Кризата като средство за грабеж и обезправяване на хората

Българите са сред най-изплашените европейски потребители. – това твърди новинарския сайт vesti.bg, но читателя okokorko пище следния коментар:
”Шопингманията не вирее при хора с празни джобове. У нас няма изплашени потребители, а има липса на платежоспособни такива.”
Но уважаемия Ококорко не е напълно прав, защото потребителите наистина са изплашени, понеже не са наясно каква неприятна изненада ще им донесе утрешния ден.
Това, че са в яка стагнация и са стресирани може да го видим пак в статията на гореспоменатия новинарски сайт:
„…доверието на потребителите е по-ниско от средното равнище, което означава, че те се склонни да пестят, а не да харчат, защото се боят от нова вълна на кризата.
Забелязва се, че все повече хора са склонни да пестят от разходи за храна, дома и развлечения.”
Ако човек не е стресиран от кризата и не живее в постоянен страх от това дали утре няма да се окаже поредното попълнение в армията на безработните, тогава той няма да се страхува от кризата, защото ще е уверен, че има сигурен доход, който да му гарантира някакво съществуване.
Но кризата освен ниски доходи се характеризира с това, че работодателите масово се оправдават с кризата и не вдигат заплатите, което води до фактора неплатежоспособност, за който говори Ококорко, който е прав в своята част на изказването си: „има липса на платежоспособни такива.”
Шопинга, това не е обикновенно пазаруване, а купуване на стоки, не защото трябват на потребителя, а защото така му е текнало да си вземе една камара неща, които не му трябват.
Даже и във времето на финансово изобилие нито един нормален човек не купува неща само, защото така му е текнало, че трябва да си хвърля парите на вятъра.
Нека Ококорко да направи разлика между това да си напазаруваш нужни неща и да се отдаваш на безмисленото хвърляне на пари, което някой е нарекъл шопинг.
Да, шопинг не се прави с празни джобове, както казва уважамия читател, но и пазаруване на стоки от ежедневна необходимост не се прави без пари, защото никой не дава на вересия, още повече пък няма да даде на човек, който е принуден да пести даже и от средствата, които дава за храна и елементарни ежедневни нужди.
На кредит /вересия/ е по-лесно да вземеш, ако си човек с кинти, а на нашего брата голтака, каквито реално са 70% от българските граждани, ни един търгаш няма да му даде на вересия даже и клечка за зъби, защото не се знае кога ще си върне парите.
А и няма да се лъжем, но по-заможните получават разни работи на вересия или аванта, защото човешкия манталитет е такъв, че повечето хора вярват, че имащия непременно ще се издължи, но дали това става, тук въпроса е спорен.

Обаче, според новинарския сайт „Потребителите по цял свят все още не са забелязали усилията на правителствата и централните банки за борба с кризата.”
Че как да са забелязали усилията на правителствата и централните банки за борба с кризата, когато такава борба няма?
Има наливане на средства в бездънната яма, която някой е нарекъл „банков сектор” , а аз аматьора-астоном бих нарекъл „финансова черна дупка”, защото, колкото и средства да се наливат вътре, освен медийни излъчвания, които да нютеризират народеца, то друг резултат няма.
Сиреч, правителствата гледат да наливат средства там, където от тях няма файда, но пък за сметка на това може да се крадне яко без да прави впечатление… поне от спътник.

„Въпреки неувереността на потребителите, показателят е регистрирал ръст на 30 от 58 пазара през третото тримесечие.”
Може и така да е, но защо?
Хората по време на криза започват да се презапасяват сякаш ще настъпи война и това е пак заради страха и несигурността за бъдещето.
Хората яко купуват дълготрайни стоки от първа необходимост и трупат.
По време на кризата в САЩ от 1992-ра, хоратя яко пазаруваха такива стоки и ги складираха у дома си, същото се наблюдаваше и у нас, когато започнаха да говорят за ликвидация на предприятията и хората вече се бяха напатили от Лукановата криза, защото хората искаха да са сигурни, че поне за известно време ще могат да изкарат с наличните запаси.
Такова натрупване на дълготрайни стоки от първа необходимост е характерно за периоди, в които хората предполагат/предчувстват, че кризата ще се задълбочи и излизането от нея няма да е скорошно.
Самия факт, че хората пестят от газ и ток, че купуват по-евтини храни и свиват разходите за комуникации и други нужди също е доказателство за нарастване на кризата, защото е покзател за това, че няма достатъчно парични средства у населението.
А криза не се бори със свиване на домашни бюджети и икономии при покупките на елементарни неща.
Криза се бори само по един начин – чрез инвестиции, чрез намаляване на данъчната тежест, намаляване на акцизите, производство и стимулиране на потреблението.
Кризата няма да бъде преборена чрез наливане на средства в банките, защото те си знаят тяхното и единственото, което правят е да разхищават получените пари.
Пряко доказателство, че в банковия сектор не бива да се бият финансови инжекции е САЩ, а и Гърция, Испания, Ирландия…
Там се наляха много пари, а резултата е нулев!

