Най-мощните частни наемни армии в света

Източник: Profit.bg 

Бизнесът на все по-разрастващата се армия на частните военни наемници, която предлага услугите си на тези, които дават най-добри оферти, процъфтява, пише Business Insider.

Съвременните военни наемници изпълняват мисии по цял свят, биейки се за правителства, които не искат да използват собствените си войници.

Армия от 5 000 тежко въоръжени войници наскоро замени американските военни сили в Ирак, а много други са наети да защитават частни интереси в региона. Наемните войници обаче биват изпращани и на много други места, които биха ви изненадали.

Вижте кои са най-мощните частни наемни армии в света:

Гигантът в сферата на сигурността G4S е вторият най-голям частен работодател в света

С повече от 625 000 служители, този публичен гигант в сферата на сигурността е вторият най-голям частен работодател в света (след Wal-Mart). Част от дейността на компанията е свързана с рутинната охрана на банки, затвори и летища, но G4S също така играе важна роля в кризисни зони по целия свят.

През 2008 г. G4S придобива Armorgroup, чиято армия от 9 000 души е охранявала около една трета от всички невоенни конвои в Ирак (компанията е известна и с буйните си партита и с това, че за нея работят афганистански военачалници).

Обединената компания има присъствие в над 125 страни, в това число в някои от най-опасните региони на Африка и Латинска Америка, където предлага на държавни агенции и частни компании тежко въоръжени отряди за охрана, обезвреждане на сухопътни мини, военно разузнаване и военна подготовка.

Unity Resources Group е активна в Близкия изток, Африка, Северна и Южна Америка и Азия

С повече от 1 200 служители по цял свят австралийската Unity Resources успява да засили присъствието си в Ирак с оттеглянето на държавните армии. Ръководството на компанията се състои от военни ветерани от Австралия, САЩ и Великобритания.

Частната военна компания е най-известна с това, че охранява австралийското посолство в Багдад, където от 2010 г. обучава чилийски войници. Служителите на Unity също така са отговорни за две спорни престрелки в Ирак, в една от които беше убит австралийски професор, а в другата умряха две цивилни жени.

Извън Ирак Unity е помагала с охраната на парламентарните избори в Ливан и е подпомагала евакуацията на служителите на петролни компании от кризисни зони в Бахрейн. Компанията също така развива дейност в Африка, Северна и Южна Америка, Централна Азия и Европа.

Erinys е охранявала повечето важни петролни активи на Ирак

Erinys също е изпълнявала договори в Ирак, възложени от Държавния департамент на САЩ. В най-голямата й мисия през последните години са участвали 16 000 от нейните охранители в 282 различни места в страната, където са охранявали ключови петролопроводи и други енергийни активи.

Тази група също така има традиционно присъствие в Африка. Erinys наскоро получи две поръчки за Конго, където ще охранява важни проекти, свързани с добива на желязна руда, петрол и природен газ.

Asia Security Group е мощна афганистанска групировка, свързвана с президента на страната Хамид Карзай

Бившият собственик на Asia Security Group, която е основна сила в разкъсваната от война държава, е Хашмат Карзай, първи братовчед на президента Хамид Карзай. Групировката има около 600 охранители.

Частната армия, чиято централа е в Кабул, е спечелила поръчки за милиони долари от армията на САЩ и охранява доставките за коалиционните сили в южната част на страната. Наемниците от Asia Security Group са използвани и от DynCorp, щатска компания, с мащабна дейност в региона.

DynCorp се бие с колумбийски бунтовници и перуански наркотрафиканти

Базираната във Вирджиния DynCorp е една от осемте частни военни компании, които са специално подбрани от Държавния департамент на САЩ да останат в Ирак след изтеглянето на официалните американски военни сили.

Компанията, чиито приходи възлизат на около 3.4 млрд. долара годишно, е активна и в Африка, Източна Европа и Латинска Америка, като броят на служителите й надхвърля 10 000. Те имат репутация на хора, които винаги са готови да стрелят, а войниците й са се били с бунтовници в Колумбия в началото на новия век. Служителите й също така изпълняват мисии, насочени срещу търговията с наркотици в Перу, и са били изпращани да разоръжават бойци в Сомалия, Либерия и Южен Судан.

