Защо протестираме днес

Днес пак излизаме да окупираме „Попа“, но с футболен мач на софийските „Ягуарчета“
Първа тренировка за мача с бистришките „Тигри“
Носете си гуменки, топката е от нас 🙂

Окупираме „Попа“ и на 17.08.2012г.
Този протест няма нищо общо ни със „Стожер“, ни с ДНЕС, или който и да било политически субект.
Инициатор на протеста е Зорец, а не някой политикан или нагаждач-готованец.
Протестираме, защото общината направо открито ни рекетира и дискриминира.

Днес ще направят платено паркирането по улиците в Центъра, а по-късно и по крайните квартали.
Нека бъдем Силни, Можещи, Свободни.
На Общината рекет не плащаме.

Ние трябва да се борим, заради всички нас.
Ако не сме обединени около каузата, тогава няма да постигнем нищо.
Ако искаме да има по-добро бъдеще, трябва да положим основите му сега, защото утре ще бъде късно.
Не бива да чакаме къщата да се срути до основи, та да я ремонтираме.

Днес ситуацията е такава, че бедността, безработицата и мизерията нарастват с всеки изминал ден, а управленците въобще не се интересуват от това как живее населението на тази страна, единственото, което ги интересува е как да гепят повече.
23 години хората бяха заслепявани чрез политически пропаганди, лозунги, слогани, фалшивия блясък на псевдосвободата, която кой знае защо някой е нарекъл демокрация.
Лишени от елементарни права и свободи, ние затъваме в безличие. Загубили своята идентичност като индивиди и общество.

Обществото вече не е общество, хората все повече и повече се очуждават едни от други.
Няма го онова чувство у хората, което превръща популациите в общества.
Меко казано, ние сме станали по-зле и от стадо, защото стадните животни поне имат стаден инстинкт и едно друго се пазят.

За какво протестираме днес?
Протестираме, защото искаме всички да са равни пред закона.
Искаме управляващите да спазват Конституцията, а не да си разиграват коня как им текне на тях.
Не желаем да ни тъпчат!
Протестираме, защото ни писна да сме сведени само до електорални, итатически едеиници и до числа в бюджета!
Писна ни само да ни доят, сякаш сме крави, но тези политици и за крави не ни считат, защото кравите от време на време трябва да го храниш, понеже, когато идеш да доиш гладна кравя, тя първо рита гюмчето, а после получаваш и едно копито у сурата, за да не се чувстваш ощетен от към шутове.

Никой политик не е дошъл на власт, за да направи хората щастливи и да им даде по-добър живот.
Днешната система е всичко друго, но не и демокрация. Аз я наричам „клатикрация”, понеже народа все е изклатен от политическата класа, която ама хич не се интересува от това какво е обещал на баламата, който го е избрал.
В крайна сметка, каквото и да плямпат медиите, протеста срещу общинския рекет е организиран не от ДНЕС, „Стожер” или някаква оргазнизация, а от хората, които живят в засегнатите от предложените промени за паркирането, корто си е чиста проба измама в особено големи размери.
Ако някой политически субект заяви, че е под негова егида протеста, то той е чиста проба измамник и нищо повече.

Ние група хора отидохме да изразим своето недоволсто от действията на Столична община, която направо ни наказва за това, че живеем в някоя от двете централни зони.

Мисля си, че е нещо нормално човек да надигне глас срещу това да го правят на маймунка за разиграване.
Който иска да ни подкрепи е добре дошъл, но да си остави партийната агитация у дома и да дойде като обикновен гражданин.

В крайна сметка, хората рано или късно трябва да спрат да търпят да им се налага хомота и да окажат някаква съпротива срещу наглостта на самообявилите са за божествени и непгрешими управници.
Понеже е видно,  че нито една партия не може истински да защити интересите на гражданите, та за това рано или късно те трябва да свършат работата, която политиците не желаят да се свърши.

Относно преговорите с общинарите ще кажа, че който и да ги води, то той не е лигитимен пред протестиращите, защото никой не е получавал никакви пълномощия за това.

В крайна сметка, не хората трябва да ходят на крака на общинарите, а обратното. Общинарите трябва да отидат при протестиращите, за да чуят гласа на протестиращите.
Не те са наши работодатели, а ние сме техни и за това всеки от нас по всяко едно време има правото да поиска сметка за действията им.
С рекетьори и терористи не се преговаря.

А и медиите тия дни се изпоокъкаха, като изключим някой и друг вестник, една-две телевизии и някое и друго радио.
Всички останали се изпокриха като улични проститутки при полицейска проверка.

