129 ГОДИНИ ОТ СЪЕДИНЕНИЕТО НА КНЯЖЕСТВО БЪЛГАРИЯ И ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

453px-Syedinena_Bylgaria_-_Litografia_na_N.Pavlovich

Днес се навършват 129 години Съединението на Княжество България и Източна Румелия, като България пренебрегва желанието на Великите сили.

Разпокъсването на българските земи създава става общонародния идеал за Съединение на Княжество България с Източна Румелия и освобождаването и присъединяването на Македония и Одринско към българската държава, територии, които след Берлинския договор от 1878г. са оставени на Османския султанат.

Първия опит за Съединение е през 1880г. е оказва неуспешен поради отрицателна позиция на Русия, Австро-Унгария, Франция и Великобритания, както и правителството на либерала Цанков.
След като в европейската част на Османския султанат се засилва терора над християнското население в края на 1884-та и началото на 1885-та, общността в Княжество България и Източна Румелия по инициатива на Захари Стоянов, февруари на 1885г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет, който си поставя за цел „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“ т. е. oсвобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия.

На 6 септември 1885г, рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват генерал-губернатора Гавраил Кръстевич, който се предава без съпротива. Румелийското правителство е свалено и се провъзгласява Съединението на Южна и Северна България.
В Пловдив е съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, което приема управлението на властта до пристигането на княз Александър Батенберг и е обявена обща мобилизация.
Провъзгласяването на Съединението е посрещнато от българския народ с ентусиазъм.
Навсякъде се устройват народни събирания и манифестации в негова подкрепа.
Първата стъпка към осъществяването на националния идеал за свобода и обединение е направена.

На 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия и одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война.
След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

След края на последвалата Сръбско-българска война и Съединението е защитено, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство,
парламент, администрация, армия.
Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Независимостта на България е следващата цел, към която се насочват усилията на българския народ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s