Знае ли някой какво е очакване?
Аз знам и някои други също… Но повечето живущи на този свят не са се научили да очакват, те непрестанно дирятнещо или просто стоят безметежно примирени със своята съдба и нито търсят, нито чкат…
Да търсиш и да очакваш това са два вида изкуство, за това се изисква търпение, също както и за изкуството да слушаш…
Очакването е скучно и трудно, понякога ти се иска да хукнеш като заек из равнината и да намериш нещо… А дали ще откриеш????
Това не е така просто, всичко опира до дарба, аз например не мога да търся, просто стоя и чакам, всичко идва при мен, само когато е нужно трябва да реагирам… Не винаги успявам на време, понякога не мога, а друг път избързвам… Всичко е въпрос на момента, независимо дали търсим или чакаме, ако изпуснем момента всичко е напразно…..
Росица Кирилова пее “Живей за мига”, точно този миг ни е нужен на всички, то там е уловката, ако не възприемаме живота като низ от мигове, а като една права линия, то къде бихме открили после нашите спомени? Мигът, това е един спомен, а настоящето е само мъничка частица от безконечното време, в което ние пътуваме еднопосочно, от миналото към нашето бъдеще, което крие ревниво своите тайни, за това когато видим съвършенния миг ние винаги трябва да сме приятно изненадани и да го съхраним, а то всеки миг прекрасен е съвършен, независимо дали това е моментно поглеждане към прекрасно цвете или изпитваме нежно чувство, всяка такава миниятюрна частица време носи в себе си съвършенството, което гради смисъла на нашето съществуване… Човек винаги живее за нещо, дали за кариера, искуство или просто ей така защото обича живота това няма значение, но най прекрасното е когато живееш за любимия, поне аз мисля така, когато зная, че някой на този свят мисли за мен, то това ме топли повече от всичко на света, живея за прекрасните мигове на нашите срещи, а после просто за нея…
За мен смисъла на живота е да ме има за някого на този свят, не се блазня от кариера или почести, те са просто случайни явления, не бива да се фетишизират, някак си не иде да се кланяме на такива работи…. Аз обожествявам любимата, а вие?
Може на някои да се стори странно това, но за мен това е нормално, никак не е лесно да намериш своето място в живота и своето щастие, а аз мисля, че намерих поне щастието… Не не се цупете така, знам , че завиждате, но вие само гледате някъде другаде и търсите там където няма нищо.. а не бива, огледайте се свалете тези каменни изражения, нима нямате сърца?
За какво живеете вие?
Нито очаквате нито търсите, а още в Библията е написано “който търси намира, ако почукаш ще ти отворят, ако питаш ще намериш отговор” а вие сте така бездушни, безлика тълпа от самотни същества неумеещи да мислят самостоятелно…
Аа!!! Размърдахте се значи!!! И какво виждате?
Вас ви е срам да си признаете?
О моля ви се не дейте така, то да прогледнеш е доста трудно, и аз бях така….. Моля ви не плачете, а просто се усмихнтете, та ако щете само вътре в себе си, то усмивката в душата е най-чиста, какво излиза на лицето няма значение, те очите показват истината.. Накои от вас ще заплачат, сълзите ще се стичат по лицата, но не трябва да се срамуват, тези сълзи са пречистваща сила. О! Вие нещастни души, нима не сте разбрали, ч е това дето носим в себе си е нашето богатство?
