Бившият премиер Жан Виденов за политиките и обстановката в страната

Бившият премиер Жан Виденов за политиките и обстановката в страната

07 октомври 2012 | 19:23 | Нова телевизия, „Всяка неделя“
„Събеседник по желание” – Жан Виденов, демонизираният премиер, зад когото се скриха мнозина от разбойниците на прехода пред Кеворк Кеворкян. Тази неделя събеседник Жан Виденов, премиерът, който не забогатя от властта. Жан Виденов е роден през 1959 година в Пловдив. Завършва висшето си образование в Москва. Член е на българската комунистическа партия от 1983 година. След нейното преименуване влиза в ръководството. През 1991 г. е избран за председател на БСП, с подкрепата на своя предшественик Александър Лилов. След като БСП печели парламентарните избори през 1994 година Жан Виденов оглавява новото правителство. По време на неговото управление изтича отсрочката за отлагане на погасяването на външния дълг сключен от правителството на Филип Димитров. Виденов не успява да договори нова отсрочка. Това довежда до финансова дестабилизация на страната. През есента и зимата на 1996 – 1997 година страната е в състояние на хиперинфлация. На 21 декември 1996 на проведения извънреден 42 Конгрес на БСП Жан Виденов подава оставката си като министър-председател и като председател на БСП. За председател на партията е избран Георги Първанов. През 2009 година обявява, че е напуснал БСП поради несъгласието си с политиката на нейното ръководство и на правителството на Сергей Станишев. В момента е преподавател в частно висше училище в Пловдив.
Водещ: Добре дошли.
Жан Виденов: Добре заварил.
Водещ: Слушам го този текст, макар, че аз съм го редактирал и си казвам, все пак има един напредък към по-спокойното слово. Като си представя как се говореше след промяната пък и около събитията 1996 – 1997 година май едно отрезвяване не би било зле. Макар, че и сега има врякания. Кое врякане политическо най-много Ви дразни?
Жан Виденов: Това, което е породено от дебелоочие и от демагогия. В това отношение да отдадем дължимото на ония години имаше по-малко демагогия и дебелоочие.
Водещ: Така ли?
Жан Виденов: Да. Имаше много заблуди и крайности, агресия, но по-малко неща оставаха скрити.
Водещ: Дължите ми два примера – единият за дебелоочието, другият за демагогия?
Жан Виденов: От сегашния политически живот?
Водещ: От целия преход. Все пак има гении на дебелоочието.
Жан Виденов: Аз знам един, но демагогия е да претендираш за лидерство на левицата в България и да отстояваш правилността на решението за плоския данък.
Водещ: Сергей Станишев?
Жан Виденов: Това е голяма демагогия.
Водещ: Да.
Жан Виденов: Вторият, дебелоочие е да провалиш преговори с труден партньор каквито са руснаците и да твърдиш, че следващите са ти виновни.
Водещ: Този кой е, че не се сещам, пак Станишев?
Жан Виденов: Или някой от „Позитано”.
Водещ: От неговите хора, така ли се случи?
Жан Виденов: Да.
Водещ: Само, че аз няколко пъти съм писал, че всъщност неговото сърце е в някакъв килер в Кремъл, че то тупти с ударите на Спаската кула ако изобщо там може да се каже, но май, че не е съвсем така. Не ви тикам към темата „Станишиев” и БСП, на тя е неизбежна струва ми се. Какво се случи с БСП от 1997 година? Все по-широкия европейски хоризонти, в кавички или без кавички и едно нищо тук, причината?
Жан Виденов: Измени на идеите си „Позитано”. Измени на начина, по който хората разбират тези идеи. Измени на защитата на малкия човек и на подозрението към големия, към богатия, силния. Тоя, който е с чувство за безнаказаност. Европейската левица страда от абсолютно същото и затова е в упадък. И затова може би толкова много ни харесват. Аз пък като ляв човек пък тях не харесвам. В България за жаласт това е организационен механизъм с огромна традиция Българската комунистическа партия, сега Българска социалистическа партия. Политически инструмент, който не се използва или се използва във вреда, а това е драма за България. И не е само БСП такъв политически инструмент. Други се опитаха да се създадат и резултатът е същият, че и по-лошо.
