СОДОМИСТИЧНИЯ БРАК МЕЖДУ МЕДИИТЕ И ВЛАСТТА

Медиите като средство за контрол над обществото и като манипулатор на общественото мнение

medii

След като дойдоха т.нар. „демократични“ времена се навъдиха една камара „борци за свобода“, „дисиденти“1 и дриги подобни.
Да… Интересно как така се оказаха толкова много, а и почти без изключения все хора, които са се били уредили на топли местенца по времето на толкова мразения от тях „комунистически режим“?

Години наред съм си задавал въпроса как така след като тоталитарната власт е „пресявала“ онези, които трябва да достигнат до определени професии или пък кой да има достъп до висше образование и кой не, то достигнах до извода, че тези ми ти „дисиденти“ са чиста проба ментърджии-нагаждачи, които преди 10.11.1989-та са се мазнили на властимащите, кланяли са им се и са обслужвали интересите им, а веднага след падането на Живков са съзрели възможност да се облагодетелстват при новите условия.
Ситуацията от тогава ми напомня за онези пишман-партизани, които на 08.09.1944 отишли на разходка из гората и се върнали на 09.09.1944 присламчвайки се към партизаните и после се изкарали най-големите революционери, а всъщност работата била свършена от съвсем други хора.

Подобно положение имаме и днес, когато се навъдиха една камара „лица“ и „лидери на протеста“, които реално погледнато са нищо повече от подюрганни революционери, които си изкараха муцуните, когато работата вече беше опечена и стана ясно, че кабинета „Борисов“ се кани да си омете парцалите, абдикирайки от отговорността за проблемите, които беше създал по времето на своето съществуване.

Медиите взеха някои от по-гласовитите и визуално по-чистичките, раздуха им славата, дадоха медиино време и така ги обявиха за „Баш Революционерите, които целия народ следва“. Познато е нали?
Дали народа следва една шепа хора, част от които се присъединиха в последните дни на протеста? Никой не ще пряко да отговори на този въпрос. По темата мълчат медиите и самите „лица“ и „лидери“ на протеста.
Истината е там, че „лицата на протеста“ или „новите активни борци против капитализЪма“2 са чисто медиен продукт, а не това, което ги изкарват.

Много хора ме питат от къде се взеха обвиняващи, дисидентстващи, борещи се, когато през цялото време не им се чуваше гласеца, освен може би под юргана и то шепнешком, почти на ум, че току виж някой ги чул!
За себе си не мога да кажа, че съм дисидент или бунтовник, борец за права и свободи или нещо подобно.
Аз съм един от милионите в нашата страна, които чисто и просто искат да живеят в условия близки до нормалните, а не в мизерията така яко е обхванала всичко, че народа е потънал в отчаяние, депреси и тих гняв, който от време на време ескалира до някоя заешка топурдия и после всичко утихва без да има каквато и да е промяна към по-добро.
Та аз като повечето хора се чудя как така всяка промяна, която носи този или онези обещател или месия се оказва задълбаване в дъното на мизерията?
Мислейки толкова време, поне за за себе си намерих някакъв отговор, който ама хич не ми хареса.

Демокрация няма, не е имало и не ще има, докато има управляващи, власт и разделение между хората.
Всичко, което ни говореха за „демократични ценности“, „права на човека“, „гражданско общество“3 и т.н. е чиста лъжа, която се раздува от медии, политици, заблудени души или просто идиоти, които вярват в несъществуващи неща, но ако някой им ги обяви за реални.

Истината е, че нито едно от гореизброените неща като „демократични ценности“4, „права на човека“5 , „гражданско общество“ и т.н. не съществува в нито едно съвременно общество и това е ясно на всички онези проповедници от медийния авмон, които ни надуват главите врещейки като мачки с настъпени опашки.
Да, мечти за подобни неща има, но те не се сбъднаха, а само бе внушено на Скъпия Читател, Драгия Зрител и Уважаемия Слушател 6, че тези мечти са на път да се реализират или вече са го сторили.
И хората вярваха!
Все още има неизтрезнели от еуфорията преди 23 години…
Те това, ако не е масова хипноза в голям мащаб, здраве му кажи!


Докато медии, политици, писатели, плямпачи и продажници или разни заблудени шашавелници чуващи гласове и виждащи несъществуващи неща дрънкаха ли дрънкаха хипнотични слова как вървим към светлото бъдеще на постсоциялистическия строй и „капитализма с човешко лице“7, нещата се сгромолясваха и накрая се оказа, че „светлината в края на тунела“8 не е нищо по-различно от насрещния влак, който яко ни изчеластри по челото.
Години наред телевизора успешно надвикваше стомаха и прикриваше пустотата на хладилника, но в един момент на изгладнелия организъм му стана толкова зле, че както става в критични моменти, изведнъж му се проясни съзнанието на мозъка, залъгван с илюзии и той проумя, че миражи, обещания и храна на снимка няма да решат проблема с оцеляването.
Да, организма изтрезня, но пак го опиха с обещания за промяна към по-добро.
Дали обаче тези обещания са толкова силни, че отново да унесат в пиянски сън пробудилия се от него организъм наречен „народ“?
Макар към момента се наблюдава спад в напрежението, но това може да се окаже затишие пред буря или пък нещо подобно на това как морето се отдръпва преди да се надигне разрушителната вълна на цунамито, което помита всичко по пътя си.

Някой беше казал, че „капитализма не се страхува от протести, защото отдавна е намерил начин да ги потушава, както намери за добре“
И това е вярно!
В миналото по-гласовитете протестиращи са били убивани, или хвърляни да изгният в затвора.
Днес обаче има по-хуманни начини за туширане на протести и той се нарича „Медиякрация“9 или по-точно би било „Видеокрация“10, когато се говори за Европа и САЩ в частност.

ЗАЩО „МЕДИАКРАЦИЯ? ЗАЩО „ВИДЕОКРАЦИЯ“?

За да отговорим на този въпрос ще трябва да направим една разходка из миналото, която може да ни отнеме време, но ще ни даде поне частично обяснение защо можем да кажем, че днес медиите са онези, които диктуват на хората как да живеят, какво да мислят и защо да живеят и мислят по начина, който им е продиктуван.
Още от най-древни времена, власт имащите са осъзнали, че който държи информацията, той държи и умовете на хората.
По своята същност влстта се изразява в това, че една група хора се подчиняват на друга група хора.
Видовете власт са най-различни: религиозна, икономическа, военна, политическа и други.
В миналото често пъти различните видове власт са се припокривали, едва в последните 220 години има някакво разделение на властите, което обаче е условно.
В съвремието, поне в нашия тип общество имаме два основни вида власт, които играят съществена роля: политическа и икономическа.
Политическите групировки и институции са толкова тясно преплетени, че реално и това разделение е чисто условно, като истинската влст не е в политическите институции, а в икономическите, които определят кой да има достъп до политическа власт, какво да е управлението на държавата и т.н.
Така, че в днешно време властта практически е в икономическата класа на плутократите и олигарсите, а политическата власт е само спомагателно средство за заздравяване на властта на плутократите и олигарсите.

