128 години от най-българския акт в новата ни история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия,

Възникналото след несправедливите решения на Берлинския конгрес движение за национално освобождение и обединение на българите, през 1885 г. има своя звезден миг. Организирани от дейците на Българския таен централен революционен комитет, на 6 септември 1885 г. източнорумелийските дружини, водени от български офицери заедно с въоръжените чети на въстаналия народ арестуват членовете на областното управление в Пловдив. Съставено е Временно правителство и е провъзгласено Съединението на Северна и Южна България. На 8 септември княз Александър І с манифест официално приема Съединението. Този исторически акт е първата успешна стъпка по пътя към националното единение на българския народ и неговите земи.
Посрещнато враждебно от съседните държави, Съединението е блестящо защитено на бойното поле в Сръбско-българската война (2 ноември – 7 декември 1885 г.).“
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“

453px-Syedinena_Bylgaria_-_Litografia_na_N.Pavlovich

Днес се навършват 128 години от най-българския акт в новата ни история, а именно Съединението на Княжество България и Източна Румелия, извършено без България да се съобразява с желанието на Великите сили.

След разпокъсването на българските земи, наложено от Берлинския договор 1878 г. се заражда борбата за пълно национално освобождение и обединение, и тя става основен стремеж на българския народ.

Пълното национално обединение става общонародния идеал за Съединение на Княжество България с Източна Румелия и освобождаването и присъединяването на Македония и Одринско към българската държава, територии, които след Берлинския договор са оставени на Османската империя.

Сан-Стефанска България преди да бъде раздробена от Великите сили чрез Берлинския договор

Сан-Стефанска България преди да бъде раздробена от Великите сили чрез Берлинския договор

 

Първия опит за Съединение е през 1880г., но той се оказва неуспешен, защото Великите сили: Русия, Австро-Унгария, Франция и Великобритания, както и правителството на либерала Цанков, заемат отрицателна позиция по въпроса.

Когато в европейската част на Турция се засилва терора над християнското население в края на 1884-та и началото на 1885-та, общността в Княжество България и Източна Румелия се раздвижва и по инициатива на Захари Стоянов, февруари на 1885г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет, който си поставя за цел „окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие“ т. е. oсвобождението на Македония и присъединяването на Източна Румелия.

БТЦРК се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации във в-к „Борба“ и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е отбелязването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър на връх Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжество България.

В БТРЦК и в частните комитети, образувани по-късно в някои градове и села, членуват предимно бивши участници в национално-освободителното движение и опълченци.
Успоредно с подготовката се конкретизира и целта на борбата.

Поради слабостта на българската държава и грабителската политика на Великите сили в БТРЦК се принуждават да ограничат целта на движението.
На 25 юли в с. Дермендере на заседание на БТРЦК, се взема решение да се води борба само за „съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър“.

Ръководителите на комитета обръщат внимание главно върху спечелването на подкрепа от войската в Източна Румелия като не отказват и от подготовката на масова народна акция

Комитетът установява връзки с представители на румелийската Либерална партия, която привлича в полза на Съединението и с командирите на войската в Източна Румелия – капитан Райчо Николов, капитан Сава Муткуров, майор Данаил. Николаев, майор Д. Филов и др.

Решено е акцията да започне към средата на септември. Според плана, утвърден на заседание на БТРЦК на 23 август 1885 г., главния удар трябва да е в Пловдив срещу конака и представителните учреждения; местните отряди да завземат Пазарджик и другите по-големи селища в областта.

През втората половина на август в повечето селища започват вълнения и демонстрации като най-масови са в с. Голямо Конарекъдето действа Чардафон Велики.
На 29 август капитан Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър Батенберг, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията, който дава старт за масови масово подемане на иницативата в селищата на областта. Огъня се предава и на народните маси в селища, в които няма местни комитети на БТРЦК.
Района пламва в огъня, който ще донесе Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни
градове на областта, откъдето трябва да поведат въоръжени отряди към Пловдив,
където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев. На 4 септември под ръководството на Чардафон, обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението.
Руският представител категорично отказва.
На 5 септември няколкостотин въоръжени борци за национално обединение от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града

На 6 септември рано сутринта, войските разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Д. Николаев и четата на Чардафон Велики влизат в Пловдив, обкръжават конака и арестуват генерал-губернатора Гавраил Кръстевич, който се предава без съпротива. Румелийското правителство е свалено и се провъзгласява Съединението на Южна и Северна България.
В Пловдив е съставено е временно правителство, начело с Георги Странски, което малко по-късно е заменено от Комисарството в Южна България, което приема управлението на властта до пристигането на княз Александър Батенберг и е обявена обща мобилизация.
Провъзгласяването на Съединението е посрещнато от българския народ с ентусиазъм.
Навсякъде се устройват народни събирания и манифестации в негова подкрепа.
Първата стъпка към осъществяването на националния идеал за свобода и обединение е направена.

Телеграмата от Временното правителство в Пловдив до княз Александър І за провъзгласяване на Съединението. Пловдив, 6 септ. 1885 г.

Телеграмата от Временното правителство в Пловдив до княз Александър Батенберг  за провъзгласяване на Съединението. Пловдив, 6 септ. 1885 г.

Когато на 10 септември Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одбрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война.
След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия.

След края на последвалата Сръбско-българска война и Съединението е защитено, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство,
парламент, администрация, армия.
Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до Обявяването на независимостта на България през 1908, е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Независимостта на България е следващата цел, към която се насочват усилията на българския народ.

Използвани източници: БГСВЯТ, АКТУАЛНО, УИКИПЕДИЯ, ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“
Снимки: ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „АРХИВИ“

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s