Водещ: Да. Затова ли ви отлъчиха от „Позитано”, заради това различно отношение към малкия човек?
Жан Виденов: Не. Вероятно се разминахме и разделихме, защото аз не мога да приема напълно и да се пригодя към системата, в която БСП се мъчи да се впише.
Водещ: Каква е тя?
Жан Виденов: Тая, която съществува в момента в България.
Водещ: Тя е някакъв мелез?
Жан Виденов: Тя е мелез, но е трайна.
Водещ: Да.
Жан Виденов: И много трудно може да бъде променена.
Водещ: Ролята на партийната аристокрация? Да поясня – пагубна според мен.
Жан Виденов: Това е една от най-уродливите черти на българското общество, че символи на пороците на номенклатурния социализъм от 80-те години останаха по върховете и продължиха да диктуват формирането на новото общество и след 10-ти ноември.
Водещ: Направят най-напред промяната, а след това да съграждат нещо?
Жан Виденов: Да.
Водещ: Синът на Димитър Станишев, самият Луканов и т.н. Порочно е, това вън от съмнение. Защо не го усещат обикновените и ваши симпатизанти, защо пъплят след рокера Станишев към Бузлуджа, може би, че няма след кого?
Жан Виденов: Може би са обезверени, тласка ги инерцията, че кои в други слоеве на обществото не е така. Някои твърдят, че преходът е свършил в България, затова, защото хората са се отчаяли вече да се борят за нещо различно.
Водещ: Да.
Жан Виденов: И от тая цинична гледна точка констатацията е може би вярна.
Водещ: Това е много интересно, защо извадиха едни момчета тезата за края на прехода, какво искаха да скрият по този начин?
Жан Виденов: Те я извадиха със съвсем користни подбуди, за да отпразнуват своята ненаказуемост. Твърдата си увереност, че оттук нататък никой няма да се разрови в десетките им фирми и да види откъде са парите за голфовете. Не за колите голфове, а голф игрищата край Каварна.
Водещ: Понеже стана дума за партокрацията, Вие виждали ли сте се с Живков след като кабинета Ви падна?
Жан Виденов: С Живков се видях два дни преди да влезе в болницата, където и почина.
Водещ: За първи път?
Жан Виденов: За първи и за последен път. Е, бил съм по пионерски и студентски срещи с него, но това не се брои.
Водещ: Какво ви каза той, нещо важно за историята?
Жан Виденов: Да ви призная, нямам спомен. Не е било важно очевидно, а аз през цялото време мислех, че е пътник за онзи свят.
Водещ: И не ви беше удобно?
Жан Виденов: В такива ситуации спомените са разбъркани и разговори трудно се водят.
Водещ: Да, разбрах. Понеже обявяваме непрекъснато, че зад гърба Ви са се скрили големите разбойници на прехода, да им отделим малко внимание?
Жан Виденов: Те го заслужават, да.
Водещ: Във вашата представа кои са. Докато помислите, вчера вдовицата на Илия Павлов се оплакала в едно предаване, че нейният покоен съпруг е наричан мутра. Тя вероятно очаква той да бъде наричан Стамболов, нали или Гарибалди. Но вижте, какво става за десет години. Защо е такова българското време, защо непрекъснато амнистира и сега отговорът Ви за разбойниците?
Жан Виденов: Според мен грешните макроикономически решения от началото на 90-те години са водораздела, на който трябва да се търсят разбойниците на прехода. Търсеше се едно лично забогатяване и едно ново икономическо бъдеще за страната по един абсолютно авантюристичен начин и това се правеше съзнателно.
Водещ: Коя година, кои хора, кои герои?
Жан Виденов: Всички важни решения за България се взеха 1990 година пролетта. За мораториума върху външния дълг, за плаващия курс на лева и за безпределната кредитна експанзия. Която доведе до това, че Тодор Вълчев даде банкови лицензи на сульо и пульо, нали помните този период. Това ни обрече на едно развитие, което е напълно зависимо от външните инвестиции. Диктува послушание на международната арена и не разчита на никакви вътрешни естествени, наши български фактори за нов растеж и преструктуриране на икономиката.