Пък нека после се чудим защо доклада на ЕС за свободата на медиите ни поставя по-ниско да речем от Габон или някоя друга изстрадала диктатура в Африка.

Днес медиите са слуги на властта, която направо открито си налага цензура и няма желание да даде гласност на новини, които са Букунеугодни.
Добре, че не съм хурналист, защото щях да се срамувам от това, че повечето ми колеги са чиста проба политически подлоги, а редакциите на медиите са своего рода кенефни ями, от които смърди ли смърди на корупция.

Та за това щем не щем сами ще трябва да си правим агитациите, било то през „Фейсбук” или чрез клипчета направени с ентузиязъм.

Помня слогана на протестите срещу шистовия газ: „Елате с нас! Протеста е за вас!“ и спокойно ще го употребя, понеже така или иначе моя клип го чопнаха хора, на които ни аз, ни Зорец сме го давали.

В крайна сметка, протеста е за всички,  на които им е писнало да ги правят на идиоти.

Свободата не се дава, тя се взима. Правата не трябва да са някаква абстракция и да чакаме да ни ги дават Сорос, Дед Мороз или Тесорос.
Или се бориш за правата си или си аут, безправен, същински роб, та ако ще и теоретически да не си такъв.
Всеки ден от живота на човека е борба, това в никакъв случай не трябва да го забравяме.
Кауза след кауза, чрез слаб но постоянен натиск може да успеем.
Ако така не стане, тогава ще трябва да търсим по-груби мерки.

Когато правим протести, трябва да не забравяме, че се борим за конкретна цел.
Кой с какви политически убеждения е, това си е негова работа, тези си убеждения може да си ги остави дома, те нямат място, когато се борим срещу това да ни правят на маймуни.

Политиканите да си седят в къщи или в партийните дупки и да не се мешат, където не са желани, а следователно нямат работа на това място.

Щом се протестира, това да става докато исканията не се разгледат и политиците не заиграят по нашата гайда, а не ние да играем по тяхната.
Всеки опит на някой да яха протестите да бъде пресечен.
Да не забравяме, че всяка форма на протест, която не застрашава живота и здравето на хората около нас е законна.
За да изявим своята воля по даден обществен проблем, ние не се нуждаем от никакви разрешения.

По Конституция имаме право да изявяваме волята си по какъвто начин намерим за добре, това ясно е написано тук: “Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.”
Протеста е форма на израз на мнение, спадаща в категорията “по друг начин”.

Сиреч протестите срещу общинския рекет  не могат да са в разрез с конституцията, защото те не нарушават и “Чл. 39.(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.”

Следователно всеки протест, който не нарушава Чл. 39.(2) от Конституцията на Република България е законен и никой няма право да му пречи, било то полиция, жандармерия или който и да било друг.

Но, когато Конституцията не бъде спазвана и срещу нашия израз на воля, какъвто се явява един протест, се приложи насилие, то ние имаме право и задължение  да защитаваме своите живот и здраве, а и това на и околните по какъвто начин намерим за добре.

В заключение ще кажа следното:

Забравете всякаква партийност, всякакви политически различия.

Нека се обеидиняваме около каузите без да се търсят каквито и да е политически дивиденти. В крайна сметка целта е да подобрим общите условия, в които живеем.

Стига сме се делили на червени, зелени, бембени, синки, серосинкяви, гербави и гърбави. …

За това нека да захвърлим всяка партийна принадлежност, да се обединим срещу паразитите, които смучат кръвта на народа и да им бием шута у мутрите, които затлъстяват с всеки изминал ден.
Нека не даваме повече да ни използват за маши, чрез които да си вадят кестените от огъня.
Нека протестите бъдат само наши, човешки, а не партийни .

Нека не се страхуваме да изразим позиция по въпросите които ни вълнуват.
Нека загърбим това кой е комунист, кой националист, кой анархист, кой е син, червен, зелен или бембен.
Нека всички се обединим около каузите, които наистина имат значение, без да се делим на българи, турци евреи или някакви други.
Нека загърбим и различията във вярата, защото нима ние всички не сме чада Божии?
Ние като граждани на България трябва да изградим едно наистина гражданско общество, а не този сбириток от взаимно ругаещи се групички, които са свръх разединени.
Помнете, че ако не загърбим различията си и не се обединим истински, тогава на нас ще продължат да гледат като на „Лош материал”, както се изрази неотдавна нашия министър председател.

А вие искате ли да ви гледат така?
Аз не, за вас не знам, но предполагам, че и вие не искате.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s