Къде са средствата?
Ами няма ги! Изядоха ги банкерите и това е!
Защото банките години наред даваха средства, които нямат и продължават да го правят.
Тези средства, които банките така безотговорно пропиляха не са някакви си там необезпечени кредити, а са загубени при игри на борсите с високорискови инвестиционни инструменти, като за тези операции ръководствата много добре са знаели, че може да се окаже, че парите, които са набутани в тях са практически невъзвращаеми.
И проблема е, че банките стимулираха своите инвестиционни брокери да правят все по-рискови и по-рискови инвестиции като им даваха все по-високи бонуси за това.
Гонейки бързата печалба финансовите институции въобще не съобразяваха и не искаха да да проумеят, че не може да има такова нещо като безкраен растеж и вечна печалба.
В един момент балона гръмва.
А когато гръмне, тогава огромно количество помия се изсипва върху нашего брата обикновенния потребител, който чинно и прилично си е плащал вноските по кредитите и се е оказал измамен, защото банките, за да покрият загубите си решават, че могат едностранно да му вдигнат лихвата, понеже така им е по-лесно, вместо да подведат под отговорност онези техни високопоставени служители, които са довели положението до срив.
Естествено, че правителствата ще се юрнат да спасяват банковия сектор, а не да му сложат юзди и да го камшикосат за това, че злоупотребил със средствата на вложителите си.
Че нали същите тези правителства са пълни с банкови лобисти, които наливат пачки в партийните каси.
Където има криза, там има и много хиени, които гледат да се облажат от нея.
А кои се облажват най-напред от кризата?
Ами как кои? Едрия бизнес, банковия сектор и политиците!

Лафа: „Криза е” е повод да се намялят средствата за социялни плащания, здравеопазване, образование, заплати и разни други такива, защото беден, болен и гладен народ се контролира по-лесно от такъв, който е здрав, образован и сит.
А и колкото е по необразован и прост народа, толкова по-добре за работодатели и политици.
Политиците по-лесно ще манипулират баламите, а работодателите все ще се оправдават с това, че „няма качествен мат’рял”
Те, кризите всъщност точно за това се организират, за да може да се наложат някакви нови правила, за да се орежат една камара социални придобивки.
А когато кризата отмине, тогава тези придобивки не се връщат, защото се приема, че народа вече е свикнал без тях.

Кризата е политически и икономически инструмент, който служи за цел на налагане на нови порядки в социално – икономическия живот на страните.
Кризата има за цел да приучи хората да живеят с по-малко права и средства.
Кризата има за цел да създава мизерия, да подпомогне на едрия бизнес да зароби по-голямо количство хора, а и да подпомогне заграбването на все повече ресурси, които преди това са били обществени.
Държавите под предлог, че се борят с тежкото положение продават на безценица стратегически и жизненоважни ресурси.
За пример ще дам България, където под предлог, че държавата дава за по-добро стопанисване металургичните предприятия, те почти всички без изключение се оказаха в ръцете на чуждестранни компании.
Същото важи и за минните предприятия, за водоснабдяването, енергоразпределението, комуникации и други.
Така държавата буквално дава в ръцете на мултинационални и транснационални компании безусловна власт над народа, който трябва да търпи безчинствата на новите монополи, дето ама хич ги не е еня за това какво мислят хората по въпроса.
Компаниите – монополисти гледат да извлекат максимална печалба, а ако положението стане напечено, то държавата винаги може да им се притече на помощ, ако потребителите /разбирай неоробите/ решат да се разбунтуват.

Кризата е и начин да се предотвратяват бунтове срещу системата.
Това ми твърдение не е случайно, а е изведено от практиката в настоящето.
Да, хората протеститрат. Тук спор няма.
Хората изразяват своето недоволство, но точно поради страха си за утрешния ден не протестира кой знае колко голяма част като процент от населението, защото треперушковците са готови на всичко само и само да не би някой да забележи, че са недоволни, защото израза на недоволство се наказва от чорбаджиите чрез изхвърляне от работа и черна точка в досието, което би означавало, че нова работа ще видят през крив макарон, особено при такива високи нива на безработицата.
При такова положение на протести излизат само онези, които могат да си го позволят или до такава степен им е писнало, че не им пука какво ще каже горгорбашията им
А поради малкото количество хора, които наистина биха се разбунтували, политиците и бизнеса са спокойни, защото повечето от експлоатираните ще си налягат парцалите и послушно ще слушат не гласа на празните си стомаси, а това какво им казват медиите.
А и понеже медиите са купени или сплашени от силните на деня, то те ще омаловажат протестите и така общата маса от стадото ще придобие погрешно впечатление за техния мащаб и искания.
Също така, поради това, че има много хорица, които са готови да се нагъзат на политици и чорбаджии, то понякога протестите се подкарват в посока различна от тази, която е била първоначална и в един момент се оказва, че даден протест е използван от някоя политическа партия, за да си вдигне рейтинга.
Такъв ясен пример е този за зоналното паркиране, който се продъни и колкото и да си протестират някои хора, резултата ще е нулев, понеже доста хора като видяха партийни знамена си биха камшика и решиха, че нямат намерение да стават подлоги на някоя партия.
И проблема не е в това какви са партиите, а в това, че въобще имаше партийни прояви на протестите.
Някой ще каже, че протестите, това е гласа на народа.
Да, вярно е, протеста е изказ на воля, на недоволство и в общи линии може да се каже, че протеста е израз на несъгласие с едно или друго нещо.
Протестите са средство да се преборим за някоя кауза, но с голо викане по мегдани и празни сгради не се воси борба.
Метода само с протестиране не е ефикасен, защото протеста се превръща просто в едно изпускане на парата.
Понеже политиците са наясно с положението, че не може да се държат хората на улицата непрекъснато, те просто оставят протестиращите да се навикат и не им обръщат внимание.
Този номер да оставиш тълпата да се навика и да си набележиш недоволните не е нито от днес, нито от вчера, но за сметка на това действа почти безотказно, а недоволните тихомълком ги запращат в Десета глуха, откъдето никой няма да им чуе гласеца, ако ще да си сдерат гърлата да викат.

