За политиците и протестите

Хиляди хора днес оплакват измамените си надежди.
Забравили, че сами се юрнаха като стадо след поредния новоизлюпил се месия, който им обещаваше промяна.
Да, промяна има, но тя не е очакваната.
И как да е промяната, която хората, толкова много чакаха?
Никой политик не е дошъл на власт, за да направи хората щастливи и да им даде по-добър живот.
Че нали, ако го направи, той ще бъде набеден за комунист и низвергнат от обществото, в което цари дух на антикомунизъм и всеки се плаши дори и от сянката на комунизма.
Но хората не са разбрали, че таквози животно като демокрация няма. Нямало е и никога не ще има, защото това би означавало да няма политици.
Демокрацията, както самото име предполага, означва, че нам не би трябвало да са ни нужни политици, понеже би трябвало да се управляваме сами, като решенията се вземат от всички.
„Ау! Ама как така?” Това ще заяви някой. „Та това е абсолютна анархия, комунизъм!”
Да, точно така. От истинския комунизъм до демокрацията има само една крачка, защото и двете думи „демокрация” и „комунизъм” буквално означават едно и също, но първата е на старогръцки, а втората е на латински.
Никой не би оставил хората да вземат сами важните решения, защото, ако това се случи, тогава ще стане видно за всеки, че политиците са излишни. Ако обществата решаваха сами, тогава много неща нямаше а са толкова зле като днес.
Когато решаваме сами своето бъдеще, тогава ние не можем да избегнем пряката отговорност и може би ще мислим малко повече за това каква дивотия да удобрим.
Днешната система е всичко друго, но не и демокрация. Аз я наричам „клатикрация”, понеже народа все е изклатен от политическата класа, която ама хич не се интересува от това какво иска народа.
Политиците са безполезни паразити, които само живеят на гърба на баламите, които се ловят на техните уловки.
Само ги погледнете как живеят. Тънат в разкош, ползват незаслужени облаги и привилегии, пълнят си гушите и нехаят за своите избиратели.
Все едно хората, които са ги избрали са някакви презряни парии, които не заслужават никакво внимание.
Но, щом наближат избори, тогава политиците започват да ухажват баламите, а те от своя страна се държат като стари моми, намерили своя първи ухажор и започват да вярват навсевъзможните обещания, които се сипят над тях като манната небесна, която Господ исипал над преминаващите през пустинята израилтяни.
Блаженни са баламите, които вярват на предизборни обещания и медиините циркове, които им изнасят небивали представления.
Ах! Сезона на изборите! Ах!
Какви публикации само! Какви шоута има по телевизията, как жълтата преса започва да ухае на урина, екскаменти и повръщано!
Но хората не могат да померишат тази воня. Те даже и не искат да я усетят!
А после? После се чувстват като същата тази стара мома, която изведнъж открива, че е измамена, изнасилена и изхвърлена като някакъв боклук.
За над 20 години преход, хората не си взеха поука от всичките лъжи, които им наплямпаха от политическите трибуни.
Еуфорията от псевдосвободата, която възцари изчезна без никаква следа.
Само някой безумец би си помислил, че днес има повече свобода, отколкото е имало преди 1989 година.
Много митове се изговориха, много глупости циркулират в медиите и сред хората.
Все плямпат за лагерите, за това как за вицове в тах пращали хората.
Но такова нещо като пращане в лагер за виц, никога не е имало, защото по тази логика, аз съм роден в лагер, понеже и двамата ми родители не само, че разказваха вицове, но и ги измисляха.
Също така може да не е имало в изобилие от всичко, но каквото имаше беше достъпно за всички. ДС не се е интересувало от това, което днес интересува ДАНС.
Една камара от т.нар. „арестувани книги”, аз си ги имам в издания от времето на соца и то излезли легално на книжния пазар и закупени съвсем легално и никой не е правил опит да ги конфискува, докато в демократично време много от тях се конфискуваха.
Изрази мнение и хоп! Иде ти някой да ти зяпа компа, защото си бил изразил позиция, която не е угодна на някой от властимащите.

