Стивън Хокинг на 70: Кратка история на човешкото обаяние

Когато Стивън Хокинг казва нещо, светът го слуша. Показателна за това е реакцията на направеното от учения изявление миналата година, че вярата в задгробния живот е “вълшебна приказка” за хората, които се страхуват от смъртта, предаде ДПА.

Теоретичният физик и космолог, който страда от тежко заболяване на двигателните неврони от 21-годишна възраст и общува чрез компютър, е засягал и други фундаментални теми като например защо съществува човечеството и има ли различен живот във Вселената.

Срещу всички очаквания на медицинските експерти, Стивън Хокинг празнува днес 70-годишния си юбилей.

“Моето мнение е, че всички ние – не само теоретичните физици, искаме да знаем откъде сме дошли”, казва Хокинг в интервю за германското сп. “Шпигел” през 1988 г. след излизането на бестселъра му “Кратка история на времето”.

Научната книга, продадена в над 10 милиона екземпляра, засяга теми от космологията като теорията за Големия взрив, черните дупки, светлинните конуси и физични теории за развитието на Вселената.

От излизането на “Кратка история на времето” Стивън Хокинг е смятан за гений от по-голяма част от обществото, а в научния свят гледат на него като на звезда.

Хокинг тръгва по стъпките на Исак Нютон, ставайки Лукасов професор по математика в Кембриджския университет. Ученият заема поста 30 години от 1979 г. Един от най-значимите си успехи Стивън Хокинг постига през 1974 г. Тогава ученият открива, че черните дупки излъчват термична радиация, причинена от квантови ефекти.

По този начин Хокинг обединява три отделни до този момент раздела на физиката – квантовата теория, общата относителност и термодинамиката. Не само интересът му към големите въпроси, които занимават човечеството, и желанието му да даде научно обяснение на всички феномени правят Стивън Хокинг толкова обаятелен в очите на хората.

Те го възприемат и като символ на човек с интелект, способен да достигне звездите, но същевременно толкова осакатен, че не може да направи нищо за себе си и прекарал по-голямата част от живота си прикован към инвалидна количка.

“Аз съм архетип на извадения извън строя гений, или за да звучи политически коректно, на физиологично предизвикания гений. Най-малкото съм изправен пред физиологично предизвикателство. Дали съм гений подлежи на съмнение”, казва Стивън Хокинг в интервю за Би Би Си.

Вселената занимава Хокинг още от ранната му младост. Първоначално той иска да следва математика в Оксфорд, но по това време учебното заведение не предлага такова обучение и Стивън Хокинг записва физика. След дипломирането си през 1962 г. той следва и астрономия, преди да се запише в Кембридж, където изучава теоретична астрономия и космология.

Скоро след това започват да се проявяват симптомите на болестта му, известна като амиотрофична латерална склероза – тип нелечимо заболяване на двигателните неврони.

Лекарите му дават не повече от три години живот. Изправен пред подобна перспектива, за Хокинг става ясно, че въпреки всичко може да постигне много. Научната му кариера процъфтява.

През 1974 г. Стивън Хокинг е избран за един от най-младите членове на Кралското дружество. Ученият сключва брак с Джейн Уайлд, от която има три деца. Двамата се разделят през 1991 г. Малко е известно за личния живот на Хокинг.

В края на 90-те години на миналия век Уайлд публикува книга. В нея бившата съпруга на учения го описва като тиранин у дома, на когото често трябва да се напомня, че не е Бог. Едно нещо обаче е сигурно: Стивън Хокинг живее без страх от смъртта.

“Живях цели 49 години с перспективата за ранна смърт. Не се боя от нея, но и не бързам да си отида от този свят. Преди това имам да свърша толкова много неща”, споделя Хокинг в интервю за в. “Гардиън”, направено миналата година.

“Гледам на мозъка като на компютър, който спира да работи, когато компонентите му се повредят. Няма рай или живот след смъртта за повредените компютри, това е вълшебна приказка за хора, които се страхуват от тъмното”, допълва ученият. БТА

Астрофизикът Борис Комитов: Студ сковава Земята от 2012 г.!

Getty Images / Guliver

Д-р Борис Комитов е учен от Института по астрономия към БАН – н.с. първа степен, геофизик и астроном. Работи в Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория Рожен. Работил е и към Централната лаборатория за космически изследвания. През 2008 година Центърът за малки тела в Слънчевата система именува на негово име астероид от главния пояс на Марс и Юпитер – /20363 Komit 1998KU1/. Автор е на около 70 научни и над 50 научно-популярни статии, както и на 3 книги в областта на физиката на Слънчевата система, предаде БЛИЦ.

Д-р Комитов единствен се осмели да опровергае Теорията за глобалното затопляне на климата в резултат на парниковия ефект и ролята на разширяващата се озонова дупка. Прав ли ще се окаже българският учен?