Водещ: Замисълът с банките ли в крайна сметка Ви изяде главата като премиер?
Жан Виденов: Многобройните банки и кредитната експанзия са плод на ония решения, да. Които, поканете всеки макроикономист десен или ляв, ще ви че за три, четири, пет години една задлъжняла страна, която се мъчи да си преструктурира икономиката е раздала наляво и надясно кредити с надеждата, че ще дойдат външни инвеститори, ще покрият нещо, ще осигурят пазари и т.н., до четири-пет години рухва. Това става в Гърция в момента, между впрочем. Знаете ли, колко пари ни бяха нужни 1996 година, за да се справим с дълговия проблем – около един милиард долара и малко повече за 1997 година, които никой на България не даде. В Гърция знаете мащабите на помощта.
Водещ: Каква е ролята на Тодор Вълчев в тази криза, освен раздаването на лицензи?
Жан Виденов: Правеше, каквото му кажат. Послушна маша беше.
Водещ: На кого?
Жан Виденов: На икономистите около Луканов. Те повечето са ми колеги. Външни търговци, които много разчитат на активния оборот във външната търговия, на чуждите инвестиции. Но всички тия надежди се оказаха съвсем напразни. Такава политика може да доведе до успех, но шанса за това едно на хиляда.
Водещ: Вие усетихте ли симптомите на края, когато последователно изгърмяха Туристспорт банк и след това Първа частна банка?
Жан Виденов: Те още от 1995 година бяха видни. Ние сравнително леко се отървахме 1996 – 1997 година. Паричният борд успя да отстрани тоя тумор сравнително точно, прецизно, без да реже по живо месо. Останаха ни български банки.
Водещ: Да.
Жан Виденов: Поведението на, те бяха близо сто май, банкови институции за периода 1990 – 1995 година въобще не предполагаше да останат да съществуват банки. С малко подкрепа и с вътрешно политическа стабилност това можеше да бъде избегнато. Но нестабилността тръгна включително вътре от управляващата партия тогава. И това е едно от големите ми разминавания с моите бивши съпартийци. Те нямаха право на такова поведение тогава.
Водещ: Валерия Велева ви пита дали сте простили на Николай Добрев.
Жан Виденов: Не.
Водещ: Задала ви такъв въпрос преди доста години. Отговорът е бил не и сега е пак не?
Жан Виденов: Предложих Николай Добрев за партиен председател и за премиер, защото тогава бе най-силната личност в управляващата партия. Включително защото и в последния момент се нареди в кръга на моите противници. Наречете го мазохизъм, но аз го наричам трезва политическа сметка. Трябваше силна персона, подкрепена персона, персона с доверие, която да води страната в тези тежки времена. Той се уплаши.
Водещ: Само уплаши?
Жан Виденов: И след това предаде.
Водещ: Друг избор нямахте?
Жан Виденов: А, имаше готов сценарий да остана партиен председател, да нося сърцето на Данко пред феновете си в партийната членска маса, а някой послушник да е премиер. Колко време би издържала една такава схема, те самите сценаристи не се запитаха, а може би си правеха сметка втори път да стана изкупителна жертва. След това щеше да ми дойде много.
Водещ: Два пъти казвате е много?
Жан Виденов: Да.
Водещ: Каква е ролята на Костов в тъй нареченото предателство на Добрев? Или Костов беше един статист, който изчака реда си?
Жан Виденов: Имаше договорка тогава. Той доста рискува, защото резултатите от икономическата криза не бяха много ясни. Всичко можеше да стане, но стремежа му към властта го тласкаше да вземе всичко, което може тогава. Моите хора на „Позитано” искаха от него гаранции, че няма да ги пипа и ги получи.
Водещ: Получи ли ги?
Жан Виденов: Да.
Водещ: Кого трябваше да пипне според Вас?
Жан Виденов: Никого.
Водещ: Нямаше за какво ли?
Жан Виденов: По време на нашето управление аз бих се подписал, че по мое разпореждане, с мое знание, без мое знание, против моята воля далавери особени не са правени. За какво да извършва репресии?
