Подписката срещу шистовия газ е най-голямата, случвала се досега в България по действащия закон

Фото без названияАгенция “Фокус”
Снимка: Мика Сийминеен

София. Подписката против проучванията и добива на шистов газ в България вече наброява 52 хиляди подписа. Това каза Борислав Сандов, един от организаторите на днешния протест срещу проучванията и добива на шистов газ в България, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Днес е последният работен ден в изтичащата тримесечна гражданска инициатива срещу проучванията и добива на шистов газ по метода на „хидравличното разбиване”. Такъв е Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, каза Борислав Сандов. Днес се внася подписката, която беше одобрена на 26 ноември 2011 г. Подписка от този тип, откакто действа законът – 2 – 3 години, е най-голямата инициатива, случвала се в България, при изключително тежки метеорологични условия.
„Доброволният труд и мотивацията на толкова много млади хора, в цялата страна и в чужбина, успя да събере една огромна подкрепа, която да бъде сега входирана в Народното събрание, и намерението, на която е да бъде приет Закон за забрана на проучванията и добива на шистов газ по метода на „хидравличното разбиване” – по метода на „фракинга”. Нашата инициатива ще продължи да съществува като гражданско обединение, каза още Борислав Сандов. На мястото има издигнато българско знаме, а на маса са поставени 11 големи папки, които съдържат подписите. Присъстващите скандират „Не на шистовия газ!”.

БСП: Управляващите раздават на свои фирми национално богатство

Източник: actualno.com

На проведените търгове за дървесина от Софийската стокова борса на 17.02.2012 г. се потвърдиха нашите твърдения за непрозрачност и престъпен лобизъм в ущърб на стотици фирми от дърводобивната и дървопреработвателната промишленост,

както и в ущърб на българските граждани. Това се казва в позиция на ПГ на Коалиция за България, съобщиха от пресцентъра на БСП, предаде БГНЕС.

Изтъргувани бяха поне 160 000 кубически метра различна категория дървесина. Мирослав Найденов лично определи продавачите – 6 частни фирми членки на ССБ, купувачите и комисионните.Това се доказа на демонстративно проведения търг на ССБ на 17.02.2012 г. В присъствието на министър Мирослав Найденов предварително определените купувачи – “стратегически партньори” купиха предложената дървесина на възможно най – ниските цени, които предварително знаеха.
Едно от шестте държавни предприятия – Южно централното държавно предприятие – гр. Смолян е продало чрез фирма “Аякс София” ЕООД 42 239 м3 дървесина от територията на ДГС и ДЛС Доспат, Извора ,Борино, Хвойна, Девин, Кричим, Пловдив, Селище, Широка поляна, Беглика, Чепино, Пещера, Чехльово, Родопи, Момчилград, Крумовград, Женда, Хисар, Панагюрище, Пазарджик, Ракитово, Първомай, Карлово и Асеновград на минимални цени за 3 527 428 лв., без нито една стотинка завишение.
По груби изчисления загубата само от тази продажба за ЮЦДП гр. Смолян е минимум около 700 000 лева. Можем само да предполагаме, че общата загуба за държавните предприятия от проведения “търг” в петък за цялото количество е близо 3 000 000 лева. Потвърждение на нашата теза е , че при цени за клас “А” трупи ( с диаметър над 30 см) “продадени” за 105 лева/куб. метър, веднага след сесията на ССБ се появяват цени “продава” за същата дървесина за 135 лева/куб. метър. Днес, 20.02.2012 г. подобна дървесина клас “А” е търгувана в малки обеми от горски стопанства в Ракитово и Родопи ( за обеми от по 2000 куб.метра) на цени между 135-165 лева/куб. метър в Борино и Доспат.
С прилагания модел на добив и търговия на дървесина от държавните гори се извършва чудовищно престъпление към българската гора и спрямо гражданския интерес. Група приближени до ГЕРБ фирми купиха на скандално ниски цени и сега препродават на завишени.
Трябва обществото да разбере ЗАЩО СЕ РАЗДАВА БЪЛГАРСКАТА ГОРА и как тези допълнително подарени 50 – 60 млн. лева ще отидат при определени частни фирми, чрез Софийската стокова борса, чрез “стратегическите партньори” и чрез ловните олигарси. А може би трябва да попитаме- имат ли право управляващите да присвояват националното богатство, заявяват от БСП.

Спестовността и “мързела” на българите

Карикатура на Трайко Попов от август 2010г.

