Защо аз съм аз?

Индивидуалността често се разбира като продукт на паметта, в която се съхранява повече или по-малко съгласуван разказ за преживяното. Но сега психолозите все повече прегръщат мисълта за това, че нашето усещане за „Аз” е резултат от отношенията с други хора.

„В нас има дълбоко вкоренен стремеж да си взаимодействаме един с друг – така намираме самите себе си”, смята например Брус Худ от Бристолския университет (Великобритания), автор на новата книга „Илюзията за самия себе си”. И този процес започва не с появата на първите спомени при детето, а с опита му да имитира усмивката на родителите и с първите прояви на емпатия.

Идеята, че чувството за самосъзнание движи и се движи от отношенията ни с другите, се разбира и интуитивно. „Аз не мога да имам отношения с други хора, без да имам самия себе си – подчертава Майкъл Луис от Медицинското училище „Робърт Ууд Джонсън” (САЩ). – Преди да общувам с вас, аз трябва да знам нещо за вас и не мога да го направя, ако не знам нищо за самия себе си.”

Изследването на хора, страдащи от аутизъм, сочи, че мозъкът работи точно така. Това разстройство обикновено е свързано с трудности в разбирането на невербалните социални сигнали от други хора и едновременно с намалена рефлексия – такива деца по-късно започват да се разпознават в огледалото и имат по-малко автобиографични спомени. Което е характерно, едни и същи участъци от мозъка демонстрират занижена активност и при изпълнение на задача от такъв род, и при опит да се разберат нечии действия. Излиза, че един и същи мозъчен механизъм лежи в основата на едното и другото.

Потвърждение на това е открил и Антонио Дамазио от Южнокалифорнийския университет (САЩ) – социалните емоции (възхищение, състрадание и т.н.) обикновено включват участъците, които също играят важна роля в построяването на образа на самия себе си.

Получава се, че самосъзнанието говори не толкова за мен, колкото за тези, които са около мен и за това как се отнасяме един към друг. Дамазио нарича това „социален Аз”. И ако основната функция на самосъзнанието се заключава в построяването на отношенията с другите, то следователно природата на „Аз” трябва да зависи от социалната среда, в която се формира това „Аз”.

В книгата „География на мисълта” Ричард Нисбет от Мичиганския университет описва експерименти, които показали, че китайците и други жители на Източна Азия принципно са съсредоточени върху контекста на ситуацията, докато представителите на западните култури са склонни да анализират явленията отделно едно от друго. Затова и към себе си се отнасяме различно.

Изследователите на автобиографичната памет например са открили, че спомените на китайците най-често са свързани с моменти от социално или историческо значение, докато населението на Европа и Америка е съсредоточено върху лични интереси и постижения. А японците са склонни да адаптират описанието на самите себе си към дадената ситуация. С други думи, притежават по-гъвкава и не така конкретна представа за себе си в сравнение с жителите на западните страни, при които собственият образ не търпи промени под натиска на една или друга ситуация.

Подобни различия могат да се проявят още в ранна възраст. Луис акцентира върху антропологични изследвания на двегодишни деца. Именно на тази възраст детето развива независима воля и често става непоносимо. В културите, които са по-малко ориентирани върху индивидуалната автономия, този период не е така драматичен в сравнение със Запада.

Ето още едно доказателство, че самосъзнанието (тоест представата за това какво е моето „Аз”) е културно определено. „Аз съм мъж, аз съм учен, аз не съм млад, женен съм, баща съм, дядо съм – всички тези определения ми придават културна ценност”, отбелязва Луис. Очевидно не съществува общокултурно разбиране на себе си. В същото време Хезъл Маркус от Станфордския университет настоява да не забравяме, че всички хора имат една и съща способност – да се променят под натиска на социалната среда. Може да се каже, че тя ни оформя.

Но не забравяйте, че подобно приспособяване невинаги е хубаво. Да, нашата личност се разгръща в контекста на социалното взаимодействие, но тя не се изчерпва с това. Между другото, както предупреждава британската писателка и психолог Сюзън Блекмор, някои хора започват невротично да „залепват” за емоциите и мислите, които са си отгледали в една или друга социална среда, и излизането от тази среда може да доведе до сериозни психически разстройства.

Бъдете внимателни със самите себе си!

Източник: NewScientist

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s