Водещ: Имаше доста процеси, които обаче се оказаха?
Жан Виденов: Петнадесет години можеха да се извадят наяве абсолютно всякакви уличаващи обстоятелства. Особено ако вече си клеймосал някой, че е престъпник или глупак, или кукла на конци, всичко ми лепиха и нищо не излезе. И то защото твърдо и спокойно мога да ви дам тая декларация. Сакскобургготски, Станишев, Костов могат ли да я направят?
Водещ: Аз мисля, че не могат, но Вие какво мислите?
Жан Виденов: Не могат, защото има конкретни казуси, по които те веднага биха отговорили, че това е направено против тяхната воля, без тяхното знание и не са се разправили с виновника.
Водещ: Нека да бъдем конкретни, да започнем с Костов, конкретен казус?
Жан Виденов: Заробващите условия, които Евгений Бакърджиев подписа с „Газпром”. Как е станало. Въобще Русия поддържа с България политика на свръхвисоки цени на всичко.
Водещ: Оттам ли тръгна?
Жан Виденов: Не. Аз съм възпитаник на тази школа – Руската външнотърговска школа. Познавам хората, които взимат тия решения в Русия лично, но не мога да разбера защо е такова търговското им поведение. Може би някакъв компенсаторен механизъм за времето, когато България беше привилегирована във всяко едно отношение.
Водещ: Тия дни прочетох една страхотна глупост, че България е издържала Съветския съюз.
Жан Виденов: Бяхме субсидирана икономика.
Водещ: Твърди се обратното, че ние сме, затова казвам, че хаосът е ужасяващ. Каза го шефът на архивите. Уважаеми господин директор, каня Ви да докажете по какъв начин България е поддържала Съветския съюз.
Жан Виденов: Той е историк, архивар.
Водещ: Да, той е архивар, но доста изборно се работи с тези архиви. Например ще се върнем пак към греховете на премиерите, които изредихте, но примерно да кажем, измъкна тия дни една история за куфарчетата, които бил раздавал Живков, понеже бил направил Указ 56. И на мен ми направи впечатление, че усърдно обаче скриват помощите за така наречените братски партии комунистически, работнически в раздаването на които централна роля играе Димитър Станишев?
Жан Виденов: Е, това наистина са били колективни решения тогава.
Водещ: Да, но той е бил външно, международен секретар все пак?
Жан Виденов: Аз ви дадох пример с три макроикономически решения съдбовни. Аз тогава бях член на председателството на БСП, а вие бяхте водещ политически журналист. Някой някого да е питал дали да има плаващ курс на лева, дали да обявим мораториум върху външния дълг.
Водещ: Връщаме се към „Газпром”.
Жан Виденов: Само да ви кажа, че има известно основание в тезата, че Указ 56.
Водещ: Отвори куфарчетата ли?
Жан Виденов: Се реализира като замисъл в много по-големи мащаби напълно авантюристично, без всякакъв контрол, разбира се, през 90-те.
Водещ: Но ние говорим за времето на Живков, това е 1988 – 1989, указът е 1988, а той си отива 1989?
Жан Виденов: Говореше се и тогава за другари, които ще могат да се развиват в по-големи мащаби, да станат нашите уважавани патриотични капиталисти и за такива, които ще се си бъдат таксиджии цял живот. Това се говореше 1989 година.
Водещ: Случи ли се?
Жан Виденов: В един огромен мащаб и много по-уродливо се случи 1995 – 1996, случи се, да.
Водещ: Вярвате ли в куфарчетата на Луканов?
Жан Виденов: В България имаше сериозен ресурс зад граница. Ресурс, който се контролираше чрез идеологическа и всякаква друга преданост. Чрез заплаха от, репресия ако се злоупотреби с народната пара.
Водещ: До 1989-та?
Жан Виденов: Тези ресурси останаха без всякакъв контрол тогава.
Водещ: Това е разбирането ви за куфарчетата?
Жан Виденов: Ако това наричате, да. Те отидоха общо взето у когато трябва.
