НАПУСНА НИ ВАЛЕРИ ПЕТРОВ, РИЦАРЯ НА ИЗЯЩНОТО СЛОВО

Валери Петров 20.04.1920 - 27.08.2014

Валери Петров  (20.04.1920 – 27.08.2014)

Ha 94-годишна възраст почина големият български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров след като в петък бе приет във Военномедицинска академия в столицата в тежко състояние поради прекаран инсулт.
Великият творец Валери Петров си отиде през нощта срещу сряда във Военномедицинска академия.

94-годишният поет бе приет в болницата в София на 22 август. След прекарани два тежки инсулта, той изпадна в кома и близо седмица лекарите във ВМА се бориха за живота му.

Валери Петров е роден в София като Валери Нисим Меворах на 22.08.1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език в столични гимназии, и д-р Нисим Меворах, професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.

Големият поет, преводач и сценарист остава в историята с брилянтните си стихове и блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език.
Бъдещият рицар на изящното слово учи в Италианския лицей в София, който завършва през 1939 г. Там се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска. Ученическата им любов преминава в дългогодишен брак. Като химик по професия Доминика участва в разработването на метода хедропоника и благодарение на това научно откритие карамфилите ни стават една от най-успешните ни експортни стоки. На 15 години пък Валери издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“.

През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“ той си спечелва любовта на няколко поколения българи със сценариите на филмите „Рицар без броня“, „Йо-хо-хо“ и „Един снимачен ден“. Освен това е автор на първия български мюзикъл „Когато розите танцуват“, на пиесите „Честна мускетарска“ и „Театър, любов моя“. Също така е редактор на издателство „Български писател“ както и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991).

Валери Петров винаги е бил не само талантлив творец, но и забележителен гражданин.
Заедно с Христо Ганев, Анжел Вагенщайн и покойният отдавна театровед Гочо Гочев отказват да заклеймят Солженицин и Борис Пастернак на събрание на СБП. Автор е на прекрасни стихотворения, между които посветено на самозапалелия се в Прага Ян Палах през 1968 г. Сценарист на едни от най-забележителните български филми.

Валери Петров е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради „Пет приказки, номиниран“ е за Нобелова награда.

Поклон пред светлата му памет!

One thought on “НАПУСНА НИ ВАЛЕРИ ПЕТРОВ, РИЦАРЯ НА ИЗЯЩНОТО СЛОВО

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s