Сурогатното бащинство на църквата

Източник: в-к „Дневник
Автор:  Спас Спасов
Снимка: Мика Сийминеен

На Богоявление варненският владика Кирил бе мрачен, както винаги, но видимо приповдигнат. Току-що бе приключил с официалностите около ритуала по ваденето на кръста от морските вълни и неформалното общуване с паството явно го ободряваше. Поръсваше го със светена вода, въртеше се чевръсто ту наляво, ту надясно, за да не пропусне никого, поднасяше за целувка кръста, а после и ръката си. Уж не обръщаше кой знае какво внимание на интереса към пищната си бледосиня одежда и златовезана корона.  

След гламурната премиера навръх Никулден сега черният владишки линкълн е градска забележителност във Варна. Той е част от скандалната слава на митрополита, но и категоричен знак за принадлежността му към обществото на елита. Първият факт вдигна вълна от обществено възмущение и едва не свали светиня му от луксозната кола само дни след както се бе качил в нея. Аргументите на втория факт обаче се оказаха по-силни. Затова на Богоявление, като седна в колата си, владиката свали стъклото и хвърли навън строг, но покоряващ поглед. После за изумление на паството си вдигна във въздуха чемширената си китка и продължи да благославя миряните в движение, докато линкълнът бавно набра скорост и тихо изчезна от погледа им.

Всички беди

Тази история е само пъстър епизод в комикса на синодалния фарс, с който изпратихме старата и посрещнахме новата година. Основен сюжет в него не бе суетнята около автопарка на митрополитите. По-важен беше внезапният им порив към публичност, който за пореден път вместо обществен ефект произведе обществен скандал.

Само за няколко седмици клирът успя да си навлече всички беди, които бе пропуснал за цяла година. Най-напред варненският владика обяви, че е подал оставка като член на Св. синод заради несъгласие с начина му на работа. После отрече, като за пореден път вкара колегите си в режим на мълчаливо недоумение. След това синодалният сайт публикува двадесет и петте страници срещу технологията ин витро и сурогатното майчинство, в които обърка асистираната бременност с генното инженерство. Част от митрополитите разкриха, че са гласували важния текст неприсъствено и по тази причина не са били запознати с детайлите му. Така те пробваха да се дистанцират поединично от полуглупостите в декларацията, но влязоха в капана на колективните полуизвинения за тях.

Междувременно Агенцията за приходите обяви, че започва проверка за начина, по който църквата харчи парите, отпускани и от държавата като помощ и субсидия. Току-що отшумяла, тази новина бе изместена от друга. Опитът на клириците да скрият миналото си от проверката на т.нар. Комисия по досиетата претърпя бърз и пълен провал (поне засега). Той обаче привлече вниманието на Националната асоциация „Сигурност“ и Асоциацията на разузнавачите от запаса, които светкавично организираха мечешка услуга за бившите си колеги от синода. „Дори да има контакти на отделни архиереи с органите за сигурност, тези контакти са били насочени против проникването на секти и ереси, чужди и вредни за християнската религия. И са служили само на истината“, написаха те. Така на практика бившата Държавна сигурност изпревари комисията „Костадинов“ и сама предприе „опитите за дискредитиране на определени архиереи“.

Фабрични дефекти

Черната серия на БПЦ от последните седмици за пореден път прояви фабричните дефекти на висшия клир. Опитът му да покаже носа си извън вратите на Св. синод пак се оказаха спънати от непреодолимия дефицит на интелигентност и липсата на мисионерска мъдрост, от празни аргументи и декоративен консерватизъм.

Черните лимузини са само знак на представителния имидж, от който митрополитите не могат, а и няма защо да бягат. Но той влиза във все по-драматични колизии с философията на прибеднения бит, който православието продължава да налага като модел за примерно практикуване на вярата. Висшите духовници изглеждат все „по-off“ и все по-непохватни в опитите си за „цивилни“ контакти, които необходимостта им налага, за да не изглежда синодалната палата съвсем като музей на восъчните фигури. Резултатът е, че вместо маниерите на овладяната елитарност архиереите усвоиха защитните тактики на арогантността и жестикулацията на хора от подземието. Контактът им с тях се оказа лесен и ползотворен, владиците схванаха представителността като недосегаемост и объркаха позицията на обществен коректив с позата на последна инстанция. Това им даде дори сили да се превърнат в сурогатни бащи на някакво ново благородничество, като възродят архонтството.

