МЕЧТАНИЕ

Когато няма нищо освен една надежда…
Когато в лъчите на слънцето няма топлина…
Когато в горещия летен ден те пронизва мраз…
Когато в тишината останат само копнежите…
Когато мислите летят само в една посока…

Тогава знай, че…
Надеждите понакога се сбъдват
Някога слънцето ще те сгрее…
Ще дойде време, когато и в най-големия студ ще имаш тоиплината…
Копнежите тъй прекрасни ще станат реалност…
Мислите, насочени ще стигнат своята цел…

И тогава…
Под утринните лъчи на слънцето ще запеят безброи слявеи
Ще възхваляват всяка стъпка, всеки миг…
В зимните вечери, скрежа ще рисува най-прекрасни картини, които разказват красиви истории…
В тишината на стаята, ще пропукват дървата в камината и мека светлина ще е обгърнала всичко, сенките и отблясъците от огъня ще изнасят пиеси по стените и ще бъде много красиво.

Дали, някога ще бъде така?

Всичко зависи от приумицете на съдбата…
От повика на сърцето и вика на душата.
Все още има кой да те чака…
С любов и копнеж…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s