Преглед на оригинала
Карикатура на Трайко Попов от август 2010г.
Художник:  Трайко Попов
От Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Дневник

Публикуваме текста на Петър Ганев от последния брой на бюлетина на Института за пазарна икономика (ИПИ):

Вече стана традиция стенограмите от заседанията на Министерски съвет да се използват за обръщение към народа от страна на управляващите. Почти във всяко заседание, някъде между точките, които се гласуват в оперативен порядък (тоест без обсъждане), се вмъква и някоя реч на министър-председателя, която често задава съвсем нова тема в общественото пространство и отлежава там на спокойствие през уикенда. Това се случи и на последното заседание, като речта нормално бе посветена на водното бедствие в страната. Тук обаче ще разгледаме предходната реч на министър-председателя на тема спестовността и мързела на българите.

Интересното в случая е, че темата се подава ни в клин, ни в ръкав от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Точката, която се обсъжда, е относно Проект на Постановление за приемане на Правилник за състава на Националния архивен съвет и реда за неговата работа, тоест нищо общо със спестяванията или мързела на българина. Така или иначе, Симеон Дянков поставя въпроса за непрестанния ръст на спестяванията, което отприщва сериозни разсъждения по темата от страна на Бойко Борисов – около 6-7 страници (според стенограмата на МС). Основните послания обиколиха медиите: българинът е мързелив и си “чака лихвичката”, не е предприемчив и не иска да развива свой бизнес. Като прибавим към тези размисли и изказването на Симеон Дянков, че е “редно да направим някакъв анализ по какъв начин този увеличаващ се ресурс може да се използва по-добре за по-добри доходи на населението“, то коментарът по темата е повече от наложителен – както за спестяванията и “мързела”, така и за открития интерес на правителството към всякакъв привидно свободен ресурс в страната.

Спестяванията на българите

Статистиката за спестяванията на домакинствата общо взето показва постоянен темп на нарастване. За периода 2007-2011 г. спестяванията на домакинствата на практика се удвояват – от 15 млрд. лв. в началото на 2007 г. до малко над 30 млрд. лв. в края на 2011 г. Темпът на нарастване е сравнително постоянен, около 3 млрд. лева спестени на година, като наистина през 2011 г. спестяванията на домакинствата се увеличават повече от предходните години – с 3,5 млрд. лв. На долната графика може да се види движението през последните 5 години по тримесечия. Наред с това, броят на депозитите се задържа сравнително стабилен в рамките на 12 млн. депозита, като очевидно отделни домакинства разполагат с по няколко депозита.

Спестовността и "мързела" на българитеПреглед на оригинала
Източник – БНБ
Автор: Институт за пазарна икономикаТези данни потвърждават тезата, че българите имат доверие в банковата система и спестяват, но категорично не може да се говори за някакъв извънреден феномен в последните месеци. Нещо повече, да се разглежда спестовността на българина като мързел и спирачка пред развитието е икономическа недомислица. Няма общество, в което всички непрестанно да са предприемачи*, да развиват бизнес идеи и да рискуват в собствени проекти. Именно тук на помощ идват спестяванията и кредитите чрез посредничеството на банките. Домакинствата, които имат някакви средства, ги влагат в банките, а оттам парите отиват към предприемачите – имаме насочване на ресурс (на съответната цена) от тези, които нямат идеи и/или не искат да рискуват, към тези които се нуждаят от ресурс за да предприемат своите начинания. Това е пътят към успешните проекти и развитието. Вариант, при който всички си изтеглят парите и започват собствен бизнес, е просто нереален.

Това пренасочване на ресурс от домакинствата към предприемачите напълно се потвърждава от данните за депозитите и кредите в родната банкова система. Както вече споменахме, депозитите на домакинствата достигат почти 31 млрд. лв., докато кредитите на домакинствата са почти 19 млрд. лв. Това означава, че тази разлика от близо 12 млрд. лв. в общия случай е сума, спестена от домакинствата и пренасочена към бизнеса. Именно този “мързел” на хората да спестяват прави възможно кредитирането на бизнеса. Накратко, да се разглеждат депозитите в банковата система като един вид “пари в дюшека” е тотално недоразумение.

