Истината за хидрофракинга – интервю с доц. д-р Александър Султанов

Източник: agsnews.info

Доц. д-р Александър Султанов, преподавател в катедра „Геология и проучване на полезни изкопаеми” в МГУ и експерт в областта на седиментологията

 Доцент Султанов, Вие сте един от малкото експерти, които говорят открито за опасностите при проучванията и добива на шистов газ. Да започнем от там – какво представлява методът на хидравличното разбиване или „фракинг”?

 Аз съм изтъквал нееднократно, че този метод на сондиране и на добив е авангарден. Това е върхово постижение в сондажното дело и естествено, че има място в разработката на някои полезни изкопаеми, но в случая се касае до извличане чрез този метод на газ от така наречените шисти, които се очаква да бъдат открити в Североизточна България и конкретно в Добруджанския регион. По същество този метод се състои в нагнетяване на вода под голямо налягане, с което се цели да се разрушат, пак казвам – тъй наречените шисти. Това е един неправилно използван термин у нас. А в англоезичната геоложка литература той се употребява в смисъл на скали, които не са само глинести, но и дребно зърнесто-песъчливи. Разбира се, аз бих могъл да навляза в детайли, но ми се струва, че това не е необходимо. В англоезичната геоложка литература се говори за „shale” и оттам „shale gas”, а не шистов газ, защото шистите са метаморфни скали и те не могат да бъдат нефто-газогенериращи. Но това е въпрос на геоложка терминология, която не касае много хората в България, за тях това не е толкова съществено. Но именно заради спекулациите с геоложката терминология, се стигна до там, че се заобиколи мораториумът, който беше наложен преди време. При това хидравлично разбиване се прокарва най-напред вертикален сондаж, докато се стигне до тези шейли и след това, като достигнат до този хоризонт, се прокарва вече хоризонталната част от сондажа. И в тази хоризонтална част от сондажния лост се пробиват със стоманени сачми отвори, през които се внедрява флуид, в който има над 200 химически реагентa. Това става под високо налягане. Ако налягането примерно на дълбочина 3000-3500 метра е 350 атмосфери, то налягането, което се подава, трябва да бъде почти двойно повече – 600-700 атмосфери, за да може да се разруши механично скалата и да се освободи този газ, който вероятно, подчертавам, вероятно, е налице в тези скали. Това не е доказано у нас специално, особено в Добруджанския район. Често се казва, че виждате ли, тези 200 реагента не оказвали никакво влияние върху скалния състав на съседните скали. Тогава защо не вкарват само един флуид, само вода?

 Целта е да се разбие скалата, да бъде разядена.

 Не само механично, но и химично. И в последствие тази течност, която повлича газа, се изкарва към повърхността. Но част от нея остава, остава в тези скали – по така създадената нова пукнатинна система в следствие на това механично разбиване и се съединява със съществуващата стара пукнатинна система, която е образувана вследствие най-вече на тектонските движения – различни разломявания, възсядания и т.н. А Добруджанският район е силно дислоциран, силно натрошен в следствие на тези тектонски движения. И естествено е, че по тези пукнатини вече е възможно да проникнат част от канцерогенните вещества в по-горни хоризонти и по-специално във водоносния хоризонт, който е с малм-валанжска възраст. И затова той се нарича мало-валанжски водоносен хоризонт. И именно от този водоносен хоризонт се снабдява цяла Добруджа с вода. Със сондажи, дълбочината на които понякога достига 600-700 метра и с мощни помпи се изкарва до повърхността. Това е една от огромните опасности и то реална опасност, която съществува. Да не говорим за това, че при тези сонди е възможно самата конструкция на сондажа да се повреди и оттам химикалите да навлязат в по-горни слоеве. Но ние не трябва да говорим само за околната среда под земята на 3000-4000 метра, а и за околната среда на повърхността. Тези тежки машини, които ще трябва да транспортират не само сондажната апаратура, но и камиони, цистерни. При хидравличното разбиване са необходими колосални количества вода. Откъде ще я вземем тази вода? От Черно море или от Дунав? Само за едно разбиване са необходими около 20 милиона литра вода. А при един сондаж се правят три такива разбивания. В началото, след това затапват сондажа, прави се ново разбиване и трето разбиване. С оглед да се разруши по-голяма част от този тъй наречен шистов или шейлов хоризонт. И тук искам да вметна веднага, че терминът „шейл” е въведен от американските геолози в средата на 19 век. И в него пак повтарям е преобладаващ зърненият строеж. Пясъчен, дребен дребен пясъчен материал. Едно е да имаш глинеста скала, каквито са аргилитите, в които очакваме да има газ, друго са шейловите скали, където действително американските геолози откриват този газ. Така наречените физико-механични показатели са различни. Тоест, пористостта е много по-висока в тези шейли. Това е накратко по отношение на този метод.

 А има ли съществена разлика между технологиите при добива и при проучването?

 Няма никаква разлика.

 Защото се говореше, че проучването било безопасно.