Както казах по-горе, всяка информация може да бъде източник на власт. Точно по тази причина образованието в продължение на хилядолетия е била прерогатив само на онези, които са разполагали с някакъв вид власт.
В съвремието положението се е променило, защото поради усложняването на обществените взаимоотношения и техническия напредък се налага хората да имат някакво образование, за да могат да изпълняват своите икономически функции.
Колкото по-образовано става населението, толкова повече нараства нуждата от контрол над човешките умове, защото властта се крепи именно на контрола, който може да оказва над умовете на хората.
Властта е контрол над човешкия ум, който бива „убеден“, че трябва да се подчинява на властта, защото, ако това убеждение не се наложи над хората, то те няма да се подчиняват на онези, които искат подчинението.

В миналото, когато религията е имала по-голяма власт, хората са били „убеждавани“, че подчинението към управляващите става по Божията воля, докато днес, когато религиозните институции не са чак толкова силни се използват други методи.
Още в отколешни времена, светската и религиозната власт са открили, че хората могат да бъдат контролирани чрез внимателно подбрана и поднесена информация, която да изкриви действителността по желания от властимащите начин.
Докато в миналото за промиването на мозъци са били достатъчни религиозните институции, които проповядвали пълно подчинение на хората към аристокрацията, владетелите и религиозните водачи, то в днешните „по-просветни“ времена се налага да се търси някакъв друг метод на „убеждаване“.
Този метод се нарича с името „медии“.

КАКВО СА МЕДИИТЕ?

Думата „медия“ буквално означава „посредник“, сиреч това е някаква форма за предаване на информация. Дали ще говорим за глинена табличка от Вавилон, плочка коу хау ронго-ронго“11, папирус от древния Египет, средновековен прергамет или съвременна книга то принципа е един и същ.
Хилядолетия наред единствените медии били писменни, под формата на книги, чиновнически отчети и други непериодични, а често пъти и уникални писмени паметници, каквито са да речем стелите12 на маите в Гватемала, Хондурас и Мексико; надписите в храмовете на Египет; паметниците на Вавилон, Индия и други.
Всичко това обаче се променило, когато започнали да се появяват първите информационни бюлетини, които били периодични.
Първите периодични издания, които са първообераз на днешните вестници, се появили още през древността.
В Рим от 59 пр.н.е. ежедневно излизала „Acta diurna“, съдържащи сведения за законодателните промени, съдебните процеси и другите политически и военни въпроси.
През 2 век в Китай сред дворцовите служители и магистратите се разпространявал издаван от правителството информационен бюлетин, като тази практика продължила и до края на първата половина на 8 век.

ВЪЗНИКВАНЕ НА СЪВРЕМЕННИТЕ МЕДИИ

ВЕСТНИЦИТЕ

Дълго време периодичния печат се свеждал именно до такива бюлетини, докато през 1582 започнало първото частно издаване на периодичен бюлетин в столицата Пекин.13
Не след дълго такива бюлетини се появили и в Европа, където печатарските преси с наборни букви се разпространили доста бързо.
За първи същински вестник в историята обикновено се приема немскоезичният „Relation aller Fürnemmen und gedenckwürdigen Historien“, който започнал да се издава през 1605 г. в Страсбург от Йохан Каролус.
Не след дълго се появили и други вестници като: „Courante uyt Italien, Duytslandt, &c.“ (1618) , „Corrant out of Italy, Germany, etc.“ (1620) ,във Франция – „Gazette de France“ (1631), в Португалия – „Gaseta“ (1645), в Испания – Gaceta de Madrid (1661), в Жечпосполита – „Mercurius polskich Ordinariyni“ (1661). Швеция „Ordinari Post Tijdender“ (1645), който е най-старият вестник, все още изилизащ и днес, макар и само като онлайн издание. Най-старият вестник, излизащ на хартия, е нидерландският „Haarlems Dagblad“, погълнал през 40-те години на 20 век основания през 1656 година „Opregte Haarlemsche Courant“.

Хората с власт много бързо осъзнали, че вестниците като информационни бюлетини могат да бъдат средство за манипулиране на общественото мнение и не минало кой знае колко време докато се възползват от това им свойство.

НЯМОТО КИНО

Трябвало да минат близо 250 години докато се роди киното, което се оказало още по-удобно за манипулация на хората.
Първите фотоснимки станали предвестник на киното, което в началото предтавлявало чисто и просто „подвижни образи“ 14 и нищо друго.
Понеже се знаело, че снимката не лъже, защото фотоапарата може да заснеме само това, което е пред него, а и същото твърдение се наложило и за ранното кино, при което камерата запечатвала на лента само това, което вижда.
На 21.03.1895 г. пред заседание на “Дружеството за подпомагане на националната промишленост” е прожектиран първия филм, който се нарича „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ и трае около една минута.
На пръв поглед толкова кратко филмче не може да се нарече революция в медиите, но всъщност то поставя началото на съвременните масмедии, каквито ги познаваме днес.
Сензацията, която предизвикала първата прожекция била огромна.
В следващите дни пред кафенето се образували огромни опашки от по няколко метра за прожекциите. Киното се наложило изключително бързо в Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург. Както в големите столици, така и в малките градчета, започват да прожектират отново и отново „Пристигането на влака“, „Закуската на детето“ и „Полетия поливач“.15
Както споменах, първите филми били заснети от натура и били отражение на реални събития и картинни пейзажи, които камерата заснемала такива, каквито са.
Това продължило до 1897г., когато Жорж Мелиес16 основал първото студио в Монтрьой.
Като бивш илюзионист, художествен ръководител и театрален постановчик, Мелиес използвал киното, за да създаде нов род фантастика и илюзионни сеанси.
Актьoрите играели пред нарисуван декор, вдъхновен от магическия и музикален театър. В периода 1896 -1914 били произвдени 531 филма с продължителност от 1 до 40 минути. Сюжетно тези филми са честобили подобни на магическите представления, които Мелиес правел, съдържащи „трикове“ и невъзможни събития като изчезващи или промящи се предмети. Филмите с ранни специални ефекти били като цяло без история. Ефекти били използвани, за да покажат какво е възможно, а не да подпомогнат цялостния филм.
Така филма се преврнал от средство за регистрация на действителни събития в средство за създаване на художествени произведения.

Още от зората на киното, манипулаторите на общественото мнение, кото в съвремието бихме нарекли „PR17 специалисти“, „рекламни агенти“, „пропагандисти“ или с някакво друго име са открили, че „подвижните образи“ оказват голямо влияние върху хората и могат да иом внушат много лесно една или друга идея, понеже 99% от хората не обмислят видяното, а и мозъка работи на „директна предавака“ и реагира направо на подсъзнателно ниво, за да компенсира изпуснатата в картината информация.
На кино черно-белият образ се приемал много лесно от хората и на първата кинопрожекция, която се състояла в Париж, когато влака се движел срещу зрителите, доста от тях се разбягали, защото илюзията за връхлитащия ги влак, който се движи срещу камерата е толкова реална, че хората го приемат за истински на подсъзнателно ниво, въпреки монохроматичността на картината.