Водещ: Имало ли е разговор между Вас и Луканов на тази тема?
Жан Виденов: какви ресурси са отишли в чужбина и дали могат да се върнат обратно?
Водещ: И са потрошени, да?
Жан Виденов:Не, защото той нямаше власт над тях.
Водещ: Вече?
Жан Виденов: Вече нямаше никаква власт над тях и никой нямаше да се върне, за да си помогне на страната. Те не са толкова, успешни като си помислите, какво са създали зад граница, че да говорим с такава гордост и страхопочитание, както китайците говорят за своите мултимилиардери зад граница. Нищо значимо.
Водещ: Нищо не са създали?
Жан Виденов: Един голям петролен скандал.
Водещ: Нищо не са създали, но са потрошени някакви пари, то това е цялата драма на българската олигархия, че всъщност тя се оказва колос на глинени крака. Ето въпросният Илия Павлов, какво остана зад него – купища дългове.
Жан Виденов: Нямаха чак толкова сериозно първоначално натрупване. Всичко това беше вътрешен ресурс, за което говорим досега. Колонии, грабителски войни, търговия с роби, природни богатства. Нищо такова нямаше България. Претакаха едни и същи общо взето мизерни суми. За какво бяха подготвени професионално. Много голяма част от подготвените професионално от първия момент са в чужбина.
Водещ: Всъщност ако редактирам, с ваше позволение, грабителите ни не бяха подготвени. Може ли да се каже, че дори бяха безталантни?
Жан Виденов: Предприемачеството по едно класическо определение са две неща – едното е идеи, не е нужно да са умни. Другото е завишена скромност към риск.
Водещ: Второто го имаше, да.
Жан Виденов: Те затова и повечето бяха спортисти.
Водещ: Да, обаче вместо първото, другото наше правило – алчност в големи дози.
Жан Виденов: Снобизъм, пошлост.
Водещ: Какво уби в крайна сметка Луканов? Да Ви кажа, има една мерзка снимка. Аз затова съм много притеснен. Когато разгръщаме страниците на историята. Тая вашата снимка на погребението, която хвърля една сянка и след това медиите я тълкуваха по всевъзможен начин, удобен на временните властници. Какво, всъщност, обаче го уби? Имам едно предположение – алчността за власт?
Жан Виденов: Той алчност за пари нямаше.
Водещ: Това го казвате, сигурно ли е?
Жан Виденов: Да. Алчност за власт – огромна. Чувство за превъзходство. Но Вие втори път ми задавате въпросът за покойник. На тях знаете, колко трудно е да се отговаря.
Водещ: Да.
Жан Виденов: Щом онези трезви циници римляните са казали…
Водещ: Да, но все едно.
Жан Виденов: Ще излезе утре някой от кръжеца му да каже, че съм го убил за четвърти път или за пети, вече не знам за кой.
Водещ: Това израз на какво безсилие беше, защото това си продължава с този кръжец? Дори едно момче, което сега нагазва в занаята беше извикало съпругата му и директно я попита БСП ли уби Луканов?
Жан Виденов: Ние доста, доста добре се разбирахме един друг.
Водещ: Вие двамата?
Жан Виденов: Не в смисъл да сме приятели, бяхме противници вътре в партията. Той по едно време беше извън партията на практика. Съвсем други интереси защитаваше формално членувайки в нея, но познавахме се. Нямахме тайни. Аз съм от същия професионален кръг. Един и същ университет сме завършили с него. Той имаше склонност да участва в големи рисковани игри. Някоя от тях го е убила.
Водещ: Да, политическото интригантство, преплетено с инженерство.
Жан Виденов: Склонност към риск и импровизация.
Водещ: Един от близките му хора веднъж ми каза, че биха могли да го убият от много различни места?
Жан Виденов: Да, защото с удоволствие и желание участваше.
Водещ: В моделирането?
Жан Виденов: В такива игри. Не го казвам обезателно в лошия смисъл на думата, но има хора, които биха се стъписали. Не биха се решили, биха се отстранили.
Водещ: Той не?
Жан Виденов: Не. В този смисъл беше смел човек, но много безотговорен.
