Инфлацията топи вноските за втора пенсия

За две години универсалните фондове са умножили спестяванията ни за старини средно с 2.18%, но поскъпването на живота обезценява тази символична доходност

Новини

Източник:в. „СЕГА“
Снимки:БГНЕС

Парите, които внасяме за допълнителна пенсия, се топят. Фондовете, в които постъпват задължителните вноски за втора пенсия, са успели да ги увеличат средно с 2.18% за последните две години, показват новите данни на Комисията за финансов надзор (КФН). В същото време за 2010 и 2011 г. се е натрупала 7.4% инфлация. Това означава, че всеки внесени 100 лв. за последните две години са нараснали средно с около 2 лв., които междувременно са напълно обезценени от инфлацията.

През годините на силен икономически растеж бе обратното – фондовете успяваха да осигурят висока доходност, която надхвърляше процента на инфлация, и парите по партидите на българите растяха. Пенсионните дружества инвестират събраните средства главно в акции, търгувани на борсата, и в държавни ценни книжа. В годините на криза и рецесия акциите на много компании на борсата се сринаха и това е основната причина за ниските резултати.

Последните данни на финансовия регулатор показват, че доходността по вноските за втора пенсия отново е тръгнала надолу. Тенденцията започна през 2008 г., когато заради борсовия срив фондовете отчетоха загуби от около 20%. През периода 2010-2011 г. всички универсални фондове, които събират задължителните вноски за допълнително осигуряване, имат положителна доходност, но както показва статистиката, тя е много ниска. За сравнение през предишния период, обобщен от КФН (2009-2010), резултатите на фондовете бяха значително по-добри – от 5.54 до 8.91% (средно над 7.2%).

Нещата явно са се влошили доста през миналата година, защото КФН тези дни определи минимална доходност от минус 0.82% за универсалните фондове. Тоест на всеки 100 лева в партидата може да се допусне загуба до около 80 стотинки. В случай че парите по партидите, които дадено дружество управлява, са олекнали с повече, то трябва да покрие разликата до определената минимална доходност. Покриването може да стане със собствени средства на пенсионния фонд или пък с резервни пари на дружеството мениджър, което го управлява.

Надзорната комисия определя каква да е минималната доходност за пенсионните фондове, като използва специална формула и като отчита постигнатите от тях резултати. Определянето на отрицателна минимална доходност за универсалните фондове е тревожен индикатор за българската икономика. Прецедентът бе, когато в началото на кризата финансовият регулатор съобщи, че за периода 2007-2008 г. нито един фонд не бива да допуска намаление на активите с повече от 6.98%. През 2009-2010 г., когато финансовите пазари се стабилизираха, фондовете трябваше да осигурят поне 3.38% допълнително върху парите за пенсия на хората.

За професионалните фондове минималната доходност за 2010-2011 г. е минус 0.25%. В „Бъдеще“ обаче отчитат още по-ниска доходност – минус 0.72%, и ще трябва да компенсират разликата. Останалите професионални фондове са на плюс от 1.52 до 3.79%. И при доброволното пенсионно осигуряване „Бъдеще“ е отчела отрицателна доходност от минус 1.65%. Там защита на вложенията няма, но останалите фондове са с положителни резултати от 1.68 до 4.09%.

От пенсионните дружества постоянно обясняват, че не бива да се обръща особено внимание на резултатите за година или две, тъй като те изкривяват картината. Фондовете управляват парите ни за старини за по 20-40 г. Според тях има време да се покрият моментните загуби, а коментарите на статистиките за кратки периоди при лоша конюнктура само убиват доверието в системата.

Експерти пък съветват в условията на несигурна финансова и икономическа обстановка, когато рисковите инвестиции могат да донесат големи печалби, но и огромни загуби, да се залага на по-сигурни инструменти, за да се защитят парите на хората за пенсия.

Феномен

Данните на КФН показват интересна зависимост – компаниите, които управляват по-малко средства за пенсии, са постигнали по-висока доходност. Шампионите от Пенсионноосигурителния институт например държат едва 0.31% от всички активи на универсалните фондове. „Топлина“, която отчита доходност от 4%, също има под 1% пазарен дял. В същото време „Доверие“ държи 35% от пазара, а е постигнал доходност за две години от 2.84%. Експерти обясняват това с факта, че с по-малките суми може да се рискува, да се инвестират по-агресивно и при ежедневната оценка на активите по-бързо да се пренасочват.

Цифри

Натрупаните средства по партидите във фондовете за втора пенсия са средно по 742 лв. на човек към края на 2009 г., в професионалните фондове – по 1977 лв., а в доброволните – по 863 лв. Българинът внася едва по 32 лв. средно на месец за втора пенсия, като в тази сума влиза делът и на работника, и на работодателя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s