Точно това, че зрителя почти изживява филмите ги направило идеалното средство за пропагандата на новото време и те за известно време били доминиращи.
Пример за ранна филмова пропаганда е „Коронацията на Николай ІІ“18, манипулативната поредица за Англо-Бурската война19, репортажите за кинохрониката от Руско-Японската война20, а от нашата история филма „Балканската война“.21

Първите филми били на принципа, че нещата се заснемали в поредността, в която се случвали, но по-късно бил открит монтажа,22 който променил нещата.
Откривателите на монтажа забелязали, че този нов способ в кинопроизводството оказва по-голямо и силно въздействие върху зрителя и така се родил първообраза на съвременното кино, но все още било нямо и неговото въздействие се базирало само на картината и някой друг субтитър.

РАДИОТО

Две години преди да бъде реализирана първата в света кинопрожекция, 1893 г. Никола Тесла23, изготвяйки различни устройства за своите експерименти с електричество, извел основните принципи на безжичното предаване на информация, които демонстрирал пред публика, като описвал всички отделни елементи, използвани от него.

През 1895 г. Александър Попов24 конструирал първия радиоприемник, съдържащ кохерер, който се основавал на модела на Лодж и имал за цел да повтори неговите експерименти. Той демонстрирал устройството с някои допълнителни подобрения на 7.05.1895 г. Сиреч няма и два месеца след първата кинопрожекция.

Първоначалното приложение на радиото било в в мореплаването за предаване на телеграфни сигнали между кораби и до сушата.
Последвалите значителни подобрения в радиотехниката били приемниците с електронни лампи, изобретени от инженерите на Уестингхаус.
На 31.08.1920 г. радиостанцията 8MK (днес WWJ) в Детройт, излъчила първата радиопрограма с новини. Октомври същата година радиостанцията 2ADD излъчила поредица от вечерни концерти, която се смята за първото забавно предаване в Съединените щати, а месец по-късно — първото предаване на спортно събитие.
През 1922г. в Ритъл започнало редовното излъчване на развлекателни предавания, а първите радиостанции, редовно излъчващи информация в Европа, се появявили след края на Първата световна война.
Между двете войни, радиото се развива стремглаво, основани са много частни и обществени радиостанции. Периодът между 30-те и 50-те години на 20-и век е описван като Златните години на радиото.
Радиото също като киното, след като навлязло в живота на хората се оказало добро средство за пропаганда и това мнного бързо станало ясно на властимащите, които не се посвенили да го използват за своите цели.
Оказало се, че хората възприемат звука също толкова добре, колкото и движещите се картини, което дава предпоставката то да се наложи като най-бързото и най-авторитетно средство за масова информация.25
По време на Втората световна война радиото се превърнало в мощно средство за пропаганда, защото радиостанциите излъчвали новини на много езици, за да информират или дезинформират обществеността за случващото се по фронтовете.
Едно от основните предимства, които направили радиото едва ли не идеалната за времето си пропагандна медийна среда, защото радиоапаратите макар и скъпи се купували от хората и така те вкарали демона на промиването на мозъци направо в домовете и на работните си места.
Човек може да слуша радио и това да не му пречи да работи, да готви, чисти или каквато и да било друга дейност.
Първоначално радиото било средство за забавление и информираност, но се превърнало в един глас, който на подсъзнателно ниво заповядвал на кората какво и как да мислят.

КИНОТО СЪС ЗВУК

Сега за малко ще се върнем към киното, което също е претърпяло доста промени от началото, но най-голямата промяна за публиката се случила 23.10.1927г., когато слабоизвестният режисьор Алън Кросланд показва за пръв път пред публика филмът „Певецът от джаза“, чиято премиера отбелязва навлизането на киното в една нова ера от неговото развитие.
След раждането на „Певецът от джаза“, който направил фурор не само в САЩ, но и по целия свят се започнало едно трескаво вкарване на звука в киното, което надарило с глас даже и кинохрониките, които като всички филми до онова време били неми.
Това било още една крачка в посока на по-успешното промиване на мозъци и залагане на капани, които по-късно ще казват на хората какво да мислят, как да живеят и ще ги учи, че черното е бяло и обратното.
Но нека не избързвам и да се върна леко назад във времето, още преди зората на киното и радиото.

ТЕЛЕВИЗИЯТА

Телевизията е рожба на радиото и кинематографията.
Защо казвам това?
Въпреки, че телевизията предава образи, то в основата й стоят първите радиопредавания, защото без него нямаше да може да бъде осъществена идеята за създаване на тази медия.
Идеята за предаване на образи от разстояние възникнала в края на 19 век непосредствено след създаването на телефона. Някои писатели си представили, че някой ден светлината ще може да се предава по кабел, както това става със звука и така се зародила идеята за видеофона.
За първи път в българската литература се опива в произведението на Иван Вазов „Последния ден на 20 век“ (1899).

През 1881г. е реализирана идеята, че картина може да се предава чрез сканиращ диск с махало (пантелеграф).
В не чак толкова далечното минало, когато киното още не било родено, радиото само теория, а фотографията била сравнително нова, германският студентът Паул Нипков26 си седял сам в коледната нощ и си представил как с помощта на сканиращ диск може да се изпрати образ от едно място на друго посредством координатна таблица, чийто приемателен диск е синхронизиран с предаващия. Нещо подобно на Юзовия телеграф, но предаващ картина, а не букви.

През 1884 г. Нипков патентовал първата електромеханична телевизионна система, която използвала при растеризацията сканиращ диск, въртяща се плоча с разположени по спирала отвори.
Устройството на Нипков не намерило практическо приложение поради липсата на достатъчно напреднала технология. То можело да се използва предаване по телеграфна или телефонна линия на неподвижни полутонови изображения, съставени от равномерно отдалечени една от друга точки с различен размер. По-късни варианти използвали сканиране с въртящ се огледален барабан и дисплей с електронно-лъчева тръба, но предаването на подвижни изображения все още било невъзможно.
Идеята си останала идея и нищо повече, докато през през 1927 г. Хърбър Юджин Айвс не осъществил първото далечно предаване на подвижно изображение по кабел между градовете Вашингтон и Ню Йорк, както и чрез радиовълни от градчето Уипани.

Началото на модерната телевизия било положено от Зворикин, който изобретил кинескопа през 1929г., но първото широко практическо приложение на телевизията е поставено в Германия. Предавания започнали през 1929 г., а Олимпиадата от 1936 г. е предавана на живо пред публика в Берлин и Лайпциг по кабелен път, когато камерите предават пряко сигнал на около 200 обществени кина.

Така се родила телевизията, която е рожба на брака между радиото и киното, като тя се явява повече наследник на радиото, отколкото на киното.
Макар и бавно телевизията набирала мощ и тепърва щяла да расте докато не стане пълновластен господар на човешките умове.

