Шеврон се обзаведе с нов „посланик“ у нас

Шистовият газ не е никаква причина аз да си тръгвам, заяви тези дни отиващият си посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик и така за сетен път демонстрира подценяване на аудиторията си. Защото на думите му биха се „хванали“ или хора с къса памет, или такива с ниска осведоменост.

За преждевременната смяна на Уорлик се заговори още през април, след посещението на американския държавен секретар Хилари Клинтън у нас на 5 февруари т.г. Тогава дипломат на № 1 на Америка обясни, че темата за шистовия газ не е била достатъчно добре обяснена на българите и ще изпрати специалния си съветник по енергетиката Ричард Морнингстар.

Че Уорлик го прибират, защото не успя да избегне мораториума за шистовия газ, става ясно и от една по-задълбочена справка за ноу-хау-то на съпруга на бъдещата пратеничка на Белия дом у нас Марси Райс – Чарлз Райс, който се очаква да придружи половинката си в българската столица.

Чарлз Райс, посланик на САЩ в Гърция (2004-2007), е също с дипломатическа кариера, която е свързана с Европейския съюз, икономически и (!) енергийни въпроси. Но онова, което определено го обвързва с темата за добива на шистов газ в България е, че в момента работи в Rand Corporation.

А по едно странно наглед „стечение на обстоятелствата“ президент и главен изпълнителен директор на РАНД Корпорейшън в периода 1972-1989 г. е Доналд Райс, член на борда на директорите на „Шеврон“.

Член на борда на „RAND Corporation Business Leaders Forum“е и Джей Прайър, който е вицепрезидент на „Шеврон“.

Един от изявените служители на РАНД е и бившият главен секретар на САЩ, Кондолиза Райс. По една случайност Кондолиза Райс също е работила за „Шеврон“. Както се казва, коментарът е излишен!

При тези факти, едва ли някой трезвомислещ въобще може да има съмнения чии интереси ще защитава чрез съпругата си Чарлз Райс в България? Още повече, че, както личи от публикациите в един доста интересен форум на „инвеститорите“ в Ирак, той има натрупан доста богат опит в лобирането!

„Главната клечка“ според форума, която определя кой какво може да спечели от Ирак, когато г-н Чарлз Райс е шеф на мисията на САЩ там, е именно този „опитен дипломат“. Обърнете се към него, се казва във форума, ако искате да „инвестирате“ там…

А имайки предвид тесните връзки между двамата съпрузи, едва ли Чарли е пропуснал да сподели с Марси безценното си ноу-хау по време на съвместното им пребиваване в Ирак. Има за какво да продължи да я „напътства“ и при нейната работа в България.

Така че повече от видно е, че Джеймс Уорлик не го прибират за това, че се е месил твърде много в нашите работи, а, че „Шеврон“ просто се обзаведе с нов „посланик“ в София. Ясно е също и, че поведението на новата посланичка ще е коренно различно от това на значително „по-отворения“ Уорлик.

Но смяната изобщо не означава, че натискът върху България по останалите направления ще отслабне, а тъкмо обратното – целият анализ на дейността на Марси Райс говори, че той ще се засили. И то в голяма степен!

Към последното сочи и дипломатическата й кариера. Ако изключим някои „странични“ назначения на г-жа Райс зад граница, като Лондон и Доминиканската република, то ще видим, че нейната кариера очертава една изключително чувствителна за американските интереси линия – Прищина – Тирана – Анкара – Багдад.

Марси Райс е била (забележете!) ръководител на мисията в Бюрото на САЩ в Прищина, Косово (2003-2004), посланик на САЩ в Албания (2004-2007), работила е в американското посолство в Багдад и е заемала друг важен пост в Турция. Тоест, основната линия на нейната ангажираност неизменно следва „пътя на войната“!

Своето „бойно кръщение“ г-жа Райс получава като представител на САЩ в Прищина, когато областта кипи от остри сблъсъци между албанци и сърби заради „етнически чисто Косово“. След като са опожарени повечето от оцелелите православни църкви и по-голямата част от сърбите в Южно Косово се изселват, погромите секват.

Каква е била ролята на бъдещата посланичка у нас в „умиротворяването“ на областта може да се предполага, но явно тя е демонстрирала висше умение да внушава волята на Америка на албанските лидери щом е повишена като посланик на САЩ в Албания.

Малко връщане назад показва, че и годините 2004-2007 не бяха никак лесни за „страната на орлите“. Партийните страсти в борбата за власт между демократи и социалисти бяха се нажежили дотолкова, че улиците на Тирана и големите градове предлагаха по-скоро сцени типични за гражданска война, а не за нормална „политическа надпревара“.

По всичко личи, че ръководителите на Държавния департамент за пореден път са оценили много високо заслугите на посланик Марси Райс щом я изпращат в екипа на съпруга й Чарз Райс, който заема посланическия пост в Багдад. Г-жа Райс е главен съветник по политическо-военните въпроси в мисията през едни от най-тежките и най-кървавите за американските военни сили и „съюзниците“ им години в арабската страна.

Следващото дипломатическо назначение на Марси Райс е в Анкара. За американската дипломация задържането на все по-отдалечаващата се от военната и политическата сфера на влияние на САЩ Турция е приоритетна задача. Още повече след турския отказ да подкрепи инвазията в Ирак! А „граничната“ война с иракските кюрди представлява едно допълнително усложнение за реализацията на стратегията им за субрегиона.

Особено показателен факт е и, че след завръщането й от Анкара във Вашингтон между 2008 и 2009 г. Райс е била зам.-помощник на Държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия (обикновено под Евразия в Америка се разбира бившият СССР!).

И тук просто неизбежно възниква въпросът: „С такава експертиза зад гърба й каква ще е мисията на новата избраница на американския президент в България?“

Явно ,,загряването“ ни по линията „Сирия-Иран“ ще продължи с все по-ускоряващи се темпове. В момента, американските интереси все повече се насочват към война срещу тези две страни. А какви ще са последствията, ако се проведе този нов американски опит за „демократизация“ все още никой не може да каже със сигурност. Още повече, че каква ще е реакцията от страна на Русия и Китай след удар срещу Иран, не е ясно!

Опасявам се също и да не бъде раздухан умишлено – по косовски сценарий – ,,конфликт“ с ,,малцинствата“ у нас – като контрамярка, ако не вървим плътно в браздата, в която ни натикват.

При „кучешката“ вярност на сегашния ни премиер това едва ли ще стане, но да не забравяме, че покровителката на Марси Райс Хилари Клинтън вече „заигра“ с циганските „лидери“ при визитата си, а Доган пак ни плаши с етнически конфликт!

А „изборът“ между екологична катастрофа и гражданска война хич не е приятен…

 

Евгений Еков

http://news.ibox.bg/columnist/id_1516421783

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s