Triple Canopy има договори за охрана в Ирак на стойност до 1.5 млрд. долара

Triple Canopy е друга от осемте компании, които са били избрани да заместят американските военни сили в Ирак. Компанията има армия от около 1 800 войници в страната, основно от Уганда и Перу, и договори на стойност до 1.5 млрд. долара.

Triple Canopy също така е охранявала посолството на САЩ в Хаити, а както и служители на Държавния департамент на САЩ в Израел.

Aegis Defense Services работи с ООН, САЩ и с петролни компании

Aegis предлага военни сили на частни клиенти, на мисии на ООН и на правителството на САЩ, най-вече в Ирак.

Служителите на компанията, които се смята, че наброяват 5 000, също така се подвизават в Афганистан и Бахрейн, където Aegis предлага отряди за бързо реагиране, оценка на риска и защитава частни петролни интереси.

Компанията вероятно е най-известна с видеото, появило се през 2005 г., в което се смята, че нейни служители стрелят по цивилни иракчани.

Defion Internacional наема хиляди бойци от развиващи се държави

В миналото Triple Canopy е наемала бойци от Defion Internacional, която обучава частни военни от Латинска Америка, които се занимават с най-различни задачи по цял свят.

Defion Internacional е базирана в Перу, но има подразделения в Дубай, Ирак, Филипините и Шри Ланка. Компанията обучава бодигардове, шофьори, статична охрана и логистични специалисти от редица развиващи се страни. В някои случаи тези агенти получават едва по 1 000 долара месечно, с което компанията си навлече международния гняв, особено за позиции свързани с Държавния департамент на САЩ.

В определен период в Близкия изток е имало над 1 000 военни наемници от Латинска Америка, въпреки че не е ясно за колко от тях е отговорна Defion.

Academi притежава и ръководи една от най-модерните бази за частно военно обучение в света

Бивша Blackwater, а след това и Xe Services, днес Academi разполага с тренировъчна база с площ 7 000 акра, дълбоко в пустошта на Северна Каролина. Това е една от най-големите и най-комплексните частни тренировъчни бази в света.

Според книга за Blackwater написана през 2007 г., дотогава в базата е била обучена армия от 20 000 бойци, 20 въздушни пилоти, флотилия от бронирани превозни средства и тренирани военни кучета. Повечето от тях са изпратени в Ирак и Афганистан по държавни договори със САЩ.

Дейността на Academi вероятно е понамаляла, след като редица незаконни стрелби и други проблеми разяриха правителството на Ирак и застрашиха изпълнението на важни договори.

Извън Близкия изток, Academi е наемана, за да охранява улиците на Ню Орлиънс след урагана Катрина. Компанията също така е охранявала японските противоракетни системи и е помагала в борбата с наркотиците в различни точки на света.

“БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ”

Автор: Христос Кенаров
Здравейте приятели. Всички , които сте български граждани и искате да живеете като истински европейци.
Искате Вашите пари да се управляват както трябва.
Знаете ли ? Вчера гледах една дама при Цветанка Ризова която каза следното:
Няма на кой да се довериш че ще направи нещо.
Това ме втрещи.
Още българският нарсд е казал: Лозето не ще молитва а мотика. И това всеки дълбоко в душата си го знае.
Всеки гледа своя дом. Не иска да го продава. Иска го чист и го чисти.
Защо тогава си хвърля боклука през прозореца?
ОТГОВОРА Е .
ОТГОРЕ ПРАВЯТ ТАКА И НИЕ СЪЩО.
Ами крайно време е НИЕ да си направим държавата за нас си.КАТО ШВЕЙЦАРЦИТЕ.
Да нямаме марионетни правителства като ветропоказатели да служат ту на Западния ту на Източния вятър.
От такива правителства от нашия труд се изнасят 15 милиарда евра годишно.
За комисионно от стотина милиона всички губят 15 милиарда на година.
Това са много пари.
Още по вече , че се изнасят незаконно.
Крайно време е Вие да повярвате , че няма кой да оправи държавата освен САМИТЕ ВИЕ.
Не искам да пиша по вече . Мога още много да напиша и много да предложа.
Няма да предложа защото Мигленчето Кунева -Пръмова чака да препише. Както преписа името на партията си.
ЗА ТОВА ВИ КАНЯ , КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ЛИШИ ОТ ЕДНА КУТИЯ ЦИГАРИ МЕСЕЧНО /Да не ги дава тез пари на руската икономика/
И ДВА ЧАСА СЕДМИЧНО
ДА ЗАПОВЯДА ДА СЕ СРЕЩНЕМ НА 17.03 ОТ 11 Ч. ПРЕД ХРАМА АЛ. НЕВСКИ.
НЕКА УЧЕРЕДИМ ДВИЖЕНИЕТО “БЪЛГАРИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ”
НЕКА РАЗУМЪТ СЕ СЪБЕРЕ ПРЕД ХРАМА . А КОЙТО ИСКА АХО ИХО ДА ИДЕ НА ПЛОЩАДА. НО ПОСЛЕ ЩЕ Е ТИХО.
Резервно място 13 ч. НДК.
*Няма значение от какъв произход са българските граждани. /не е  етническо движение/**
** Забележката е на Мика Сийминеен

