Отново за достъпа / ЗДОИ, ПЧП

Автор: Райна Маркова

Преди 7 години трима народни представители внесоха в НС проект за изменение на Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като официалната причина за това бе европейската Директива за повторно използване на информация от обществения сектор.

Както сигурно някои помнят, около внасянето на този законопроект имаше доста неразбории. Вестник „Капитал” дори ги отрази със статия на Росен Босев, която беше концентрирана върху виновниците, не и върху самата същност на проблема, залегнала в съдържанието на директивата, пък и на това понятие изобщо – „информация от публичния сектор“.

Веднага бързам да уточня – „информация от публичния сектор“ и „информация от публичен интерес“ не са едно и също нещо. Докато публичният интерес е едно доста мъгляво понятие, което често се налага да бъде уточнявано в съда при домогване на граждани до някаква не особено охотно предоставяна информация, информацията от публичния сектор е чисто и просто този океан от разнообразни данни, метеорологични, екологични, социални, културни, географски, юридически и т.н., които неизменно се генерират в обществените регистри чрез комуналните услуги, предоставяни на гражданите. Тези данни са богат първичен ресурс, който може да подхрани много комерсиални и некомерсиални начинания, свързани с ИТ, да доведе до икономически растеж, до поява на нови продукти и услуги с висока добавена стойност и до поява на нови работни места. Проблемът в случая е, че веднъж създадени в регистрите на държавните учреждения (които се явяват първични администратори на тези данни), те не могат да бъдат създадени втори път, така че се получава един естествен държавен монопол върху тях, който би могъл да спъне повторното им използване и то не само от частни предприемачи, но и междуведомствено. Да не говорим за нуждата от свободна циркулация на информация вътре, в единното икономическо пространство на Евросъюза.

Проблемът с частно-публичните партньорства е особено наболял у нас, но в хода на уж широкия дебат с обществеността не чух никой от адвокатите от Програма за достъп до информация да споменава някъде из медиите чудовищния факт, че едни и същи частни фирми развиват разнообразна комерсиална дейност, свързана с притежаването на бази данни, но изпълняват и функцията на първични администратори на данни.

Директива 2003/98 / ЕО на Европейския Парламента и на Съвета от 17 ноември 2003 г. е създадена специално с цел уреждане на повторната употреба на информацията в обществения сектор от икономическите субекти. Директивата постановява, че държавите-членки биха могли да дадат възможност за повторна употреба безусловно, сиреч безплатно (отворени данни), или да регулират това чрез лицензи, които трябва да бъдат недискриминационни и да предотвратят създаването на условия за ограничаване на конкуренцията (особено в случаите, когато общественият сектор се конкурира с частния). Справедливо, прозрачно и разумно определяне на условията, в това число и финансови – това е целта на Директивата от 2003. Тази директива обаче изключва културните данни от полето си на приложение, въпреки че те се считат за особено богат първичен материал за развитието на иновативни продукти. Говорим за данни, съхранявани от образователни, изследователски и културни институции (университети, музеи, библиотеки, архиви). Проблемът с тях е не защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни, а тъкмо обратното, това, че те са обект на правото на интелектуална собственост.

Ето по тази причина миналата година Европейският парламент предприе преразглеждане на Директивата за ИОС от 2003, в резултат на което се появи новата Директива 2013/37/ЕО.

Форсирането на тази нова Директива в законодателството ни напоследък несъмнено се придържа и към новата цел, очертана в нея – регулирането на повторното използване на данни от културните институти. Това, което ми прави впечатление обаче, е отново пълната липса на медиен и обществен интерес към темата, да не говорим за дебат. Проблемът с повторното използване на данни у нас е гигантски, но за да започне нещо да се променя, нужно е преди всичко да започне да се говори за него и то не формално, а по същество.

Допълнение от Мика Сийминеен, относно Национална конференция „Необходими ли са промени в законодателството за достъп до информация“ организирана от програма за достъп до информация.

Искам да благодаря на Райна Маркова за статията, която ми предостави и пускам по-горе която е важна и съществена част от този материал, който касае ЗДОИ, предстоящите промени и транспонирането на Директива 2013/37/ЕО, защото „хората, които искат темата да не се пренебрегва някак не могат да се чуят и намерят в шума.“

Макар и с две седмици закъснение, КУЛТУРА пуснаха статията на Райна Маркова, относно въпросната нова директива* по ЗДОИ като на обществото така и никъде не му се каза нищо, че да му стане ясно, че тази нова Директива е специално за регулиране на повторното използване на данни и от КУЛТУРНИТЕ институти.