ТЕЛЕВИЗИЯТА НЕ ЛЪЖЕ

Този мит, който господства и до днес се появил, защото поради невъзможност за запис първите телевизионни предавания били на живо.
Хората виждали събитията в реално време и това продължило докато не се изнамерил способ за запис и излъчване на ТВ емисиите.
Масовото навлизане на телевизията в живота на хората започва след Втората световна война, когато техниката направила доста забележителен скок, който довел до по-евтино производство на ТВ приемници.
Телевизията станала доста популярно забавление за масите и поради това, че предавала емисиите си директно се ползвала с огромното доверие на своята аудитория.
Телевизията се оказала нещо невероятно!
Тя правела хората преки свидетели на неща, които се случват някъде далеч от тях. Хората „присъствали“ на тези събития и се чувствали като участници в тях.
Оказало се, че хората по-силно съпреживяват ставащото на синия екран, отколкото при киното.
Другата причина, която направила телевизията най-мощното пропагандно и манипулативно средство е, че „телевизията не лъже, тя показва само това, което вижда сега“

ТЕЛЕВИЗИЯТА КАТО МАНИПУЛАТОР

Комбинацията от пряко предаване на картина и звук се оказала изключително успешна като средство за влияние върху човешките умове.
Рекламните агенти и пропагандистите на властта се усетили, че в тази нова за времето си медия има невероятни възможности, която я прави идеално средство за налагане на идеи в човешките умове, защото хората под влияние на картината и звука стават по-податливи към внушения.  27

Първите ТВ предавания били само загрявка за бъдещата пропагандна машина, в която се превърнали телевизиите по света, които се разгръщали като най-голямата и силна форма на пропаганда, която света познава и до днес.
Първоначално даже самите манипулатори си нямали и на представа колко успешен метод за заробване на човешкото съзнание ще се окаже телевизията като медия.
Даже и религията нямала толкова силен контролиращ ефект, каквато имала телевизията!
Ако религията била „опиум за народите“, то телевизията се оказала LSD, което раждало най-невероятни видения!

Както по-горе спонемах, телевизията навлязла широко в бита на хората чак след Втората световна война.
Същинската й сила се разгърнала, когато започнала Студената война.
Специалистите в двата противникови лагера търсели и намирали способи да влияят директно върху умовете на хората.
След като ТВ се оказала толкова успешно средство и били открити способи за предаване на записи се започнала голямата надпревара в ТВ филмите и рекламите, които се оказало, че имат безумно силно влияние върху Драгия Зрител, защото той знаел, че телевизията никога не лъже.
Рекламите превърнали хората в послушни потребители, а художествените произведения наливали яка политическа и идеологическа пропаганда сред масите.
С течение на времето се оказало, че различните ТВ формати са много удобни за отклоняване на вниманието на хората от текущите проблеми.
Така се родили трите основни манипулативни способа за зомбиране чрез:
а) Новини, които поднасяли информацията избирателно и често пъти изкривявали събитията по начин, който е угоден на собствениците на медиите и политическите и икономическите кръгове около тях.
б) Сериали, имащи за цел да приковават пред телевизора хората, като им налагат поведенческите модели, които се изявяват чрез героите на съответните филмови поредици. Също така сериалите служели и като скрито средство за реклама и налагане на определени продукти на пазара.
в) Талк /ток/шоута, които представлявали нещо от типа на викторини, при които зрителите ставали свидетели или участвали в различни игри и викторини, които раздавали награди на участниците, което карало зрителя да се идентифицира с хората, които виждал на екрана.
Така телевизията станала пълновластен господар на човешките умове, които неусетно попаднали в капана на омаята.
Хората станали роби онези, които държали медиите в ръцете си.

МЕДИИТЕ ДНЕС

Днес имаме най-разнообразни медии.
Като се започне от вестниците и се свърши с интернет.
Медиите поне теоретично имат за цел да ни информират, да ни предоставят средства за забавления и т.н.
Само, че какво се случва в действителност?
Истината е, че медиите са в ръцете на онези, които разполагат с необходимите средства, за да ги издържат, а естествено, че това не са хора като мен и вас, а такива люде, които са съсредоточили в ръцете си солидни капитали и държавите.
Да създадеш медия, това е изключително скъпо удоволствие, което не е по силите на някой, който не разполага с огромен паричен ресурс, казано за кратко капитал.
Капитала не може да се появи от нищото, защото, преди да се появи той трябва да се натрупа по някакъв начин.
От тук следва, че създаването на традиционна медия, която да има да речем национално покритие, трябва да се разполага с голям капитал, който да обезпечи съществуването й поне в началото.
Понеже медиите са, както казва Георги Хаджиев „Едни от най-мощните инструменти на власт. Те свалят и вдигат, създават и унищожават политически фигури, обричат на забвение мислещи умове, а посредствеността могат да въздигнат в култ. Много често те са използвани от управниците за отклоняване на вниманието на народните маси от парливите проблеми на деня“28
От неговите думи може да съдим, а и от гореспоменатото, че днес почти няма това, на което казваме независими медии. Колкото и да се пънат, че са независими, то те са зависими от онези, които ги спонсорират.
Да вземем за пример нашенските вестници или кой да е вестник по света и ще видим, че тези медии се подчиняват на онези, които им осигуряват средствата за съществуване и линията им на поведение отговаря не на обществения интерес, а на интересите на собствениците им.
Ако един журналист се осмели и напише нещо, което би накърнило интересите на горгорбашиите и чокоите, то той би се оказал без работа, което прави журналистите податливи на натиск.
Независимо дали си говорим за телевизия, радио или вестници, то проблема с независимостта на медиите и свободата на словото е един и същ.
Традиционните медии могат да се разделят на два основни вида: „печатни“ – вестници, списания, брошури и т.н.; „електронни“ – радио и телевизия.
Обаче има и трети вид медии, който може да се нарече отделен вид, но в себе си той е синтез между електронните и печатните медии и това е Интернет, който освен като комуникационно средство и база данни може да се нарече и проводник на нови форми на традиционните медии.
Голяма част от периодичния печат, телевизиите и радиостанциите имат аналог и в Световната мрежа, която наричаме с името „Интернет“.
В съвремието все повече хора черпят сведения именно от тази световна мрежа, а не от традиционните медии, но като цяло в световен мащаб по-голямата част от хората разчитат именно на тях, за да се информират за ставащото по света. Освен това в редица страни има филтриране на информацията, която може да се получи от интернет и за това реално погледнато може да се каже, че традиционните медии са основен източник за информираност на човечеството.
Към традиционните медии ще трябва да добавим и новата им разновидности, каквито се явяват ретранслациите на радио и ТВ предавания и електронните издания на печатните медии.
Поради напредването на технологиите в живота на хората от Европа, Югоизточна Азия, Близкия Изток и части от Южна и Централна Америка новите форми на традиционните медии доста бързо напредват към потребителите.
Но само по себе си това не играе чак толкова голяма роля, колкото старата форма на традиционните медии, които си остават най-достъпни на почти 75% от хората по света. Медиите са средство за налагане на общественото мнение и контрол на инфомацията, която да достига до крайния потребител.
Всяка власт, независимо дали се нарича демократинча или тоталитарна, или каквато и да, има абсолютен контол над това какво може и какво може да стане достояние на Драгия Зрител, Скъпия Читател или Уважаемия Слушател.

