Революция? Тогава да се намери мъж, за да я извърши!

Автор: Петя Паликрушева-Иванова

В романа за Хъкълбери Фин има такъв епизод: тълпата се опитва да линчува един човек и нахълтва в двора му. Човекът се изпратя срещу тълпата с двуцевка и тълпата се умълчава.
 На прощаване човекът дава на тълпата съвет: вие не сте истински хора, вие сте баламурници, т.е. простакеси (нищо, че последната дума е насочена към женския род), т.е. посредствени простаци, вие нито сте от севера, нито сте от юга. И нямате твърди намерения. Ако другия път решите да линчувате някого – то елате през нощта с факли, и нека ви водят истински мъже, а не подобия на мъже, които днес са ви лидери.

Цитирам по памет, поправете ме, ако имате Март Твен под ръка.

 Същото се случва и с така нареченото протестно движение в България. Той се поду и изсъхна по същата причина – нямаше достатъчно истински мъже начело, и нямаше никакви твърди намерения за промяна, пък и нямаше идея за алтернатива.
 Въобще, казано накратко: нямаше никакви глобални намерения.
Първоначално хората и не подозираха, че в България е възможен какъвто и да било протест, макар и малък. Но нещо ги глождеше, виждайки, че това се случва всеки ден в Европа и по света. И за да не останат по-долни, българите излязоха – рехаво, смутено-решителни, но излязоха. Излязоха против шистовия газ. Да, протест против една технология, а не против нещо друго. А както е повече от ясно, когато протестираш против една технология, няма как да имаш дългосрочна програма против Системата, която позволява подобна технология да надделее над природата и човека.
 После рехавите протестиращи решиха, че трябва да продължат да стачкуват, но понеже вече не им се висеше в студа, решиха да направят подписка против същите тези шисти. Е, беше повече от ясно, че това е кауза пердута (т.е. изгубена кауза), но хайде, от тях да мине, виснаха на едни масички по уличките и събраха подписи. После ги внесоха в парламента и….нищо не се случи. Няма и да се случи.

Та, ето това се получава, когато няма ясна цел, когато целта ти е почти еднодневка, на фона на глобалните проблеми на страната и човечеството. Това се случва, когато позволяваш да де водят нездрави лидери, които нямат програма за алтернатива пред статуквото. Тези, които се изживяваха като лидери на шистовите протести, няма как да имат алтернатива, защото те не желаят алтернативата. Логично, нали?!
 После из социалните мрежи започнаха да говорят за обединение на всички протестиращи: и тези, които са за капитализъм, и тези, които са за социализъм, и тези, които са за анархия, и тези, които са за ….и те не знаят за какво. Казваха, дайте да се обединим, пък да видим какво ще се получи.

 Нищо не се получи.
Някой просто никога не е чувал изречението на Ленин, което гласи следното: “Да се разединим преди да се обединим!”. Ами тогава, кой ви е виновен, като не четете?!
Затова пък Ленин беше мъж! И можеше да прави революции. Не е лошо да се послуша един истински мъж, нали?!

Когато следващия път решите, че трябва да правите революция по ваш си маниер, не забравяйте, че съществуват няколко задължителни правила, които трябва да спазвате, иначе ще ви се смеят не само ДАНС, но и гаргите по жиците:
Всички революции се правят в името на справедливостта и равенството. Това е основното!

  1. Само заради солидарност към угнетените се правят революциите. Заради несолидарността на богатите към бедните не се правят революции.

Но да замисляш революция заради неравенството, което уж било в полза на циганите пред българите и да се напъваш да дебатираш, че онези в копторите трябва да се наричат “мангали” и да се изпратят да чукат по баирите камъни в името на българите, които били “арийци” – това е не само грозно, но е ПРОВАЛ от гледна точка на протестното движение. А такива протестиращи видяхме – бяха хиляди, бяха изкарани на улицата по време на събитията в Катуница и там се пласираха идеи от рода на “България на българите!” и всичко от този род, и против циганския такъв. Всички, които бяха нормалномислещи на тези протести, т.е. тези, които протестираха против царкировщината в страната, а не против циганите в Бъгария, стояха на заден план. С една дума, мили хора, не пускайте в предните си редици нетрезви психопати, които смятат, че са “арийци”, и че българите трябва да се разположим на 30 морета, 270 океана и поне 8 галактики!

Т.е. революцията, която е замислена в името на “неравенството” между цигани, българи или каквито и да са други етноси,  е обречена!

Друг е въпросът, ако издигнеш идеята за равенството – равен шанс на всички в едно общество за живот, за труд, за развитие и творчество…

  1. Колкото и да го увъртат някои, напъващи се да се превърнат в агитатори на протестиращите, едно трябва да им е ясно: трябва, уважаеми, да решите веднага следното – вие за капитализъм ли сте, или за социализъм.

