Вярно ли е че само хората членуващи в партии са изразяващи гражданска позиция?

CRW_3922aАвтор: Мика Сийминеен
Снимка: Мика Сийминеен

Този въпрос е все едно да се запитаме: „Вярно ли е, че всеки, който сляпо следва чуждо мнение без да мисли може да изрази свое собствено, което да е различно от това, което му е внушено?“ Естествено, че отговора е НЕ, защото в партиите няма просто самостоятелни граждани, а граждани, които са партиици. Между двете неща има огромна разлика. Както има разлика между гражданската и партийната позиция. Действията на партииците и резултатите от тях са пряко доказателство, че партииците не могат да имат граждански позиции, защото сляпо следват лидерите си като някакви овце, които нямат ни воля, ни съвест. Ако някой партиец започне да мисли самостоятелно, то той бива обявен за еретик и изхвърлен като мръсна мачка из касапница, защото току-виж заразил с такива неща като самостоятелно миелене и останалите членове на стадото и те вземат да поумнеят, да прогледнат и видят как партията ги води към нищото. Всяка партия има някаква позиция, която минава за гражданска, но тя е за заблуда на балъците, които така и не се научиха да не се ловят на една и съща въдица. Партиите са инструмент за разделяне на хората по изкуствени признаци. Самата дума „партия“ означава „част от нещо“, другата дума, която може да се употреби е „секта“. Дали една партия ще е „лява“ или „дясна“, то няма никакво значение за това, което казах по-горе. Историята показва, че партиите имат свойството да се цепят, роят, да се делят безконтролно като туморни клетки и да убиват организма, с който се хранят. Самият факт, че партиите според Конституцията са единствения проводник на народната воля е показател, че има нещо нередно в цялата тази работа около партиите. Другата далавера е, че онези партии, които минат 1% на парламентарни избори, те получават облаги под формата на субсидия, която разходват, както намерят за добре. Какво са партиите? Партиите е средство за разделение между хората, което служи за налагане на стереотипно мислене и налагане на поведенчески модели над дадените групи хора, които се явяват членове или привърженици на една или друга партия. В момента, в който някой партиен член или симпатизант изрази мнение различно от общоприетото, то той бива обявен за инакомислещ елемент, който не споделя ценностите на групата. В повечето случаи партиите се явяват нещо като секти, които почитат едни или други идоли. Какви ще е идолите на дадена секта това е вече въпрос на това каква е официалната идеологическа насока на дадената партия. Едни партии-секти изповядват марксизма, кланят се на Ленин, Сталин или пък на всичките заедно. Някои от тях проповядват колективизъм като всички те отричат инициативността у човека, независимо, че говорят за такива неща като свобода, равенство, братство. Други пък се кланят на разни други идоли, които имат различен произход, но пък за сметка на това наблягат на частната собственост, на липсата на регулация от страна на държавата в икономиката. Тези секти говорят за частна инициатива, но в същото време отричат личната инициатива на човека в приноса на индивида към общетсвото. Трети се кланят на лидерите си като на идоли. Това са т.нар. лидерски партии, които бързо увличат след себе си по много последователи, но след като се срине харизмата на лидера, те бързо рухват след него и ако продължат своето съществуване, те стават някакви вегетиращи сектички, които драпат отново да се въздигнат, но вероятността това да се случи е много малка. Последната категория, това са партиите, които някога са били на власт, но са се изродили, а това е довело до провала им. Тези партии си живеят някъде в миналото, те жадуват да се върнат във властта и са готови на всякави съюзи, коалиции и продажничества, за да „си оправят положението“. У нас повечето партии са каламбур от всичките типове по простата причина, че практически те са резултат от разпада на една по-голяма партия, която е била власт имаща. Повечето от партиите са създадени или от неудачниците на някога управлявалата голяма партия, които са се съюзили с някои нейни противници или пък са създадени като изкуствена нейна опозиция, в която са се намърдали голяма част от нагаждачите, блюдолизците и опортюнистите в нея. Така, че след като изложих моите виждания за партиите, аз не мога да се съглася, че партииците могат да имат гражданска позиция. Никой партиец не може да има гражданска позиция, защото за това се иска да има самостоятелно мислене, което не е обременено от идеологии или партийни линии. Така, че Владимир Барбутев ясно и точно се е изразил по темата и неговото мнение по въпроса съвпада с моето, че хората са станали апатични към ставащото у нас. Независимо дали става дума за партийци или безпартийни, то всички, които нямат изразена собствена гражданска /аз имам селска/ позиция по различни въпроси могат да се причислят в категорията на апатичните. Изказвания от типа на : „В партиите е пълно с ГРАЖДАНИ, които имат АКТИВНА гражданска позиция! Апатични са БЕЗПАРТИЙНИТЕ, но те затова са безпартийни граждани – защото са апатични! Иначе щяха да са активни граждани и да са обединени около своите интереси – т.