Медиите пускат информацията избирателно и това се нарича манипулация на информацията с цел постигане на някакъв резултат.
Да вземем за пример проблемите в Близкия Изток и по-специално емисиите на CNN от региона и ще видим следното „служителите на CNN получават хонорари от правителството на САЩ за изфабрикувани новини и изразява безпокойство по повод безследно изчезване на независими журналисти, чиято дейност не съответства на курса на Белия дом. По информация на журналистката те може да са арестувани и измъчвани под предлог обвинение в тероризъм.”
От тук може да си направим извода, че медиите на Свободния свят не са чак толкова свободни, колкото ги изкарват, а се подчиняват на определени кръгове, защитавайки интересите им. От своя страна властимащите са готови на всякакви изстъпления само и само да защитят своите интереси и да внушат на аудиторията как да мислят, какво да мислят и какви изводи да си правят от получената добре обработена или изфабрикувана информация.

Медиите са средство за водене на информационна война, която се води в главите на хората. властите отдавна са осъзнали, че който спечели умовете на хората, той де факто е спечелил по-голямата част от сраженията.
За това през годините нееднократно различни медии се впускат в информационна война, защитавайки интересите на едно или друго правителство или редица корпорации, като не жалят средства и усилия за постигане на крайните резултати.
Експертите на организацията с нестопанска цел „Център за медии и демокрация”, след като следили в продължение на 10 месеца 77 телевизии, чиято аудитория е половината от населението на САЩ, стигнали до извода, че „телевизионните компании в САЩ запълват ефира с новинарски материали, създадени от правителството и големи корпорации. Производителите на такива поръчкови видеа са се научили да създават материали, които не се различават от новините, предавани от независими автори”
Тук можем да си припомним как през последните няколко години такава информационна война се водеше срещу Ирак, Русия, Либия и Сирия като съзнателно се изписваше ореол над определени групи хора, а други се демонизераха.

Подобна информационна война се води и от българските медии, които през последните години така силно се сраснаха с властта, че като папагали повтаряха всяко изречение на управляващите, независимо колко абсурдно можеше да се окаже.
Да вземам за пример как медиите отразяваха протестите у нас през последната година от кабинета „Борисов“: „Медиите изпълняват своя ангажимент да информират аудиторията детайлно по отношение на протестите в цялата страна.“ Заяви председателя на СЕМ Георги Лозанов, но това не отговаря на истината, която е доста по-различна.
Точно едно изречение от няколко думи медиите отделят, за да вметнат – ей така, между другото, че някакви си хора са поставили ултиматум на правителството.
През това време световните медии следяха и отразяваха поредните масови протести в България.
Повечето от световните агенции информираха за десетки хиляди излязли на протести. Те обясняваха причините за действията на гражданите и не забравиха да споменат, че точно тези протести и гражданско недоволство са довели до оставка на правителството.
Чак, когато протестите се разрастнаха неудържимо много медии се опитаха да комерсиализират протестите, за да привлекат чрез отразяването им повече публика, дори да превърнат до известна степен протестите в медийна сензация.
Естествено, че този обрат не е случаен и той се базираше на това, че чрез медиини манипулации трябваше да се изфабрикуват „лидери“ и „лица на протеста“, които по-късно да бъдат наложени на обществото.
Медиите успешно манипулираха нещата така, че се оказа, че шепа хора са едва ли не Новите спасители на България, невярно твърдение, което хората не приеха, защото бяха наясно, че исканията на протеста бяха подменени чрез умела манипулация и така бързо се отстраниха от медииното пространство първоначалните искания.
Крайния резултат от действията на медиите беше, че най-врескащите от трибуните бяха издигнати на пиедестал над останалите протестиращи и така протестите бяха туширани, защото „лидерите“ загубиха доверието на хората, които ги подкрепяха.
Медиите приложиха метода на „Видеокрацията“, която има за цел да фабрикува лидери, идоли, звезди, лица и други подобни.
Точно тук е разковничето, че медиите се явяват своего рода власт, която се подчинява на друга власт и създава власт чрез създаване на положителен или отрицателен имидж.
Както казвам в една статия за “Popularicion” от 2005г.
Медиите са онази сила, която се използва от управляващите кръгове, за да издигнат или свалят дадена политическа групировка във властта, да раздуят или прикрият едно или друго събитие.
Медиите успешно правят димна завеса, за да прикрият обществено важните събития, раздувайки разни незначителни събития, клюки за известните или разпростирайки се върху темата спорт.
Медиите диктуват на хората какво да потребяват, как да мислят, какво да мислят. Кой е добър, кой е лош, кое е добро и кое е зло.
Медиите налагат поведенческите модели, които се считат за норма в обществото, те налагат една или друга мода и не оставят на хората възможността да мислят самостоятелно.
Те диктуват какви да бъдат човешките взаимоотношения, моралните и цивилизационни ценности на обществото.
Медиите са онази сила, която подмени морала, превърна хората в потребители, в послушни оръдия на властта…“29

Реално погледнато може да се каже, че медиите и властта са се сляли в едно цяло чрез содомистичен брак, който превръща хората в послушни роби, които не могат да се разбунтуват по-сериозно, защото за тази цел трябва да могат да мислят самостоятелно.
Докато вестниците и другите печатни медии изискват съсредоточение, то човек може да слуша радио и да работи, като по този начин информацията, която влияе на поведението му, на мислите му и го превръща в послушна марионетка се влива на подсъзнателно ниво.
Подобно е и положението при телевизията, защото там не се исизква човек да мисли, просто информнацията се набива в главата му посредством звук и катрина, които му казват кое е правилно и кое е неправилно.
Ето един пример как медиите повлияха на хората при направата на избор.
През 90-те години у нас БТ
30  мина към лагера на СДС и така наложи един демоничен образ на комунистическата партия, но умело пропусна да спомене, че сините ще ни доведат до финансов, икономически, социален и демографски колапс. 

