“Творци срещу ACTA”

Имало едно време, в една далечна приказка, през девет приказки в десета, вълци и агнета. И дошли веднъж вълците при агнетата и рекли:
– Много е мътенето на водата напоследък, вреди на здравето. Трябва да се направи нещо. Да приемем един закон, дето да наказва за мътене на водата. Сурово и окончателно.
– А, не, тая приказка вече сме я чели – отговорили агнетата. – Сега живеем в друга приказка, свободна и демократична. Трябва да има равноправие в този закон, иначе не става.
– Съгласни сме! – рекли вълците. – Законът ще гласи: “Който обвини друг, че му мъти водата, без значение дали е вълк или агне, има право да изяде другия.” По-равноправно от това няма как! Нали?

Ей на такъв закон ми приличат и SOPA, и PIPA, и ACTA. И май не е много чудно, защото това им е и идеята. На хартия са толкова равноправни и демократични, че няма как повече. И толкова в защита на агнетата творците…

Само дето на практика е иначе. На практика тези закони утвърждават свръхмерни права за праводържателите – големите търговци на интелектуални права, за сметка на правата на всички останали. Както на потребителите, така и на творците. А също и на издателите, които не спадат в категорията “големи праводържатели”. Уверенията, че противостоенето било “автори срещу потребители” е лъжа. То всъщност е “праводържатели срещу автори, потребители и повечето издатели”.

Ако някой не ми вярва, да пита Данчо Караджов как са му опазили правата и интересите “Мюзикаутор” и “Профон. (Допълнено уточнение – издънката е на Мюзикаутор, Профон нямат общо с нея.) Или пък преводача на “Властелинът на пръстените” Любомир Николов – колко успя да опази правата си срещу едър праводържател, който го окраде. Или да се замисли има ли как най-злите врагове на един писател да са неговите читатели. При положение, че за тях творбата му е мисъл и дух, идея и мечта – докато за “добрите” праводържатели тя е просто пари. Дали читателите му няма да са много по-съпричастни към нуждата му да яде, отколкото праводържателите.

В излязлата още през 1996 г. “Идору” Уилиам Гибсън предсказва с убийствена точност отношението на бъдещите големи праводържатели към авторите и таланта като цяло. Известността е валута – вид валута, която служи за купуване на умове и души. И тя следва да бъде контролирана, точно както всяка валута. Трябва да я има в достатъчни количества, за да може да купува достатъчно умове и души. Трябва да не става прекалено много, за да не настъпва в нея инфлация и собствениците й да губят вложенията си. И трябва да бъде контролирана изцяло и само от наши хора, защото е пари и власт.

За големия праводържател творецът е вид добитък, от който може да бъде доена известност. Известност, която може да бъде конвертирана в пари (чрез продажбата й във вид на произведения) и влияние (чрез примера, който творецът дава, или позициите, които заема…). С известни вложения (реклама, хвалби…) надоят може да бъде увеличен колкото е нужно. За да не секне надоят, добичето бива хранено със сенце (по възможност по-малко) и уверения как се грижат за правата и щастието му (по възможност повече, те са безплатни). А при спадане на търсенето на известност, или появата на предлагана при по-добри условия, или дори просто за предотвратяване на вероятността добичето да придобие собствено влияние и да се помисли за човек, надоят бива съкратен и евентуално добичето бива изхвърлено от фермата да мре от глад. Нищо лично, просто бизнес.

Големият праводържател знае много добре, че потребителите на творчеството никога няма да оставят твореца гладен. Че дори ако само една десета от тях му плащат пряко, творецът ще получава много повече, отколкото му дава големият праводържател. Ако разбере това, творецът може да събере смелост да елиминира посредника и да предложи творчеството си пряко на потребителите. И тъй като от това ще спечелят и двете страни, тази перспектива е особено опасна за големите праводържатели, и те се опитват да я предотвратят. Лъжите, че потребителите са зли и ще оставят твореца гладен, са един от начините.

Друг начин е създаването на социална ситуация, в която творецът не смее да твори, ако не е под “защитата” на голям праводържател. Схемата е проста – “нарушаването на интелектуални права” се криминализира тежко, уж в защита на творците. Докато те не се досетят, че всяко изречение вече е написано от някого отнякъде, всеки сюжет – използван, дори с вариациите, всеки музикален риф – изсвирен… Ако техен разказ съдържа няколко изречения, вече написани от някой автор някъде, този разказ е поне отчасти плагиатство – другият автор е окраден. Без значение дали не е неизвестен на никого графоман, и дали тези изречения не са примерно твърде специфичен превод. Същото важи и за “до голяма степен съвпадащ сюжет”, за “отгоре-отгоре преаранжирана музика”, и т.н. Ама ще се кълнете, че лично сте ги създали, и не сте и чували за някакъв перуански писател, известен само на семейството си? Ми то всички крадци така разправят. Добре, че съвременните електронни технологии позволяват претърсване на колосални обеми информация и откриване на подобни уж случайни съвпадения…

А къде да отидат учените? Никой няма да погледне на сериозно научен труд, който не е в значителна част цитати и позовавания, и с основание – науката се крепи на връзките на частите с цялото… Или търговците на обикновени стоки? Ще посмеете ли да внесете някъде стока, ако дори съвсем случайна и частична прилика на логото или името й с тези на някаква друга, може би съвсем различна стока, означава да бъде наредено унищожаването й без никаква компенсация за вас? А спре ли търговията на стоки, освен на най-високоценовите и маркови, какво става със свободния пазар, който е основата на всичко най-свястно в капитализма?…

… За науката и търговията просто се отчайвам. Ще се занимавам с тях в други записи. Ако имам силите… Но ми се иска да направя поне нещичко, за да спра една от най-гнусните лъжи на интелектуалния феодализъм, наречен едро праводържателство.

Предлагам да организираме някакъв клуб, общност или както щете го наречете, на творци, които се противопоставят на ACTA и на сродните юридически изчадия… Сигурно ще се скъсате да ми се смеете – кой съм аз, че да се пъча сред истинските творци? Хлапе с прашка, което се опитва да поведе опитни и закалени воини…

Да, може и да съм хлапе в сравнение с тях. Да, може и да съм бездарник, не всеки е роден с талант. Но това, което написах, е вярно. “Приятелите на творчеството”, които се опитват да го “подкрепят” с ACTA, всъщност са с мерак да бъдат не защитници на творците, а техни пастири, доячи, стригачи и колачи. И защото получат ли властта, която искат, няма как апетитите им да не продължат да растат. Желанието им да правят творците все по-закрепостени, послушни, заменяеми и нископлатени – също. Бъде ли заменен светът, в който творецът е ключът към творчеството, със свят, в който ключът към творчеството е праводържателят, ще е късно да се пробуждаме.

Обръщам се към всеки творец, който не иска да бъде използван за добитък: тази приказка не е с хубав край. Моля ви, присъединете се. Още не зная къде и към какво точно, то тепърва ще се избистря, надявам се с ваша помощ и под ваше водачество. Не е заради мен, аз няма да спечеля нищо от това, нито пари, нито слава или чест.

За вас си е.

Източник: http://www.gatchev.info

Advertisements

One thought on ““Творци срещу ACTA”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s