Легитимира ли решение № 3395 по дело № 12163/2013 съществуването на анонимни държавни органи?

FREINews попита:
Анонимен ли е „Единен орган за управление на подземните богатства“?

Таен ли е държавният орган управляващ природните богатства на страната ни?

Едно интервю на FREINews с М. Ч., който е сред хората получили отказ от МС, относно концесионните договори за добив на злато на територията на Република България и е сред инициаторите на протестите под надслов „Киргизстан ги изгони, а ние кога ще им бием шута“ и „Искаме си златото“, относно Решение №3395 на Административен съд – София-град по дело №12163/2013

– Здравейте!
– Привет!

– Аз съм от сайта FREINews и искам да ми кажете какво мислите, относно Решение №3395 на Административен съд – София-град по дело №12163/2013

-Добре, но няма да ми публикувате имената, а само инициалите, защото според решение №3395 на Административен съд – София-град по дело №12163/2013 това би било злоупотреба с личните ми данни. (смее се)
Задавайте си въпросите, аз ще Ви отговарям, дотолкова, доколкото разглеждам нещата от моя гледна точка.

– Има ли анонимни държавни органи в Република България?
Може ли да считаме, че решение №3395 по дело №12163/2013 потвърждава съществуването на анонимни държавни органи в Република България?
– Ако съдим по решението на съдия Бранимира Митушева от Административен съд – София-град, Второ отделение 24 състав, то може спокойно да изтълкуваме, че решението ѝ относно дело №12163/2013, разглеждано в публично заседание на 12.05.2014 г. дава предпоставки за подобно тълкуване, а именно, че може да има държавни органи, които са анонимни.

– Според ищеца / жалбоподателят не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи, служители и членове на държавните органи. Как бихте разгледали това становище на г-н Кендеров?
– Принципно погледнато г-н Кендеров е прав да поиска справка за това кои са лицата в ЕОУПБ.
Според МИЕ такъв орган има, но от отделни изказвания на служители във въпросното министерство се разбира друго.
Като цяло не може да има тайни държавни органи.
Това е все едно да имаме анонимни министерства, Народно събрание, анонимен президент…

– Какви са несъответствията, които виждате?
-На мой пряк въпрос през юли 2013г. г-н Марков от МИЕ на среща във въпросното министерство заяви, че е невъзможно да бъде упражняван цялостен контрол върху концесионерите. Недвусмислено каза, че данните за изкопаната руда и нейното качествено и количествено съдържание на метали се подават от концесионера, а не се получават при проверки, направени от служители на министерството.
На следваща среща в МИЕ, пак през юли същата година, неназован служител направо ми заяви, че няма никакъв контрол от страна на геоложката служба в МИЕ, защото реално погледнато тя се състои от него и още един човек.
г-жа Янева пък недвусмислено каза на същата среща, на която и г-н Марков, че не съществува служба, която да осъществява контрол над концесиите.
Нито г-жа Францова, нито г-жа Янева са ни споменали за съществуването на ЕОУПБ, който според МС вече е съществувал цели две години и пет месеца по времето, на въпросните срещи.

– Но според г-н Кендеров, г-жа Бобева от МС твърди, че служба ЕОУПБ има. Даже нещо повече, тази служба се състои от 50 човека, които осъществяват пряк контрол върху концесионерите.
Даже въпросната служба е написала на своя сайт http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html следното:
„От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.“

-Тук трябва да направя една забележка по темата за ЕОУПБ, свързана със срещата между г-жа Бобева и г-н Кендеров.
В действителност, г-жа Бобева не знаеше точно колко човека контролират концесиите, а попита г-жа Немска, която е държавен експерт в дирекция „Икономическо развитие“ в МС, колко човека са, а след като Кендеров заяви, че са 5 човека, тя зави, че са 50, но г-жа Бобева накрая достигна до извода, че и 50 души не могат да контролират 456 концесии и трябва да напишем нови предложения в посока на създаване на повече контрол в ЗПБ, а не одържавяване и т.н., както бяхме написали, защото нашите предложения били много радикални и не можело да бъдат приети.

