ГОРИ БЪЛГАРИЯ

In memoriam
/на живите факли, с поклон/

Гори България във адски огън –
подклаждат го децата й сами.
Разпокъсани, разединени
от „искам” и „разпни”,
едни изгарят като факли,
не виждат бъднини…
а други бягат надалеч,
спасяват се… дали?
Но иде Видовден
и мнозинството,
виещо от болка,
юмрук издигна и крещи
„България е наша,
ние сме народът,
суверен на своите съдби”.
Глутница хиени гладни,
превзеха крепостта
за власт, пари и интереси.
И не ги е грях, че ръфат жива плът
от гърчещата се земя,
като човешка длан,
запусната и разградена,
умираща и стъпкана от „своите” чеда.
О, юроде, отворете сърца –
изпепелихме в ада родната земя!
Къде без нея децата ни ще се родят,
чий род ще носят, вяра и душа?
Или трябва горко да се молим
вековен ген да не погине сам?
Време е всички да вдигнем ръка
и изберем – живота или смъртта.
АК, 2013 г.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s