ПРЕДЛАГАНИТЕ ПРОМЕНИ В ЗДОИ, МОЖЕ ЛИ ДА ОБЕЗСМИСЛЯТ ЗАКОНА?

Излязоха наяве промените, които се канят да направят в ЗДОИ. /може да ги видите ТУК  и да ги изтеглите от ТУК
Предложените изменения на ЗДОИ биха могли да го обезсмислят, ако понятията „статистическа тайна“, „производствена или търговска тайна“, „професионална тайна“, „доказване на правен интерес“ и „лични данни“ не станат част от § 1. т.5 от Допълнителните разпоредби на закона.
Та възниква въпроса като как бихме могли да разбираме предложените промени в Закона за достъп до общесвена информация, Чл. 41б, точки 6, 7, 8, 10, ако § 1. т.5 не се промени по следния начин:

Не представляват „производствена, професионална или търговска тайна“ факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:
а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии;
б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения;
в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3;
г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица;
д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по Чл. 3.

А също така трябва да се добави и т.7, която да гласи следното:
„заявителят не е длъжен да докаже правен интерес съгласно закон, когато има надделяващ обществен интерес“, то новите промени по ЗДОИ биха обезсмислили самия закон.

Та отговора на въпроса в заглавието е ясен: АКО  § 1. Т.5 ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА ЗДОИ НЕ СЕ ПРОМЕНИ, КАКТО Е НАПИСАНО ПО–ГОРЕ И НЕ СЕ ДОБАВО Т.7, ТО ТОГАВА БИ ИМАЛО ОБЕЗСМИСЛЯНЕ НА ЦЕЛИЯ ЗАКОН, ЗАЩОТО СУБЕКТИТЕ ПО ЧЛ. 3 СПОКОЙНО МОГАТ ОТКАЗВАТ ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ ПО ЗДОИ С МОТИВИРОВКА, ЧЕ НЕЩО БИЛО ТЪРГОВСКА, ПРОИЗВОДСТВЕНА,  ПРОФЕСИОНАЛНА ИЛИ СТАТИСТИЧЕСКА ТАЙНА, КАКТО И ЗАЩОТО ЛИЦЕТО ПОИСКАЛО ВЪПРОСНАТА ИНФОРМАЦИЯ НЕ МОЖЕ ДА ДОКАЖЕ ПРАВЕН ИНТЕРЕС СЪГЛАСНО ЗАКОН.

С други думи казано, имаме създаване на предпоставки за информационно затъмнение, прикриващо корупционни практики, както и действия и бездействия на държавната и общинската администрация, които биха довели до изземване на националния и държавния суверенитет от народа в полза на отделни лица, фирми, партии или организации.

Ето какво гласят предлаганите промени, придружени с мои коментар:

Чл. 41б, т.6 „СЪДЪРЖАЩА СТАТИСТИЧЕСКА ТАЙНА;– Закона за статистиката е ясен кое е статистическа тайна и кое не е. Описано е в Глава шеста.
ОПАЗВАНЕ НА ТАЙНАТА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 81 ОТ 2005 Г.) където пише следното:

„Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2005 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Получаваните и събираните при статистическите изследвания индивидуални данни са статистическа тайна и могат да се използват само за статистически цели. Индивидуалните данни, получени за целите на статистическите изследвания, не могат да се ползват като доказателства пред органите на изпълнителната и съдебната власт.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Националният статистически институт и органите на статистиката и техните служители не могат да разгласяват или предоставят:
1. индивидуални статистически данни;
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) статистически данни, които е възможно да бъдат обвързани така, че да се идентифицира определена статистическа единица;
3. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) статистическа информация, която обобщава данните за по-малко от три статистически единици или за съвкупност, в която относителният дял на стойността на изучаван параметър на една единица, е над 85 на сто от общата стойност на този параметър за всички единици от съвкупността.

Чл. 26. (1) (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2005 г., предишен текст на чл. 26, изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Индивидуални данни по чл. 25 могат да се предоставят само ако:
1. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.)
2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) се предават на Евростат, ако това е необходимо за разработването и производството на европейска статистическа информация;
3. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) се предоставят на Националния статистически институт от органите на статистиката, ако това е необходимо за разработването и производството на официална статистическа информация.
4. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.)
5. (отм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.)
(2) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Индивидуалните данни могат да се публикуват само ако субектът, за който се отнасят, е дал съгласие за това. Съгласието се дава в писмена форма и от него трябва да е ясно за кои данни се отнася. Лицето, за което се отнасят данните, може по всяко време да оттегли съгласието си писмено, като оттеглянето на съгласието не засяга извършените преди това действия.