Тук е подходящо да отбележим и каква е структурата на депозитите в банковата ни система. Митологията, че огромната част от тези средства са на една шепа богаташи, е отхвърлена и в коментарите по темата на заседанието на МС. Като брой на депозитите статистиката е красноречива – депозитите под 1000 лв. вече гонят 10 млн. броя (над 3/4 от всички депозити на домакинствата), докато тези над 1 млн. лв. са едва 553 броя. Самият брой обаче не ни казва автоматично в какви депозити са разпръснати тези близо 31 млрд. лв. Това вече е показано на долната графика. Най-голяма част от спестяванията на домакинствата са в депозити в рамките на 5-20 хил. лв. – над 9 млрд. лв. са в подобен тип депозити. От всички 31 млрд. лв. в депозити на домакинствата, над 25 млрд. лв. са в депозити до 100 хил. лв.

Спестовността и "мързела" на българитеПреглед на оригинала
Източник – БНБ
Автор: Институт за пазарна икономикаВече знаем, че спестяванията на българите не са “пари в дюшека” и не са някакъв феномен от последните месеци, както и че не говорим за една шепа богаташи, а за много по-сериозна част от населението, което включва и т. нар. средна класа**. Сега остава да се занимаем с въпроса дали спестяванията са вредни по време на криза и защо правителството така се е вторачило в темата и я превръща в една от седмичните притчи от стенограмите на МС.

Спестявания по време на криза

Някакви аргументи срещу спестовността на българина могат да се открият в разбирането, че потреблението е пътят към растежа и докато то е подтиснато, няма как да очакваме някакво възстановяване. Това е класическата заблуда в икономиката, а именно икономическите взаимодействия да се опростяват до някакви механични процеси и да игнорира поведението на хората. Да гледаш формулата за БВП и да си казваш “ако се вдигне потреблението, ще скочи БВП-то” и да твърдиш, че това е значимо икономическо прозрение е просто несериозно. Ако има нещо, което наистина е значимо за развитието на едно общество, то това безспорно са спестяванията (и съответно инвестициите), а не потреблението.

Така или иначе, самата идея правителството да се опитва да хока хората за тяхното поведение е сбъркана. Правителството може да налага данъци и после да прахосва събраното, но не може да се меси във всяко едно значимо решение на икономическите субекти. Това дали домакинствата да харчат или да спестяват е автономно децентрализирано решение на самите хора. Дори историята на кризата от последните 3-4 години показва, че децентрализираните решения на хората са много по-адекватни от централизираните “макроикономически” решения на правителството. Домакинствата ограничиха разходите си, намалиха задълженията си и започнаха да спестяват още по-усърдно – те нямаха нужда от сложни преговори и тристранки, не обявяваха и пакети от антикризисни мерки, а просто действаха адекватно на ситуацията.

Отношението на управляващите

Отношението към спестяванията от страна на управляващите едва ли може да ни изненада. От началото на годината правителството, начело с финансовия министър, постоянно са в открит диалог с банките за лихвите по кредитите, за таксите и т.н. Този натиск поразително съвпада с дебатите за финансирането на плащанията по външния дълг на страната идната година и желанието на финансовото министерство това да се случи предимно на вътрешния пазар. Не случайно се повдигна и темата за Сребърния фонд – просто финансовото министерство гледа към всякакъв ресурс (било резерв или спестявания) в страната, който може да бъде мобилизиран за покриването на предстоящите плащания. Не че има нещо лошо държавата да се финансира на вътрешния пазар, но това не бива да се прави по този начин – парите в Сребърния фонд имат друго предназначение (виж тук), а участието на банките не следва да бъде доброзорно.

* В случая “предприемачи” се използва в търговския смисъл на думата. Едно по-широко разбиране за предприемачеството може да излезе от опростената търговска дефиниция и на практика да обхване понятия като самостоятелност, свобода на избора и отговорност.

** Издирването на “средната класа” в България става все по-актуална тема. Направените упражнения по въпроса до момента стъпват само на повърхността, често са по-емоционални от необходимото и целят определена политика по отношение на доходите, което води до разпространението на типичните клишета за “изчезващата средна класа” и, разбира се, за “пропастта между бедни и богати”. Самият термин “средна класа” като че ли придобива някакъв егалитарен привкус, което е още една причина да се занимаем с темата в следващите броеве на бюлетина.

Още по темата на сайта на Института за пазарна икономика

Намалението на лихвите ще е увеличение

Обвързването със Софибор или Юрибор е проблемно, твърди икономическият анализатор Георги Ангелов

Новини
 
Източник: Блогът за икономика,
Автор: Георги Ангелов
Снимки:БГНЕС
 
Правителството готви мерки срещу високите лихви по кредитите. Според икономическия анализатор Георги Ангелов това звучи добре, но да видим детайлите.

