Болка

Лежа на леглото, завил се през глава…
Тихичко сълзите се спускат по лицето в пълно мълчание…
Този есенен ден е пълен с болка, мъка, страх от неизвестното…
Лошите вести не идват сами, те винаги се движат на групи…
Тъжен ден, тъжно слънцето наднича над облаците.
Защо? Защо?? Всички питат а отговор няма…
Жално отеква спомена, а вече него няма да го има да каже нещо смешно, нещо интересно.
Земята се върти. На Вселената не й пука за нас!
Но все пак Зеленооката Дама, понякога се застъпва за нас…
Съдбата е капризна и дава възможност на невероятно малки шансове да се случат.
Небесата простират ръце над света и хвърлят монетата…
Света се върти…
Отдалечаваме се от него…
Превръща се в диск, сред необятната Вселена…
Ние сме тук, там, сега, тогава и някога… 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s