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Индивидуални анонимни данни по чл. 25 могат да се предоставят за целите на научната работа във висшите училища или на юридически лица, чиято основна дейност са научните изследвания, с разрешение на председателя на Националния статистически институт.

Чл. 27. (Изм. – ДВ, бр. 81 от 2005 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Националният статистически институт и органите на статистиката са длъжни да осигурят опазване на индивидуалните данни и предотвратяване на злоупотребата с тях, като предприемат необходимите организационни и технически мерки и допускат до работа с такива данни само лица, подписали клетвена декларация за опазване на статистическата тайна.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Получаването, обработката, използването и съхраняването на данни, представляващи статистическа тайна, се извършват по ред, определен с правилник, утвърден от председателя на Националния статистически институт.
(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Органите на статистиката са длъжни да изготвят свои вътрешни правила за работа с данни, представляващи статистическа тайна.
(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Физическите лица, на които е възложено събирането, получаването, обработката или съхраняването на данни, представляващи статистическа тайна, подписват клетвена декларация за опазване на тайната при изпълнение на задълженията си и в срок 5 години от приключването им.
(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Националният статистически институт и органите на статистиката използват индивидуалните данни по чл. 25 само за статистически цели, освен ако субектите, за които се отнасят тези данни, са дали писменото си съгласие относно тяхното използване за други конкретно посочени цели.
(6) (Предишна ал. 4, доп. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Правилата за опазване на статистическата тайна са задължителни за всички изследвания, провеждани по реда на този закон от Националния статистически институт и органите на статистиката.

Чл. 27а. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 81 от 2005 г.) (1) Регистрирането, използването, обработването и съхраняването на статистически данни, които са класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, се извършват съгласно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и актовете по прилагането му.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2008 г.) Статистическа информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, е информацията, свързана с отбраната на страната, с вътрешната икономическа сигурност, със сигурността на организационните единици, информационните системи или мрежи, специализирани анализи и изследвания и с друга информация, която не е държавна тайна, но нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.

От тук излиза, всичко, което им текне, може да бъде определено като статистическа тайна, защото макар да са ясно описани параметрите както е това „статистическа тайна“, то дефиницията за това понятие е разтеглива.
Както виждаме тя обхваща като забрана и следващото:

Чл. 41б, т.7 СЪДЪРЖАЩА ПРОИЗВОДСТВЕНА ИЛИ ТЪРГОВСКА ТАЙНА ИЛИ ПРОФЕСИОНАЛНА ТАЙНА ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОН; Определението за „Търговска тайна“ е в Търговския закон, ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПАЗЕНЕ НА ТЪРГОВСКА ТАЙНА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 103 ОТ 1993 Г.)

Чл. 52. При осъществяване на дейността си прокуристът, търговският пълномощник, търговският помощник, търговският представител и търговският посредник са длъжни да пазят търговската тайна на лицата, възложили им извършването на определена работа, както и техния търговски престиж.

Има становище на КЗК по въпроса за търговската тайна. Ето извлечение от решение на КЗК: „Не съществуват данни, изчерпателно обявени от закона за производствена или търговска тайна. Тези данни са строго специфични за всеки правоимащ и освен че трябва да са обявени изрично за такива от него, той трябва да е взел и необходимите мерки за запазването им, включително чрез посочването на тази информация като тайна пред КЗК.
Разкриването на информация, посочена като производствена, търговска или друга защитена тайна би представлявало нарушение на установени със закон задължения на КЗК. В тези случаи Комисията е обвързана с претенцията на лицата за опазване на предоставена от тях конфиденциална информация.“

Определение за търговска и производствена тайна дава и § 1, т. 9, за професионална тайна т.10, от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията:
9. „Производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.
10. „Професионална тайна“ е:
а) всяка информация, която комисията създава или придобива за целите на проучването по този закон или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши стопанския интерес или престижа на страните по преписката или на трето лице; професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация;
б) информацията, разменена между комисията, националните органи по конкуренцията на държавите – членки на Европейския съюз, и Европейската комисия във връзка с изпълнението на техните правомощия и сътрудничеството между тях.
Не е „професионална тайна“ информацията, която е публично достъпна или подлежи на публично огласяване според този или друг закон.“

Всъщност за всички дружества в ТЗ е предвидена санкция при осъществяване на конкурентна дейност, така че определението за „Търговска тайна“ трябва да се базира на дефиницията дадена в ЗЗК, ТЗ и становището на КЗК.

