Трябва ли да се разреши проучването за шистов газ? Позиция НЕ

Автор:  Геерт Де Кок
Превод: Темерута Маринов
Източник: capital.bg
Снимка: Мика Сийминеен

Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.“

(„Пътят, който не поех“, Робърт Фрост – прев. Теменуга Маринова)

Със сигурност Фрост не е имал намерение да отправя поемата си към енергийните неволи на Европа, но неговите думи точно обобщават избора, пред който е изправена България в следващото десетилетие. Дали да продължи с бизнеса постарому, използвайки все по-усъвършенствани технологии, за да копае повече и да пробива все по-дълбоко за изкопаеми горива, които допринасят и за промените в климата? Или да обърне гръб на рискованото търсене на фосилни горива и решително да прегърне едно ниско-въглеродно бъдеще, основано на възобновяема енергия и подобрена енергийна ефективност?

Food and Water – Европа се застъпва за втория вариант, защото шистовият газ няма да е удачна част (и всъщност би бил контрапродуктивен) в българския преход към ниско-въглероден енергиен микс.

Нека първо погледнем твърдението на индустрията, че шистовият газ е „зелена“ енергия на фона на други изкопаеми горива – като въглищата, и би помогнал в борбата срещу климатичните промени. Истината е, че макар газът при изгарянето си да е по-чист от въглищата, процесът на добива му е по-мръсен. Изследвания на университета Корнел и Американския национален център за атмосферни проучвания неотдавна показаха, че метанът, който се отделя при добива на шистов газ, вероятно ще ускори промените в климата в следващите десетилетия. Метанът е парников газ, с над 20 пъти по-мощен ефект от въглеродния диоксид в задържането на топлина в атмосферата.

Встрани от климатичните съображения, множеството други екологични и здравни рискове, свързвани с хидравличния фракинг за добив на шистов газ в САЩ, би трябвало да служат за поука на България. Примерите, които ще дам, не са някакво принципно екоактивистко неодобрение. Те почиват на научни доказателства и на опита в Съединените щати, който демонстрира непосредствения риск от фракинга за човешкото здраве и околната среда.

През декември Американската агенция по околна среда (ЕРА) разкри, че фракингът по всяка вероятност е причина за широко разпростаненото замърсяване на подземните води в Павилиън, Уайоминг. Общо над 1000 случая на замърсяване са били докладвани в близост до находища, при които се използва фракинг в Щатите. В допълнение, много от химикалите в течността за хидравличното разбиване са токсични, а някои са и карциногенни.

Учени от неправителствената организация Endocrine Disruption Exchange установиха, че 25% от течностите за фракинг причиняват рак, 37% предизвикват нарушения в ендокринната система, а 40 до 50% могат да засегнат нервната, имунната и сърдечно-съдовата система. Всяко находище на шистов газ води до милиони литри токсични отпадъчни води и неадекватното им третиране е причинило замърсяването на плавателни реки в САЩ. Инцидентите и разливите допълнително застрашават водоизточниците.

Освен ефекта върху водата, добиването на шистов газ увеличава трафика на тежкотоварни машини, шумовото замърсяване и замърсяването на въздуха, все за сметка на местното население. Предвид тези примери, не е изненадващо, че над 100 щатски и общински местни власти в САЩ вече прокарват решения за забрана на опасния процес по фракинг. Франция, Швейцария и някои германски провинции, Южна Африка и Квебек в Канада, вече наложиха мораториум върху разработването на шистови находища, докато ефектите от фракинга не бъдат проучени по-задълбочено.

Възраженията срещу сондирането за шистов газ не са само екологични, срещу фракинга има и силни икономически доводи. Макар енергийната индустрия да твърди, че добивът на шистов газ ще разкрие работни места и инвестиции в районите на находищата, повечето икономически ползи са краткосрочни. Строителството и търсенето на жилища в такива райони отначало може да нарасне, но намалява скоро след първоначалните инвестиции.

Нещо повече, числата на индустрията за очакваната заетост покрай шистовия газ, принципно далеч надхвърлят потенциалния брой работни места в сектора. Също така тези прогнози на енергийните компании обикновено изключват негативния икономически ефект от сондажите върху други сектори. Например, живописните пейзажи се заменят от газови сонди, което смъква цената на имотите и вреди на туризма и рекреационните индустрии. Дългосрочните икономически вреди и същественото ерозиране на качеството на живот на местното население са ключови аргументи да се забранят проучванията за шистов газ в България.

Food & Water Europe има за цел да привлече вниманието към многобройните екологични и здравни рискове от фракинга, които би трябвало да са основен фокус в този дебат. Предвид негативния опит на САЩ, Food & Water Europe би препоръчало на българските граждани и правителство да изберат „по-запустелия път“ (в оригинала на стихотворението е „the road less traveled by“, буквално „по-невървяният път“ – бел. ред.) и подкрепя настойчивите инвестиции в разгръщането на потенциала на енергийната ефективност и технологиите за добив на възобновяема енергия, за да осигурят устойчиво бъдеще на България.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s