После, когато се започна големия грабеж медиите умело прехвърлиха вината за всички негативи на демокрацията върху някогашните комунисти, като умело прикриха, че жизнения стандарт на населението падна именно, защото новите управляващи ликвидираха земеделието, унищожиха индустрията, а каквото остана го разпродадоха за жълти стотинки на хора със съмнителен произход на капиталите и на чуждестранни компании, които реално не направиха никакви инвестиции след приватизацията, а съкращаваха работни места, намаляваха или изнасяха производството в чужбина.
Медиите криеха, че печалбите на приватизираните предприятия се изнасят в чужбина, а ако заговорят за това, то е под сурдинка.
Медиите успешно превърнаха хората в стадо, което чака да се появи поредния месия, който да ги поведе към светлото бъдеще, което се базира на чуждестранни инвестиции, износ на капитали, внос на боклуци и тем подобни небивалици.
Медиите успешно набиват в главите на хората, че нашата страна е едва ли не единствената корумпирана страна в ЕС като упорито и много внимателно прикриват корупционните практики в останалата част на съюза и по-точно в онези страни, които не са в Източна и Югоизточна Европа.31
Също така медиите насаждат на хората комплекс за малоценност и че едва ли не спасението на народа е в миграцията, те налагат и това, че българина е беден, защото е мързелив, а не защото работодателите не желаят да плащат и практически така го ограбват.
Медиите премълчават, че реално нямаме икономика, защото в страната няма производство и земедлие, които да генерират свежи пари за стабилно работещо национално стопанство.
Грозната истина е, че хората са обезверени именно заради медиите, които се явяват основно средство за манипулация на онези, които ги държат в ръцете си.
Медиите са средство за масова манипулация, което няма равно на себе си.

Ето един друг пример от историята.
Когато Виденов отказа да приватизира големите металургични предприятия, защото осъзнаваше, че те са стратегически и тяхното производство е важно за страната ни, тогавашното СДС, начело с Костов се възползваха от това, че БНТ е подвластно на партията му и организираха протестите, които доведоха до свалянето на правителството. Същата тази телевизия обаче забрави да каже, че Костов и някои хора около него малко преди събитията бяха на посещение в САЩ, за да получат инструкции как и кога да започнат да действат.
Медията забрави да отрази това, че тогавашната девалвация на лева беше не заради икономически срив в страната, а беше наложена от вън чрез действията на Световната Банка и МВФ. Медиите забравиха да споменат, че Виденов искаше да наложи валутен борд още в началото 1996-а година с цел да се избегне тази изкуствена девалвация на лева.
Медиите премълчаха за това, че Петър Стоянов наруши Конституцията и като новоизбран президент не остана неутрален, а ходеше по митинги, за да насъсква хората.
Медиите скриха от тогавашните протестиращи, че скачат, за да са бедни, гладни, голи и боси, да стоят на студено и тъмно, защото Костов ще приватизира всичко, което успее и негласно ще изнесе голяма част от златните резерви на БНБ като ги остави в трезорите на фирма, която ще продаде за 65 млн долара, а съдържанието на трезорите ще е над 100 пъти продажната цена на предприятието.
Всичко това беше спестено на хората.
Частните медии подхванаха рефрена на костовистите, но това не беше случайно, защото тези медии се държаха от плутократи и ологарси, които имаха сметка да се срине валутата, за да си изплатят кредитите, които бяха взели в левове. Сиреч кредитните милионери бяха онези, които създадоха най-вряскащите срещу всякаква държавна собственост.
И как няма да врещят с пълен глас, когато знаеха, че СДС ще бъде щедро към тях?
Днес медиите са подхванали рефрена, че национализацията на ЕРП-тата и запазването на БДЖ и други предприятия като държавна собственост е едва ли не зло, защото държавата не може да бъде добросъвестен стопанин. Медиите повтарят като папагали онова, което разправят шепа продажни чиновници и съмнителни бизнесмени.
И ако някои не се съмнява, че медиините босове са навързани с властта, значи яко го бие съчмата у главата.

Въпреки, че медиите стават все по-зависими от плутократите, олигарсите и различните плитически режими, то все още има една медия, която може да се каже, че притежава някаква относителна независимост от гореспоменатите.
Мисля, че вече се досещате коя имам в предвид.
Ако сте си помислили, че визирам интернет, то вие ще сте напълно прави.

ПОСЛЕДНИЯ БАСТИОН НА СВОБОДАТА

КАКВО  ИНТЕРНЕТ?

Това е глобалната мрежа от мрежи, възникнала през 60-те години на 20 век, съставена от милиони частни, обществени, академични, търговски и държавни мрежи с от местен до глобален обхват, свързани помежду си чрез сложна система електронни и оптически мрежови устройства и съоръжения. Тази мрежа служи за пренасяне на голямо разнообразие от информационни ресурси и услуги. 32
Интернет постепенно измества традиционните медии и към момента може да се каже, че Световната мрежа е единствената медия, която все още не е овладяна от плутокрацията и олигархията, но докога това ще бъде така, не се наемам да кажа.

Факт е, че в Интернет може да намерите почти всичко!
Има новини, музика, филми, невероятно голяма база от информация за какво ли не.
Интернет става все по-влиятелен, за което помагат и социалните мрежи, които се оказаха средство силно почти толкова, колкото е силна и телевизията днес.
Интернет не е само някаква си медия, а е нещо повече, той е мултимедия, защото вътре в него имаме всякакви медии, които обаче са в електронен вариант.
Независимо дали ще говорим за вестници, телевизии, радиа, филмотеки или фонотеки…
В интернет има много повече, отколкото в която и да е медия от съществувалите преди него.
Освен, че Интернет е медия на медиите, то той има и още една черта, която го прави изключително силно средство за пропаганда и антипропаганда, а това е възможността за контакт в реално време между потребителите чрез писмен, аудио или видеочат, а може и комбинирано.
Интернет се превръща в средство за разпространение на идеи.
Тази черта на Световната мрежа е забелязана от правителствата големите, концерни и корпорации ,и въобще всички, които упражняват една или друга форма на власт над хората.
Неслучайно има цели отдели в разузнаването /фирмено и държавно/, които съществуват само и единствено, за да следят потоците информация от социалните мрежи и останалалата част от интернет пространството, включае и комуникационните приложения.
Днес интернет има особен статут, защото борбата за умовете на хората вече се води повече във виртуалното пространство, отколкото в реалното.
Ако някой си мисли, че тази борба е само във виртуалния свят, то той се лъже здравата, защото двете неща са взаимосвързани.
Хора, които са се осмелявали да критикуват системата чрез Мрежата са се оказвали в доста незавидно положение в реалния свят.
Да вземем за пример, че много хора, които са изказали „еретични мисли“ са били подложени на икономически санкции от своите работодатели, защото са се осмелили да споделят, че не им харесва едно или друго нещо.
Има и немалко случаи на убити блогъри, журналисти или просто хора, които са се осмелили да се противопоставят на това, което става в реалния свят.
Един пример за това колко голяма опасност може да представлява Интернет за системата, която господства днес е опита да се наложи споразумението ACTA / Anti-Counterfeiting Trade Agreement /, което има за цел не толкова да се бори с фалшификациите, колкото да спре свободния достъп до каквато и да е информация, да наложи тотален монопол на фирмите притежаващи патентите за технологии, лекарства, да попречи обмена на идеи и други подобни.
Ето какво пише по темата Боян Юруков: „Този договор задължава всички държави да предоставят на мултинационалните корпорации всякаква лична информация за предполагаеми престъпници и действа извън всякаква легална рамка и разбирания на отделните страни. Наказуеми са както тези, които “крадат” интелектуална собственост, така и онези, които пренасят информацията – като интернет доставчици и hosting компании. Дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите корпорации.“33
Нели Огнянова пише следното: „Според Европейския надзорник за личните данни  опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора  – независимо  дали  са под подозрение – и систематично записване на данни.  Към това трябва да се добави предвиденото  приватизирано  прилагане на мерките от интернет компании-посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция  (по-рано ЕП предложи  критерий  търговски мащаб).“34
В „Света в моите очи“ се изказва следното мнение: „Показателно, че този документ е “манна небесна” за всички политици, защото ще им даде правото да си го променят по свое усмотрение и ще се използва за извинение.
– Ама вижте това е международна спогодба как да не ви спрем интерната то така трябва.
И така в този дух, затова сега се нахвърлиха да говорят по разни ТВ за тракерите и други дреболийки за да замажат положението с надеждата да няма нови протести, защото ще клекнат. Допусне ли се да се случи при това пропаднало правителство ще се случи както в един все известен роман.
Тогава ще стане по лошо и от онези времена за които все се надяваме, че сме ги забравили. Само, че сега ще подслушват още по волно от до сега.“35