-И тези несъответствия между изказванията на служителите в МИЕ и на МС са провокирали искането за посочване на лицата в ЕОУПБ?
– Точно това е причината да бъдат поискани имената на лицата, които са в този ЕОУПБ.
МИЕ на две от три срещи, на които съм присъствал заявиха, че няма начин да осъществяват, какъвто и да пряк контрол над концесионерите, а МС твърди обратното.
Повтарям: Нито г-жа Францова, нито г-жа Янева са ни споменали за съществуването на ЕОУПБ, ойто според МС вече е съществувал цели пет месеца по времето, на въпросните срещи.
Всъщност имената и длъжностите на лицата се изискват именно с цел установяване на истината.
Точно затова е изисканото предоставяне на списък с лицата и длъжностите, които заемат лицата, влизащи в състава на създадения Единен орган за управление на подземните богатства.
Тук бих си позволил да цитирам адвокат Кашъмов: „Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите.
Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност.
Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:
– длъжността и името на дадено длъжностно лице (Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение),
– участие в комисии (Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение),
– изпълнение на служебни функции (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение), като например командировки, както и съответните разходи за тях (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение ),
– образованието и квалификацията на държавни служители (Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав) ,
– трудовия стаж / а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав) и др.
Впрочем НИЩО ЧУДНО, ЧЕ ГРАЖДАНИТЕ ПРОЯВЯВАТ ИНТЕРЕС ДА НАУЧАТ НЕЩО ПОВЕЧЕ ЗА ЕДИННИЯ ОРГАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА.
Написаното от адвокат Кашъмов по темата, може да прочетете в блога на Програма Достъп до информация.

– Все пак г-н Туджаров, който е Главен секретар на МИЕ отказва да посочи имената и длъжностите на въпросните лица.
Какви са му аргументите?
-Направо ще цитирам част от съдебнто решение: „Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ, както и с това, че исканата обществена информация представлява лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.“
Според решението на съда по делото излиза, че когато съдията прочете името на ищеца или ответника по дадено дело на глас, то той трябва да го репликира и да помоли да бъде записано в протокола, че съдията в този момент спекулира с личните му данни като изрича на глас името му пред непознати хора и по този начин застрашава неговата сигурност.
Тотален абсурд е такова решение.

– Доколкото знам от самия г-н Кендеров, искат се само фамилните имена на лицата и техните длъжности. Никой не иска техните ЕГН и трите им имена.
– Да, точно така е. Никой не е казал, че трябва да бъдат предоставени ЕГН-та, домашни адреси, лични телефони, имена на домашни любимци или каквото и да било, което би било в нарушение на ЗЗЛД.
В крайна сметка, целта е да се установи има ли в действителност такъв орган, точно какъв състав има, какви са компетенциите на органа като цяло, както и квалификацията на отделните негови служители, какви функции изпълняват те.
Противоречието между изявленията на служители в МИЕ и обявеното от МС, както и непредоставянето на информация будят съмнение, че ЕОУПБ съществува само на хартия или че този орган е неспособен да осъществява, кактвто и да било контрол върху експлоатацията на подземните богатства от концесионерите.
Отказа също така буди съмнение, че има конфликт на интереси, защото анонимността на служителите би попречила да се установи дали някои от тях не са работили за концесионерите, както и дали са били участници в предоставянето на концесиите.
Според отказа излиза, че държавата е институирала наш-държавен орган за контрол на подземните ни богатства слепешката, без да е ясно кои са лицата и дали заслужават нашето доверие, щом толкова усърдно ги крият от суверена
Никой от запитващите не се интересува от личните данни на хората, а действията и бездействията им (планирани и осъществени), защото само с адекватните си действия биха заслужили доверие. В противен случай, ако този орган действа СРЕЩУ ИНТЕРЕСИТЕ НА СУВЕРЕНА, КАКЪВТО СЕ ЯВЯВА НАРОДА като законен собственик на подземните богатства, то органът по закон би бил НЕЛЕГИТИМЕН
Точно затова има настояване Единният орган за управление на подземните ни богатства ДА РАЗКРИЕ И ОТЧИТА РЕДОВНО пред НАС-СУВЕРЕНА-ДЪРЖАВАТА-СОБСТВЕНИКА на тези богатства своята дейност и ефективност за общото благо и добруване на целокупния български народ.
При невъзможност да оправдае, каквото и да било доверие, то тогава няма нужда от него.
Добре е да се разбере веднаж завинаги, че българският гражданин е влязъл в ролята си на суверен /както е според чл.1, ал. 3 от Конституцията на Република България/ на своята земя и своите богатства.

– Не са ли длъжни държавните служители в Република България да подават декларации за конфликт на интереси?
– Принципно са длъжни да подават такива декларации.
Даже като цяло, всички държавни служители, които не са част от МВР, МО, ДАНС, НСО, НРС или подобна структура реално са публични личности.

