга „благословия“ и пожелание да бъде приобщен към някой катун неинтегрируеми маргинали.

Да…
Среща със соросоид от най-ненормалните им улични проповедници, които са така зомбирани, че нямат чувство за самосъхранение.
Но това е жалкия резултат от ученето им в НБУ, СУ, ЮЗУ, АУБ и разни други обладани от нечистивци ВУЗ-ове, драпането да папкат парички от разни фондации чрез НПО-та работещи за обезличаване на хората и разруха на обществото…
Та както е речено определението за соросоид:
„Личност, притежаваща значителен запас от нахалство и минимален умствен багаж. Уместността му в обществото е като на сьомга в градинска беседка.“.

Ясно, че е редно да бъдат заглушени соросоидите като бъдат третирани като чужди агенти, вредители и предатели.
Че държавата няма да си мръдне пръста, това е ясно и от тук следва, че трябва битката да се проведе на терен, който ние да изберем и оформим.
Всеки сам трябва да си изработи метод, но няма да му навреди, ако проучи методиката на противника и я използва, както намери за добре.

Така…
Какво остава?
Не споменах протестите, но те макар, че са изказ на воля са само помощно средство и ще дойдат от само себе си.
И тук трябва да се внимава!
Всички самозванци и медиини лица, решащи да яхат протестите трябва да се лобутосват и изхвърлят като мръсни мачки из касапница.

Методите за борба са постинги, протести, съдебна арена и някои други елементи, които няма нужда да оповестявам въпреки тяхната законност.
Все пак, всеки сам за себе си трябва да открива тези неспоменати от мен методи, аз изброих само най-популярните.

И за финал искам да отправя едно послание, а именно:

НЕ СЕ ПАЛЕТЕ!
НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА МРЕТЕ В АДСКИ МЪКИ ЗАРАДИ ПОЛИТИЦИ, ПРОДАЖНИЦИ И ВСЯКАКВА ДРУГА СГАН!
ВАШИЯ ЖИВОТ Е ЦЕНЕН!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s