Спестовността и “мързела” на българите

Карикатура на Трайко Попов от август 2010г.

Преглед на оригинала
Карикатура на Трайко Попов от август 2010г.
Художник:  Трайко Попов
От Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Дневник

Публикуваме текста на Петър Ганев от последния брой на бюлетина на Института за пазарна икономика (ИПИ):

Вече стана традиция стенограмите от заседанията на Министерски съвет да се използват за обръщение към народа от страна на управляващите. Почти във всяко заседание, някъде между точките, които се гласуват в оперативен порядък (тоест без обсъждане), се вмъква и някоя реч на министър-председателя, която често задава съвсем нова тема в общественото пространство и отлежава там на спокойствие през уикенда. Това се случи и на последното заседание, като речта нормално бе посветена на водното бедствие в страната. Тук обаче ще разгледаме предходната реч на министър-председателя на тема спестовността и мързела на българите.

Интересното в случая е, че темата се подава ни в клин, ни в ръкав от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Точката, която се обсъжда, е относно Проект на Постановление за приемане на Правилник за състава на Националния архивен съвет и реда за неговата работа, тоест нищо общо със спестяванията или мързела на българина. Така или иначе, Симеон Дянков поставя въпроса за непрестанния ръст на спестяванията, което отприщва сериозни разсъждения по темата от страна на Бойко Борисов – около 6-7 страници (според стенограмата на МС). Основните послания обиколиха медиите: българинът е мързелив и си “чака лихвичката”, не е предприемчив и не иска да развива свой бизнес. Като прибавим към тези размисли и изказването на Симеон Дянков, че е “редно да направим някакъв анализ по какъв начин този увеличаващ се ресурс може да се използва по-добре за по-добри доходи на населението“, то коментарът по темата е повече от наложителен – както за спестяванията и “мързела”, така и за открития интерес на правителството към всякакъв привидно свободен ресурс в страната.

Спестяванията на българите

Статистиката за спестяванията на домакинствата общо взето показва постоянен темп на нарастване. За периода 2007-2011 г. спестяванията на домакинствата на практика се удвояват – от 15 млрд. лв. в началото на 2007 г. до малко над 30 млрд. лв. в края на 2011 г. Темпът на нарастване е сравнително постоянен, около 3 млрд. лева спестени на година, като наистина през 2011 г. спестяванията на домакинствата се увеличават повече от предходните години – с 3,5 млрд. лв. На долната графика може да се види движението през последните 5 години по тримесечия. Наред с това, броят на депозитите се задържа сравнително стабилен в рамките на 12 млн. депозита, като очевидно отделни домакинства разполагат с по няколко депозита.