Защитната агресивност на църквата срещу публичния интерес към делата й има и друго обяснение. Макар и съвсем не така приказно богати, както често са привиждани, през последните години членове на висшия клир, или поне част от тях, съсредоточиха в ръцете си сериозен, неясен като произход и съвършено безотчетен финансов ресурс. В началото на миналата година стана ясно, че със спорни и трудно защитими аргументи като „волята на Началника“ само за пет месеца правителството е отпуснало на няколко църкви и манастири над 1.5 млн. лв. Отделно от държавните субсидии строящите се храмове се оказаха привлекателни и за частни дарители с противоречива слава.

Само преди няколко години Варненският и Великопреславски митрополит Кирил се озова в центъра на финансови и имотни операции, чиято стойност в крайна сметка бе изчислена на около 15 млн. лв. Какво и дали църквата изобщо спечели от тях така и не стана ясно, тъй като на всеки въпрос по темата Кирил отговаряше така: „Нямате право да питате за това!“ Опора за надменността му беше двуличното, но универсално обяснение: „Църквата е отделена от държавата!“

Енергията на лицемерието

Както е известно, съвременната концепция за разделение на църквата и държавата е родена от Великата френска революция, а изграждането й продължава почти два века. Тя се изразява в т.нар. икономическа секуларизация, подчинява се на идеята за свободата на личността, съвестта и религията и завършва със законодателното разделяне на църква и държава. То носи гаранции за взаимно уважение, ненамеса в делата и в никакъв случай автономия на църквата по отношение на действащото законодателство. Но защото е най-удобен, точно този принцип се оказва най-често изопачаван както от клириците, така и от самата държава. Въпреки това обществената тайна гласи, че немалка част от свещениците на БПЦ работят с нередовни договори, без здравно и социално осигуряване, че разплащанията на митрополиите минават през черни каси, че нарушаването на дарителската воля при разпореждане с църковни имоти е практика.

Бягство от законите на държавата са и опитите за скриване на доносниците сред владиците. За това публикуването на досиетата им би трябвало да отнеме най-напред от енергията на лицемерието в църквата, а после да разкрие както мотивите за арогантността й, така и причините за перманентната й сенилност.

Липсващите аргументи

По ирония на обстоятелствата становището на Българската православна църква срещу зачеването ин витро и сурогатното майчинство се превърна в скандал не защото беше глупаво, а заради обидата на засегнатите. Проблем се оказаха не абсурдите на текста, а абсолютната неподготвеност, невъзможност и нежелание на владиците да участват в какъвто и да било обществен дебат. Затова и реакцията им, когато трябваше да отговорят на обвиненията в неадекватност, липса на хуманност и ретроградност, беше по-скоро паническа и самообругаваща вместо обясняваща и търсеща аргументи. Друг е въпросът дали те изобщо можеха да бъдат намерени! Затова синодът побърза да вдигне бяло знаме и не успя да реагира дори когато му подхвърлиха, че Девата май също е била сурогатна майка.

Църквата няма как да премълчи или да приеме унищожаването на ембриони. Това й е работата – ревностно и непримиримо да брани живота от първия миг на зачатието до последното причастие. Дълбокият консерватизъм е нейна функционална характеристика. Той оправдава съществуването й като институция. Това трябваше да обяснят митрополитите, ако имаха намерение да разсейват усещането за собствената си празнота, излишност и безполезност. Вместо това те отново и публично припомниха, че консерватизмът на църквата отдавна е деградирал до неадекватност, която я превръща в посмешище. И по-лошо – къса връзките й с интелектуалния елит на нацията

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s