– Значи според Вас излиза, че хората, които дават концесии и упражняват контрол над тях не може да бъдат анонимни?
– Естествено, че не трябва да са анонимни!
Липсата на публичност на тези личности е предпоставка за сериозни конфликти на интереси.
От къде да знаем дали лицето Х не е работило за компанията У, на която в последствие то е разписало концесионен договор? Или пък какъв контрол ще осъществява лицето Z върху компанията L, ако преди това е било неин служител.

– След излизането на решение №3395 по дело №12163/2013 в интернет се появиха твърдения, че то не е безпристрастно.
Как бихте коментирали подобно мнение?
– Доколко е пристрастно или безпристрастно е решението по едно дело, това не е в компетенциите на мен или Вас. Поне теоретично, делата трябва да се разглеждат обективно, но дали това е така, сложно е да се каже.
Всеки има правото да се съмнява в безпристрастността на съда и не съм аз човека, който ще казва на хората какво да мислят.

– Все пак има твърдения, които направо обвиняват съдията в пристрастност.
Защо има такива твърдения?
И кой ги отправя?
– Решение №3395 по дело №12163/2013 поражда съмнение за пристрастност по няколко причини.
Първата е, че доста хора считат, че решението е взето прекалено бързо, само за девет дена.
Това, че е уважен отказа на МИЕ за предоставяне на исканата информация буди съмнение, че делото е с такова решение по поръчка „отгоре“.
В крайна сметка, подобен изход на делото беше очакван още по време на самото заседание от събралите се в съдебната зала на 12.05.2014г.
Мисля, че хората, които изразяват съмнение в безпристрастността на съда са прави, защото легитимира съществуването на анонимни държавни органи.
Някои хора считат, че това е благодарност за решението на ВСС в което съдия Митушева – от Административен съд София-град придобива статут на несменяемост.
Цялото решение може да видите на стр. 20 в
ПЪЛЕН СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ № 25
ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
ПРОВЕДЕНО НА 21 ЮНИ 2012 г
И повишаването ѝ в ранг „съдия във ВКС и ВАС“. виж стр.9 пак там.
На въпроса кой отправя обвинения в пристрастност, ще кажа, че това са най-различни хора, изказващи мнения в социалните мрежи като хората използват точно тази аргументация.
И възниква въпроса интересно като е съдия във ВАС, кво прави на дело в АССГ?
Ще е някакъв невероятен абсурд, ако г-н Кендеров обжалва решението пред ВАС и му се падне да го разглежда съдия Митушева…

– Ако делото е с поръчково решение, то каква е целта на това решение?
– МИЕ не посочва кои са хората във въпросния ЕОУПБ, а това поражда съмнение в неговото съществуване, компетентност или обективност.
Даже и да има такъв орган, когато той е анонимен, а следователно и безотговорен, възниква съмнението, че няма да може да защити държавния интерес.
Решението по делото буди съмнения, че се прикрива несъществуването на подобен орган, неговата фиктивност или че в него има лица, които са участвали в предоставянето на концесии или са били служители на фирмите концесионери или са имали някаква друга връзка с тях.

– Вие какво мислите, има ли пристрастност при вземането на решение №3395 от 21.05.2014г. по дело №12163/2013, свързано със състава на ЕОУПБ?
– Питате ме за лично мнение, така ли да го разбирам?

– Да.
– Аз лично считам, че няма доказуема пристратност, а стремеж да се приключи делото максимално бързо.
Все пак моето ЛИЧНО МНЕНИЕ не съвпада с това на другите хора.
Има странности в заседанието по делото, които карат доста хора да се съмняват в безпристрастността на изхода по дело №12163/2013.

– Какво Ви се видя странно?
– Три неща:
Първото е, че нямаше изслушване на страните и то при претъпкана зала.
Неуместно е съдията да заяви, че ще разглежда делото по писмени изложения, както и че нямало нищо интересно за публиката, която много добре е запозната с казуса и беше дошла да види действията на съдията и реакцията на ответната страна.
Второто е, че съдията зави, че можело да опразни залата и да разглежда делото при закрити врата, защото закона ѝ го позволявал.
При тези два недопустими от гледна точка на публичността ГАФОВЕ е напълно нормално да се породят съмнения за пристрастно взето решение, за „нареждане отгоре“ и какви ли не още гледни точки, които може да са верни, а може и да не са.
Точно това, че решението бе предхождано от тези два гафа дава предпоставката да възникне съмнение, че има слугинаж спрямо МИЕ.
И третото е, че съдия Митушева е съдия във ВАС и ВКС.

– Г-н Кендеров как коментира решението по делото?
– Недоволен е от решението, но не е отправял обвинения в пристрастност към съдия Митушева.