 Как ще е по-безопасно? За да докажеш един залеж на газ, е необходимо да направиш сондаж, който да не се различава по същество от тъй наречените експлоатационни сондажи. Така че, за да се оконтури един залеж, включително и на шистов газ, са необходими не един сондаж да се направи, както при конвенционалните находища, а четири, най-малко четири. Или повече – за да може да се докажат съответните запаси. Ти трябва да добиеш газ, за да докажеш, че той съществува в дълбочина. Така че каква е разликата? Никаква. По същият начин се използва хидравлично разбиване.

 Наскоро британският експерт Антъни Грейлинг призна, че сондажите за шистов газ доказано причиняват земетресения. Има ли действително основания да смятаме, че  сондажите може да предизвикат сериозни земетресения?

 Това е широко дискутирана тема. Според някои дори американски геолози е възможно това да стане. И твърдят, че има такива случаи на възникване на земетресения. Но може би по-голяма опасност в това отношение крият сеизмичните проучвания, защото те по принцип предхождат, този начин на проучване на залежите. Защото при сеизмиката се използва взрив. Чрез взривяване се създават вълни и тези вълни проникват в дълбочина и по този начин се оконтуряват структурите – антиклинали, синклинали и т.н. И това е също един много често прилаган метод. У нас много отдавна се прилага, но не е предизвикало сериозни нарушения в това отношение, въпреки че се появиха съобщения у нас, че е изчезнала вода в Добруджанския район. Но аз не съм сигурен, че има пряка зависимост. Но при този хидрофракинг е възможно по тази създадена пукнатинна система да възникнат някои допълнителни напрежения. По разлома съществува напрежение – напрежение от земната кора и движението по разломите предопределят земетръсните явления, на които сме свидетели. Така че не бива да се игнорира тази опасност. Но съществува една друга опасност. Към тези, те са черно оцветени скали. Ако сте ходили към Владо Тричков по дефилето – вляво се разкриват черни скали. Те са точно такива – аргилити. В тях черният цвят се обуславя от наличието на въглефицираното органично вещество. И радиоактивните метали проявяват афинитет най-популярно казано към такава химична обстановка. Тоест урановите минерализации падат в утайката в такава среда. Затова не са изключени радиоактивни, уранови заразявания. Това също е една евентуална опасност. Но за почвения слой може би трябваше да кажа нещо – именно тези тежки машини, тези грамадни цистерни във всички случаи ще разрушат структурата на почвата. Евентуалното замърсяване ще доведе до изменение на състава на почвения слой и заразяване. Просто опасни последици за този плодороден район и не само – за цяла Северна България, което ние не можем да си позволим. Трябва да преценим кое е по-важно. Газ може да и има, но може и да няма. По всяка вероятност, съгласно мнението на колегата Георги Георгиев от Софийския университет , ние и да имаме залежи, те ще са малки. И струва ли си за да докажем, че го има или го няма, да разрушим природата? Това са сериозни въпроси, които, за съжаление, вместо да ги поставят на научна основа, лобистите обикновено казват – това не е вярно или това са инсинуации, вие сте платени и т.н. Затова е необходима една научна дискусия, дискусия на научна основа, относно ситуацията, която съществува в момента.

 Споменахте преди малко мораториума, да кажем няколко думи и за него. Редакцията на мораториума предизвика вълна от недоволство сред еколозите, според които новият текст е пример за лобизъм на високо ниво. Основателни ли са притесненията на екоактивистите, които смятат, че по този начин се заобикаля мораториумът и той се превръща във фиктивен? Такова ли е действително положението?

 Такова е положението. Аз присъствах на работата на тази временна комисия в Народното събрание. Искам да ви кажа, че лично аз не съм удовлетворен от нейната работа, защото всъщност от народните представители нямаше специалист.

 Да, беше ли диалогът на експертно ниво или беше просто политически?

 Искате ли образно да ви кажа? Беше на принципа – не те разбрах, но не си прав. Защото всеки опит да се изтъкне някакъв аргумент се посрещаше от председателя на комисията с тезата видите ли – вие навлизате в детайли, вие сте против тези изменения и т.н.

 Е, в крайна сметка именно детайлите са важните…

 Да, но за съжаление, доминираща роля в тези, не мога да ги нарека и дискусии дори, имаха именно застъпниците на този метод. Ще цитирам по памет. В тази поправка се казва, че този метод се забранява единствено в глинести скали, които са газо-нефтогенериращи. Първо кой ще докаже, че именно тези скали са газо-нефтогенериращи. Ние можем да навлезем много в тази проблематика, но в тези глинести скали има голямо количество органично вещество, получено в резултат от седиментация и то от животински тип в морски условия. И в резултат на някои определени организми се получава изключително голямо количество органично вещество. Тези участъци в акваторията на моретата и океаните са около един процент от площта. Това са тъй наречените зони на ъпвелинг. Действително навлизаме в подробности, но това означава, че трябва да попаднеш именно на такава зона, глинести скали, в които е генериран газ. А това са малки участъци от седиментната обвивка. Какво да кажем тогава за газоакумулиращите? Значи там газът е тръгнал от тези газогенериращи и отишъл в съседните шейлови скали и там можем да си използваме фракинга, а само отдолу в тези скали, в които вече няма…

 Значи просто е безсмислена забраната?