Реално се предлага следното – всички лихви по кредити да се обвържат задължително с движението на междубанковия лихвен процент в Еврозоната (EURIBOR) или със същия процент в България (SOFIBOR).

Обвързването със Софибор е проблемно, според експерта, защото на софийския междубанков пазар обемите са малки и банките реално не могат да се финансират от този пазар. Обвързването с Юрибор, от своя страна, е проблемно, защото България не е член на Еврозоната и българските банки нямат достъп до този пазар, нито до ЕЦБ.

Но, по-големият проблем е, че обвързването на всички лихви с Юрибор означава, че оттук-нататък всички банкови лихви ще се покачват години наред. Просто защото в момента Юрибор има рекордно ниска стойност от около 1%, а нормалните нива са 3-5%. Т.е. Юрибор няма накъде да спада повече, но определено има огромна вероятност да се увеличава, особено в средносрочен и дългосрочен план (дали заради инфлационен натиск или заради свършването на кризата, но посоката ще е нагоре), прогнозира Ангелов.

Пример: вземате днес ипотечен кредит с лихва определяна по формулата “Юрибор + 7 процентни пункта надбавка”. Сега Юрибор е малко над 1%, т.е. общата лихва ще бъде малко над 8%. Обаче, след няколко години когато Юрибор стигне 5%, общата лихва по ипотечния кредит ще се повиши на 12%. Това е 50% увеличение на лихвения процент. И забележете – няма абсолютно никакъв шанс лихвата да падне надолу, просто защото Юрибор вече е толкова нисък, че едва ли може да падне много.

С други думи, регулацията няма как да намали лихвите. Изключително висока е вероятността да стане точно обратното – да ги увеличи, особено що се отнася до дългосрочните кредити.

Според Ангелов, има една-единствена възможност банковите лихви да се обвържат с представителен пазарен индекс и да имат шанс да намаляват в бъдеще – ако банковите лихви се обвържат с лихвите по дългосрочния държавен дълг. Но това не се предлага; явно правителството се страхува да поеме този риск, защото тогава то ще е отговорно и за обратния процес: всяка глупост, извършена от правителството директно ще увеличава банковите лихви и хората ще знаят, че правителството е отговорно (то и сега е отговорно, но се прикрива зад други обяснения).

ВОДАТА, МОНОПОЛИТЕ И КАК СВЕТА ПОПАДА В ПИПАЛАТА НА НЕОРОБОВЛАДЕЛЦИТЕ

Автор: Мика Сийминеен

Водата, това е най-голямото богатство, което ни е дала природата.
Всички форми на живот, които познаваме, под една или друга форма са зависими от тази животворна течност, която покрива 70% от повърхността на нашата планета.
Какво правим днес, за да съхраним водоизточниците, които имаме?
Ами нищо! Повечето хора по света не озъзнават, че човешката дейност води до намаляване на питейната вода в световен мащаб.
Замърсени реки, отровени подпочвени води, океаните са замърсени, не остана и кътче по света, където да не е достигнало Глобалното замърсяване на водите.
Поради глобалното затопляне се топят ледниците, а в същото време има тенденцията вътрешността на континентите да получават по-малко дъждове, поради намаляването на горите.
Лека-полека превръщаме света в пустияня, а водните басейни в химически бунища.

Войните на бъдещето ще са за вода, за питейна вода.
То и днес има конфликти породени от липсата на вода.
Например Голанските възвишения имат огромно стратегическо значение както за Сирия, така и за Израел заради водните източници, които са едни от малкото в региона. А за Израел Голанските възвишения се явяват един от основните източници на питейна вода.
Двете страни искат контрол над тях, понеже са източник на питейна вода.
Който държи водата, той командва парада.
По същия начин цялото водоснабдяване на Газа минава през територията на Израел и те буквално държат в ръцете си живота на населението на прословутата ивица.

Ние, които живеем в умерен климат сме благословени с много вода, но не я ценим, защото я имаме в изобилие.
Въпреки, че водата, която е годна за пиене, в световен мащаб не е много, то особено тук на Балканите тя е в доста голямо количество.
У нас се намира част от най-големия водоносен хоризонт в Европа. Този водоносен хоризонт е близо 14 хил км2 . Едно огромно подземно езеро, което обхваща голяма част от Северна България е застрашено да бъде замърсено от добива на шистов газ, ако решението, което забранява фракинга бъде отменено или заобилолено.
Кой знае защо всички зони, където се правят проучвания за шистов газ са все най-богатите на подпочвени води и се явяват най-големите водоизточници на страната.
Но отговора е ясен, че целта е не толкова шистовия газ, колкото да се наложи контрол над водата в страната.
Забелязъл съм, че по света фракинга на шисти за фосилни горива е предимно в такива зони, което означава само едно, че има умишлено унищожаване на жизненоважни водоизточници с цел увеличаване на зависимостта на населението за външни доставки на вода.