е., в ПАРТИЯ! Само, че независимо от това какви думи влага автора на тези слова, то няма как да се докаже следното твърдение: „В партиите е пълно с ГРАЖДАНИ, които имат АКТИВНА гражданска позиция! Апатични са БЕЗПАРТИЙНИТЕ, но те затова са безпартийни граждани – защото са апатични! Иначе щяха да са активни граждани и да са обединени около своите интереси – т.е., в ПАРТИЯ!“ Защото не е задължително хората, които имат изявена гражданска позиция по един или друг въпрос или група въпроси да са обединени в партия. В партия се обединяват хора, които имат някакви виждания, но нямат собствена позиция и чакат някой да им каже каква да е тя. Нека не се лъжем, но партии има бол и те са резултат на това, че хората, които не могат да мислят самостоятелно се юркат при онези лидери, които им разтягат онези ластици, които най-много им се харесват. Лафа: „Това е нормалния път – всеки е бил безпартиен, докато става по-умен и по-подготвен и избира своята партийна и политическа визия, за да започне да се бори за нейното реализиране.“ ми звучи като: „Ако някой не може да мисли, е редно да се захване с някоя партия, ние партийните другари ще му казваме какво да мисли, как да мисли и ако неотклонно следва принципите на Партията, току виж сме го признали за човек.“ Гражданската позиция е продукт на самостоятелни мисловни процеси и тя не може да се приравни с партиини линии или идеологически виждания. Всеки, който изразявя ясно изявена гражданска позиция, независимо от това как би изглеждала тя на околните е изразител на собствено мнение. Когато някой изразява позиция, която е създадена от други, а не от него самия то той не е изразител на собствена гражданска позиция, а е последовател на нечие чуждо мнение, което по един или друг начин му е насадено. Не е вярно, че само партиите могат да бъдат изразители на гражданска позиция, това може да стане по много начини под формата на гражданско обединение, гражданска инициатива, някакъв комитет или просто даден индивид да напише, каже или по друг начин да изрази позицията си по един или друг важен за обществото въпрос. Партиите изразяват интереси, които са идеологически мотивирани, но това не означава, че те изявяват гражданска позиция, защото по тази логика излиза, че всеки, който има своя си позиция изразява своего рода някакви идеологически виждания. Не може да приравняваме партийните виждания с тези на хората, които не желаят да се включват в партии, защото са разочаровани от тях. Всеки нормален здравомислещ човек, който поне малко се е замислил за това какво би искал от живота си е изградил някаква своя позиция. Ако този човек ясно и точно изрази съгласие или несъгласие да речем по темата на управленческия модел, и това несъгласие е породено от личните му наблюдения, от това, че му е писнало да бъде тъпкан, лъган, използван, то той изразява своята лична позиция. Проява на гражданска позиция може да бъде осъществена по много начини. Присъединяване към протест, гражданско неподчинение, изказ на мнение /съгласие или несъгласие/. Изказа на мнение може да бъде във всякаква форма, чрез разговори, чрез видео, чрез песен, чрез написване на някакъв материал, чрез коментар в някоя социална мрежа или даже чрез някакъв символичен или не толкова символичен акт на протест или съгласие. Гражданската позиция може да е свързана с някакво лично съгласие, несъгласие, защита или противопоставяне на дадена кауза или въобще по толкова много разнообразни начини, че не могат да бъдат изброени всичките в тази относително малка статия. За това слагаме равенство между гражданската позиция и партийната е неуместно. Така, че нека се замислим дали наистина е възможно да се изрази гражданска позиция чрез партиите? Практически това е невъзможно, защото хората, които следват партийните линии и поведенческите модели са тясно ограничени в рамките на желаните от партията задачи и цели, които тя преследва неотклонно и няма да прави компромиси с онези, които биха изразили своето несъгласие или биха изразили виждане за други пътища за постигане на крайната цел.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s