Краят на глобализма

Автор: Antony De la Rea
Източник: SofiaPost

Всеки срещнат на улицата ще ви каже убедено, че живеем във времето на глобализма. И сигурно е така, наистина. Въпросът е, докога ще трае това? Възможно ли е този световен процес изведнъж да спре?

Преди всичко, ние сме наясно, че глобализмът е едновременно политически и икономически процес. Държавите, които са развили по-добре своите икономики, са превърнали индустриалното си предимство в политическо лидерство от световен мащаб.

Викторианска Англия е „фабриката на света“ през XIX век и затова много лесно се превръща в световна империя, над която слънцето никога не залязва. Тя произвежда всичко и го продава на всички. С натрупаните капитали строи флота и налага своите правила на целия свят.

Век по-късно това правят и САЩ. Добре работещата им икономика дава предимство на страната в политически аспект, а добре провежданата външна политика води до нов тласък в икономиката. И след края на Студената война американците искат да оберат плодовете на своята победа. Това означава да се наложат на по-слабо развитите икономики нови правила – тези на „глобалната икономика“.

Тези правила предполагат свободно движение на хора, стоки и капитали. Презумпцията е, че тези правила ще способстват за развитието на силната американска икономика – да могат те да продават свободно своите стоки, да движат своите капитали и да намират евтини работници. Всичко това в началото на XXI век е факт, но…

Но-то идва от там че, системата е стабилна само ако има две условия. Първото е светът да е едно- , а не дву- или три- полюсен. Второто е „полюсът“ да е най-големият световен производител, износител, а и най-богат капиталист, способен да финансира всичко, винаги и навсякъде. В момент, в който световният политически лидер не е първенец по горните икономически показатели, глобализмът губи своята основа. Няма логика една световна сила да защитава прекалено отворена световна икономика, ако тя вече не засилва собствената й позиции, а ги подкопава.

Какво е положението сега?

Политически и военен лидер на света е Америка. Първенството там, макар оспорвано от някои, засега е недостижимо.

В икономически план това обаче вече не е така. САЩ не са фабриката на света и никога няма да бъдат. Тази роля е заета от бедните общества с многобройно население, гарантиращо наличието на евтина работна ръка, а от там и на ниска себестойност на произведените стоки. Затова това място е заето от Индия, Китай и държавиците помежду им – Индокитай. Благодарение на наложената от американците политика на глобална икономика, тези страни продават своите евтини стоки почти безпроблемно на целият свят. Всъщност точно тези бедни общества спечелиха най-много от глобализацията.

Що се отнася до широко прокламираната свобода за движение на хора, то там разминаването между думи и дела е най-показателно. Докато се изразяваше във възможността на богати предприемачи да ходят и да правят бизнес навсякъде, без да им пречат местните национални правителства, то нямаше проблем. Когато ставаше дума богати туристи да посещават екзотични курорти по Южните морета – също.

Но когато работата опря до там бедните хора да пресичат свободно държавните граници, в търсене на по-добре заплатен труд, то вече има проблем. Европа е заплашена да прелее от имигранти – индуси, африканци, мюсюлмани, а САЩ – от латиноси и азиатци. Обществата в богатия Север вече не са безразлични към този несекващ човешки поток и оказват натиск върху политиците си да се изградят здрави граници между Първия и Третия свят. Това ще стане неминуемо. И ще спре да се говори за свободно движение на хора, освен в учебниците по история.

Когато говорим за свободното движение на капитали, картината не е много по-различна. В нашите очи Америка изглежда най-богатата страна, но и това е вече минало. Всеки желае да продаде своята стока на американския пазар, и това е добре за потребителя там, но води до един бюджетен дефицит. САЩ повече купуват от останалият свят, отколкото успяват да му продават. Това разминаване може да бъде компенсирано само с заеми от чужбина. Това става чрез продажба на ценни книжа, които се изкупуват предимно от Китай. И понеже едната страна е капиталистическа, а другата – комунистическа, то това говори и за различно разпределение на парите в двете общества. При американците има, ако не по-справедливо, то поне по-широко разпределяне на тези блага, докато при китайците е обратното. Хората там може да са бедни, като единици, но държавата пък им е богата.

На всичкото отгоре и американската, и европейската силно развити индустрии имат постоянна нужда от енергийни ресурси. За да се развиват с досегашният си ръст, те стават заложници на страните, произвеждащи и изнасящи петрол, газ и други енергийни източници. При самите страни-износителки също има раздвижване. В някои от тях – Боливия и Русия – държавата явно или тайно сложи ръка над добива и търговията с горива. Останалите се задоволиха само с това да повишат чувствително цените на „черното злато“.

От всичко казано дотук се вижда че САЩ не са вече икономически лидер в световен мащаб. И нямат особена изгода да налагат с военни или политически средства такъв световен ред, който да облагодетелства конкурентни икономики, като тази на Китай. Той вече не работи в техен интерес, а започва да им пречи. Съществува опасност западният свят да бъдат залят от чужди „хора, стока и капитали“.

Вариантите за развитие са два.

Единият е Китай постепенно да превърне икономическата си сила във военнополитическо надмощие и да стане едноличен господар на света. Света ще е отново еднополюсен и глобализацията ще продължи с пълна сила, но вече с вкус на сладко-кисел сос.

Вторият вариант е Америка сама да започне да ограничава процеса на глобализация. Развитите западни общества ще предпочетат да затрудняват достъпа на евтините източни продукти до своите пазари и да пресекат прихода на нежелани имигранти от бедния Юг. Ще се появи някаква нова форма на регионален протекционизъм. Международният търговия няма да секне, но и няма да е чак толкова свободна.

Има и трети вариант, смесица на двата.

Кога може да се случи това?

Догодина.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s