Отиде си големия български артист Джоко Росич

росичДжоко Росич    29.02.1932 – 21.02.2014

България, София
С натежали от мъка сърца съобщаваме, че след тежко боледуване ни напусна големия български артист Джоко Росич, седмица преди 82-ия си рожден ден.

Той си отиде от този свят на 21.02.2014г. в 21:30, българско време в  болница „Лозенец“, според официално съобщение в медиите.

Джордже Мирко Росич е роден в гр. Крупан, Кралство Сърбия на 29.02.1932г. с майка българка и баща сърбин.
В 1951г., когато е на 17 години, Джоко Росич по политичеки причини емигрира в България.
Завършил е икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (днешния Университет за национално и световно стопанство), както и училище по радиожурналистика.
Джоко Росич работи в БНР цели 17 години и е любимец на слушателите заради своя дрезгав, дълбок, звучен и красив глас.

Джоко Росич остави дълбоки следи в българското филмово изкуство.
Общо в кариерата си на артист има роля в 112 филма, като е участвал в едни от най-емблематичните филми през годините в България.
Със своя характерен тембър, глас и излъчване, Росич бе известен актьор и в средите на международното и европейското кино. Той е участвал в австрийско-немски, унгарски и други ленти. Особено популярен бе в Унгария, където е играл в над 30 филма и има зад гърба си множество престижни филмови награди.
Джоко Росич беше един от класиците на българското кино. Той се радваше на огромна популярност сред различни поколения българи.

През 1962г. е първото му участие в киното във филма „Хроника на чувствата“, в ролята на Мишо
Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

За творчеството си, Джоко Росич е кавалер на  орден „Кирил и Методий“ Първа степен, който се дава за принос в българската култура.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
През 1999 г. получава награда за главна мъжка роля на 29-ия национален кинофестивал в Унгария за филмите „Законът на циганите“ и „Страст“.

Кадър от Романтичен уестърн с Джоко Росич "Под краката им свири вятърът"

Кадър от романтичен уестърн с Джоко Росич
„Под краката им свири вятърът“

ПОКЛОН!

Едно от последните интервюта на незабравимия български артист в предаването АЛАРМА на програма „Христо Ботев“

Има едно нещо, което ме дразни жестоко, това оплакване дето така го мразя, не мога да го смеля.
Това, дето все говорим за Терминал 2.
Да са живи и здрави тези, които са избягали!
Те на България не ѝ трябват.
Защо ѝ е на България човек, който не иска да живее в България?
Човек, който седи тука а мисълта му е някъде навън, той на България не ѝ трябва. Отишъл – отишъл. България няма да се свърши. Българският народ няма да се свърши…
Идва ми на ума в момента, когато бях втори клас, учителка беше майка ми.
Майка ми българка, беше назначена учителка в Сърбия, аз при нея учих.
И една страшна зима, горе на границата между бивша Югославия и Унгария, тогава нямаше парно отопление, кюмбе гори в класната стая, тя влезе госпожата, аз така ѝ виках, и каза:
„Деца, искам да излезете на прозорците, за да погледнете нещо. Какво виждате?“
И всички – сняг, висулки ледени, преспи…
„Не, не, каза, долу погледнете, долу!“
Ние погледнахме и някой, може аз да съм бил, каза: „Има пет-шест врабчета.“
„А, каза, погледнете ги хубаво, а сега се върнете по столовете. За тях искам да ви кажа нещо.
Вижте какво, има едни птици, които идват напролет, когато разцъфват овошките, когато цветята почват да цъфтят, те идват тогава у нас, па живеят известно време у нас, па се размножават, а като забръска към зимата си отиват някъде на топло. А тези врабчета, те стоят тука. Те тук са родени и тук ще умрат.
Те са посинели от студ, те са накокошинени от студ, но тук ще останат.“
Аз по-голям урок по патриотизъм не съм чул никога.
Затова искам да кажа – отиват от България слаби хора, силни хора не отиват от България.
Силните ще се борят, за да бъде и у нас така, както е там някъде.
А това „там някъде“, тези, които отиват, питаш ги защо, казват: „Еми защото там е уредено, защото там е хубаво.“
Да, само че това уредено и хубаво в тези страни не сме го направили ние.
Ние отиваме на метеното.
Ние отиваме наготово.
Номерът е да направим и у нас да бъде така, както е там, а това иска жертви, разбира се…
След Втората световна война, Европа беше тотално равна.
На абсолютна нула всички.
Тотална мизерия в цяла Европа.
Само че едни са се хванали за ръце и са изплували от това, но е имало няколко поколения, които са се жертвали, за да могат децата им, за да могат внуците им да живеят по-добре.
То иска жертви, то не може просто така някой да ни даде…
Безкрайни кризи няма.
Историята на човечеството, историята на икономиката не познава нито една криза, която е траяла вечно. Няма вечни кризи! Кризата има упадък, има застой, след застоя вървим нагоре.
Това е закон Божи.
То е обективен икономически закон. Ние сме стигнали вече застоя, не пропадаме вече. И след това ще вървим нагоре.“

Джоко Росич

Advertisements

2 thoughts on “Отиде си големия български артист Джоко Росич

  1. Смятам, че журналистическата етика ви задължава да казвате откъде преписвате и да посочвате първоизточника… Това действително са думи на Великия Джоко Росич, но казани пред Слави Трифонов. И това го знам със сигурност защото съпругът ми си направи труда да ги извади, слушайки внимателно интервюто и да ги публикува във ФБ профила си, където за един ден бяха споделени над 60 пъти…

    • Не знам, аз ги взех от публикация на БНР.
      А ще си казвам източниците, когато да речем и големите медии започнат да го правят.
      Материала за Росич го написах собственоръчно, а източниците ми са най-различни като се започне от Укипедия и се свърши с това какво съм чул, какво знам и т.н.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s