Из Въпроси и отговори (Част II)

В поредицата „Въпроси и отговори“ публикувам материали, които се надявам да направя като книга със заглавие „Въпроси и отговори, размисли и писма“
И понеже нямам намерение да печеля от книгата, ще я пусна онлайн безплатно.
Мика Сийминеен

МОРАТОРИУМА ВЪРХУ ФРАКИНГА НЕ Е РЕШЕНИЕ, ТРЯБВА ЗАБРАНА 

16-09-14
sept-2012

По времето, когато всички бяхме заедно, борейки се срещу фракинга. Все още не бяхме се изпокарали….
Ех! Тогава бяхме задружи, а сега??? 
01.09.2012 в градинката до Народното събрание

На снимката сме от ляво надясно:
Горе: Ангел Славчев, Мариана Христова, Мариана Петрова, Борислав Събев
В сердата: Петър Кържилов, Мария Кешерова, Мариана Шаламанова (жената до дървото зад Мариана Шаламанова не мога да се сетя коя е.)
Долу: Таня Косева, Марина Янева, Цвети Павлова, Евгения Димитрова, Весела Костова, Мария Дончева, Мика Сийминеен.

В: Защо казвате,  че мораториума върху фракинга е недостатъчен и искате тотална забрана и то за всичките му форми?

О: Някои хора си мислят, че като има мораториум, то от него има някаква файда. Да, има, но тя е временна, т.е. до неговото отпадане.
Към момента мораториума обхваща само хидравличното разбване, но не и другите форми като тези с прогаряне на въглищните пластове например.

Трябваше си цялостна забрана на всички форми на сондиране за нефт и газ на територията на Република България.

В: Има ли вероятност „Парк плейс енрджи“ да започнат да прогарят въглищните пластове в Добруджа, за да извличат газ?

О: Да. Практически погледнато към момента, реално погледнато мораториума може да се изтълкува като важащ само за хидрофракинга, защото само той е упоменат в съответното решение на Народното събрание.
И това не е случайно.

В: Защо?

О: Още през 2010 година е дадено разрешение за проучване и добив на газ и нефт в Добруджа. Тези, които са изготвили мораториума са били наясно, че файерфракинга не е хидравлично разбиване и нарочно не са го упоменали.

В: Защо противниците на шистоия газ не са се сетили да искат да се наложи мораториум и върху този способ?

О: Някои от нас не знаеха, че съществува такъв способ.  Самият аз може да се каже, че съм лаик по темата, а и моите познания в областта са натрупани от различни публикации, засягащи въпроса.

В: И все пак имало ли е някой, който да е бил наясно?

О: Вероятно някои от онези, които сега решиха, че те са лидери на протестите срещу решението на МОСВ. Но не се наемам да кажа.

В: Гледам, че на Мариана Христова са ѝ извадили компромати, че била свързана с фотоволтаичното лоби. Как бихте го коментирали?

О: Като цяло, това не е тайна никому. И точно поради тази причина тя загуби доверието, което ѝ имах, защото ме излъга, че нямала интереси в областта на фотоволтаиците. Излъга ме и то при положение, че вече знаех за тези ѝ интереси.

Неведнъж ме е нападала, когато засегна темата, че елетроенергията от фотоволтаици е прекалено скъпа. В крайна сметка някои дружества се оказаха в полпожението на привилигировани доячи на потребителите на електроенергия.

Това е нередно. Щом икономиката е пазарна, да се състезавт на пазарен принцип, да се борят за място под слънцето, а не само и единствено на тях да им е гарантирано изкупуването на продукцията.

В: Вие се обявихте преди време за дострояване на АЕЦ „Белене“. Защо?

О: Ние се нуждаем от източник на евтина енергия и то веднага.  Високите цени на електроенергията са убийствени за икономиката ни като цяло, защото тя се отразява на всички цени в страната. 

В: Като споменахте високи цени на електроенергията. Като как ще коментирате покачването им през октомври?

О: Това е лудост! 
При доходи, които са по-ниски от тези в редица африкански държави, по цени гоним Токио…  В последните години съм останал с впечатлението, че всъщност целта на всички тези ниски доходи е ликвидацията на българския народ чрез бедност.
Просто те принуиждават да напуснеш страната или да мизерстваш.