Тези открили това сега ронят сълзи, разбрали какво са загубили, но не е късно, там нейде грее пламъче и за вас…
Не е лесно да осъзнаеш колко си бил самотен, болката е ужасна, но за вас това е още рано, ще се случи когато откриете своят любим човек, за сега само сте я карали на безразборни връзки, а любовта никога не е идвала при вас светла и чиста…. При мен дойде и аз горя от щастие, топя се от блаженство, погледнете в себе си, не търсете само физическа красота, важна е и вътршното сияние, а то е строго определено за всеки, когато тези сияния трптят в синхрон, то тогаз непременно ще блесне искра, тя ще донесе вашия смисъл и щастие…
Ако ви се вижда старнно когато стане, не се срамувайте, приемете го.. моля без отчаяние, не искам да ви боли… Моята цел е да ви покажа посоката, а вие ако желаете тръгнете по пътя, аз не мога да ви накарам на сила.. не бива…
От тука виждам как някои от вас се страхуват от това,което чувстват, навярно съм казал нещо нередно което ги е засегнало… Не се плашете, та нима не сте осъзнали, че вашата свобода е точно там, да преодолявате страха и да съберете смелост да кажете някому своите чувства и мисли.. Преодолейте страха, аз го направих и съм щаслив, научих се да мечтая, да пея, а това е прекрасно…
Погледнете навън, там по огрените от Слънцето булеварди се движи тълпата, а нощем светят холядите светулки на мегаполиса… пейте!!! Макар и без думи, там е вашата сила, вашата мелодия е вашия смисъл, песента на сърцето, е най-прекрасното нещо… Не се отдръпвайте в своите черупки погледнете Слънцето, то е прекрасно, всяка вечер, създава своите прекрасни залези, озарява Зодиакалния пояс за вас, рисува по облаците, а нощем звездите, искраят подобно на брилянти, гледайте ги и мечтаите, това е чудесно…
Нима само хората без чувства ще имат глас на тази земя?
А не бива, тя на всички, мислся, че все пак щом живеем на този свят и ние имаме правото да определяме част от неговите правила, защо трябва със законови глупости да се разделят хората един от друг?
Защо е нужно транспорта ненужно да се оскъпява?
Защо лъжете хората, че има лоши народи?
Нима не можем всички да живеем в мир?
Ще кажете кой съм аз та ви критикувам?
Кой съм та да критикувам системата?
Ами аз съм Лошото зайче криткарче, дето винаги ви е критикувало и никога не е преставало, нима не е мое право да имам мнение и да го изкажа? Или сте забравили чл.1 от конституцията?
А аз не съм, започнах да пиша за мечтите, за това колко е прекрасно да обичаш, а вие ми блокирахте тиража!!!!
Лошо няма, мен не ме засяга, то просто към написаното ще добава още малко, но този път и критика!!!
За толкова време май сте забравили моята отмъстителност, а това е лошо…….
Нима вие господа дето тогава ми рязнахте тиража и често цензурирахте моите работи, аз може да съм търпелив, но сега искам да ви задам няколко въпроса:
Вие изобщо обичате ли някой?
Имате ли усещане за красота?
Знаете ли какво е да си човек?
На всички въпроси отговора е един “НЕ!!!!!”
Сина на един от вас преди няколко месеца ме нарече “изрод” и то не заради това, че съм грозен например, ами защото някога съм бил професионален военен, ами то горкото говно не знае, че ако нямаше връзките на мама и тате щеше да е пушечно месо там нейде из Ирак например, аз навремето не съм учил с връзки, нямах такива бях просто един от многото, едва с много мъки съм успял да си пробия път в живота и всеки ден се боря за оцеляване. Та вашето жалко изчадие да си мери думите, че само един път ще го плесна така, че ще си събира зъбите, нестига че е връзкар ами и слаботелесен, не моя баща е унищожил производството та сега сме в мизерия и ни се смее Европа, не моя баща е “йесмен” а ТИ нещастнико!!!!!
Макар и да ме изхвърлиха от академията, да се подиграха с мен, то сега не се радвам, че я закриват, ами тези деца дето са дали и последната си стотинка за обучение? Какво ще правят? В НАТФИЗ за тях място няма… Кой ще изтрие сълзите им заради провалените им мечти? Плача със тях, боли ме…..
Ах вие гадни продажни копелета!!!!!! Вашите връзкарчета ще идат на друго място а тези душици борили се със зъбии нокти, неуморно учили, недоспивали си с месеци? КАКВО ЩЕ СТАНЕ С ТЯХ?
ЗАЩО ЛИКВИДИРАХТЕ КИНОЦЕНТЪРА? Нашата последна гордост, нещо градено в продължение на повече от 100 години, нима братя Люмиер биха удобрили това? Да ливидирате делото на тези гении, да унищожите най старото студио в света, с най старото професионално училище?
Това е срамно, гнус ме е от вас гадни изчадия!!!!!!!
София 09 Август 2005 г
