НЕЙЕРАРХИЗМА – ИСТИНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ /част 1/

Ходенето на митинги не променя нещата.
без да завоюваш умвете на хората, не можеш да спечелиш нито една битка.
Загрехте ли?
А с викане по мегданите тая работа не става.
Протести, митинги и други такива площадни прояви на демокрацията са само с една цел – хората да могат да изпуснат парата, клекнат и да се оставят да ги яхнат, па полсле да тръгнат спокойно след като са им качили самарите.

Историята е пълна с примери за площадна демокрация от тази, която си правим на пл. „Славейков”, не е да няма примери, че не само нашенски, но и разни други.

Първата площадна демокрация, която е останала в писаната история, това е тази в Атина. Подобно нещо е имало и в Спарта, но там нещата са били уредено по друг начин, та за това на тази страна, която е създала една от първите почти нейерархични системи за политическо управление и подобна икономическа система, няма да говорим.
В Атина всички свободни мъже били длъжни да гласуват, когато имало избори.
Там обаче все пак имало хора безгласни.
Това били робите, жените и негражданите, което веднъж било изтъкнато от великия Сократ и той бил осъден на смърт.
Тук е разковничето. Демокрацията уж ти дава свободи и права, но само, ако не критикуваш системата.
После Атина рухнала, защото се изродила.
Следващата площадна демокрация е по време на Френската революция, а всички знаем какъв терор е бил, защото хората се деляли на партии, а главите на инакомислещите често се търкаляли по земята.
Едни други се изтрепали и така дали възможност на Наполеон да гепи властта.
После възникнала Парижката комуна, която била успешен модел, но била смазана от армията, защото господарите се уплашили, че ако едно нейерархично общество заработи и наистина работи, тогава хората биха проумяли, че нямат нужда от управници.
Та това бил греха на комунарите, че показали на света ненужността на аристокрацията и политическата калса.

По едно време се появил един ми ти Прудон, който силно извикал, че всяка собственост е кражба.
Вярно думал човека, но това прозвучало като брадвата на палача за властимащите и пресно пръкналите се капиталисти, които все още воняли на свинските лайна от които били произлезли.
После се появил Бакунин, който не се посвенил да каже, че управленците са излишни и всеки трябва да получава това, което си е изработил, а не да има разни паразити, които да грабят и тънат в разкош, а други да умират от глад.
В същото време индустриалната революция била в пълен ход, но вместо да улесни живота на хората, тя го затруднявала, защото техниката се развила, но не и акъла на човека, който си останал същия примитив, какъвто е бил и в пещерно време, че даже и по-примитивен.
Света бързо напредвал технически, но този напредък не бил само за добро, но и за зло.
Оръжията станали все по-мощни, заговали все повече хора.
Машините произвеждали, но по-малко хора можели да си позволят да купят стоките които са произвели.
Резултата бил войни, нищета, глад, висока смъртност.
По време на раждането на капитализма по улиците на Лондон било нещо нормално на сутринта да събират труповете на тези бездомници, които били измрели от глад или лечими болести, но поради това, че нямали достъп до елементарно лечение.

Гласовете на Прудон и Бакунин отекнали из цяла Европа, в едно с гласовете на Маркс и Енгелс , а и тихия шепот на Адам Смит…..
В Швейцария се зародило първото истинско нейерархично движение в света, което било на комунистите, които по-късно нарекли с името анархо-комунисти.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s