Който държи водата, той държи и живота на хората.
Хората ще са абсолютно зависими от тези, които им доставят вода за пиене.
Не можем да живеем без вода. Няма нито едно живо същество от известните днес, което може да живее без абсолютно никаква вода.
Неслучайно се замърсяват водоизточниците.
Целта е да се вкарат хората в капан.
Чували ли сте за термина „империя на водния монопол“?
Ако не сте, аз ще ви разкажа малко за тях.

„Преобладаващата част от ранните цивилизации са били именно империи с монопол върху водата. Египет, Древния Китай, ацтеките. Всяко правителство, което контролира напълно иригационните съоръжения, по своята същност е империя на водния монопол.
Тези империи на водния монопол не се разпадат. Могат да изгният отвътре до такава степен, че само лек външен тласък, например от варвари, да ги съкруши, както се е случило с много древни цивилизации.
Отделните социални слоеве постепенно губят връзка по между си и когато дойде време да се защитават, те не са в състояние да го правят. Но все пак, тласъкът отвън не може да има промяна. Защото в империята на водния монопол революция не може да избухне.
Чували ли сте за китайския принцип за управление на две провинции? Да речем, че има две провинции, А и Б, и в двете върлува глад. Преглеждате сведенията за двете провинции. Ако от провинция А са постъпили съобщения за измами при събирането на данъка, или за бунтове, тогава конфискуваш цялата реколта на провинция А и я изпращаш в провинция Б. Ако докладите и от двете провинции са еднакви, тогава избираш напосоки. В резултат, провинция Б остава вярна завинаги, а провинция А е унищожена и вече няма защо да се безпокоиш за нея.
Няма нищо по-силно от това, да се разпореждаш с водата на твоя народ. С течение на времето империите на водния монопол отслабват до такава степен, че една единствена орда варвари би могла да ги покори.”
Из „Свят извън времето” на Лари Нивън

Всичко споменато в текста горе е вярно.
Който държи цялата вода, той е същинския господар.
Така, че нека се замислим дали не се задава поредната империя на водния монопол.
Кой държи водоснабдяването?
Ами как кой? Големите корпорации, които реално погледнато са част от един огромен конгломерат. Тези мултинационални компании буквално са заграбили водата в десетки държави по света и се разпореждат с нея, както намерят за добре.
Този огромен конгломерат се явява империя на водния монопол.
Водата винаги е била средство за контрол над населението.
Точно поради тази причина няма революции, няма истинска съпротива, защото системата е много силна, няма сили отвън, които да й противодействат, да го кажа с термина на Нивън – няма варвари, защото те няма от къде да се вземат.
Всички ние сме вътре в кюпа и не може да излезем от системата, понеже тя обхваща целия свят, ако има изключения, то те са малко и Запада ги е обявил едва ли не за най-голямото зло, което познава човечеството, точно поради това, че там големите корпорации нямат контрол над населението.
Но днес се наблюдава тенденцията за умишленото замърсяване на водоизточници с цел печалба!
Това вече е чиста проба престъпление срещу човечеството!
Но няма ни една комисия на ООН, която да осъди този варварски акт на големите фирми като „Шеврон”, „Ексон” или който и да е от този калибър.
Глобите, които плащат за замърсяванията няма да излекуват заболелите от системно натравяне, нито ще почистят замърсените водоизточници.
Водата от богатство св е превърнала в средство за оковаване на хората!
Същото важи и за храните и горивата, където положението е същото.
А кой държи тези важни за човечеството богатства? Ами пак същите компании, които заграбиха питейната вода по света.

