СКУНКСA И БОКЛУКА*

Американски ПОР
Що е то?
СКУНКС!*

А ние си имаме за минпрец СКУНКС… А да… и той слуша БОКЛУЦИ*

SKUNKSOBOKLUKАвтор: В.Ж.
Да, чудесно, министър-председателят на България на пресконференция със сенатор Маккейн, който говори какво трябва да стане, и как няма да стане, а Орешарски клати глава и мълчаливо го подкрепя, съгласявайки се с всяка негова дума. И то преди премиера по протокол първи да се е изказал. Супер! Поне сенаторът от кумова срама да беше изчакал!

Бравос! От такива управници се нуждаем! Това е истински суверенитет! Това не е „дупедавство“, разбира се, това е… съгласуване, или как е политическикоректния термин, я някой да помага ?

Ужасно грозно е, плашещо унизително дори, политиците да се борят за одобрението на господарите си, стараейки се кой ще е по, най-най верен, без да се отчитат други приоритети, свързани с националния интерес, а не само с „лоялност към Евроатлантическия проект“, каквото и да означава това.
Тази софистицирана реторика, която облича в сълзлива идеологическа премяна чисто империалистически амбиции за властване, може и да изпълва с трепет сърцата на някой хора и да ги разплаква от умиление, но на мен не ми действа така. Чувствам се имунизиран, все още помня! Не всичко, но най-общото обществено състояние – помня!
Ние, понеже, къде от зависимост, къде от роболепие, къде от странния синдром на афилиация на по-малкия брат клатим глава и се съгласяваме, подкрепяйки мълчаливо интереса на другите. Е, чува ни се гласът, понякога, сух, пресипнал и гробовен, но винаги с неизменното „yes, sir“…

Лошото е, че една голяма част от хората приеха това за норма, и отстояват утвърденото правило със зъби и нокти, само защото това поведение не е адресирано на Изток, а към „новия ни Евроатлантически партньор“, а то реално е точно толкова жалко, колкото и беше някога. С известни разлики, разбира се, които ние ги усещаме в материалната сфера. Някога поне имаше място и за нашия интерес, мъничко, там някъде, но все пак място, а сега
Сега понеже не искаме да бъдем „купени“, понеже не сме „меркантилни“, понеже сме „безкористни“, ще се съгласяваме на всичко, и ще поддържаме една ужасяваща асиметрия в новия подчинен на икономическия растеж, на логиката на пазарните отношения, капиталистически свят, в която, обаче, ние единствени нямаме право на свои си интереси, за разлика от всички останали.
К’во става, бе?!

* Заглавието, гатанката и колажа са на редакцията

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s