Цената на сближаването със Запада: Българският опит

Във втората половина на февруари и първата на март в България спря вълната протести, довела до оставката на правителството на Бойко Борисов и някои общински администрации. Непосредствен повод стана повишаването на цените на електроенергията (официално с 14%) и отоплението (7%). Ставаше дума за ненормално високи сметки, но причината е много по-дълбока – България показва всички характерни симптоми на постсъветските страни, превърнали сближаването със Запада в самоцел. Страната реализира мечтата на голяма част от постсъветското население, влизайки в ЕС, но резултатът е малко… нееднозначен. При това е очевидно, че скорошните протести са само началният стадий на политическата криза, пише Topwar.ru.

Да започнем с енергетиката. От 70-те години България е износител на електроенергия благодарение на построената от СССР АЕЦ „Козлодуй”. Но през 2003 и 2006 г. страната, като кандидат за член на ЕС, беше принудена да спре работата на четири от шестте блока (според американците това е струвало на малката българска икономика $1,7 млрд.). Паралелно вървеше частична приватизация на енергетиката, в хода на която европейски компании станаха оператори на разпределителните мрежи. След това, през 2011 г., американските AES и Contour Global получиха две ТЕЦ – „Марица-изток 1” и „Марица-изток 3”. И така икономическите връзки с Евросъюза и САЩ укрепнаха значително.

Проблемът е в това, че печалбите от енергийните компании в ЕС постоянно падат и някой трябва да плати цената на намаляването на цените в Централна Европа. „Енергичната” дружба със САЩ струва доста скъпо – правителството на Борисов сключи договор, предвиждащ покупката на електроенергия от „американизираните” станции на цени, пет пъти по-високи, отколкото от АЕЦ. ЕС струва още по-скъпо – според директива на Евросъюза 16% от генериращите мощности трябва да бъдат приведени в зелен режим – традиционната енергетика трябва да се замени с ветрогенератори и слънчеви електростанции.
Тъй като те са много по-скъпи от омразните за Еврокомисията атомни електроцентрали, Националната електрическа компания (НЕК) на България до 1 юли 2013 г. ще плаща на производителите на зелена енергия по 250 евро за мегаватчас срещу 21 за АЕЦ. След това разликата ще бъде намалена – до 120 срещу 21, но тя ще остане шесткратна.
Алтернативата беше строителството на АЕЦ „Белене”, започнато още по време на СССР. През 2011 г. „Атоменергострой”, дъщерна фирма на „Росатом”, предложи на България суперкомфортни условия – изцяло платено от Русия строителство при запазване на 51% от акциите за София.

По-нататъшното развитие на събитията изглежда така: САЩ, които определено не искат конкуренция на българския енергиен пазар, оказаха натиск на правителството на България и в крайна сметка оператор на атомния проект, доста по-ограничен откъм възможности, стана Westinghouse Electric. Русия беше готова да опрости дълга за почти наполовина платения реактор в замяна на сключване на споразумение по тръбопровода Бургас–Александруполис, но правителството и парламентът на България отказаха и това.

Резултатът се оказа предсказуем. Протестите изметоха правителството на Борисов (бивш пожарникар и бодигард на последния генерален секретар на социалистическа България), но на негово място дойде екип, който възнамерява да следва буквално същия път.
В крайна сметка едно от трите енергоразпределителни дружества – австрийската EVN, възнамерява да настоява за повишаване на цените и с тази цел ще подаде иск в Международния арбитражен съд. Обиденият „Атоменергострой” възнамерява да предяви милиарден иск на НЕК. Между другото НЕК и без това е на границата на фалит и спешно й е необходим кредит. Като следствие на дневен ред е присъединяването към третия енергиен пакет на ЕС, за което настоява президентът на България Росен Плевнелиев. Пакетът предвижда либерализиране на пазара на електроенергия, която винаги е водила до нарастване на цените.
С други думи, българите могат да свалят правителства, но бизнесът си върви както обикновено и така или иначе се налага да се преживее повишението на цената на електроенергията. Енергийната криза е частен случай от доста оригиналните странични ефекти на стремежа за следване на „европейския път” на всяка цена.