И понеже вчера имаше дискусия, относно промените по въпросния закон, то единственото, което стана ясно от цялата седемчасова паткаклама беще, че на неудобни въпроси не се отговаря, ако те настъпват опашката на Големия Бял Брат, който си е построил къщичка подобна на сталинско бомбоубежище на ул. „Козяк“.
Също так разбрахме, че се двоумим кой д ни защитава правата по ЗДОИ: Комисар по информацията или съда.
Моето конкретно предложение беше да имаме смесена система, та да може да се обърнем към който ние решим,когато някоя институция ни покаже среден пръст, кукиш или друг фалически символ.
Също така предложих да може да се жалваме на въпросния Комисар по информацията, ако съда се произнесе в наша вреда и да се жалваме на съда, ако Комисаря вземе, че направи отсъждане, което не е в наша полза.
Но явно останах неразбран от мадам Гергана Жулева и адв. Александър Кашъмов.

Все пак има и някои положителни неща, които се разбраха от конференцията, която сама по себе си беше една чудесна лекция по приложението на ЗДОИ това как да дирим информация и да разберем, че в недалечно бъдеще се очаква да се сдобием с единна платформа за подаване на заявления по ЗДОИ.
Не на последно място е и това, че стана ясно, че всъщност няма как да дирим разни практически приложими информации като например как така ЕРП-тата ни ебават с цените, как така СКГТ (Днес ЦГМ) може спокойно да рекетира гражданите, как кмета на София може да продава терени, за които Столична община няма документи за собственост и т.н. благинки.

Всъщност искам да благодаря на адвокат Кашъмов, мадам Жулева и всички останали участници в конференцията, които говориха доста интересни неща.
Също така искам да благодаря на Програма достъп до информация, които имаха любезността да поканят мен, г-н Кендеров и мем Валентино.

Има и нещо друго, което се оказа положително, а именно, че относно обществената информация макар, че нашия закон да не е от най-съвършенните, то той е от най-работещите, а също така, българските граждани са сред най-активните, когато искат от държавата да си върши работата, да предоставя информация и т.н.
Относно Законопроекта за Закона за изменение и допълнение по ЗДОИ, който е свързан с транспонирането на директива Директива 2013/37/ЕО на ЕП, която се касае до повторната употреба на информация, най-голям брой на изпратили становища по темата има в Република България, над 220 души, което означава, че са повече, отколкото във всички останали страни от ЕС (поне доколкото е известно)

Ще си позволя да цитирам мадам Маркова, относно нейната статия и закаъснението на материала, който КУЛТУРА благоволиха да ни пуснат по време на обсъждането.

„Това излиза с ДВЕ седмици закъснение. всички престанаха да се интересуват от новата директива, без дори някъде да стане ясно, че тази нова Директива е специално за регулиране на повторното използване на данни от КУЛТУРНИТЕ институти.“

Всъщност повторната употреба на данни се оказа, че засягала не само културните институти, а една камара места, но това само по себе си не е важно. Важно е, че лъснаха игричките на някои общини и други институции, които лъжат гражбданите, че дадена информация не съществувала, че тя била обект на авторско право, че пращането на електронна поща го таксували все едно ти дават материален, а не виртуален такъв и т.н. …

Вчера е имало дискусия за ЗДОИ и темата за бизнеса с данни, която засягам в колонката си, умишлено се е замазвала и оттичала, макар да е имало група от Варна, която много е настоявала дискусията да е по същество.
В колумна не споменавам този път името на Сиела само за разнообразие, но тази организация трябва да се разтури, защото произвежда само хаос и мизерии.
Едноименното издателство чат-пат произвежда и нищожества, като ги титулова „писатели“.

А относно пистателите на Сиела, тях не ги знам, но знам доста такива, които ако ги наречеш нищожества ще е твърде висока оценка за тях.
Групата от Варна зсегна точно този момент, че разните институции лъжат, че някои съдии са се спяли с местните монополисти, а юристконсултите са се усетили, че могат да изкярят някой келепир и са си надули хонорарите.
Варненската група направи и едно много добро предложение, а именно при жалба по ЗДОИ, когато исканата информация се търси с цел обществено огласяване, защото според жалбоподателя тя е с надделяващ обществен интерес, то даже и той да загуби делото, да не му се присъжда да заплати разноските по делото, защото иска е бил pro publico bono.

Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s