В: Вие колкото пъти и да излизате от страната, все се прибирате. Не ви ли е поблазнило да останете някъде в чужбина? 

О: В интерес на истината, замислял съм се, но по-хубаво от родината няма. Каквото ще да ви разправят, у дома е най-хубаво.

В: Не е ли малко пресилено?

О: Поне за мен не е.

КОТЕТАТА ПРОГЛЕДНАХА И НЕ СЕРАТ, КЪДЕТО СПЯТ!

16-08-14

В:Защо сте скептичен към разните балготворителни организации?

О: Защо ли? Елементарно! Повечето благотворителни организации реално не подпомагат никой.

В: Как така?

О: При положение, че има толкова много организации от подобен род, то би трябвало да са изкоренени глада и бедността, но това не се случва.

В: Все пак Вие не отчитате, че населението нараства по експонента?

О: говорете ми на разбираем език. Всъщност аз разбрах намека Ви, но той е просто шум и нищо повече.

Нека не забравяме, че с нарастването на населението, прогреса е нараснал доста.
Още през 1935г, чрез натурно земеделие само САЩ са можели да отглеждат земеделска продукция за изхранването на 1 000 000 000 души.
Всъщност, няма нужда да се връщам толкова назад.
През 2010г. в САЩ само 2% от зърнените и бобовите култури бяха предназначени за изхранването на хора и животни, останалото отиваше за производство на т.нар „биогорива“.

Реално погледнато гладуващи има не поради недостиг на храни, за защото страните в Африка и Азия поради различни особености в климата, екологията или това, че им е забранено да отглеждат определени хранителни култури са принудени да купуват храни..
А точно тук е проблема, че за да има храни, трябват пари…
А пари няма!

В: Звучи някак си странно.

О: Да, но не е!
Например Кения отглежда памук, който се използва за медицински нужди.
И знаете ли защо Кения е бедна?
Защото е задължена да отглежда този памук. Защото ѝ е забранено да отглежда редица хранителни култури, които биха могли да дадат добра реколта ида подпомогнат за намаляването на глада в страната.
Същия проблем имат и други африкански страни.

А За Сомалия, която е цялата отровена от това, че след 1990-та бе превърната в гробище за токсични отпадъци, просто няма да говорим сега.
В „Токсична Сомалия“ ясно и точно е казано.

В: Все пак благотворителните организации не помагат ли?

О: Да помагаш на гладуващия, подхвърляйки му по някоя коричка хляб, това не е помощ.
Истинската помощ би се състояла в това да се направи така, че да няма предпоставки за бедност и глад.

Благотворителните организации не премахват причината, те се опитват да лекуват симптомите на проблема.
А за да има положителна промяна, трябва да се изреше този тумор, който причинява всичките тези страдания.

В: В смисъл? Кой е тумора?

О: Тумора, това е капитализма, че земята в гладуващите страни е собственост предимно на частни мултинационални корпорации, които са обсебили всички ресурси.
Точно това е причината да няма доход, с който да може да се внесе храна отвън или да се отглежда на място.

В: Вие сте комунист! 

О: Ха-ха! Ако да си комунист, това означава да виждаш къде е корена на един такъв проблем, значи тогава всички неолиберали и поклонници на капитализма са слепи!
Та, понеже ме нарекохте комунист ще Ви кажа един шотландски виц:

В Абърдийн имало един бръснар, който си имал котка.
И тя се окотила.
Чирачето на бръснаря все се въртяло около котетата и бръснаря го попитал:
– Либерали ли са или консерватори
– Консерватори са -отвърнало чирачето.
Това зарадвало бръснаря и той започнал да подпитва момчето час по час и то все отвръщало, че са консерватори.
Един ден обаче, бръснаря чул неочакван отговор:
– Не са нито либерали, нито консерватори. Комунисти са!
– Как така? Нали до вчера бяха консерватори?
– Да, но прогледнаха и вече не серат, където спят.