Водещ: Безотговорен?
Жан Виденов: Да.
Водещ: А какво означава това?
Жан Виденов: Че вземаше решения, които после мислеше как ще аргументира. А това – дали са верни или не …?
Водещ: Най-напред решението и след това аргументите?
Жан Виденов: Решението за мораториума върху външния дълг беше такова. То ужасно се отрази на България.
Водещ: Неговите хора, апологетите на прехода избълват силно с белина този факт. Защото той е основополагащ.
Жан Виденов: Смелостта на решенията.
Водещ: Не само смелостта. Не само рискът и смелостта, а погрешността.
Жан Виденов: Когато е съчетана с могъщ интелект, тя може да бъде представена всякак, включително и много положително.
Водещ: Да, де, ама ние се опитваме да покажем сега част от истината за най-демонизирания премиер на прехода, а никой не се занимава с мораториума. Това искам да кажа. И ми се вижда много несправедливо.
Жан Виденов: То с колко въпроси не се занимаваме изобщо.
Водещ: Това измъчва ли ви?
Жан Виденов: Ами, да.
Водещ: Да?
Жан Виденов: Степента на манипулируемост на нашето обществено мнение е мъчително висока.
Водещ: Ама това е ново при вас. 97-а март, 16 март, когато бяхте в „Гореща линия” на Програма „Всяка неделя”, вие бяхте, някак си, по-монолитен в това отношение? Казахте, че много не ви смущават тези неща. Така е трябвало да го кажете или …?
Жан Виденов: Аз тогава активно си участвах в политиката. Две години бях партиен деятел на средно и висше ниво. Все пак имах някои надежди, имах някои планове.
Водещ: И трябваше така да го кажете?
Жан Виденов: Не, така го мислех. Но действителността се оказа по-лоша.
Водещ: Кога умряха надеждите ви, политическите?
Жан Виденов: Някъде в края на века.
Водещ: 99-а.
Жан Виденов: 2000-а, края на века.
Водещ: Конкретно нещо случи ли се?
Жан Виденов: Направихме стратегически съюз с партията-говорител на българската олигархия, ДПС, спечелихме президентските избори с неподходящ президент и обявихме това за велика победа. Когато цялата партия и почти целият народ повярва в това, аз вдигнах ръце.
Водещ: Неподходящ президент? Става дума за Първанов?
Жан Виденов: Да.
Водещ: Защо?
Жан Виденов: Защото мисли основно за себе си, защото сърцето му не е на „Позитано”.
Водещ: Къде е?
Жан Виденов: При него си.
Водещ: Неговата клетка?
Жан Виденов: Да. Не бива да си на толкова високи позиции в политиката, мислейки толкова тясно и толкова себично.
Водещ: Нямахте ли възможност да повлияете на избора му, като заместник или не си направихте труда?
Жан Виденов: Моето предложение за председател на партията беше Николай Добрев.
Водещ: Да.
Жан Виденов: Точно от гледна точка на това, че имаше шансове, включително и защото обра овации на конгреса, критикувайки ме от примитивни и неверни позиции да обедини и да даде на страната силна власт в труден момент.
Водещ: Ще излезе, че вие сте били един самотник. Нямахте обкръжение, кръг, хора?
Жан Виденов: Аз в политиката не играя солови изпълнения. Само в организация. В спорта съм индивидуален боец. Иначе в политиката единствено и само в екип и с организация.
Водещ: Предлагате един човек, той се оттегля и сега казвате, че избирате един неподходящ човек. Вие ми изглеждате в ролята на един лидер, който няма влияние върху организацията си.
Жан Виденов: Като всеки компромис този беше лош вероятно. Но какво да го правиш – компромисът си е компромис.
Водещ: Нямаше ли едно малко желание да се видят какво представляват, виждате, че е зле, но го оставяте да се развива?
Жан Виденов: Умишлено да ги хвърля да вадят кестените от огъня ли?
Водещ: Да.