В заключение мога да кажа, че днес медиите са с по-малко свобода, отколкото са имало, когато и да било.
Медиите са станали средство за налагане на контрола, който се упражнява от най-тоталитарната власт от началото на писаната история до наши дни.
Медиите са онази сила, която буквално е оковала умовете на хората, които поради това не могат да видят тоталния крах на свободата.
Хората макар да могат да се движат, да се забавлват, а работят и да общуват са много по-малко свободни, отклкото е един инвалид-паралитик на инвалидна количка, какивто е Стивън Хокинг, който във филма си „Великия дизайн“ казва: Здравейте, казвам се Стивън Хокинг. Аз съм физик, космолог и нещо като мечтател. Въпреки че съм неподвижен и говоря чрез компютър, в съзнанието си аз съм свободен.“36

За да сме свободни, ние трябва да мислим сами!
Трябва да осмисляме информацията, която получаваме и да се съмняваме в онова, което ни поднасят медиите, които са под контрола на властимащите, защото всяко едно невнимание може да се окаже опасно и да попаднем в клопката, която са ни поставили.
Ние трябва да се научим да мислим самостоятелно, а не да чакаме да ни се каже какво, как и защо да мислим.
Ако не се научим да сме самостоятелни и се превърнем в медиини марионетки, тогава ще имаме подвижни тела и парализиран ум.
Свободата не е само в това да имаш материални блага или да пътуваш свободно насам-натам, а и в това да можеш да мислиш, да се изразяваш, да даваш и да получаваш удовлетворение от това, че си дал нещо на околните и те го оценяват.
Медиите контролирани от правителствата, корпорациите, олигарсите и всички с власт са зло!
Медиите всяват страх, унищожават вярата и отнемат надеждата, раждат само лъжи и тих гняв.
Преди да си включите телевизора надежда всяка тук оставете!
За това, нека се замислим над думите казани от Владимир Барбутев37: „Ако трябва да опишем злото с три думи, те ще бъдат гняв, лъжа и страх. Гневът е тъмната страна на радостта, а лъжата е антиподът на истината, тоест на вярата (доколкото истината се познава чрез вярата). Страхът на свой ред е антиподът на надеждата.Защо нито смелостта, нито храбростта или безстрашието не са антипод на страха? Всеки знае, че смелите се страхуват, и че, за да постъпим храбро или безстрашно, съвсем не е необходимо да не се страхуваме. Необходимо е само да постъпваме без да се съветваме със страха. Накратко смелостта и прочие могат да съществуват едновременно със страха. Това значи, че те не са неговите антиподи.

Онова, което изключва страха, е надеждата. Когато човек се надява, той не се страхува. Страхът е отсъствие на надежда. Ето защо страхът поражда безнадеждност.
Изкушаващо е да повярваме, че, който вярва, не се страхува. Тази мисъл подменя смисъла на вяра и надежда.
С други думи вярата се отнася за настоящето…
Страхът се отнася за бъдещето…
Надеждата също се отнася за бъдещето…
Към него можем да гледаме или със страх, или с надежда.
Тези двете взаимно се изключват.
Който има надежда, не се страхува….
Страхът е отсъствие на надежда…

Не бъдете роби!
Всеки може да бъде герой!
Изправете се срещу страха и системата ща падне!
Бъдете свободни хора и осигурете свобода и за децата си“

БЕЛЕЖКИ

1. Дисидент – това е човек, който не е съгласен с дадена политическа система или идеология и го казва ясно пред всички без да се страхува от последствията. Буквално може да се преведе като „инакомислещ“ В религията се използва думата „еретик“.

2. „капитализЪма“ – Тодор Живков така произнасяше думата

3. „гражданско общество“ – това е нещо като чудовището от Лох Нес, за което всички са чували, но никой не го е виждал. Същото важи и за „демокрацията“.

4. „демократични ценности“ – все още не е ясно какво представляват, но много се говори за тях.

5. „права на човека“ – още не е изяснено кой е Човека и какви права има, но ни проглушават ушите по темата.

6. Скъпия Читател, Драгия Зрител и Уважаемия Слушател – най-лъганите личности в историята.

7. „капитализма с човешко лице“ – такова нещо още не е открито в практиката, но за сметка на това има „капитализъм с лице на мутра“ и „капитализъм с лице на задник“.

8. „светлината в края на тунела“ – все още не се знае каква е точно тази светлина, но май иде реч за онази, която май могат да съзрат само умиращите и оптимистите.

9. „Медиякрация“ – управление чрез медиите

10. „Видеокрация“ – управление чрез телевизията. През 2009г. „Ройтерс“ пише за нов филм (Videocracy), показващ консолидацията на медиите в Италия и контрола на Берлускони върху медиите през последните 30 години. http://www.atmo.se/film-and-tv/videocracy/
Филма може да гледате на този линк
http://kolibka.com/download.php?mid=9008 – видеото
http://kolibka.com/download.php?sid=9008 -субтитрите

11. „коу хау ронго-ронго“ – дървени таблички с надписи на остров Рапануи /Пасха, Великденски остров/ виж. „Аку-Аку“. Тур Хейердал е насърчен да ръководи голяма археологическа експедиция до най-усамотения остров в Тихия океан: Великденския остров. Екип от 23 души достига острова и извършва първите археологически разкопки.
Резултатите от труда на Хейердал са представени и дискутирани обстойно на Десетия тихоокеански научен конгрес в Хонолулу през 1961, където те са подкрепени от единодушното заявление, че „Югоизточна Азия и близките острови представляват една важна част народите и културите в островите в Тихия океан и Южна Америка“. Така теорията на Хейердал за миграциите от изток получават солидно признание.
Експедицията е описана в книгата „Аку-Аку. Тайната на остров Пасха“, Тур Хейердал (1958)

12. Стела – каменен монумент най-често срещан в изоставените градове на цивилизацията на народа Майа /Ушмал, Копан, Паленке, Тулум, Коба и други/

13. От този предвестник на съвременните вестници не е запазен нито един екземпляр.