 

КОЛКОТО ПОВЕЧЕ ТЪПЧЕШ ЕДИН НАРОД, ТОЛКОВА ПО-ЖЕСТОК Е ГНЕВА МУ

30-08-14

В: Искам да Ви попитам за Февруарските протести от 2013г. Какво доведе до толкова масово излизане на хората на улицата?

О: Как какво? Системния грабеж и нищо друго. Колкото и да е търпелив един народ, колкото и да си мълчи, то в един момент му кипват лайната и се вдига.

В: В какъв смисъл употребявате думата „грабеж“?

О: В буквалния. Спокойно може да се каже, че народа бе подложен на грабеж, па макар това да ставаше по начин, който законодателството не третира като престъпление.
Но грабежа си е грабеж, бил той по законен или незаконен път.

В: В какъв смисъл законен грабеж?

О: В смисъл, че действията на различните монополисти като да речем топлофикациите, водоснабдяванията, енергоразпределителните дружества и т.н. са си чиста форма на ограбване.

Никой не може да ме убеди, че непрекъснатото раздуване на цените и своеволията на монополистите не са си грабежни действия.

Нека разгледаме случая с топлофикациите, които са толкова нагли, че искат от хората да им плащат независимо дали имат парно или не.

Сметките се формулират по тъмна схема и това няма никакво оправдание. Да се начисляват разни измислени такси с фалшиви оправдания, също е форма на ограбване.

Да не говорим, че освен неяснотиите с формирането на сметките има и положението, че някои дружества продават дълговете или възлагат на колекторски фирми да ги съберат, а това вече е престъпление, защото дълг от 100 лева изведнъж набъбва до 2000, че и отгоре.

Също така и методите на събираемостта са меко казано рекетьорски. Да не кажа голяма дума, но в някои страни извън ЕС за такива методи направо или вкарват в затвора или пращат на ешафода, за да дадат урок на онези, които биха си помислили да направят нещо подобно.

В: Все пак нека да се върнем малко назад. Искам да Ви попитам дали протеста от февруари 2013 беше спонтанно явление или е част от по-дълъг процес. Кой го организра?

О: Всяко нещо си има предистория. 
Може да се каже, че Февруарските протести бяха пик на народното недоволство.

Преди това също имаше протести против монополите, против зоналното паркиране в София, против добива на газ по метода на хидравличното разбиване, против застрояването на природни паркове и резервати и т.н.

В: Но тези протести някак си останаха неотразени от медиите. Като, че ли не им обърнаха кой знае колко голямо внимание.

О: Да. Медиите си бяха наврели главите в задниците. Същото бяха направили и редица НПО-та, които се спотайваха докато не разбраха, че няма да има повече ексцесии, след това се изкара най-гласовити, едва ли Активни борци… Същински партийни секлецарчета от края на соца и Зората на демокрацията. И разни флейтити ли са, минетчии ли са се изтъпаниха да се барат за лица, лидери, водачи и т.н.

В: Все пак някои от онези, които оглавиха протестите влязоха в политиката.

О: Оглавиха протестите? Това Ви изказване е неразбираемо за мен.

В: Например Ангел Славчев.

О: Ангел Славчев беше просто един от многото и медиите го изградиха като лице на протеста. Него няма да го коментирам, щото не му е тука мястото.
В интерес на истината си е така. Протестите нямаха лидери, имаха нещо като говорители, на които не бяха делегирани никакви правомощия.

В: Е, как така нямаха лидери?

О: Ей така. Всеки беше и организатор и лидер. Че чрез ФБ имаше някаква организация по групи, че имаше хора, които пишеха и дискутираха повече от останалите, това е вярно, но да се твърди, че лидери е имало, това е несъстоятелно.

В: Искате да кажете, че протестите бяха спонтанни? 

О: Сами по себе си да. Някой подхвърля идеята у ФБ или сред приятели и така се събираха хората. Както казах, в един момент на хората им кипнаха лайната, щото им писна да ги правят на маймуни.

В: А Вие как се захванахте с тогавашното протестно движение?

О: За себе си мога да кажа, че стана случайно.

В: Как така?