Спестовността и "мързела" на българитеПреглед на оригинала
Източник – БНБ
Автор: Институт за пазарна икономикаТези данни потвърждават тезата, че българите имат доверие в банковата система и спестяват, но категорично не може да се говори за някакъв извънреден феномен в последните месеци. Нещо повече, да се разглежда спестовността на българина като мързел и спирачка пред развитието е икономическа недомислица. Няма общество, в което всички непрестанно да са предприемачи*, да развиват бизнес идеи и да рискуват в собствени проекти. Именно тук на помощ идват спестяванията и кредитите чрез посредничеството на банките. Домакинствата, които имат някакви средства, ги влагат в банките, а оттам парите отиват към предприемачите – имаме насочване на ресурс (на съответната цена) от тези, които нямат идеи и/или не искат да рискуват, към тези които се нуждаят от ресурс за да предприемат своите начинания. Това е пътят към успешните проекти и развитието. Вариант, при който всички си изтеглят парите и започват собствен бизнес, е просто нереален.

Това пренасочване на ресурс от домакинствата към предприемачите напълно се потвърждава от данните за депозитите и кредите в родната банкова система. Както вече споменахме, депозитите на домакинствата достигат почти 31 млрд. лв., докато кредитите на домакинствата са почти 19 млрд. лв. Това означава, че тази разлика от близо 12 млрд. лв. в общия случай е сума, спестена от домакинствата и пренасочена към бизнеса. Именно този “мързел” на хората да спестяват прави възможно кредитирането на бизнеса. Накратко, да се разглеждат депозитите в банковата система като един вид “пари в дюшека” е тотално недоразумение.

Тук е подходящо да отбележим и каква е структурата на депозитите в банковата ни система. Митологията, че огромната част от тези средства са на една шепа богаташи, е отхвърлена и в коментарите по темата на заседанието на МС. Като брой на депозитите статистиката е красноречива – депозитите под 1000 лв. вече гонят 10 млн. броя (над 3/4 от всички депозити на домакинствата), докато тези над 1 млн. лв. са едва 553 броя. Самият брой обаче не ни казва автоматично в какви депозити са разпръснати тези близо 31 млрд. лв. Това вече е показано на долната графика. Най-голяма част от спестяванията на домакинствата са в депозити в рамките на 5-20 хил. лв. – над 9 млрд. лв. са в подобен тип депозити. От всички 31 млрд. лв. в депозити на домакинствата, над 25 млрд. лв. са в депозити до 100 хил. лв.

Спестовността и "мързела" на българитеПреглед на оригинала
Източник – БНБ
Автор: Институт за пазарна икономикаВече знаем, че спестяванията на българите не са “пари в дюшека” и не са някакъв феномен от последните месеци, както и че не говорим за една шепа богаташи, а за много по-сериозна част от населението, което включва и т. нар. средна класа**. Сега остава да се занимаем с въпроса дали спестяванията са вредни по време на криза и защо правителството така се е вторачило в темата и я превръща в една от седмичните притчи от стенограмите на МС.

Спестявания по време на криза

Някакви аргументи срещу спестовността на българина могат да се открият в разбирането, че потреблението е пътят към растежа и докато то е подтиснато, няма как да очакваме някакво възстановяване. Това е класическата заблуда в икономиката, а именно икономическите взаимодействия да се опростяват до някакви механични процеси и да игнорира поведението на хората. Да гледаш формулата за БВП и да си казваш “ако се вдигне потреблението, ще скочи БВП-то” и да твърдиш, че това е значимо икономическо прозрение е просто несериозно. Ако има нещо, което наистина е значимо за развитието на едно общество, то това безспорно са спестяванията (и съответно инвестициите), а не потреблението.

Така или иначе, самата идея правителството да се опитва да хока хората за тяхното поведение е сбъркана. Правителството може да налага данъци и после да прахосва събраното, но не може да се меси във всяко едно значимо решение на икономическите субекти. Това дали домакинствата да харчат или да спестяват е автономно децентрализирано решение на самите хора. Дори историята на кризата от последните 3-4 години показва, че децентрализираните решения на хората са много по-адекватни от централизираните “макроикономически” решения на правителството. Домакинствата ограничиха разходите си, намалиха задълженията си и започнаха да спестяват още по-усърдно – те нямаха нужда от сложни преговори и тристранки, не обявяваха и пакети от антикризисни мерки, а просто действаха адекватно на ситуацията.