Жан Виденов: Не. Бях ги предупредил, че им предстои вадене на кестени от огъня. Аз съм политическия автор на /…/ като хирургически скалпел, който да отстрани тумора в банковата система. И ги предупреждавах, че това е десничарска мярка, която много лесно може да доведе до това да нямаш никаква индустриална политика, което се и случи. Аз след това една година, година и половина обикалях страната, за да предупреждавам хората, че партията макар в опозиция не трябва да допусне /…/ в икономическата политика. Точно това стана, че и плосък данък въведохме най-накрая за резил.
Водещ: Какво получи Станишев срещу това?
Жан Виденов: Добра перспективна кариера на международен чиновник.
Водещ: Да се върнем там, където спряхме преди малко. Отношението на руснаците в газовия проблем, газовата криза, която ще бъде вечна. Те имат ли роля в свалянето? Вие сте съветски възпитаник, имате много приятели, но въпреки това?
Жан Виденов: Предполагам, че са били за промяна в правителството, в края на 1996 година. Нямам данни да са подкрепили идването на власт на СДС, които поне на книга бяха русофобска партия тогава.
Водещ: На книга казвате?
Жан Виденов: На книга, защото на дело се представиха съвсем друго яче.
Водещ: Например?
Жан Виденов: Заробващите договорености с „Газпром”.
Водещ: „Нефтохим”?
Жан Виденов: Късогледата продажба на „Нефтохим”. По-хубаво е да стои това предприятие държавно, освен ако не си идеологически заробен за мантрата на приватизацията. Колегата икономист Иван Костов може и да е такъв, ама трябваше да помисли, че през него ще ни набутват непрекъснато увеличаващи се, несправедливи и непоносими в България цени на горивата. Това става в момента.
Водещ: Говорим за…
Жан Виденов: В енергийната зависимост от Русия и революции срещу нея.
Водещ: А кой я създаде всъщност? Въпросният човек.
Жан Виденов: Енергийна зависимост от Русия имат Балканите като цяло и половин Източна Европа. Смешно е да се бориш срещу природните явления. Въпросът е, че Русия по някакви причини поддържа в България и подобни страни завишени цени, и българското правителство трябва да се бори срещу това колко иска да е русофилско.
Водещ: Да.
Жан Виденов: Цената на проекта „Белене”? Тя е завишена с 30%, според мен. А сега ни питат да правим ли проекта или… с такива цени никога. Че съм радетел на атомната енергетика – голям, да. Непоколебим.
Водещ: Аз се възхищавам на вашата последователност, честно да ви кажа.
Жан Виденов: Толкова ли не съм способен на промяна?
Водещ: Прави впечатление. Вие водите по един начин, който е абсолютно хомогенен и монолитен. Поздравявам ви.
Жан Виденов: Благодаря, дано е така.
Водещ: Костов.. с по едно изречение Симеон и Станишев като премиери. Оценката на демонизирания Виденов?
Жан Виденов: Премиерът на България не трябва да допусне да е кукла на конци. Всички това очакват от него. Хората даже предварително го подозират в нещо подобно. Щом мина /…/ инсинуация, че аз съм марионетка на някакъв /…/ значи за всекиго си имат едно на ум българите. Но, ако изходим от този главен за мен критерий най-малко като че ли Иван Костов беше зависим. Зад Сакскобургготски си правеха каквото си искат, той не забелязваше. Станишев забелязваше, но дотам.
Водещ: Човекът, който забелязва. Това е… Имаме една минутка и дори по-малко. Кой е омразният човек? Връщам една рубрика, един въпрос с една дума, един отговор.
Жан Виденов: Предателят? Ако искате име, трябва да кажа Юда. Няма как да съм по-конкретен.
Водещ: По-насам?
Жан Виденов: Нека да не злоупотребяваме с медията. Тя е…
Водещ: Книгата, ако трябва да бъде една книга?
Жан Виденов: Написал съм „Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет” в превод на Димитри Иванов. Това е философска книга за качеството и смисъла на живота.
Водещ: Последен въпрос. Думата – една, ако трябва да изберете?
Жан Виденов: Живей. Това съм написал, животът е единственото истинско ценно нещо на света.
Водещ: Да. Благодаря Ви.
Жан Виденов: Благодаря Ви и аз.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s