О: Буквално. Първия протест, на които отидох беше  този срещу шистовия газ. И то, отидох, за да ги отразявам, а не като участник. В крайна сметка, точно предния ден бях гледал филма „Газланд“ и той ми направи впечатление.

В: Искате да кажете, че до тогава не сте участвали в протестите?

О: Да. След като през 1997, зимата видях как хорта бяха преебани от политиците, рекох си, че не си струва да се ловя на тази въдица втори път.

В: Все пак се включихте в този протест. Защо?

О: Този протест нямаше политически искания. В смисъл не целеше да сваля правителство или нещо такова. Идеята му, поне според мен беше да накара правителството да работи като българска институция, а не като колониална администрация.

Всъщност, протестите като изключим денсърските, имаха за цел точно това.

В: Искате да кажете, че нито един от протестите, който Вие сте подкрепил не е искал оставка?

О: Да. Независимо за кой протест се говори, то неговата цел е да накара някое правителство или НС да започне да работи, както е по Конституция.

А в крайна сметка, според Върховния закон на Република Българи суверен се явява народа, а не някой си, дето си е въобразил, че е хванал Господ под шлифера.

В: Вие лично сте организирали протести. Пише го черно на бяло на документи в Столична община. Вие лично защо организирахте протести срещу концесиите на златодобива?

О: Пак говорите глупости. Аз не съм организирал никакви протести. Това, че аз съм поел отговорността за безпроблемното провеждане на някои от гореспоменатите от Вас протести не ме прави нито лидер, нито организатор.

В: Защо точно такъв протест?

О: Всъщност този протест е продължение на предишен, който беше организиран от други хора и организации.

След като тези хора изоставиха каузата, ние просто решихме, че трябва да я продължим. 
Това е положението.

10-6-12

Основаването на СТОЖЕР 10.06.2014г.
А беше време, когато бяхме задружни и нямаше разногласия помежду ни.

Всички, които днес се плюят и овикват са тук на общите снимки, когато все още вярвахме в истински каузи и идеи.
Беше време, когато помислите ни бяха чисти и се борехме не за това какъв да бъде политическия модел или да катурнем правителството, а за чиста вода, здрава земя, природните богатства на България и вярвахме, че можем да променим нещата към по-добро.
Днес разногласията направо съсипват каузите, за които се борехме и даже и малките ни победи са на път да се превърнат в поражения.

На снимката: Александър Каракачанов, Веселин Кирев, Борислав Сандов /правия с микрофона/ Мариана Христова /до него/, Спас Колев, Николай Дренчев, Петя Славчева, Янко Петров, Мирослав Паскалев – Зорец, Анастас Гойков, Говедаров, Емил Владков, Гергана Владкова, Мариана Шаламанова, Мариана Петрова, Соня Иванова, Ангел Гаджев, Ангел Славчев, Цвети Павлова, Антон Василковски, Весела Костова, Румен Дечев, Янко Андреев и други.
Аз не съм на снимката, защото съм зад фотоапарата.

В: Нека да разгледаме датата 10.06.2012.  От снимки, които сте правили се вижда, че на сбирката, която сте заснели са се събрали част от организаторите на февруарските протести. Като казвате, че нямало организатори, че това било спонтанно, тогава как бихте ми обяснили тези снимки?

О: Явно сте недогледали. На тези снимки, които споменавате има най-различни хора. От различни ФБ групи, някои са от ГИ-та, трети от ПП-та и т.н.

В: Какво е СТОЖЕР?

О: СТОЖЕР беше група от групи, която не беше протестна. Нейната функция беше да го наречем просветна.

Идеята на групата беше да се покаже, че належащи проблеми има, че те трябва да се извадят на показ пред обществото, да намерят реално решения, които да са в полза на хорта.

В: Има твърдението, че точно тогава е станала организацията на екопротеста срещу Закона за горите.

О: Аз не помня да е споменаван този закон на тази среща или, че ще се вдига протест.  В интерес на истината вече се знаеше, че след три дена ще има протест срещу спорния закон.
Да се каже, че протеста е бил организиран тогава, това е слагане на каруцата пред коня.

