П О З И В НА ПРОФСЪЮЗ „БОРБА“

Най-големия враг на работниците и работническите движения са казионните синдикати.Тези които години на ред манипулираха по изключително безобразен начин борбата на страдащите трудещи се,като преговаряха зад гърба им с класовия враг и по този начин участваха активно в ограбването на труба им. 

Казионните синдикати не спряха нито една голяма приватизация на предприятия собственост на народа и градени с негов труд, пот и кръв. 

Не пожелаха твърдо и отговорно да застанат зад интереса на работещите хора,уволнявани и ощетявани, оставени без правна и морална подкрепа.

Не пожелаха да поведат непримирима борба с хищните работодатели и безмилостната държавна бюрокрация,за по-добър живот на трудещите се, за просперитет и щастие на семействата и близките им,за достоен живот и старини на истинските стопани на страната ни – хората на наемния труд. Тези които сътвориха с ръце и сърце благата в изстрадалото ни отечество.

Не пожелаха да проведат общонационални стачки с които да пометат по подобаващ начин несправедливата система-мащеха.

И защо да го правят след като личното охолство и неприкосновеност на синдикалните дейци не беше застрашено,а дори напротив,дадоха им се по заслуги изключителни права и привилегии от страна на държавата? 

Казионните синдикати с неподозирана безочливост и наглост се ръководеха и продължават да се ръководят от хора нямащи нищо общо с трудовия народ.

Те са собственост на хора с десен уклон ,непритежаващи елементарна работническа закваска. Селектирани и издигнати от крепителите на статуквото в продължение на десетки години.

Те потискат работническия устрем като държат представителите на трудовия народ в неведение и духовна нищета. 

Не се опитват да просвещават трудещите се,да стимулират сдружаването им в браншови работнически съюзи,чрез които да се чува гласът им.

Те спомогнаха работниците да нямат свои представители в органите на държавното управление и парламента,като създадоха мита за непросветеност и липса на ценз от страна на трудещите се.

Изхвърлиха щели слоеве от населението извън реалното държавно управление и политическия живот на страната ,като ги направиха фигурант, делегирали правата и живота си на своите тирани.

Псевдо-синдикатите ги тласнаха в лапите на себеподобни шмекери-депутати, общинари и всевъзможни факири в демагогията,които без да са пристрастни с тежненията на отрудените хора и без никога да са упражнявали физически труд,се наеха да ги представляват.В същност бяха поставени да задълбочават процесите за ограбване от страна на тираничната система.

В сговор с работодатели и продажни политици псевдо синдикалистите агитират на страната на безскруполния бизнес, за все по-плътно обвързване на живота на обикновения работник със зависимостта от мизерната му работна заплата и закрепостяването на тружениците към картелните и монополите на богопомазани бизнес-клики.

Това се извършва посредством постоянно създаване на юридически необосновани условия за бизнеса ,като се лобира за изготвяне на закони и наредби в изключителен негов интерес и във вреда на работещите в съответните браншове.

Работната заплата се превърна в донорска касичка от която всеки монопол може да си щипва колкото пожелае,без да се съобразява с потребностите на труженика и без смислена юридическа обосновка,която да го защити от посегателствата.

Това се случи с помощта на мълчаливия сговор на управляващи и синдакалисти,на угодната съдебна система и с дейното сътрудничество,чрез даване на огромни правомощия на слуги-омразни частни съдебни изпълнители.Тези договорки водят до изключителни права на работодателите за сметка на ощетените и безправни работници и служители.Те спомагат за затвърждаване на чувството за безизходица,предопределеност и липса на справедливост. 

Не допускането появата на други профсъюзни движения извън казионните е ключовия момент с който псевдо- синдикатите на омразното статукво участват в разбиването на хиляди работнически съдби.

Оставени сами срещу вятъра,трудещите се нямат друг шанс освен да приемат незавидната си съдба,като преклонят глава за заколение или се опитат да емигрират, далеч от лапите на безчестните касапи.

Това не е дори робство! Робовладелеца се грижи с чувството на добър стопанит за своите роби като им осигурява храна,дрехи и подслон.Това е каторга в която работници-скотове сами търсят 
пътя на физическото оцеляване за себе си и семействата си, оставени в мизерия и непросветеност, без заплати,без права и социална закрила.

Всичките тези действия и бездействия на национално представените псевдо-синдикати са насочени към затвърждаване на статуквото, част от което са и те самите.За това повече от всякога,именно днес е наложително да бъдат час по-скоро изритани по стълбите на историята и оставени за плячка на безкомпромисната и мотивация .

Профсъюз „Борба“ ще поведе тази неравна битка на тружениците в търсене на справедливост и по-добър живот! Нека Бог ни пази,за да увенчае с успех мечтите ни!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s