Както е видно, ограничението е широко дефинирано като „факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите”.
Но това не пречи, ако дадената информация е изискуема по друг закон, то тя да бъде предоставена, както е в случая, ако е по ЗДОИ

Промените в Закона за достъп до обществена инфрмация от 2008 г. значително ограничават приложимостта на това ограничение. На това основание може да се откаже само информация, чието предоставяне би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Освен това, в мотивите на отказа задълженият субект трябва да посочи обстоятелствата, които водят до такава.

Та, не мога да разбера кому са нужни тези промени, когато ЗДОИ, а и законите, с които кореспондира по тези поправки са категорични?
Ако някой може да обясни, то нека го направи.
Според мен лично, единствения мотив е, че тези понятия са силно разтегливи и може да се тълкуват от всеки, както му текне.
Според мен, целта на исканите промени е да бъде ограничен достъпа до обществена информация и това е видно от следващите промени, които се искат.

Чл.41б, т.8 ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО НА КОЯТО ЗАЯВИТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА ДОКАЖЕ ПРАВЕН ИНТЕРЕС СЪГЛАСНО ЗАКОН; – тук нещата стават по-сложни, защото какво се разбира под „правен интерсес“? Реално погледнато една информация се иска с цел създаване на прозрачност, както е в случая, когато тя е изискуема по ЗДОИ.

Практически, щом дадена информация сама по себе си представлява обществен интерес, то тя трябва да бъе предоставена.
А какво е обществения интерес?
Тук именно сегашния Закон за достъп до обществена информация ясно и точно ни казва в Раздел I, Предмет и обхват:
„чл.2 (1) Обществената информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. „

Чл. 3. (1) Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от органите на държавната власт или на местното самоуправление в Република България, наричани по- нататък органите.
(2) Този закон се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от:
1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1;
2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет;
3. средствата за масова информация и е свързана с прозрачността на тяхната дейност.

Чл. 4. (1) Всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация.“

С други думи казано, обществена информация е такава, в която е налице надделяващ обществен интерес.
А какво е „Надделяващ обществен интерес“?
Това може да видим в „Терминологичен юридически речник на правните термини“ и там пише следното:

„Надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на следните субекти:
-държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, наричани по-нататък „органите“.
– публичноправните организации;
– физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.“

Сиреч, може да се изиска всяка информация, която не в категориите на държавната, търговската, професионалната или статистическата тайна.
Да го кажа накратко:
Ако Търговския закон, Закона за статистиката, Закона за защита на конкуренцията, Закона за защита на личните данни или друг закон не забраняват преодоставянето на дадена информация, която е в категорията „с надделяващ обществен интерес“, то няма нужда от правен интерес за нейното искане.
Даже и сега закона позволява да се даде частичен достъп, когато това е нужно за разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на службите, кото са упоменати в дефиницията за Надделяващ обществен интерес.

Чл. 41б, т.10. СЪДЪРЖАЩА ЛИЧНИ ДАННИ, ЧИЕТО ПОВТОРНО ИЗПОЛЗВАНЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НЕДОПУСТИМ ДОСТЪП ИЛИ НЕДОПУСТИМА ОБРАБОТКА НА ЛИЧНИ ДАННИ СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.“– за това ясно и точно съм го написал по-горе.
Има го и в сегашния ЗДОИ, който абсолютно ЗАБРАНЯВА да се дават лични данни.

Та какво излиза до момента?
Че промените касаят точно ограничаване на достъп до информация по ЗДОИ.
И най-голямата спънка би била не толкова във вече съществуващите постулати в ЗДОИ, а добавянето на т.8, която ТЪРСИ У ЗАЯВИТЕЛЯ ПРАВЕН ИНТЕРЕС, въпреки, че този правен интерес е дефиниран от термина „Надделяващ обществен интерес“ и от самата същност на закона.
Според моето мнение именно тази фраза, която се привнася би докарала голяма спънка, защото всеки, който би искал информация по ЗДОИ ще трябва да доказва „правен интерес съгласно закон.“

От мен толкова….

Моля всеки, който е съгласен с изложените от мен възражения и промени в § 1. т.5 Допълнителните разпоредби да се свърже със страницата ЕДИН БЪЛГАРИН САМ СРЕЩУ ДЪРЖАВАТА?
Неправителствените организации могат да изпратят своите възражения или искания да се вкарат горепосочените изменения на  § 1. т.5 и предложената от мен т. 7 в същия параграф на:
Калина Димитровa – Директор на дирекция „Съобщения“ в МТИТС
e-mail: kivanova@mtitc.government.bg
тел: 02/9492 314
или
Женета Рогова – началник на отдел „Правна дейност в транспорта, съобщенията и електронното управление“, дирекция „Правна“ в МТИТС
e-mail: jrogova@mtitc.government.bg
тел. 02/9409 475,

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s