 Ами разбира се. Значи във всички останали имаме право да използваме този метод, само в ето тази малка част не можем. Пак ще ви дам пример със скалите около Владо Тричков.  Защо няма там газ? Това са същите скали, само че в дълбочина, като в Добруджа.

 Друг любопитен момент е процентното съдържание на метан в шистовия газ. Интересна е ситуацията в Полша, например, където заради ниското съдържание на метан „шистовата революция” претърпя пълен провал. Може ли, според вас, шистовият газ да бъде реална алтернатива на конвенционалния газ, тъй като обикновено той е с по-ниско съдържание на метан?

 По принцип може. Може да бъде стига да имаме находища и залежи, в които има само метан. Понякога, както вие казахте, в тези скали може да присъстват и други газове, примерно азот. Дори в някои от тези находища съдържанието на метан е под 50 процента. И това предопределя много по-трудно транспортиране на газа.

 И най-важното – намалява рентабилността.

 Да, трябва да се преработва, да се пречисти, образно казано, от останалите газове, което при всички случаи не е рентабилно. А ние нямаме такива данни. Искам тук да вметна, че в Северна България са правени във връзка с търсенето  на нефт и газ в продължение на много години над 2000 сондажа. Образно можем да кажем, че България е надупчена като швейцарско сирене. И ние нямаме, особено в Доброджанския район, нямаме данни за наличието на такъв газ във водата, в която би следвало да бъде разтворен този газ. Тя е проучена, обобщена и т.н. Съдържанието на газ метан е минимално. А тук искам да вметна и това, че въглищата в Добруджанския, които са известни от много години и за които съществуват различни проекти за тяхното разработване, но има идея да се приложи този метод и там, защото във въглищата се знае, че има метан. Този газ, който избухва във въглищните мини и който се нарича гризу – е точно такъв газ – метан. Само че въглищата са от растителен произход, докато другите са от животински произход. Но така или при всичките процеси, които засягат органичните вещества дори в настоящия момент тези гнилостни процеси водят до отделянето на метан. И още след фиксирането на органичните вещества на дъното на водоема, започнат ли гнилостните процеси, разлагането на органичните вещества и отделянето нагоре на метан. И не само метан и други газове. Това са изключително сложни процеси, които трябва да се отчитат.

 Много ваши колеги пропагандират активно ползите от проучванията и добива на шистов газ, радват се на огромно медийно внимание, участват в конференции с представителите на бизнеса и лобират за техните интереси в парламента. Вие обаче сте на обратната позиция. Какво ви мотивира да заемате принципна позиция и да защитавате обществения интерес? За вас би било много по-лесно да се застъпите активно за метода.

 Този въпрос ми зададоха пролетта студентите от магистратурата по петролна геология. Те попитаха – е добре, защо сте против добива на шистов газ? Първата ми реакция беше да се пошегувам с тях, че никой не ми е платил. Не може ние като специалисти да не отчитаме какви ще бъдат вредните последствия за околната среда. Ние на това учим студентите – да търсят, да намират полезни изкопаеми, но не на всяка цена. Геолого-проучвателната и минно-добивната дейност, строителството също, разбира се, чрез тези дейности се нанасят най-значимите щети върху земната повърхност. Виждаме какво става в „Кремиковци”, какво става в „Марица – Изток”. Защо същите тези лобисти не отидат да изкажат мнението си по отношение на това, което става в „Марица – Изток”?

 Трябва преди всичко да има елемент на етичност. 

Да, трябва да има, етичност и трябва да се отчитат научните достижения на специалистите, да се слуша това, което казват специалистите. Нека не звучи като самохвалство, но аз цял живот се занимавам с изучаването на този тип скали и знам какъв е техният състав, какъв е техният строеж, какво може да се случи с тях, какво става с пространството между отделните компоненти, които изграждат седиментните скали. И тук не може да ми бъде безразлично това, което ще стане в дълбочина, на земната повърхност или в почвата, защото тя също е седиментогенно образувание. Един сантиметър почва се образува за 1000 години.

 Това в училище дори децата го учат.

Дори и децата го учат, а ние не го съобразяваме. Искаме да добием съответното полезно изкопаемо  – в случая шистовия газ. А на каква цена ще стане това? И можем ли да го приложим в някой ненаселен район, в пустинни райони, както го правят в САЩ? Знаете, че и там дори в някои щати въобще е забранено –където има водоносни хоризонти, където е гъстонаселено. А тук виждате какво е – малка държава. Трябва да се погледне към алтернативни източници, което се прави в другите държави, че даже и в България – в някои научни институти към БАН.

 Благодаря ви! 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s