Пак ще се спра на протестите, защото те са породени от недоволството на хората.
А недоволството на хората е породено от безхаберието на властта.
Но хората избивайки напрежението чрез протест, ако няма паралени способи на борба, те много бързо си разотиват в къщи.
Та как се прави борба за кауза?
Тя се прави на два фронта, единия е площадния, а другия е чрез натиск над самите политици.
Пресен пример за това е борбата срещу проучването и добива на шистов газ в България и искането на забрана на метода хидравлично разбиване.
Друг пример е искането за отмяна на поправката в Закона за горите, който превръщаше Витоша в доживотно владение на един известен туристически олигарх.
Първия път организаторите победиха чрез мирен протест и събиране на подписи, които да искат налагане на забрана върху фракинга, а втория път чрез апел до президента на републиката и несъпротивленчество, когато полицията започна да упражнява насилие върху протестиращите и така изкара кирливите ризи на системата и показа, че родната полиция е в услуга на онези, които могат да си платят нейната защита, а не на обикновенните граждани.
В мащаб Европа, протестите срещу АСТА дадоха желания ефект заради своята мащабност и поради това, че щяха да последват тежки бунтове, ако страните ратифицират споразумението и най-вече, защото организаторите изкараха подмолните планове на плутокрацията, която целеше да наложи пълно заграбване на всяка интелектуална собственост и да си присвои доживотни права върху всичко, което ни заобикаля, като се започне от произведения на изкуството и се завърши с лекарствата и човешкия геном.
Споразуемние като АСТА би направило буквално недостъпни за хората такива работи като литература, музика, здравеопазване и други, защото въпросния пакт засяга буквално всичко, което е дело на човешката мисъл.

Въобще, кризата е удобен повод да се правят подобни манипулации като заграбване, приемане на противонародни закони, засилване на репресивния апарат, съкращаване на персонал, увеличаване на цените….
Казано с думи прости, тази криза е добър метод за заробване на хората, за тяхното лишаване от собственот и за обогатяване на господстващия елит.
Естествено, че хората рано или късно започват да се усещат на къде духа вятъра и стават недоволни.
Поради това, че хората вече са яко порязани, то по протести обичайно излизат сравнително малко като процент от населението.
Но всяко нещо си има предел.
А кога ще дойде онази точка на кипене, която ще накара хората масово да излязат от домовете си, да се разбунтуват наистина сериозно и да смажат властта и репресивния апарат, това никой не може да каже.

В заключение ще кажа, че сега хората наистина се страхуват от кризата.
Това е вярно.
Но също така е вярно, че в един момент, когато хората станат безкрайно отчаяни, те стават некнтролируеми и тогава всеки, който е във властта, около нея или в репресивните органи на държавата е буквално обречен на гибел, защото хората в своята ярост са слепи и няма да правят разлика меджу свестни и гадняри, просто всички, които им се изпречат на пътя ще бъдат пометени.
Преди почти 100 години, положението в Руската империя е било същото, каквото е започнало да става днес в по-голямата част от света.
Подобни периоди, които са довеждали до тежки бунтове и неконтрулируема ескалация на напрежението, а от там и до бунтове, че и революции дори, има много в историята и няма да се спирам на тях в подробности.
Рано или късно напрежението ще ескалира.
Ще се започнат бунтове и по време на тези бунтове ще се намери луд, който да употреби оръжие срещу цивилни граждани и тогава нашите управници, които се радват на края на един или друг диктатор, може да се окаже, че са приключили земния си път като него или като много други люде в историята, защото просто тълпата ги е разкъсала живи.

Ако днес хората не се вземат в ръце и ясно и точно не започнат да изразяват позиция, ако същите тези хора не натискат онези, които са избрали да изпълнят поне част от обещанията, които са дали на своите избиратели, които те реално са излъгали, то тогава за каква демокрация можем да говорим, когато такава няма.
Да! Демокрация няма, защото тя е пртедставителна, а всекиму е известно, че представителната демокрация обслужва интересите само на партийно-политическия елит и онези, които ги финансират.
Демокрацията е най-голямата лъжа, която ни натресоха и на нас.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s