БЕЗ МЕНЕ! БАСТА!

Не искам политик – природно бедствие,
за кокала отново да ламти,
и да чете предизборно приветствие,
в което мед със масълце шурти.

Ръце да кърши, чист пред простолюдие,
безгрешен като ангел може би,
поискал да му хванат вяра лудите,
които сам с мизерия преби.

Не ща да бъда сред овцете стригани,
готови още да му блеят: Бееее!
Един мандат за грабенето стига ми
от „слънцето“ на нашето небе.

Че след подобно слънчево изгаряне
в мехури се събира люта скръб,
а той ламти за ново договаряне
с юнашки подпис върху моя гръб.

Отново да си дрънка: „Гарантирано…“
Да пуска в новините лаф след лаф.
А стадото – безжалостно обирано,
на кредит да задържа своя гняв.

Без мене! Баста! Не излизат сметките!
Гладът не се засища от лъжа!
Освен праха, полепнал на подметките,
на тази власт аз друго не дължа…

Ясен Ведрин

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s