И не се срамувайте да си кажете. Думата “демокрация” е само технически термин, описващ разпределението на благата в обществото. И думата няма нищо общо със справедливостта. Ами да, кажете си: за социализъм или за капитализъм сте! Така ще дефинирате по най-прост начин себе си и идеите си. И хората ще ви разберат веднага. Няма нужда от увъртания вече. Дефинирайки себе си, всички, които се опитват да оглавят каквито и да било протестни движения, ще определят социалните лозунги на движението. Защото в момента всичко е хаотично, на парче, без никаква програма, на юруш, без очаквания и прогнози, без цел и задачи.

Но, ако трябва да се върнем отново към призива да определите самите себе си – за капитализъм или за социализъм сте – да си припомним, че жената “не може да е малко бременна”. Нали се разбрахме да не шикалкавим?! Ако ви е срам да си признаете, изгасете лампата, завийте се с юргана и си кажете под юргана, но си кажете. И не забравяйте за бременността!!!

Сега си спомням, че когато идваше на бял кон демокрацията, едни хора я развяваха като в катунарска сватба – с мазна манджа, с лой и кючек. Тогава капитализмът дойде под прикритие. Както се казва, доскоро той беше в нелегалност в България. Но през 1990-те години голямо число демократично-управляващи Родината ни се заклеха да разрушат социализма до последната му тухла. Е, почти успяха. С помощта на всички нас – едни помагаха като скачаха като кози на площадите с вдигнати два пръста, други помагаха като мълчаха като сухи пънове от безизходица, трети помагаха като се втурнаха да станат хавайци на Балканите…

Време е днес вече да решите – харесва ли ви капитализма и властта на корпорациите?

Ако ви харесва – никакъв протест, Революция или каквото и да е движение не ви трябва. Защото корпорациите и сега ни управляват.
Ако и до днес имате намерение безпрекословно да се подчинявате на интересите на пазара, то пак не ви трябва Революция. Защото ако ти харесва пазарната икономика, но не ти харесва живота, в който си натикан, а в същото време искаш Революция, но искаш пазарните отношения да си останат, значи нещо ти хлоба дъската. Сори, братлета, но така излиза. Няма нужда да сервилничиш пред хилядите искрени протестиращи, за да им се харесаш. Озапти се, скрий се в дупката си и си мълчи. Ако могат те нещо да свършат, да го свършат. Ти си трай, нали си ЗА пазарна икономика…

С една дума, СЕРВИЛНОСТТА на площадите винаги е губеща! А сервилни са всички, които започват диалог за реформа на Системата с властта. Всяка реформа на Системата е блатна сервилност. А от блатото винаги вони.
Нали знаеш какво се случва при гангрена? Знаеш – или режеш, или умираш. Така и при капитализма – или го ликвидираш, или си му роб. Средно положение няма. Дори да го реформираш, то ще бъде за кратко, ще бъде епизод от самия него, ще бъде кадър от лицемерния му филм. А ти не искаш да си храстче в неговата обрасла с троскот градина, нали?!
Е, ако ти харесва да си роза и да се правиш на благородна девица с бодли, припявайки, че с бодлите ще набоцкаш до припадък и несвяст същия този капитализъм, значи пак нещо ти чуца на празно черепната кутия. Пак сори, братчета, но това е положението. Или мислиш с тази кутия, или ти го начукват.

И да не забравя: няма такова чудо КАПИТАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ! Няма.
Решавай: ти си за социална справедливост или за свободен пазар!

Тогава ще разбереш дали искаш да правиш Революция или корпоративна вечеринка!
Тогава ще се наложи да изкачиш на трибуната истински мъж, а не пикльо с пишка. Сори пак, но трябва да направиш този избор.

Общо взето, междинните резултати вече са постигнати: в страната се заговори, че живеем в капитализъм, че доскоро не смееха да произнесат тази скверна дума, да не би да подплашат париите; в България леко се събудиха от сън, но общо взето ситуацията е мамата си трака – днес Никулден, утре Петровден, вдругиден идва юли и отиваме на море, после следва Коледа и Нова година и така…до безкрайност. Народът роптае, но яде като тюлен след диета. И се весели – като идиот пред гилотина.
Мдаа, промеждутъчните резултати са постигнати: в богатите домове започва поредния концерт, билетите са разпродадени, в държавата не се е променило нищо, уважаеми протестиращи.
Защото, ако искате да продължите представлението, ще се наложи да поставите на трибуната мъж, а не пикльо с пишка.

Advertisements

One thought on “Революция? Тогава да се намери мъж, за да я извърши!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s