Преките чуждестранни инвестиции след влизането в ЕС по някакви причини не показаха значително нарастване, а активният им поток до 2007 г. беше насочен основно към пазара на недвижими имоти и създаде там съвсем ясен балон.
Но най-неприятен фактор се оказа външнотърговският дисбаланс. Още в началото на новия век България имаше бързо растящо отрицателно външнотърговско салдо и отрицателен платежен баланс. След „пълноценното” влизане в зоната за свободна търговия през 2004 г. процесът придоби стръмна природа – между 2004 и 2008 г. отрицателният търговски баланс в доларов еквивалент нарасна двойно.

Добре е известно, че икономиките с голямо отрицателно салдо са най-уязвими по време на криза. 2008 година по блестящ начин потвърждава това, тъй като през 2009-а промишленото производство в България спадна с 14%.

Днес резултатите от евроинтеграцията изглеждат така. Средната заплата в страната е два пъти по-ниска от руската. Безработицата е 12,4% по официални данни (Димитър Бранков, зам.-председател на Българската стопанска камара, посочва цифрата 18%). Смъртността превишава раждаемостта един и половина пъти. Емиграцията има масов характер, но докато латвийците отиват да припечелват в Англия, българите отиват в Латвия, тъй като Лондон не гори от желание да допуска българи и румънци. Ограниченията трябва да паднат през 2014 г. но западноевропейската преса в един глас рисува картини на нашествието от Балканите, затова има вероятност ограниченията да бъдат продължени. България не е допусната и в Шенгенската зона заради високото й ниво на престъпност и корупция.
Такава е реалността.

Какви са перспективите?

През 2012 г. темповете на растеж на българската икономика бяха 0,8%, промишленото производство спадна с 4,2%. Тази година МВФ пророкува растеж с 1,5% за България, но той изглежда почти невероятен. Страната балансира на границата на пълноценна дългова криза, макар и своеобразно оформена. Държавният дълг на България е малък – под 15% от БВП, златните резерви са достатъчно сериозни, правителството на Борисов е „икономисвало”. Кавичките са необходими, защото държавните и местните структури намаляваха разходи, като просто не се разплащаха с бизнеса по сключените договори. В крайна сметка формално страната практически нищо не дължи, но под блясъка не резервите и бюджета се крие чудовищен корпоративен дълг от 227% от БВП и половината от него е създаден от държавата. Резултатът е предсказуем – през 2011 г. България беше лидер по фалити.
Страната няма шансове да излезе от дълговата яма. Отрицателното салдо по търговския баланс отново нараства – ако износът се е увеличил с 2,3%, то вносът е нараснал с 10,8%. Разликата достигна 7,8% от БВП – колкото и преди азиатската криза при най-пострадалия от нея Тайланд. Очевидно в перспектива България още по-успешно ще внася разгръщащата се европейска криза.
С притока на пари нещата са още по-лоши – например повечето от присъстващите в страната немски инвеститори не планират нови инвестиции. Единствени оптимисти засега изглеждат китайците, възраждащи местната автомобилна промишленост – но с отчитане на кризисните тенденции в еврозоната и слабото вътрешно търсене съдбата на проекта може да се окаже не толкова блестяща. Отказът от проекта „Белене” и тръбопровода Бургас–Александруполис в такава ситуация изглежда почти фатална грешка. Но София предпочита мълчаливо да изпълнява указанията на Брюксел и Вашингтон.

С други думи, в България може да свалят правителства всеки ден, но това няма да спаси страната от спадането на нивото на живот (не е изключено именно осъзнаването на този факт да е тласнало правителството на Борисов към „демократична” оставка – сега за последствията от дейността на бодигарда най-вероятно ще отговарят социалистите). Очевидно е също, че икономическата криза ще провокира нов кръг политическо радикализиране.
Това е финалната точка от „европейския път” на относително просперираща страна. За България той дори е постлан с 8 млрд. евро. За една голяма и няколко малки страни от бившето съветско пространство той е напълно безплатен.

Read more: http://politics.actualno.com/Cenata-na-sblijavaneto-sys-Zapada-Bylgarskijat-opit-news_420225.html#ixzz2PLAPO2Pz

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s