В: И все пак, не е ли странно, че тогава всички присъстващи се включихте?

О: Не. В крайна сметка, единственото решение по тема протести, което се прие, беше, че всяка справедлива кауза трябва да бъде подкрепяна. А този протест беше за справедлива кауза.

В: Вие не обичате ПП „Зелените“, доста ги критикувате и т.н.  Все пак подкрепихте техен протест. Защо?

О: Дали протеста беше на „Зелени Балкани“, на „Да остане природа в България“ или на ПП „Зелените“ или на някой друг, това само по себе си не е от значение, не беше и тогава.  Закона беше порочен и трябваше да се спре.

В: Но след този протест имаше и други, които последваха. Вие защо не подкрепихте някои от тях?

О: Нека сме обективни и да си признаем, че човек не може да иде на всеки един протест. Това е едното, второто е, че аз по онова време повече се интересувах от екологичните проблеми, битовите бяха някак настрана.

В: Искате да кажете, че не са Ви вълнували, защото материално сте задоволен?

О: Всеки нормален човек се интересува от проблемите на ежедневието. Но при мен нещата бяха фокусирани върху проблема с шистовия газ. За мен лично, по-важно беше да се сложи край на възможността да бъде изтровена житницата на България.

Колкото до доходите, моите са скромни, и аз си знам как се справям с тях. Но на мен лично не ми трябва кой знае колко, за да живея. Гледам да я карам скромно, щото така съм свикнал.
Все пак не е тук мястото да изтъквам моите лични проблеми, когато 90% от хората в България имат идентични проблеми с моите.

В: В крайна сметка Вие защо излязохте февруари 2013?

О: Аз излезнах на улицата, защото в крайна сметка, ако не нададем вой, няма да ни чуят.

Истината е там, че аз излязох, за да подкрепя онези, които толкова години бяха тъпкани, лъгани, мачкани и всеки месец монополистите им го начукваха. 
Излязох, защото ми писна да гледам беднотията, в която така нагло ни набутват.
Писна ми да гледам как моя народ, моите съседи, моите познати, пък и непознатите биват третирани като роби.

В: Кой третира хората като роби? Правителството?

О: Само правителството да беше! 
Всеки срещнат педал, който има някаква власт, независимо дали е политическа или икономическа.

Работодатели, монополи, политици, банки, вериги магазини…
Всички те са се обявили за Божий мъдедържатели  и си разиграват коня, както им текне.
В крайна сметка даже и волове да бяхме, пак щяхме пощръклеем!

В: И все пак имаше ли организатори на Февруарските протести?
В пресата излезна твърдението, че били организирани от ДПС, финансирани от КТБ и какво ли още не…

О: Ха-ха!!! Вие сте чели прекалено много герберастко-бешопарско-седесаро-ръбатска пропаганда! Всички тези твърдения са измислица!

Истината е там, че някой като Златния Кавал ли е, Флейта ли е или просто Минет дойде в края на протестите да се вясне пред някоя камера и да въсне нанякъде, може би да го изшлякат.

Но това, че оня с оранжевите цаки бил лидер на протеста е смешно. Все едно да заявя същото и за оня Клоун дето се води държавен глава, понеже е говорил от каросерията на камиончето…

Ако въпроса не беше толкова сериозен и не вземахте интервю, то щях да Ви кажа, „Що се не съвкупиш с гъза си?“,  но по по-груб начин.

В: Но вие го казахте!

О: Да, вярно, извинявам се, че казах ГЪЗ, а не анус. 
Но стига с хумореските, щото те и без това май са неразбираеми за неграмотните вишисти, които са бъдещето на журналистиката.

В: Вие казвате „говориха от каросерията на камиончето“. Защо употребихте този израз?

О: Щото си беше вярно. Който можеше да се докопа до микрофона, той говореше. Не е да не знам.

В крайна сметка така си беше. Даже и на Офшорко му дадоха да говори, па и в името на плурализма, не го замеряха с нищо. А това говори, че ние бяхме доста демократични.