Нека се замислим, дали днес въобще имаме нужда от политици или сами трябва да си решаваме проблемите?
Спред мен трябва да си решаваме проблемите сами, защото няма кой да ни защити от тези, които се оптват да ни заробят.
Правосъдие и полиция не се интересуват от нашите проблеми, защото защитават интересите на плутократите и олигарсите и всеки път, когато някой се опита да протестира, тези стуктури гу удрят през устата в прекия и преносния смисъл на думата.
Да търсим правата си с помощта на политическите партии, движения и стуктури е също толкова глупаво, колкото да настаним глутница изгладнели вълци с някое беззащитно агне.
Всяка една партия се появява на политическата сцена само с една единствена цел, да облагодетелства своите лидери, които хич ги не е еня за това дали народа гладува, студива, боледува или умира.
Политика става политик, търсейки лични облаги и нищо друго.
Предизборните кампании са лъжи и нищо повече.
Да го кажа в прав текст, предизборните кампании са измами в особено големи размери, но никой не завежда дела за тях, защото те са законни.
След изборите, всеки път се оказва, че народа пак е прецакан, защото новите са като предишните и разлика няма никаква.
Политиците си циркулират по коридорите на властта, стават несменяеми и реално човек намя никаква алтернатива да избира.
Партиите се крепят на това, че хората са същества с къса памет и не си вземат поука от минали събития.
Тояно в това се корени проблема днес, че хората по света не си взеха поука от това, че капитализма съвсем не е това нещо, което се представя, а е система чрез която големите играчи в бизнеса могат да грабят народа колкото си искат.
Мога да се басирам, че много хора, които днес хвалят тази система никога не са чели книгите на Чарлз Дикенс, който много ясно и точно описва системата на капитализма. А тази система не се е променила и до днес.
Все още има гладуващи, мизерстващи, хора, които нямат нищо.
И тези хора не са бедни, защото не работят, а защото се гаврят с тях като им плащат меко казано символични заплати, а цените са непосилно високи.
Някои ще кажат, че ей го на тези хора са мързеливи или нещо такова ще изръзсят.
Ни няма да са прави, защото това не е така.
Африка, където повечето хора страдат от недохранване е един от най-големите източници на благата, от които се възползва Европа В тези страни хората, които работят по 12-14 часа на ден гладуват, понеже МВФ и Светоената банка са наложили на страните много тежки условия за изплащането на дълговете останали още от времето, когато тези държави са били колонии на една или друга европейска държава. Когато страните в Африка получили независимост, те наследили дълговете на колониалистите. Точно този гаден номер им направили, като им хързулнали да изплащат заеми, които те не са вземали никога.
Също така, по времето на колониалната епоха голяма част от почвата е станала негодна за добив на храни.
Проблема не е в това, че Африка няма ресурс да плати дълговете на колониалистите, а в това, че страните произвеждат много, но… Но тези страни не са собственици на ресурсите си.
Тези ресурси са собственост на мултинационални компании, които са ги купили на безценица поради поставените от МВФ и Световната банка условия по африканските дългове.
В Африка не остава нищо от произведеното там.
И не само за Африка важи това, а важи за повечето страни, които са поставени в категорията „Бедни”.
Това важи и за България, страната, която е сред най-големите производители на злато в света.
Също така е и сред най-големите производители на медни прокати и въоще на цветни прокати в Европа!
Но от приходите не остава нищо за страната, защото тези пари не идват тук, а остават за мултинационалките, които държат производствата.
Какво означава това?
Това означава, че мултинационалките държат унас и вода, храни, енергетика, металурията, минните добиви и т.н.
Да, точно така си е. В България не остана нищо българско.
Това не е само у нас и в Африка, а направо в цял свят.
Огромните конгломерати от корпорации държат в ръцете си почти всички ресурси на планетата и протягат ръце към тези, които още не са докопали!

Точно за това миналата година беше организирана тази „Арабска пролет”, с цел дестабилизиране на региона и по-лесно да сложат ръце върху тези ресурси, които бяха недостъпни за тях.
Точно с цел заграбване на ресурси бяха нападнати Ирак, Афганистан и други страни в недалчното минало.
Воините са за завладяване на ресурси. Повода на всички войни е различен, но причината е само една и тя се нарича „завладяване на ресурси”.
Всички плямпаници относно това, че видиш ли се борим с тероризма и деспотите са бош лаф работа, понеже по тази логика трябва най-напред да изпепелим САЩ и Великобритания до основи, като не подминаваме Франция, Германия и други бивши колониални сили, които са допринесли до днешното положение на нещата чрез действията си в миналото.

Та да се върна на темата за водата…
Водата, тя е нашето най-голямо богатство…
Но това богатство се превърна в поредния начин да се опитат да ни заробят…

А ВИЕ ЩЕ ПОЗВЛИТЕ ЛИ ТОВА ДА СЕ СЛУЧИ?