14. „подвижни образи“ – от там идва и думата кинематография „изобразяване на движението“

15. Макар и с уговорки може да кажем, че „Полетия поливач“ е първия игрален филм. Така спокойно може да кажем, че Люмиер са създали първо документалното, а след това и игралното кино.

16. Жорж Мелиес -се счита за основоположник на художественото кино.

17. PR- /пъблик рилейшъншип/ връзки с обществеността, сиреч, те имат за работа да замазват гафовете на фирми и политици, като се стремят да ни внушат, че едно лайно има чист край.

18. „Коронацията на Николай ІІ“ – филма е инсценировка, а не пряко заснемане на коронацията на тогавашния руски император.

19. Тази поредица била заснета във Великобритания, което като се разбрало разгневило обществеността, която си мислела, че вижда реални кадри от фронта, а не инсценировка. /може би тогава за пръв път са използвани статисти/

20. Кинохрониката от Руско-Японската война е първата война, чийто бойни действия са документирани чрез кинематографията.

21. „Балканската война“ – може да се каже, че той е първия български филм, за който се знае на 100%, защото е съхранен до наши дни.

22. счита се че монтажа е открит от Д. У. Грифит, който е може би най-продуктивния режисьор след Мелиес по време на нямото кино.
По-подробни сведения за негов книгата на Лилиян Гиш „Кино, Гриффит и я“ изд. Москва 1977г.

23. Никола Тесла е изобретател, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.
Известен е с много и различни революционни приноси в областта на електричеството и магнетизма в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Патентите на Тесла и теоретичните му трудове се превръщат в основа на съвременните електрически системи за променлив ток, включително многофазните системи за електроразпределение и електрическият мотор за променлив ток. Работи в Унгария, Германия и Франция. Привлича вниманието на обществото с доусъвършенстването на динамото и най-вече с патентованите от него принципи на захранване с променлив ток, използвани широко и днес. Открива електромагнитните вълни и техните свойства преди Хайнрих Херц и независимо от него, но предимно поради интереса му към свободната енергия, мерната единица за честота на електромагнитните вълни е наречена на името на Херц. Името на Тесла се използва за мерната единица за магнитно поле.

24. Радиото на Попов предхожда това на Маркони, но руснака е бил пренебрагнат от повечето историци, защото Маркони е имал протекциите на Дж. П. Морган.
В действителност разработките, които се приписват на Маркони са базирани на седем патента, които са разработка на Никола Тесла.

25. Колко силен авторитет е имало радиото можем да съдим по това, че в Деня на вси светии 30.10.1938г. ефирът излъчва постановката на Орсън Уелс по романа на Херберт Уелс „Война на световете”, което предизвиква нечувана паника. Причината е в това, че за да направи впечатление младият режисьор използва средствата на документалния репортаж, за да разкаже историята за марсианската инвазия. По този начин той убеждава мнозина в истинността на случващото се. От 6 милионната аудитория, близо милион повярвали, че наистина марсианци са кацнали на земята. И когато един от актьорите на Уелс, имитирайки гласа на президента Рузвелт, се обръща с призив към нацията да запази спокойствие, паниката обхваща почти цяла Америка. Хората се втурват да търсят спасение накъдето им видят очите – в планини, гори, подземия. Църквите се препълват от желаещи да се изповядат за последно, защото си мислели, че е настъпил Съдният ден. Само Уелс и неговите актьори си нямали никаква представа за психозата, до която са докарали нацията. Научили за това от вестниците, които излизат на следващия ден със заглавия от типа: “Орсън Уелс – човекът, който подплаши Америка”.

26. Поне така гласи легендата.

27. Поне по онова време е било така, а това, че днес нещата са се променили не е доказано от нито едно изследване по-въпроса, напротив, влиянието на ТВ се е засилило в последните две десетилетия на ХХ век и първото десетилетие на ХХІ, което можем да видим следейки реакциите на хората по света към различните ТВ емисии с пропагандна насоченост.
Към съвремието телевизията се явява най-популярната медия не само в Европа и САЩ, но и в Азия. Може би ТВ медиите имат по-голяма аудитория, отколкото читатели имат всички вестници. Може би само радиостанциите имат по-голяма аудитория, но и това не е сигурно. Предположението, че Олимпийските игри в Лондон са гледани от около 4,8 милиарда зрители прави телевизията може би най-разпространената и влиятелна медиина форма.

28. „Основи на безвластието“

29. „Popularicion“ „Media quali mezzo per controllare la mente umani“ 01.07.2005a.

30. днес БНТ

31. В последните месеци лъснаха издънките на западните политици и някои от тях се появиха даже и в българските медии.
Пример за това как медиите настройват останалата част от ЕС срещу българи и румънци могат да се видят в действията на медиите във Великобритания, които като папагали повтарят , че едва ли не всички българи и румънци ще се юрнат в благоденстваща Великобритания, за да живеят на социални помощи.
Истината обаче е друга, че британските власти са притеснени, защото самите британци ги мързи да работят, защото им е по-изгодно да живеят на социални помощи, понеже те са по-високи от мизерните заплати, които биха дали работодателите.
Подобно е положението и в Германия, където минималната помощ е по-висока от минималната работна заплата.

32. В действителност Интернет възниква като мрежа на ЦЕРН в Швейцария и няма нищо вярно в мита, че е възникнала в САЩ, Калифорния, Лос Анджелис.

33. Боян Юруков , „ACTA или как се обират човешки права“ 27.01.2012, http://yurukov.net/

34. Нели Огнянова, „ACTA – инструмент за приватизиране на цензурата онлайн“ 30.01.2012, http://nellyo.wordpress.com/

35. Коментар номер 4 към статията „ACTA – инструмент за приватизиране на цензурата онлайн“ 30.01.2012, http://nellyo.wordpress.com/, http://slideworld.wordpress.com/.
Визира ромама на Дж. Оруел „1984“

36. Stephen Hawking`s Grand Design 2012
The Key to the Cosmos
The Meaning of Life
Did God Create the Universe

37. Владимир Барбутев, „Защо ние българите сме апатични,прекалено търпеливи и дори глупави в липсата си на гражданска позиция и активност!?“ , FREI NEWS, 02.04.2013

Advertisements

One thought on “СОДОМИСТИЧНИЯ БРАК МЕЖДУ МЕДИИТЕ И ВЛАСТТА

  1. Благодаря за статията, пишете страхотно с надявам и през следващите години да ни пишете пак и пак.Това, че години наред телевизора успешно надвикваше стомаха и прикриваше пустотата на хладилника, но в един момент на изгладнелия организъм му стана толкова зле, че както става в критични моменти, изведнъж му се проясни съзнанието на мозъка, залъгван с илюзии и той проумя, че миражи, обещания и храна на снимка няма да решат проблема с оцеляването.Много точно е казано това, колкото и да не ми се иска да кажа, но понякога се схващаме за някои неща и забравяме за нашето здраве и живот.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s