В: Не е ли малко грубо Вашето изказване за „като Златния Кавал ли е, Флейта ли е или просто Минет дойде в края на протестите“

О: Да, грубо е, но си е така, разни Флейтисти златни минетчии на статуквото бяха изкарани за „лидери“ на протестите от Февруари, и разни полуграмотни журнализци пишат по поръчка за това…
А истината е ясна, че всички тия самозванци някой ги обяви за нещо, което не са…

Та, ще се наложи да се каже истината и някои хора ще оврещят орталъка все едно са получили анално изнасилване от анадолски манафин…

Но като още тогава заявих, че трябва да ги наритат овреме и да ги сиктердосат, тогава ми се рече, че не се правело така.

В: Е как се прави?

Явно со кротце со благо не става и си требаше кьотек…
Ама нейсе! Спас, Зорец, Стилиян, Дечев,  и други ме ме спряха, трябваше да ме подкрепят тогава, когато заявих, че Златната Свирка с оранжевите цаки требе да изяде боя, за да не мъти водата.

В: Нали все пак протеста беше мирен, без агресия, пацифистки?

О: Пацифизма не пречи да изриташ някой по задника, та не се опитва да те маскари. 
Как да е.
Така си беше през Февруари.
И без това някои хора ме заклеймиха като февруарски метежник, който тръгнал да прави преврат, та мисля си, че и без трябва да се каже истината, не може да се мълчи, за да се угажда на тоя или оня кретен, който иска да се докопа до власт.

Още от сега казвам, че след като излезне материала, ще има много сръдни и цупеници, особено от страна на разни люде, които се барат за общественици, но всъщност са като Лисицата от вица за бракоразтрогвателното дело.. 

В: Само един посдледен въпрос.

О: Кажете.

В: Има ли вероятност от нови протести като от февруари 2013?

О: Не съм пророк и не мога да кажа. Но няма да се учудя, ако има. В крайна сметка е закономерно, когато хората гладуват да се стига до ексцесии от подобен род, че даже и по-тежки.

Лошото е, че нашите политици, общественици, медийни проститутки и други подобни са забравили уроците на историята, които гласят, че колкото повече тъпчеш един покорен народ, толкова по-жесток е гнева му.

В: За читателите?

О: Отчаянието е онова, което дава сила на поробените да извоюват свободата си. 
Колкото по-силно е отчаянието и колкото по-голяма е била покорността, толкова по-силен е гнева и по-жестока е разпрата с подтисника.
Нека всеки, който има глупостта да подценява народа като сила, като мощ, като истински суверен да запомни това.

А вие, които толкова години сте лъгани, грабени, мачкани, тъпкани, не се предавайте, борете се, за да си върнете това, което са ви отнели.

Вие не сте роби, избийте от главите си подмазвачеството, робския манталитет и всички онези неща, което ви превръщат в марионетки. Борете се за народа си, за децата си, за приятелите, за себе си. 

Ние като народ сме едно и всяка една делба, която е наложена по изкуствен път има за цел да ни отслаби, за да може да ни смачкат.

Съдбата не е написана предварително, тя се кове сега! Нека аз, ти, той, тя, ние всички и вие заедно да променим света. Някой казват, че не можем, но нека опитаме. 
Всички ние сме промяната, но кой ще я осъществи, ако не ние? Кога ще я осъществим, ако не сега?

Бъдете силни и подайте ръце на хората до вас, за да променим света към по-добро, за да живеем в една страна, в която няма бедност и страдание, в която хората са равноправни, равнопоставени и солидарни. Както е казал Апостола в своята визия за свободна България „всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони… и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е… Така ще е в наша България“

И тук ще перефразрам за финал думите на Мартин Лутър Кинг, който казва: „Имам аз една мечта, свободни да са хората в моята страна.“

Ръка за ръка, рамо до рамо в една борба за свобода, независимост и солидарна България!

10-3-13Протеста под надслов „Да запалим монолите“ на 110.03.2013г. На камиончето са Васил Илиев и Янко Петров (с микрофона)
Този протест беше може би най-големия в София от 1990г.
Малко след това се изпокарахме, защото на срещата в Сливен стана мазало, защото участниците там се изпокараха здравата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s