Отношението на управляващите

Отношението към спестяванията от страна на управляващите едва ли може да ни изненада. От началото на годината правителството, начело с финансовия министър, постоянно са в открит диалог с банките за лихвите по кредитите, за таксите и т.н. Този натиск поразително съвпада с дебатите за финансирането на плащанията по външния дълг на страната идната година и желанието на финансовото министерство това да се случи предимно на вътрешния пазар. Не случайно се повдигна и темата за Сребърния фонд – просто финансовото министерство гледа към всякакъв ресурс (било резерв или спестявания) в страната, който може да бъде мобилизиран за покриването на предстоящите плащания. Не че има нещо лошо държавата да се финансира на вътрешния пазар, но това не бива да се прави по този начин – парите в Сребърния фонд имат друго предназначение (виж тук), а участието на банките не следва да бъде доброзорно.

* В случая “предприемачи” се използва в търговския смисъл на думата. Едно по-широко разбиране за предприемачеството може да излезе от опростената търговска дефиниция и на практика да обхване понятия като самостоятелност, свобода на избора и отговорност.

** Издирването на “средната класа” в България става все по-актуална тема. Направените упражнения по въпроса до момента стъпват само на повърхността, често са по-емоционални от необходимото и целят определена политика по отношение на доходите, което води до разпространението на типичните клишета за “изчезващата средна класа” и, разбира се, за “пропастта между бедни и богати”. Самият термин “средна класа” като че ли придобива някакъв егалитарен привкус, което е още една причина да се занимаем с темата в следващите броеве на бюлетина.

Още по темата на сайта на Института за пазарна икономика

Намалението на лихвите ще е увеличение

Обвързването със Софибор или Юрибор е проблемно, твърди икономическият анализатор Георги Ангелов

Новини
 
Източник: Блогът за икономика,
Автор: Георги Ангелов
Снимки:БГНЕС
 
Правителството готви мерки срещу високите лихви по кредитите. Според икономическия анализатор Георги Ангелов това звучи добре, но да видим детайлите.

Реално се предлага следното – всички лихви по кредити да се обвържат задължително с движението на междубанковия лихвен процент в Еврозоната (EURIBOR) или със същия процент в България (SOFIBOR).

Обвързването със Софибор е проблемно, според експерта, защото на софийския междубанков пазар обемите са малки и банките реално не могат да се финансират от този пазар. Обвързването с Юрибор, от своя страна, е проблемно, защото България не е член на Еврозоната и българските банки нямат достъп до този пазар, нито до ЕЦБ.

Но, по-големият проблем е, че обвързването на всички лихви с Юрибор означава, че оттук-нататък всички банкови лихви ще се покачват години наред. Просто защото в момента Юрибор има рекордно ниска стойност от около 1%, а нормалните нива са 3-5%. Т.е. Юрибор няма накъде да спада повече, но определено има огромна вероятност да се увеличава, особено в средносрочен и дългосрочен план (дали заради инфлационен натиск или заради свършването на кризата, но посоката ще е нагоре), прогнозира Ангелов.

Пример: вземате днес ипотечен кредит с лихва определяна по формулата “Юрибор + 7 процентни пункта надбавка”. Сега Юрибор е малко над 1%, т.е. общата лихва ще бъде малко над 8%. Обаче, след няколко години когато Юрибор стигне 5%, общата лихва по ипотечния кредит ще се повиши на 12%. Това е 50% увеличение на лихвения процент. И забележете – няма абсолютно никакъв шанс лихвата да падне надолу, просто защото Юрибор вече е толкова нисък, че едва ли може да падне много.

С други думи, регулацията няма как да намали лихвите. Изключително висока е вероятността да стане точно обратното – да ги увеличи, особено що се отнася до дългосрочните кредити.

Според Ангелов, има една-единствена възможност банковите лихви да се обвържат с представителен пазарен индекс и да имат шанс да намаляват в бъдеще – ако банковите лихви се обвържат с лихвите по дългосрочния държавен дълг. Но това не се предлага; явно правителството се страхува да поеме този риск, защото тогава то ще е отговорно и за обратния процес: всяка глупост, извършена от правителството директно ще увеличава банковите лихви и хората ще знаят, че правителството е отговорно (то и сега е отговорно, но се прикрива зад други обяснения).