177 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

На 18 юлий /6 юлий стар стил/, през лето господне 1837-мо от Рождението на Христа е роден Васил Иванов Кунчев, Васил Левски, Апостолът на свободата, идеолог и организатор на българската национална революция, национален герой.

Апостола на свободата организира и разработва на стратегията за освобождаване на България от Турско робство

Мечтата на Дякона Левски е била чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от етническата си и религиозна принадлежност.
Тази своя мечта той превръща в идеология и отдава живота си за делото, което е проповядвал.
За нас българите, които тачим историята, независимо от това кой от нас какъв произход има.

Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ идеята за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“.

Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер – „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“.


„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“.

Това са само част от написаните мисли на Апостола, превърнал ги в дела


Както пише Вазов за него: 
„Това расо черно, що нося отгоре, не ме помирява с тия небеса и когато в храма дигна си гласа, химн да пея Богу, да получа раят, мисля, че той слуша тия що ридаят! И не с това расо и не с таз брада мога да отнема нечия беда. Рече и отсече!“.

wasil lewski-portret-sn

Преминал през легията на Раковски, бродил по хайдушките пътеки на Балкана като байрактар в четата на Панайот Хитов, споделял нерадостната съдба на българските хъшове във Влашко, където неговият приятел Ботев с великолепната си поетическа интуиция го нарече “нечут характер”- навсякъде Левски е всецяло отдаден на делото на революцията. Макар прикован на легло , младият поборник за народна свобода не престава да мисли за участта на поробената си родина и прозорливо достига до идеята за вътрешна революция. За нея той пише на стария войвода Панайот Хитов следното: Аз съм решил да започна едно свято дело, в което ако спечеля , печели цял народ, а ако загубя –губя само мене си!” и още не оздравял напълно, той ще прекоси на длъж и на шир поробеното Отечество, за да извърши първата си революционна обиколка и да провери готовността на народа за борба.

Подобно на всички ренесансови борци за духовно освобождение на човешкия род, Левски смяташе, че за да се осъществят естествените права на личността са необходими преди всичко пълна свобода и условия, които ще гарантират човешка изява. Свободата на личността, неограничена от никаква власт е идеалът на Левски. И ако той е наричан Апостол на свободата, това не е само защото се е борил за чиста и свята република, а и за общество от равни и свободни хора.

Левски пръв разбрал, че да бъдем равни с другите европейски народи , зависи единствено от нашите собствени задружни сили!
Неслучайно той казва, че който ни освободи, той ще ни пороби“ и се е оказал прав, защото след Освобождението, Великите сили се разпореждат с България, както те намерят за угодно на тях, а не както е угодно на народа.
Ако не бяхме толкова късопаметни, днес съдбата на страната ни щеше да изглежда по съвсем друг начин.

Левски се ръководел от три основни неща – любовта към народа, култът към свободата и вярата, че освободеното ни отечество ще има най- съвършена наредба. Пред любовта към народа казва той трябва да се смири и най-малката гордост, пред тази любов няма място за тщеславие и суета.Той изгаря от едно страстно желание да види родината си свободна пък после ако ще патките да му наредят да пасе. Неговата възвишена любов не чака отплата и привилегии, неговата жертвоготовност е всеотдайна и това го кара да напише : Аз съм се обещал на Отечеството си – жертва за освобождението му , а не да бъда кой знае какъв.”

Той вярва, че революцията може да успее само, ако народът стане господар на собствената си съдба. Той ясно формулира и целта на национално освободителната борба: С една обща революция да се направи коренно преобразование на сегашната деспотично тиранска система и тя да се замени с демократична република и народно управление.”

Народните усилия според него трябва така да се насочат, че без да става нужда от втора революция, да се извоюва едновременно и политическото и социално освобождение , за да се избави народа веднъж завинаги от всяко робство и всяка социална несправедливост . И още той казва, чужд на шовинизма: Всички народи в България ще живеят под едни и същи чисти и святи закони, без да изключва и самите турци, а освободената ни родина вижда като съвършена страна, която ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. Пътят към това светло бъдеще е само един – Свобода или смърт!“

Парадокс и до днес остава фактът, че българите отбелязват повече обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s