Напоследък сме свидетели на сякаш „изместени” годишни времена, на температурни аномалии почти абсурдни за климатичния пояс и на България. Твърденията на д-р Комитов са, че на планетата вече е настъпил предстоящ двувековен температурен миминум, стартирал от 2006 г. “Около 2000 г. е достигнат максимумът на една много неблагоприятна обща климатична тенденция през топлото полугодие в България. Но много повече би трябвало да предизвика тревога приближаващият двувековен температурен минимум. Той ще бъде по-силно изявен през студеното полугодие. За територията на България той ще засегне отрасли като въгледобива в откритите рудници на “Марица изток”, морския и речен транспорт по Дунав. Във връзка с това изграждането на нови ядрени електрически мощности ще е съвсем целесъобразно. Съществуващата Теория за антропогенния парников ефект, пораждащ затоплянето на климата, тласка търсенията и усилията на учените, държавните ръководители и управленията на големите компании в съвсем неправилна посока. Разработват се програми в областта на икономиката и се дават предписания към стопански отрасли и фирми, че и цели държави, които се основават (меко казано) на съмнителни климатични сценарии за близкото бъдеще”, категоричен е физикът пред БЛИЦ. Той е убеден, че

за всичко е виновно Слънцето

С години Комитов го наблюдава, изследва протуберансите му, анализира, съпоставя… И в края на краищата намира, че неговата активност си има определена цикличност, която диктува условията на Земята. Доказал е научно, че Слънцето си има къси и дълги цикли на активност. Твърди, че късите слънчеви цикли са с интервал от 11 години и са с по-малък климатичен потенциал, но пък чрез геомагнетизма си те активно влияели върху нервно-психическите явления, а и водели до отпечатък в историческите процеси, свързани с конкретни събития – войни, икономически кризи, преговори, споразумения и прочие.

А големите цикли на слънчева активност, какъвто е основният слънчев цикъл, варират от порядъка на 2200-2400 години. Те влияят на цели епохи в човешката история. И точно те са активирали Великото преселение на народите, Кръстоносните походи и прочие събития от предходните ери, пояснява ученият.

Като изследва тази слънчева активност, противно на теорията за глобалното затопляне, Комитов заявява: “Сега ни предстои дълбоко понижаване на нивото на слънчевата активност и значително застудяване на климата през 21-и век. През последните 10 000 години в климата на Земята е имало четири епохи на застудяване, известни като “малки ледникови периоди”. Всички те съвпадат по време с дълбоките минимуми на слънчевата активност, причинени от действията именно на 2200-2400 годишния основен цикъл. Последният “малък ледников период” е бил през 17 век. Сега, ако не се пренастроим за студовете – умираме от глад!”, заявява той. Старозагорският учен е безкомпромисен по отношение на

предстоящите адски зими,

които тепърва ще ни връхлитат още по-жестоки и по-жестоки. Той е убеден и в това, че Теорията за глобалното затопляне ще претърпи пълен провал през следващите 10-15 години. Промените в климата ще са не с положителен, а с отрицателен знак – убеден е Комитов и бие тревога, като предупреждава, че, предвид предстоящото застудяване, цялото ни селско стопанство и икономика стратегически трябва да започнат да се пренасочват.

Иначе умираме от глад и съвсем ще се сгромолясаме и покрай настоящите икономически кризи в Европа и света.

На температурния пояс, на който се намира България, идващите зими ще ни сварват все повече по “долни гащи”, ако не се подсигурим. Настъпващият свръхвекови слънчев минимум и свързаното с него застудяване на климата смъква с 1 градус температурата на Земята, изчислява астрофизикът. А социалните последици от това ще бъдат катастрофални, още повече, че нагласата сред държавните ръководители, големите компании и населението са в обратна посока!

Най-силен студ се очаква на високите географски ширини през студените месеци на годината. Комитов твърди, че високопланинските ледници в Алпите ще се разраснат чувствително, а континенталните ледници в Антарктида и Гренландия ще укрепнат. Ще се удължи сезонът на трайната снежна покривка и ще се “свие” възможностите на селскостопанската дейност в Скандинавия, Прибалтика, Северна и Централна Русия, Канада и донякъде в северните райони на САЩ. Заради това

цената на много видове селскостопанска продукция и на зърното ще скочи

на борсовия пазар. “По-суровите условия във високите ширини на Северното полукълбо ще създадат проблеми в петролната индустрия. Това ще е продиктувано от нарастването на делът на северните находища в световния добив на нефт – в Канада, Северно море, Западен Сибир и Аляска. Ще нараснат разходите за добива на “черното злато” (предвид получаването на нефта и транспорта му), тъй като ниските температури увеличават вискозитета на петрола. И атомните електроцентрали ще стават все по-актуални поради независимия от климатичните условия производствен цикъл. Потреблението на електроенергия ще се увеличи на Север, но възможностите й за добив от водно-електрическите централи в тези райони ще намалеят, тъй като по-често и продължително ще замръзват високопланинските реки и водохранилищата. А влошената икономическа конюнктура ще вдигне отново градуса на международната политика. Съревнованието и противопоставянето в областта на въоръженията и новите технологии между големите държави ще се възродят, прогнозира ученият.

А що се отнася до топлия климат на Земята през втората половина на 20-и век, обяснението на Комитов е, че по това време слънчевата активност бележи най-големите си върхове от 800 години насам, но…

това вече е минало

и трябва да стягаме ушанките и да му мислим като как ще се пренастройваме за оцеляване в близките… 2200-2400 години. Колкото до най-близкото време, д-р Комитов прогнозира, че до 2030 г. ще има рязко и дълбоко застудяване. А плавното затопляне на климата ще започне отново едва към края на 21-ви век.

Източник:  actualno.com