– Ще обжалва ли решението по дело №12163/2013 пред ВАС на РБ?
– Не знам. Не мога да си позволя да говоря от негово име.
Ако аз бях на негово място, бих обжалвал решението.
Ако го направи, надявам се да не го разпределят при съдия Митушева…

-Ако Вие водехте делото на кого бихте разчитали да Ви представлява?
-На г-н Кендеров при разглеждането, а при неудовлетворяващо иска ми решение, може би на адвокат Кашъмов от НПО „Програма Достъп до Информация“.

-Защо на тях двамата?
-Защото г-н Кендеров познава материята на подобни искове, а адвокат Кашъмов е компетентен специалист относно искането на информация, касаеща обществения интерес.

– И все пак: има ли обществен интерес по дело №12163/2013?
– Да. Самия факт, че в тази малка заличка имаше 30 човека, а още няколко десетки хора останаха пред ВАС – София град и в коридора, чакайки да разберат как се е разглеждало делото е показателно, че има голям обществен интерес.
По принцип само административните дела с голям обществен отзвук събират толкова голяма публика в залите.
Но това дело е само малка част от цяла поредица дела свързани с концесиите, липсата на прозрачност при контрола и отдаването им.

– Говорите за иницаативата „Един българин сам срещу държавата“?
– Точно така.
Доколкото знам, срещу МС има заведени поне 19 дела, а може и повече да са, поради откза да предостави информация, относно концесионните договори, поискани чрез заявлението по ЗДОИ.

– Доколкото си спомням имаше решение по дело №1147/2013 от 14.03.2014, в което АС-София-град взе решение, че договорите за златните концесии са от обществен интерес и Министерството на икономиката и енергетиката е длъжно да ги разкрие пред заявителя.
Не е ли същия казус спрямо МС?
– Не точно.
МИЕ и МС са две различни институции.
МИЕ отказва да предостави конкретна информация, препращайки г-н Кендеров към НКР, който пък се стопанисва от МС.
А както е видно, информацията в НКР е непълна. Даже са си го написали.
В случая МС е дало отказ на над 700 искания за достъп до информация по ЗДОИ като не е отчела големия обществен интерес.
Точно затова имаме тези минимум 19 дела.

– На 05.06. 2014 година ще се разглеждат две от въпросните дела срещу решението на МС.
Считате ли, че г-жа Тоширова е прибързала с отказа си към запитващите?
– Мисля, че г-жа Тоширова не е прибързала.
Все пак тя изпълнява заповеди.
Не мога да нарека едни типов и преднамерен отказ „прибързан“.
Самият аз подадох запитване, на което практически получих мълчалив отказ, защото така и не ми бе даден отговор в законноустановения срок.
Директния или мълчалив отказ за предоставяне на изисканата от 700 човек информация е преднамерен, целенасочен и продиктуван от някого.
В крайна сметка никой не е поискал някаква информация, която да не е публична по закон. Практически погледнато, информацията, която е изискана от заявителите трябва да е обществено достъпна.

-Според Вас какъв трябва да бъде изхода по делата срещу МС?
– Ако съдиите са безпристрастни, то те трябва да вземат решение по казуса, което да е смислово еднакво с решението по дело №1147/2013.
Всяко едно друго решение би породило съмнение за пристрастност.

– Какво бихте казали в заключение?
-Спокойно мога да заявя, че има доказан обществен интерес по делата, които се водят срещу МИЕ и МС. Всеки, който зави, че обществения интерес е малък – греи или въвежда в заблуждение хората.
Този обществен интерес не е случаен, а е продиктуван от това, че от 1997г. до сега държавните ресурси буквално бяха раздадени на наши и чуждестранни компании от АНОНИМНИ ЛИЦА и от това са губещи държавата и целокупния български народ.

Неизбежно беше да се стигне до днешното положение, при което се иска да се знае кои са лицата, даващи разрешения за проучвания и експлоатация на подземните богатства на Република България, защото рано или късно хората щяха да се усетят, че така наречените „инвеститори“ реално с нищо не допринасят за подобрение на икономическата ситуация в страната.
Ако погледнем реално на ситуацията у нас, то ние имаме това, което в миналото наричаха колониализъм, съчетано с феодфализъм от по-нов тип.
В случая колониалните феодали са именно „инвеститоите“.

-За финал?
-Пожелавам на Сърнела Воденичарова и Стефан Стойков успех с делата им на 05.06.2014 от 13 и 14 часа в Административен съд София-град, на ул. „Георг Вашингтон 17“, зад Халите.

-Благодаря Ви за изказаното мнение.
-Моля!