Днес протестите са вяли.
И как няма да са?
Хората изчерпаха енергията да протестират за глупости, а после, когато дойде нуждата да се защитават националните интереси, се оказа, че повечето протестиращи по „Фейсбук” са чиста проба въздухари, които само врякат и знаят да хленчат.
Протестираха срещу Виденов, който не желаеше да имаме взаимоотношения с МВФ и Световната банка. Протестите бяха много добре организирани.
Хората и до днес не знаят, че тогава се бореха за промяна към по-лошо. Бореха се да бъдат бедни, гласа им да си остава нечут и на политиците да не им пука от тях.
Хората се оказаха изключително тъпи същества, които не осъзнаваха, че от тук насетне всяка следваща година ще стават все по-бедни и по-бедни.
Мизерията не е само тук, а по цял свят, но хората не желаят да го осъзнаят.
Това, което става тук днес, това е предначертаната съдба на всички народи, които са под управлението на неолибералистите.
Вече няма сфера, която да не се диктува от съвременната плутокрация, която реално е обсебила цялата икономика на така наречения „Свободен свят”, заграбила е ресурсите на страните от Третия свят и алчно гледа към недостъпните ресурси на малкото останали социалистически страни, които не само, че не желаят да бъдат разграбвани, но и се съпротивляват срещу подобни неща.
Всяка страна, която се съпротивлява срещу разграбване бива обявена за диктатура и там се внася демокрация. Погледнете Ирак и Либия, които са най-пресните примери, па не питайте.
Нашите политици нямат желание да послушат народа за каквото и да е.
Нашите политици се интересуват само от това да си напълнят гушите, като обслужват интересите на корпорациите и едрия бизнес.
Всички политици по презумпция са склонни към корупция, защото, ако не бяха склонни, то нямаше толкова усилено да драпат да се докопат до властта.
Все още има наивници, които се лъжат по предизборните обещания. И о, Боже! Има балами, които вярват, че политиците си изпълняват обещанията, които са дали!
Безумците не са се свършили и за това всеки път, когато се появи поредния месия, лудите се юрват като стадо да гласуват за него, все едно той с някаква вълшебна пръчка ще направи чудо, с което ще им реши проблемите.
Да, ама не! Месията се е оказал поредния измамник.
Но по време на предизборната еуфория, когато нормалните хора прозират нещата и предупреждават, на тях им се казва, че са късогледи и не виждат колко добър човек е новопоявилия се месия.
Истината е, че хората не се интересуват от миналото, а ако се интересуват, то не е, за да си вземат пука от него.
За съжаление, колкото и да се вайкаме, файда няма да има никаква.
Защото ние се самопрецакахме, когато не гледахме за какво бяха онези протести през 1996-1997 година.
Хората се юрнаха, невиждайки, че зад всичките тези напъни стоят външни фактори.
Сега е време да плащаме последствията от действията си тогава.
Всяко нещо има своята цена, която обаче ще я плащаме ние, защото нашите политици се облагодетелстваха от всичко, което успяха да докопат.
Нашата страна е бедна, няма производство, земеделие, износ…
Нашата страна е потънала в борчове, които са непосилни за нашата икономика и не са наследство от соца, а са натрупани в демократично време (борчовете от соца ги изплатиха още по времето на Луканов и Виденов). И днес даже, дълга на България нараства, въпреки всичките дрънканици на Борисов и Дянков за икономии.
Въпреки всичките икономии от пенсии и заплати, нашите дългове нарастват, защото фискалния резерв е почти ометен, купува се ненужна бойна техника, която няма как да ни влезе в сила, защото реално нямаме армия.
МВР има прекалено раздут бюджет, пращаме войски зад граница, за да защитават чужди интереси (а поддръжката на войски зад граница е изключително скъпа).
И какви ли не прахостничества още.
Строим магистрали, които се рушат бързо, правят се козметични ремонти на улици и мостове.
Пилеят се парите с лека ръка, а в същото време няма за образование, здравеопазване и какво ли още не!
Но това е демокрацията, която имаме днес.
Цари небивала корупция, хората обедняват с всеки изминал ден. Политиците нехаят за всички, които не са от тяхната класа или не са мастити бизнесмени.
Партиите са се превърнали в развъдници за паразити, блюдолизци, подмазвачи и подлизурковци, които са готови на всичко, за да се облажат.
За това нека да захвърлим всяка партийна принадлежност, да се обединим срещу паразитите, които смучат кръвта на народа и да им бием шута у мутрите, които затлъстяват с всеки изминал ден.
Нека не даваме повече да ни използват за маши, чрез които да си вадят кестените от огъня.
Нека протестите бъдат само за значими неща, които наистина са важни за нас и бъдещето ни.
Нека не се страхуваме да изразим позиция по въпросите които ни вълнуват.
Нека загърбим това кой е комунист, кой националист, кой анархист, кой е син, червен, зелен или бембен.
Нека всички се обединим около каузите, които наистина имат значение, без да се делим на българи, турци евреи или някакви други.
Нека загърбим и различията във вярата, защото нима ние всички не сме чада Божии?
Ние като граждани на България трябва да изградим едно наистина гражданско общество, а не този сбириток от взаимно ругаещи се групички, които са свръх разединени.
Помнете, че ако не загърбим различията си и не се обединим истински, тогава на нас ще продължат да гледат като на „Лош материал”, както се изрази неотдавна нашия министър председател.

А вие искате ли да ви гледат така?
Аз не, за вас не знам, но предполагам, че и вие не искате.

Снимка: автора

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s